Войната в Израел пак обърка нещата с инфлацията
След като месеци наред централните банкери се опитваха да овладеят инфлацията, те започнаха да имат вяра, че най-сетне са определили лихвените проценти на точното равнище, с цел да задържат цените, без да задушават изцяло стопанската система. Сега, с цел да усложни още веднъж картинката пред специалистите, които се хвалят, че базират дейностите си върху разбора на данни, Близкият изток внася в уравненията им нов набор от действителни, само че неизмерими опасности.
Не става въпрос за бърза реакция, само че би трябвало да си съставите някаква прогноза за... цена на петрола от 150 $ за барел “, съобщи основният икономист на Bank of England Хю Пил тази седмица, представен от Reuters. По думите му това е един от сюжетите, в случай че военните дейности сред Израел и Хамас стартират да се ускоряват.
Големият скок на енергийните разноски е единствено един от методите, по които спорът може да се отрази на инфлацията – доколкото той е измежду евентуалните „ съществени опасности “ за международната стопанска система, обрисувани от ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл призна тази седмица.
Макар че всяко влияние може да е нищожно на фона на човешките нещастия в самата зона на спора, то би било неприятна вест за отслабената международна стопанска система, която, съгласно Международния валутен фонд, към този момент „ куца “.
Освен в случай че картината не се промени трагично през идващите дни, се чака Европейската централна банка, Федералният запас на Съединени американски щати, Английската централна банка и Японската централна банка да запазят лихвените си проценти на срещите си през идващите две седмици.
И Фед, и ЕЦБ виждат късмет да укротят инфлацията, без да провокират открита криза, като задържат лихвите на сегашните им равнища в продължение на месеци – гамбит от вида „ високо за по-дълго “, който в този момент кара пазарите да отсрочат залозите за първо понижаване на лихвите доникъде на 2024 година
Това пресмятане към този момент не е разколебано от повишаването на петролните фючърси с 10% до към 94 $ след удара на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври – растеж, който прибавя една десета от процентния пункт към „ главния “ индикатор за базисната инфлация, следен от централните банкери.
По-сериозни въпроси обаче пораждат при цитирания от Пил сюжет за нефт на цена от 150 $, та даже и в случай че той доближи високите стойности от 130 $ в дните след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година
Такива равнища биха се достигнали да вземем за пример при положение, че съдружникът на „ Хамас “ Иран отвърне на удара, като прекъсне енергийните потоци от съседите на ОПЕК през Ормузкия пролив.
Европа е изложена на риск, защото, за разлика от Съединените щати, няма забележителен вътрешен рандеман на нефт. По-високите цени на природния газ също биха се отразили на инфлацията, макар че най-малко към този момент тя разполага с задоволително количество в хранилищата.
Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас съобщи, че Европа като цяло е съумяла да всмуква последствията от възходящите енергийни разноски, провокирани от войната в Украйна. И се надява, че ще може да направи същото, в случай че се появят нови разтърсвания.
„ Това ще зависи от продължителността, ще зависи от това дали ще се разшири, или ще бъде локално “, сподели той и добави, че по предписание споровете усилват инфлацията, като в същото време отслабват цялостната икономическа интензивност.
Сред спомагателните незнайни са по какъв начин несигурността ще се отрази на морала на потребителите и вложителите и по какъв начин ще се отрази на настройките на фирмите и служащите при бъдещото установяване на заплатите.
„ Когато несигурността е толкоз огромна, е мъчно да се каже по какъв начин ще протекат договарянията за заплатите през идната година “, сподели Тецуя Хирошима, шеф на клона на Японската централна банка, наблюдаващ района Токай в Централна Япония, където се намира автомобилният колос Toyota Motor Corp.
Много компании в този момент са на стадий, в който желаят деликатно да преценяват вероятностите за облагата “, сподели той.
В Европа опасенията, че спорът сред Израел и „ Хамас “ може да се разгърне на нейна територия, бяха изразени от министрите на миграцията на Европейски Съюз тази седмица. А анализаторите обявиха, че секторите на пътуванията и туризма ще бъдат измежду първите, които ще усетят закъснение, в случай че се усилят опасенията от разпространяване на спора.
Засега спорът остава значително стеснен в Израел и Газа. Според S&P Global Market Intelligence в изследване от тази седмица протичащото се към този момент „ размъти водата “ за централните банки.
По думите на Пауъл: „ Нашата институционална роля във Федералния запас е да следим тези събития за икономическите им последствия, които остават доста несигурни. “
Не става въпрос за бърза реакция, само че би трябвало да си съставите някаква прогноза за... цена на петрола от 150 $ за барел “, съобщи основният икономист на Bank of England Хю Пил тази седмица, представен от Reuters. По думите му това е един от сюжетите, в случай че военните дейности сред Израел и Хамас стартират да се ускоряват.
Големият скок на енергийните разноски е единствено един от методите, по които спорът може да се отрази на инфлацията – доколкото той е измежду евентуалните „ съществени опасности “ за международната стопанска система, обрисувани от ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл призна тази седмица.
Макар че всяко влияние може да е нищожно на фона на човешките нещастия в самата зона на спора, то би било неприятна вест за отслабената международна стопанска система, която, съгласно Международния валутен фонд, към този момент „ куца “.
Освен в случай че картината не се промени трагично през идващите дни, се чака Европейската централна банка, Федералният запас на Съединени американски щати, Английската централна банка и Японската централна банка да запазят лихвените си проценти на срещите си през идващите две седмици.
И Фед, и ЕЦБ виждат късмет да укротят инфлацията, без да провокират открита криза, като задържат лихвите на сегашните им равнища в продължение на месеци – гамбит от вида „ високо за по-дълго “, който в този момент кара пазарите да отсрочат залозите за първо понижаване на лихвите доникъде на 2024 година
Това пресмятане към този момент не е разколебано от повишаването на петролните фючърси с 10% до към 94 $ след удара на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври – растеж, който прибавя една десета от процентния пункт към „ главния “ индикатор за базисната инфлация, следен от централните банкери.
По-сериозни въпроси обаче пораждат при цитирания от Пил сюжет за нефт на цена от 150 $, та даже и в случай че той доближи високите стойности от 130 $ в дните след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година
Такива равнища биха се достигнали да вземем за пример при положение, че съдружникът на „ Хамас “ Иран отвърне на удара, като прекъсне енергийните потоци от съседите на ОПЕК през Ормузкия пролив.
Европа е изложена на риск, защото, за разлика от Съединените щати, няма забележителен вътрешен рандеман на нефт. По-високите цени на природния газ също биха се отразили на инфлацията, макар че най-малко към този момент тя разполага с задоволително количество в хранилищата.
Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас съобщи, че Европа като цяло е съумяла да всмуква последствията от възходящите енергийни разноски, провокирани от войната в Украйна. И се надява, че ще може да направи същото, в случай че се появят нови разтърсвания.
„ Това ще зависи от продължителността, ще зависи от това дали ще се разшири, или ще бъде локално “, сподели той и добави, че по предписание споровете усилват инфлацията, като в същото време отслабват цялостната икономическа интензивност.
Сред спомагателните незнайни са по какъв начин несигурността ще се отрази на морала на потребителите и вложителите и по какъв начин ще се отрази на настройките на фирмите и служащите при бъдещото установяване на заплатите.
„ Когато несигурността е толкоз огромна, е мъчно да се каже по какъв начин ще протекат договарянията за заплатите през идната година “, сподели Тецуя Хирошима, шеф на клона на Японската централна банка, наблюдаващ района Токай в Централна Япония, където се намира автомобилният колос Toyota Motor Corp.
Много компании в този момент са на стадий, в който желаят деликатно да преценяват вероятностите за облагата “, сподели той.
В Европа опасенията, че спорът сред Израел и „ Хамас “ може да се разгърне на нейна територия, бяха изразени от министрите на миграцията на Европейски Съюз тази седмица. А анализаторите обявиха, че секторите на пътуванията и туризма ще бъдат измежду първите, които ще усетят закъснение, в случай че се усилят опасенията от разпространяване на спора.
Засега спорът остава значително стеснен в Израел и Газа. Според S&P Global Market Intelligence в изследване от тази седмица протичащото се към този момент „ размъти водата “ за централните банки.
По думите на Пауъл: „ Нашата институционална роля във Федералния запас е да следим тези събития за икономическите им последствия, които остават доста несигурни. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ