Психологът Стою Недин: Протестът е не заради празните хладилници, провокиран е от махленщината, вулгарността и цинизмът на управляващите
След като има връзка сред пеперуда и торнадо, то би трябвало да има, и то не една връзка, сред короната и тези манифестации. Излизането от тунела може би е задало наченките на възприятието за позор и гадност. Мотивът на митинга потегля не от корема и джоба, а от просвета и дух. Ниската чуваемост предизвика викове. Това споделя психологът Стою Недин.
- Г-н Недин, когато замислях да направя изявленията с няколко индивида по отношение на рецесията доминираше тази на ковид, само че в този момент по интензивно в България бушува обществено-политическата, та съгласно теб, има ли връзка сред двете рецесии?
- При всички случаи. След като има връзка сред пеперуда и торнадо, то би трябвало да има, и то не една връзка, сред короната и тези манифестации. В аналитичното пространство господства обяснението, че насъбраното напрежение от карантината се е пренасочило към обществено-политическото. Един тип несъзнавано изместване на реакцията от фрустриращия фактор към различен. Така да се каже неяснотата със себе си е докарала хората до площада. Но съгласно мен множеството от силата присъстваща на площадите е от проясняване и то също може да бъде обвързвано с ковид. Заради “пандемията” и съответните ограничения ни затвориха по жилищата и един тип, наложително ни изкараха от тунелите, в които всички ние в пост-постмодерното общество, си прекарваме живота.
Тунелността, това е резултат от скоростта, с която сме принудени да «бръмчим,» с цел да можем да претърпяваме или да преследваме някакви цели, свързани с ползване и удоволствие. Забавянето, прекъсването дава опция на индивида да се огледа, да се самоосъзнае. На висока скорост, вторачен в моркова пред теб, това няма по какъв начин да се случи. При висока скорост, ти си потънал в проблемността, съпътваща придобиването на мечтаното – било то самун, новия модел iPhone, нова кола, нов аероплан. На висока скорост себе-преживяването действа като искащ нещо човек. Потокът на съзнанието е зает с обекта на мечтаното, а не с искащия индивид – Кой е този който го желае (Азът)? Защо го желае? «Кой и защо» допуска да видиш себе си и средата като взаимосвързани и то в вероятност, в развиване. Това може да се случи единствено при закъснение, прекъсване. Другият резултат, при излизане от скоростния тунел е, че когато спреш и вдигнеш камерата горе започваш да чуваш това което си слушал, започваш да виждаш, това което си гледал. Така че това излизане от тунела може би е задало наченките на възприятието за позор и гадност.
- Искаш да кажеш че срамът и погнусата са изкарали хората на митинга?
- Разбира се, претекстовете са доста и в необятен набор, само че за мен този претекст е отличителният и вдъхващият оптимизъм. Аз разговарях с младежи, които са на площадите и които имат приходи, много над междинните за западно европейските стандарти и Съединени американски щати, освен това необвързани с публични поръчки и стратегии, управлявани от държавното управление. Мотивът потегля не от корема и джоба, а от просвета и дух. Те имат своите приходи, само че духът им желае да диша с цялостни гърди. Според мен, това е първата протестна вълна, в която има сериозна маса от хора, подтикнати не от празни хладилници или идеологемност, а предизвикани от ниския нрав, махленщината, вулгарноста и цинизмът на ръководещите, което тъпче националното им достолепие, а то е част от достолепието на личността. Гледам на този митинг като отворена пътека за прохождане до първопричините на това “Защо е по този начин?”.
- Искаш да кажеш, че аз сега седнал съм на една маса и беседвам онлайн с индивида, който знае първопричините?
- Абсолютно. Ха, ха.
- Казвай до момента в който още си отворен за шерване?
- Готов ли си да го чуеш, записваш ли? Аз, Никола, аз съм отговорен и ти и ти също. Добре, стига майтапи. Сега съществено. Аз и ти сме отговорни, като имам поради нашето потомство жители, които не бяхме никакви жители. Бяхме едни мрънкалници с висок предел на толерантност, които “не случихме на нито едно читаво правителство”. И нямаше по какъв начин да стане това, тъй като положителните държавни управления не се случват, а се вършат от нас жителите. Парламентарното болшинство единствено избира Правителството, а по какъв начин то ще действа зависи от гражданският надзор и медийният контрол. При неналичието на това което назовават гласоподаване сред изборите и най- положителните определени биха се изпортили. Ние жителите би трябвало да имаме концепция за стандарт и да пожелаваме той да се съблюдава. Както се споделя, човек може и две и двеста. Като стандартът е 200, а той го не прави, хайде да си върви със 200.
- Как се свързват срамът и гражданското общество?
- Срамът е прекарване в резултат на само-рефлектиращ се развой, който без значение от степента си на осъзнатост, е скъп с това, че е предизвикан и се занимава не с стремежи обект, а със искащият индивид. Съзнателният човек има цели в заобикалящата го среда и ги преследва като съблюдава разпоредбите. Самоосъзналият се индивид, не просто се възприема като част от тази среда, а знае, че каква ще бъде системата, зависи от всички детайли на тази система. Знае, че той е един от създателите, а не просто консуматор.
Огромна е разликата сред това, да бъдеш умишлен и самосъзнателен. Съзнателността обслужва твоята адекватност, към общопризнат закон, ред и дисциплинираност в общността, в обществото, в което живееш. Това го има и при мравуняка. Човешката общественост е доста по-сложна, тъй като съчетава, на пръв взор, взаимно изключващи се неща (дисциплина и свобода), само че те освен, че не се изключват, ами взаимно се обуславят и балансират. Когато индивидите в общество не употребяват в нужната степен своята независимост, то законът и редът се приватизират от група хора и публичните богатства стартират да се разпределят незаслужено. Справедливостта се обезпечава не от добротата на властимащия, а от членовете на общността, които знаят закона, бдят и упорстват той да се съблюдава, а в случай че законът е крив, те излизат с предложение и упорстват за неговата смяна. Гражданското общество е изразител на тази балансираща субектност и независимост. С една дума, в страна където не действа достоверно гражданско общество, хората са обречени да им се случват единствено неприятни държавни управления.
- Имаме десетки хиляди неправителствени организации (НПО). Какво му е неавтентичното на нашето гражданско общество?
- Първата неавтентичност е в симулативността. В своето голям брой НПО-тата създават дипляни и семинари, само че не създават гражданско съзнание, контрол и гражданско деяние. Функционират като занаят на хората, ангажирани с тази организация.
Втората неавтентичност е в зависимостта от този, който би трябвало да контролираш. Когато финансирането ти зависи от Правителството или от външни институции, които поддържат това държавно управление, то НПО-тата престават да бъдат цивилен и се трансформират в политически екстеншън в гражданската сфера. Политико-идеологически фронтоваци, окупирали гражданската територия. Оттук произтича и третата неавтентичност – пристрастност.
Когато нашите ръководят, ние притваряме очи, а когато са другите, гледаме под микроскоп. Четвъртата може да се назова политическа асиметричност. Поради това, че дясното в България е припознато като стоящо по-близо до либерално-демократичните полезности, което се узакони и като наш цивилизационен избор, след влизането ни в Европейски Съюз и НАТО, политическата пристрастност на гражданското се господства повече от дясното. Лявото остана по-малко като размер, Някак си не е cool, с ниска социална и медийна чуваемост, което го прави неефективно в ролята му на коректив. Дясната гражданственост откри своя комфорт там, където, както ги назовава Б.Б. и “началниците “ са зад нас. Този цивилен конформизъм (което е оксиморон, само че е действителност ) направи мечешка услуга на дясното като го остави не поднадзорно. Това докара до по-високи равнища на надменност и циничност при практикуването на властта от десните. Не че левите не могат и те. Просто тях ги притискат повече и по тази причина те по-рядко доближават такива равнища. Тази гражданска идеологемност и асиметричност е доста подла и в дълготраен проект заплашва нашите цивилизационни избори. На площадите участва голямо голям брой от хора, които не са политически дейни и са с дясно центристка ориентировка. В момента на самостоятелно и подсъзнателно равнище е заченат развой на когнитивен дисонанс сред идеологическо-ценностна самоопределеност и културно- личностна самоопределеност. Ако и след тази протестна вълна и при бъдещи ръководства гражданствеността остане асиметрична и щадяща дясното, то този дисонанс ще продължи да нараства и сигурно ще бъде решен, в масата си, в интерес на културно личностната самопределеност
- От това което казваш излиза,че това по какъв начин ще ни ръководят зависи от нас самите, в този смисъл, по какъв начин се отнасяш към това, че се стачкува и пред представителството на Европейската комисия, немското посолство, а даже и пред посолството на Съединени американски щати?
- Считам го за подходящо, тъй като тъкмо жителите са тези, които, когато видят, че този който ги съставлява, прави това без лице и достолепие, да заявят “Ние не сме, този който ви козирува, ние държим на равноправни отношения”. Достойнството никой не ти го дава, то в случай че го има, се декларира и отстоява. Влизането ни в Европейския съюз и НАТО представляваше и акт на непринудено отричане на част от своя суверенитет, само че това в идентична степен важи за всички членове на тези съюзи, защото най-важните решения се вземат с цялостен консенсус. Де Юре Ние загубихме суверенитет по хоризонтала, като пълноправни членове на общественост, само че дефакто, се оказа че сме изгубили по вертикала. Оказа се, че сме по-малко равноправни. По изтекли грами, отчети и наивни признания на Б.Б., оказва се че нашите равноправни сътрудници, са припознали група хора като подобаващи за това да ги обучат, финансират и организационно подкрепят, с цел да станат ръководещи в нашата страна. Тъй като не позволяваме зла предумисъл, се изумяваме от високото равнище на непросветеност в региона на асортимент и развиване на човешки запаси. За всеки, приключил Софийския или Нов Български Университет с такава компетентност е ясно, че когато човек е битувал дълго време в сенчеста силово икономическа сфера, колкото и да са положителни обучителите, колкото и не ригидна психологичната конструкция на индивида, то при тази възраст има предел на личностната смяна.
Ето тук да вземем за пример се открива една сфера в която ние можем да им помогнем. Спокойно можем да им кажем, “От стопанска система, очевидно разбирате и по тази причина, когато кажете «спрете този план, а в този момент спрете и този и този, само че пуснете оня който бяхте спрели преди това» … ние се вслушваме и съобразяваме. Но, в случай че приказваме за хора, партии и организации, нещо ви куца. Мислите късо, а за хората би трябвало да се мисли дълго, в вероятност, в границите на контекстуална динамичност и т. н. “ Така че след тази дискредитация на терена, имаме цялостното съображение да им предложим, ние да поемем партийното строителство в Съединени американски щати и Германия. Затова сме сътрудници да си оказваме помощ кой с каквото може.
Оказва се че тези, които на практика са показали своята непросветеност, идват и освен ти дават, само че и ти постановат препоръки. Това може да се пояснява или като демонстрация на нарцистична надменност, или като неуважение на теб като сътрудник и индивид във взаимоотношенията. И двата разновидността подлагат на тестване човешкото достолепие, което е задоволителен претекст да накара хората да скандират пред тези институции. Според мен това е личностно-културна, а не е идеологическа реакция, само че в случай че във времето останем във отвесна взаимозависимост и не преминем към хоризонтално взаимноизгодно партньорство, то този вид реакции ще стигнат до идеологемни изводи и генерализации. Така че в дълготраен проект либерално-демократичното доминиране в публичните настройки е застрашено, освен от асиметричното, конформистко гражданско общество, само че и от неравноправното отнасяне на нашите сътрудници. Когато Б. Б. е управлявал 11 години и България е преди всичко по корупция, и когато стартират антикорупционните митинги, ръководителят на ЕНП да заявява поддръжка на Б.Б. в неговата битка с корупцията, значи че “началника” има тежки дефицити или в моралната, или в познавателната сфера.
- Но плакати от рода “Приберете си мафиота” не са ли доста груби?
Първо, те са неточни. В България няма мафия. Както споделяше някой “и най-слабата страна може да се пребори с най-силната мафия. “ У нас страната е доста мощна. Трите управляващи са в цялостна гъстота. Действат като стегнат пестник, който даже без да се постанова да удря, обезличи и четвъртата власт – медиите, дружно с техните анализатори и опиниън мейкъри. Нашият модел не е и олигархичен, Защото както се видя от разигралите се драми с олигарси през последните години, доста повече политическото-държавното основава и овладява бизнеси, в сравнение с бизнесът да основава и овладява политическото. Според мен по-точно е да се каже обгрижвана извън плутокрация която прибягва и до мафиотски способи за справяне. Това са модели на ръководство, при които най-важното за “началниците “ извън е, когато имат някакви ползи, свързани с решения на ръководещите в страната, те да разчитат на тяхната сърдечност. Тази сърдечност обаче от време на време се постанова да бъде проявена, за решения които са в несъгласие на националния интерес. За да няма «хъката-мъката», е добре локалният Шериф или да е уязвим и подвластен, или да му е дадена опция да се единствено овъзмездява, или в множеството случаи и двете. Ние сме в “и двете,” макар че нямаме нищо общо с колония, където тези плутократични модели са били прилагани.
Що се отнася до това дали са груби. Както споделяше някой “груби,груби, какъв брой да са груби”. Ниската чуваемост предизвика викове.
- Както го разказа, всичко, отвред е обхванато и на какво тогава разчитаме?
- На най-голямата власт – суверена, жителите. На нашата нужда да вървим изправени, с ясни лица и да дишаме свободно. На нашият дух, достолепие и героизъм.
Интервю на Николай Йорданов - BATD
- Г-н Недин, когато замислях да направя изявленията с няколко индивида по отношение на рецесията доминираше тази на ковид, само че в този момент по интензивно в България бушува обществено-политическата, та съгласно теб, има ли връзка сред двете рецесии?
- При всички случаи. След като има връзка сред пеперуда и торнадо, то би трябвало да има, и то не една връзка, сред короната и тези манифестации. В аналитичното пространство господства обяснението, че насъбраното напрежение от карантината се е пренасочило към обществено-политическото. Един тип несъзнавано изместване на реакцията от фрустриращия фактор към различен. Така да се каже неяснотата със себе си е докарала хората до площада. Но съгласно мен множеството от силата присъстваща на площадите е от проясняване и то също може да бъде обвързвано с ковид. Заради “пандемията” и съответните ограничения ни затвориха по жилищата и един тип, наложително ни изкараха от тунелите, в които всички ние в пост-постмодерното общество, си прекарваме живота.
Тунелността, това е резултат от скоростта, с която сме принудени да «бръмчим,» с цел да можем да претърпяваме или да преследваме някакви цели, свързани с ползване и удоволствие. Забавянето, прекъсването дава опция на индивида да се огледа, да се самоосъзнае. На висока скорост, вторачен в моркова пред теб, това няма по какъв начин да се случи. При висока скорост, ти си потънал в проблемността, съпътваща придобиването на мечтаното – било то самун, новия модел iPhone, нова кола, нов аероплан. На висока скорост себе-преживяването действа като искащ нещо човек. Потокът на съзнанието е зает с обекта на мечтаното, а не с искащия индивид – Кой е този който го желае (Азът)? Защо го желае? «Кой и защо» допуска да видиш себе си и средата като взаимосвързани и то в вероятност, в развиване. Това може да се случи единствено при закъснение, прекъсване. Другият резултат, при излизане от скоростния тунел е, че когато спреш и вдигнеш камерата горе започваш да чуваш това което си слушал, започваш да виждаш, това което си гледал. Така че това излизане от тунела може би е задало наченките на възприятието за позор и гадност.
- Искаш да кажеш че срамът и погнусата са изкарали хората на митинга?
- Разбира се, претекстовете са доста и в необятен набор, само че за мен този претекст е отличителният и вдъхващият оптимизъм. Аз разговарях с младежи, които са на площадите и които имат приходи, много над междинните за западно европейските стандарти и Съединени американски щати, освен това необвързани с публични поръчки и стратегии, управлявани от държавното управление. Мотивът потегля не от корема и джоба, а от просвета и дух. Те имат своите приходи, само че духът им желае да диша с цялостни гърди. Според мен, това е първата протестна вълна, в която има сериозна маса от хора, подтикнати не от празни хладилници или идеологемност, а предизвикани от ниския нрав, махленщината, вулгарноста и цинизмът на ръководещите, което тъпче националното им достолепие, а то е част от достолепието на личността. Гледам на този митинг като отворена пътека за прохождане до първопричините на това “Защо е по този начин?”.
- Искаш да кажеш, че аз сега седнал съм на една маса и беседвам онлайн с индивида, който знае първопричините?
- Абсолютно. Ха, ха.
- Казвай до момента в който още си отворен за шерване?
- Готов ли си да го чуеш, записваш ли? Аз, Никола, аз съм отговорен и ти и ти също. Добре, стига майтапи. Сега съществено. Аз и ти сме отговорни, като имам поради нашето потомство жители, които не бяхме никакви жители. Бяхме едни мрънкалници с висок предел на толерантност, които “не случихме на нито едно читаво правителство”. И нямаше по какъв начин да стане това, тъй като положителните държавни управления не се случват, а се вършат от нас жителите. Парламентарното болшинство единствено избира Правителството, а по какъв начин то ще действа зависи от гражданският надзор и медийният контрол. При неналичието на това което назовават гласоподаване сред изборите и най- положителните определени биха се изпортили. Ние жителите би трябвало да имаме концепция за стандарт и да пожелаваме той да се съблюдава. Както се споделя, човек може и две и двеста. Като стандартът е 200, а той го не прави, хайде да си върви със 200.
- Как се свързват срамът и гражданското общество?
- Срамът е прекарване в резултат на само-рефлектиращ се развой, който без значение от степента си на осъзнатост, е скъп с това, че е предизвикан и се занимава не с стремежи обект, а със искащият индивид. Съзнателният човек има цели в заобикалящата го среда и ги преследва като съблюдава разпоредбите. Самоосъзналият се индивид, не просто се възприема като част от тази среда, а знае, че каква ще бъде системата, зависи от всички детайли на тази система. Знае, че той е един от създателите, а не просто консуматор.
Огромна е разликата сред това, да бъдеш умишлен и самосъзнателен. Съзнателността обслужва твоята адекватност, към общопризнат закон, ред и дисциплинираност в общността, в обществото, в което живееш. Това го има и при мравуняка. Човешката общественост е доста по-сложна, тъй като съчетава, на пръв взор, взаимно изключващи се неща (дисциплина и свобода), само че те освен, че не се изключват, ами взаимно се обуславят и балансират. Когато индивидите в общество не употребяват в нужната степен своята независимост, то законът и редът се приватизират от група хора и публичните богатства стартират да се разпределят незаслужено. Справедливостта се обезпечава не от добротата на властимащия, а от членовете на общността, които знаят закона, бдят и упорстват той да се съблюдава, а в случай че законът е крив, те излизат с предложение и упорстват за неговата смяна. Гражданското общество е изразител на тази балансираща субектност и независимост. С една дума, в страна където не действа достоверно гражданско общество, хората са обречени да им се случват единствено неприятни държавни управления.
- Имаме десетки хиляди неправителствени организации (НПО). Какво му е неавтентичното на нашето гражданско общество?
- Първата неавтентичност е в симулативността. В своето голям брой НПО-тата създават дипляни и семинари, само че не създават гражданско съзнание, контрол и гражданско деяние. Функционират като занаят на хората, ангажирани с тази организация.
Втората неавтентичност е в зависимостта от този, който би трябвало да контролираш. Когато финансирането ти зависи от Правителството или от външни институции, които поддържат това държавно управление, то НПО-тата престават да бъдат цивилен и се трансформират в политически екстеншън в гражданската сфера. Политико-идеологически фронтоваци, окупирали гражданската територия. Оттук произтича и третата неавтентичност – пристрастност.
Когато нашите ръководят, ние притваряме очи, а когато са другите, гледаме под микроскоп. Четвъртата може да се назова политическа асиметричност. Поради това, че дясното в България е припознато като стоящо по-близо до либерално-демократичните полезности, което се узакони и като наш цивилизационен избор, след влизането ни в Европейски Съюз и НАТО, политическата пристрастност на гражданското се господства повече от дясното. Лявото остана по-малко като размер, Някак си не е cool, с ниска социална и медийна чуваемост, което го прави неефективно в ролята му на коректив. Дясната гражданственост откри своя комфорт там, където, както ги назовава Б.Б. и “началниците “ са зад нас. Този цивилен конформизъм (което е оксиморон, само че е действителност ) направи мечешка услуга на дясното като го остави не поднадзорно. Това докара до по-високи равнища на надменност и циничност при практикуването на властта от десните. Не че левите не могат и те. Просто тях ги притискат повече и по тази причина те по-рядко доближават такива равнища. Тази гражданска идеологемност и асиметричност е доста подла и в дълготраен проект заплашва нашите цивилизационни избори. На площадите участва голямо голям брой от хора, които не са политически дейни и са с дясно центристка ориентировка. В момента на самостоятелно и подсъзнателно равнище е заченат развой на когнитивен дисонанс сред идеологическо-ценностна самоопределеност и културно- личностна самоопределеност. Ако и след тази протестна вълна и при бъдещи ръководства гражданствеността остане асиметрична и щадяща дясното, то този дисонанс ще продължи да нараства и сигурно ще бъде решен, в масата си, в интерес на културно личностната самопределеност
- От това което казваш излиза,че това по какъв начин ще ни ръководят зависи от нас самите, в този смисъл, по какъв начин се отнасяш към това, че се стачкува и пред представителството на Европейската комисия, немското посолство, а даже и пред посолството на Съединени американски щати?
- Считам го за подходящо, тъй като тъкмо жителите са тези, които, когато видят, че този който ги съставлява, прави това без лице и достолепие, да заявят “Ние не сме, този който ви козирува, ние държим на равноправни отношения”. Достойнството никой не ти го дава, то в случай че го има, се декларира и отстоява. Влизането ни в Европейския съюз и НАТО представляваше и акт на непринудено отричане на част от своя суверенитет, само че това в идентична степен важи за всички членове на тези съюзи, защото най-важните решения се вземат с цялостен консенсус. Де Юре Ние загубихме суверенитет по хоризонтала, като пълноправни членове на общественост, само че дефакто, се оказа че сме изгубили по вертикала. Оказа се, че сме по-малко равноправни. По изтекли грами, отчети и наивни признания на Б.Б., оказва се че нашите равноправни сътрудници, са припознали група хора като подобаващи за това да ги обучат, финансират и организационно подкрепят, с цел да станат ръководещи в нашата страна. Тъй като не позволяваме зла предумисъл, се изумяваме от високото равнище на непросветеност в региона на асортимент и развиване на човешки запаси. За всеки, приключил Софийския или Нов Български Университет с такава компетентност е ясно, че когато човек е битувал дълго време в сенчеста силово икономическа сфера, колкото и да са положителни обучителите, колкото и не ригидна психологичната конструкция на индивида, то при тази възраст има предел на личностната смяна.
Ето тук да вземем за пример се открива една сфера в която ние можем да им помогнем. Спокойно можем да им кажем, “От стопанска система, очевидно разбирате и по тази причина, когато кажете «спрете този план, а в този момент спрете и този и този, само че пуснете оня който бяхте спрели преди това» … ние се вслушваме и съобразяваме. Но, в случай че приказваме за хора, партии и организации, нещо ви куца. Мислите късо, а за хората би трябвало да се мисли дълго, в вероятност, в границите на контекстуална динамичност и т. н. “ Така че след тази дискредитация на терена, имаме цялостното съображение да им предложим, ние да поемем партийното строителство в Съединени американски щати и Германия. Затова сме сътрудници да си оказваме помощ кой с каквото може.
Оказва се че тези, които на практика са показали своята непросветеност, идват и освен ти дават, само че и ти постановат препоръки. Това може да се пояснява или като демонстрация на нарцистична надменност, или като неуважение на теб като сътрудник и индивид във взаимоотношенията. И двата разновидността подлагат на тестване човешкото достолепие, което е задоволителен претекст да накара хората да скандират пред тези институции. Според мен това е личностно-културна, а не е идеологическа реакция, само че в случай че във времето останем във отвесна взаимозависимост и не преминем към хоризонтално взаимноизгодно партньорство, то този вид реакции ще стигнат до идеологемни изводи и генерализации. Така че в дълготраен проект либерално-демократичното доминиране в публичните настройки е застрашено, освен от асиметричното, конформистко гражданско общество, само че и от неравноправното отнасяне на нашите сътрудници. Когато Б. Б. е управлявал 11 години и България е преди всичко по корупция, и когато стартират антикорупционните митинги, ръководителят на ЕНП да заявява поддръжка на Б.Б. в неговата битка с корупцията, значи че “началника” има тежки дефицити или в моралната, или в познавателната сфера.
- Но плакати от рода “Приберете си мафиота” не са ли доста груби?
Първо, те са неточни. В България няма мафия. Както споделяше някой “и най-слабата страна може да се пребори с най-силната мафия. “ У нас страната е доста мощна. Трите управляващи са в цялостна гъстота. Действат като стегнат пестник, който даже без да се постанова да удря, обезличи и четвъртата власт – медиите, дружно с техните анализатори и опиниън мейкъри. Нашият модел не е и олигархичен, Защото както се видя от разигралите се драми с олигарси през последните години, доста повече политическото-държавното основава и овладява бизнеси, в сравнение с бизнесът да основава и овладява политическото. Според мен по-точно е да се каже обгрижвана извън плутокрация която прибягва и до мафиотски способи за справяне. Това са модели на ръководство, при които най-важното за “началниците “ извън е, когато имат някакви ползи, свързани с решения на ръководещите в страната, те да разчитат на тяхната сърдечност. Тази сърдечност обаче от време на време се постанова да бъде проявена, за решения които са в несъгласие на националния интерес. За да няма «хъката-мъката», е добре локалният Шериф или да е уязвим и подвластен, или да му е дадена опция да се единствено овъзмездява, или в множеството случаи и двете. Ние сме в “и двете,” макар че нямаме нищо общо с колония, където тези плутократични модели са били прилагани.
Що се отнася до това дали са груби. Както споделяше някой “груби,груби, какъв брой да са груби”. Ниската чуваемост предизвика викове.
- Както го разказа, всичко, отвред е обхванато и на какво тогава разчитаме?
- На най-голямата власт – суверена, жителите. На нашата нужда да вървим изправени, с ясни лица и да дишаме свободно. На нашият дух, достолепие и героизъм.
Интервю на Николай Йорданов - BATD
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ