Може ли левицата да победи Макрон на парламентарните избори във Франция
След като френският президент Еманюел Макрон беше избран отново за президент на 24 април, той би трябвало да затвърди преднината си и на парламентарните избори в неделя. Този път обаче главният му конкурент са не националистите, а обединена лява групировка.
Малко след президентските избори крайнолевият политик Жан-Люк Меланшон, който остана трети след Макрон и Марин льо Пен, образува необятна коалиция от леви партии.
Последните социологически изследвания демонстрират, че тя има късмет да отнеме безспорното болшинство от партията на Макрон в Народното събрание. В случай че това стане, френският президент може да бъде усложнен при прокарването на промените си в законодателството.
Как се сплоти левицата
Резултатът на Меланшон на президентските избори, 21.95% %, не беше задоволителен за постигане до балотаж. Затова задачата на новото обединяване е да се сътвори конкурентна съпротива в левия политически набор, откакто държавното управление на Макрон се афишира за центристко, а Льо Пен поддържа крайнодясна политика.
Малко след президентските избори левите партии във Франция се сплотиха в една коалиция на име Нов национален екологичен и обществен съюз, ННЕСС, или на френски NUPES.
Тя се състои от партиите на Зелените, на социалистите, Френската комунистическа партия и лявата популистка партия на Меланшон "Непокорна Франция ", които направиха поръчки за взаимни взаимни отстъпки в политиките си.
70-годишният Меланшон беше декларирал, че ще се пенсионира след тазгодишните президентски избори. Те са третите, на които се е явявал. След изборите обаче той изяви предпочитание да ръководи Франция от премиерския пост.
"Бих бил министър-председател не по благодатта и благоволението на Макрон или госпожа Льо Пен, а тъй като французите го желаеха “, сподели той дни преди втория тур на 24 април, представен от Гардиън. Той добави, че по този метод президентът би бил "второстепенен " и изключи опцията за договаряния с новия президент.
Какви резултати са нужни на Макрон
За да може да реализира политиките си, за партия "Ренесанс " е значимо освен да има по-висок резултат от противниците си, само че и да завоюва най-малко 289 депутатски места. Това е половината от общо 577-те, от които се състои Народното събрание.
„ Мисля, че в случай че е число под 289, тогава може да има някакви проблеми за него, когато пробва да прокара законодателство, изключително пенсионната промяна, която е една от най-важните тематики в дневния ред за идващите 5 години. Това е доста по-малко от 308-те, които Макрон завоюва през 2017 година ", интернационалният редактор в телевизия France24 Филип Търл .
Последните социологически проучвания във Франция обаче демонстрират, че Макрон може и да не си обезпечи подобен резултат. Според на Френския институт за проучване на публичното мнение (IFOP), извършено сред 3 и 6 юни, обединението на Меланшон има лека преднина от 26% против 25% за "Ренесанс " на Макрон и 21% за партията на Льо Пен "Национален общ брой ". Според организацията този % може да подсигурява на Макрон сред 250 и 290 места в Народното събрание.
Друго изследване на Elabe, оповестено в края на май, предвижда 275 до 315 места за президента.
Ройтерс написа, че моментните настроения са на страната на левицата. Въпреки че е малко евентуално той да завоюва 289 места, Меланшон може да завоюва задоволително, с цел да лиши Макрон от безусловно болшинство.
С непозната поддръжка
Френската електорална система е изменена през 2002 година, защото преди този момент постоянно се е случвало така наречен "съжителство ". То се получава, когато президент ръководи при парламент, управителен от друго политическо болшинство. Случвало се е когато сред президентските и парламентарните избори има огромно разстояние от време.
Последният подобен образец е десният президент Жак Ширак, който ръководи със социалистическия министър председател Лионел Жоспен сред 1997 и 2002 година
След това парламентарните избори са изместени незабавно след президентските. Това се смята за преимущество за Макрон, макар че има опция да не му помогне във втория му мандат.
Според Търл ако френският президент не завоюва независимо болшинство той може да разчита на помощта на други по-малки партии. По думите на France24 Макрон "може да прокара законодателството си, само че няма да е толкоз елементарно, колкото по време на първия му мандат ".
Една от партиите, които биха могли да се обединят с "Ренесанс ", е дясноцентристката "Модем ", чийто водач е Франсоа Бейру. Той е политик с дълготраен опит и е правосъден министър по време на първия мандат на Макрон. Вторият е Едоар Филип, първият министър председател по времето на Макрон. Той образува дясноцентристката партия "Хоризонти " и също би подкрепил френския президент.
Малко след президентските избори крайнолевият политик Жан-Люк Меланшон, който остана трети след Макрон и Марин льо Пен, образува необятна коалиция от леви партии.
Последните социологически изследвания демонстрират, че тя има късмет да отнеме безспорното болшинство от партията на Макрон в Народното събрание. В случай че това стане, френският президент може да бъде усложнен при прокарването на промените си в законодателството.
Как се сплоти левицата
Резултатът на Меланшон на президентските избори, 21.95% %, не беше задоволителен за постигане до балотаж. Затова задачата на новото обединяване е да се сътвори конкурентна съпротива в левия политически набор, откакто държавното управление на Макрон се афишира за центристко, а Льо Пен поддържа крайнодясна политика.
Малко след президентските избори левите партии във Франция се сплотиха в една коалиция на име Нов национален екологичен и обществен съюз, ННЕСС, или на френски NUPES.
Тя се състои от партиите на Зелените, на социалистите, Френската комунистическа партия и лявата популистка партия на Меланшон "Непокорна Франция ", които направиха поръчки за взаимни взаимни отстъпки в политиките си.
70-годишният Меланшон беше декларирал, че ще се пенсионира след тазгодишните президентски избори. Те са третите, на които се е явявал. След изборите обаче той изяви предпочитание да ръководи Франция от премиерския пост.
"Бих бил министър-председател не по благодатта и благоволението на Макрон или госпожа Льо Пен, а тъй като французите го желаеха “, сподели той дни преди втория тур на 24 април, представен от Гардиън. Той добави, че по този метод президентът би бил "второстепенен " и изключи опцията за договаряния с новия президент.
Какви резултати са нужни на Макрон
За да може да реализира политиките си, за партия "Ренесанс " е значимо освен да има по-висок резултат от противниците си, само че и да завоюва най-малко 289 депутатски места. Това е половината от общо 577-те, от които се състои Народното събрание.
„ Мисля, че в случай че е число под 289, тогава може да има някакви проблеми за него, когато пробва да прокара законодателство, изключително пенсионната промяна, която е една от най-важните тематики в дневния ред за идващите 5 години. Това е доста по-малко от 308-те, които Макрон завоюва през 2017 година ", интернационалният редактор в телевизия France24 Филип Търл .
Последните социологически проучвания във Франция обаче демонстрират, че Макрон може и да не си обезпечи подобен резултат. Според на Френския институт за проучване на публичното мнение (IFOP), извършено сред 3 и 6 юни, обединението на Меланшон има лека преднина от 26% против 25% за "Ренесанс " на Макрон и 21% за партията на Льо Пен "Национален общ брой ". Според организацията този % може да подсигурява на Макрон сред 250 и 290 места в Народното събрание.
Друго изследване на Elabe, оповестено в края на май, предвижда 275 до 315 места за президента.
Ройтерс написа, че моментните настроения са на страната на левицата. Въпреки че е малко евентуално той да завоюва 289 места, Меланшон може да завоюва задоволително, с цел да лиши Макрон от безусловно болшинство.
С непозната поддръжка
Френската електорална система е изменена през 2002 година, защото преди този момент постоянно се е случвало така наречен "съжителство ". То се получава, когато президент ръководи при парламент, управителен от друго политическо болшинство. Случвало се е когато сред президентските и парламентарните избори има огромно разстояние от време.
Последният подобен образец е десният президент Жак Ширак, който ръководи със социалистическия министър председател Лионел Жоспен сред 1997 и 2002 година
След това парламентарните избори са изместени незабавно след президентските. Това се смята за преимущество за Макрон, макар че има опция да не му помогне във втория му мандат.
Според Търл ако френският президент не завоюва независимо болшинство той може да разчита на помощта на други по-малки партии. По думите на France24 Макрон "може да прокара законодателството си, само че няма да е толкоз елементарно, колкото по време на първия му мандат ".
Една от партиите, които биха могли да се обединят с "Ренесанс ", е дясноцентристката "Модем ", чийто водач е Франсоа Бейру. Той е политик с дълготраен опит и е правосъден министър по време на първия мандат на Макрон. Вторият е Едоар Филип, първият министър председател по времето на Макрон. Той образува дясноцентристката партия "Хоризонти " и също би подкрепил френския президент.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ