След като европейските лидери все по-ясно намекват, че за бързо

...
След като европейските лидери все по-ясно намекват, че за бързо
Коментари Харесай

Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

След като европейските водачи все по-ясно загатват, че за бързо участие в Европейски Съюз за Западните Балкани изобщо не може и да става дума, се появиха спекулации, че други световни сили могат да премислят тактиките си в района. Заради дългогодишните си връзки с Балканите и богатия си опит с интервенция в делата им, Русия разсънва избран боязън у Запада. Мнозина я виждат като добре мобилизирана и непредвидима мощ, готова за дълготраен конфликт със Запада за въздействието в района.

Русия в действителност демонстрира по-голяма подготвеност да поема опасности в балканската си политика. Тя бурно се опълчи на решението на Черна гора да влезе в НАТО и дърпаше конците по този начин, че да осуети постигнатата мъчно сделка сред Гърция и Северна Македония. Все отново има няколко знака, че Русия е подготвена да интензифицира намесата си в района. Приоритетите на външната й политика се изтеглиха от Западните Балкани преди много време, а дейностите й там станаха нискобюджетни и опортюнистични. Русия от време на време играе дипломатически игри и гони пропагандни цели в района, само че няма нито ресурсите, нито желанието да предизвика значима смяна на Балканите.

Спънки за Запада

Основната цел на Русия във връзка с Западните Балкани остава една и съща – да попречи на разширението на НАТО и Европейски Съюз. Кремъл в исторически проект даже счита НАТО за значима геополитическа опасност и се опълчва на разширението на алианса от средата на 90-те години. Най-острите съветски рецензии и неодобрение са непокътнати за балканските политици, които се пробват да приближат страните си към НАТО. Намесата на Русия в района ескалира, когато първо Черна гора, а по-късно Северна Македония доближиха до стадия да получат публична покана за присъединение към Алианса.
Не може да се каже, че Русия вижда присъединението на Балканските страни към НАТО като директна военна опасност. Кремъл схваща, че дребните им и недобре финансирани армии са основани надалеч от съветските граници и могат да допринесат напълно малко към потенциала на Алианса. Русия се опасява, че подновяването на разширението на НАТО след 10-годишна пауза ще сътвори експанзионистичен подтик, който по-късно може да доближи до Украйна или Грузия – страни, които Русия счита за жизненоважни за сигурността си.
Що се отнася до Европейски Съюз, Кремъл продължава да твърди, че няма проблем с разширението на Съюза на Балканите, дотолкоз, доколкото този развой не е съпроводен с разширението на НАТО. Действията на Русия обаче се разминават с формалната позиция. Все отново, балканските отдушници на съветската пропагандна машина непроменяемо разказват Европейски Съюз като слаб, неефикасен и неуспяващ да обезпечи разцвет на района. Кремъл няма угризения да поддържа евроскептични партии и даже на драго сърце подклажда вътрешни разделения в Европейски Съюз.
Напрегнатите връзки с Европейски Съюз вършат Русия зле предразположена към разширението на Съюза на Балканите. За да станат част от Европейски Съюз, Балканските страни би трябвало да нагодят политиката си по отношение на Русия, т.е. да изхвърлят двустранните търговски съглашения, да вкарат визи за съветски жители и да наложат наказания. И до момента в който тези ограничения няма да навредят прекалено много на съветската стопанска система, ще бъдат унизителна стъпка, която Кремъл би предпочел да избегне.
По тази причина, Русия се пробва да пречи и на Европейски Съюз, и на НАТО за Западните Балкани, доколкото е допустимо по-дълго. По логиката на Кремъл, колкото повече внимание и запаси Западът хвърли към балканските си съседи, толкоз по-малък ще е апетита му да интегрира източните съседи като Украйна, Молдова и Грузия, като те ще останат територия на съветския фаворизиран интерес.

Процъфтяване върху спорове

Русия няма ресурсите и решимостта за изцяло съревнование със Запада на Балканите. Не си прави илюзии, че може да предложи на Балканските страни действителна опция, с цел да ги изтегли от Европейски Съюз и НАТО към ръководените от Русия стопански и отбранителни структури. Затова Кремъл вижда балканските спорове като най-хубавата гаранция за ползите на Русия в района.
Когато Русия подклажда напрежението в редица разногласия сред балканските страни, по едно и също време с това отвлича вниманието на Запада от постсъветското пространство и си обезпечава своя непрекъсната роля в районната сигурност. Нерешените спорове държат Западните Балкани в геополитическо лимбо, в което съветската интервенция елементарно може да бъде усилена и локалните политици търсят поддръжката на Кремъл, с цел да прекратят вътрешните си разправии.
Тези спорове също институционализират ролята на Русия в архитектурата на балканската сигурност. Докато разногласията сред етническите общности в Босна и Херцеговина остават нерешени, Русия има непокътнато място в Съвета за мир в страната. Още повече, нерешените разногласия държат централното босненско държавно управление парализирано от етнически дразги и некомпетентно да поведе напред интеграция на Босна в Европейски Съюз и НАТО. По същата логичност, до момента в който Сърбия е фокусирана да се бори против оповестяването на самостоятелна страна от страна на Косово, сръбското управление ще търси съветската поддръжка в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с цел да предотврати цялостна интернационална поддръжка за отцепническата си провинция.
Това са корените на нещо, което мнозина на Запад разказват като съветско втълпяване на проблеми на Балканите. Кремъл се старае да подкопае напъните на Запада да реши балканските спорове, освен да изкара Запада слаб и неефикасен, само че също и да предугади сюжети, нездравословни за ползите на Русия в района. Когато Кремъл отклонява сръбския президент Александър Вучич от компромис за Косово, то Кремъл пази личния си статус на фаворизиран съдружник на Сърбия. Когато Русия поддържа с цялата си тежест Милорад Додик, радикалния водач на босненските сърби, то Кремъл пази необвързания статус на Босна и личното си място в Мирния съвет. Русия няма какво да печели и доста да загуби от решаването, на който и да е балкански спор. И това не е изненадващо, по тази причина Кремъл демонстрира дребен вкус да помогне на Запада за стабилизиране на района, а вместо това избира брак по сметка с радикалните балкански националисти.

Ограничения и червени линии

Ограничените запаси и належащите проблеми на външната политика обаче постановат значимо самоограничение от страна на Русия да подклажда спорове на Балканите. Малко евентуално е Кремъл да направи тенденциозен опит да дестабилизира района. Въпреки че дестабилизацията ще бъде предизвикателство за Европейски Съюз и НАТО, тя надали ще облагодетелства геополитическата и икономическата позиция на Русия. Русия не счита връзките си с Балканите за задоволително скъп авоар, с цел да провокира Запада във връзка с тях. Нито е подготвена да нанесе щета на западните си съперници без значение от цената и рисковете, които сама поема. Вместо това Русия ще продължи да преследва по-евтина и по-малко рискова цел – опазване на статуквото на Балканите.
Въпреки че е малко евентуално Русия да организира акция за дестабилизация на Западните Балкани, Кремъл може да опита да употребява дестабилизиращи техники в напъните си да спре позитивните промени на актуалната обстановка. Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно демонстрират, че Русия бързо задейства своята пропагандна и разследваща активност в балканските страни, когато те са на крачка от огромни геополитически решения.
В Черна Гора, проруските опозиционни водачи летят под радара на Кремъл в продължение на година – до момента в който страната бързо набира крачка за участие в НАТО, когато те стават чести и мечтани посетители в Кремъл. В Северна Македония, напрежението сред етническите албанци и македонците дълго убягва от вниманието на Кремъл, само че става обект на постоянни съветски публични заявления, когато страната избира ново, реформистко държавно управление, което е готово да направи компромис с етническите проблеми, с цел да забърза интеграцията с Европейски Съюз и НАТО.
В Босна и Херцеговина, Русия поддържа полицията на Додик и паравоенните формирования, когато има риск той да изгуби изборите и контрола върху самостоятелната Република Сръбска за сметка на по-отговорни босненски сръбски политици. Дори и в Сърбия, най-верният съдружник на Русия, Кремъл открива контакт с радикалните националисти, когато излиза наяве, че президентът Вучич е подготвен да направи съществени отстъпки за Косово.
В същото време, тези събития акцентират рестриктивните мерки на съветския ангажимент към Западните Балкани. За разлика от постсъветското пространство, Кремъл се въздържа от оказване на масиран напън върху Балканските страни. Смятайки ги, че принадлежат към западната сфера на въздействие, Русия в никакъв случай не провокира търговски войни и не постанова ембарго против тях, нито анулира търговски направления, камо ли да организира военни интервенции – принадлежности, които рутинно употребява за постсъветските си съседи.
Когато съветските старания не съумеят да предотвратят смяна в статута, Москва бързо губи интерес. Интензивността на съветската интервенция в Черна гора и Северна Македония понижава фрапантно незабавно откакто тяхното присъединение към НАТО отива към край.
Желанието да пази статута на Балканите също значи, че Русия е съгласно него и няма предпочитание да го трансформира по своя лична воля. Страховете за самостоятелна, подкрепена от Русия за Република Сръбска или националистически напредък в Сърбия, въодушевен от Кремъл тревожи мозъците на доста политици на Запад и в района, само че той не се случва. Подкрепата на Русия за водачеството на Додик стопира, когато той стартира да приказва за оповестяване на самостоятелност. И Русия не изтегля сериозните си вложения в туризма на Черна гора или в имотния бизнес, макар че реагира яростно, когато водачът на Черна Гора Мило Джуканович приключи добре поддържаните си връзки с съветския хайлайф и промени курса към НАТО.

Перспективи за смяна

Руската тактика на Западните Балкани е със противоречива успеваемост и през последните години рикошира постоянно върху Москва. В Черна гора и Северна Македония, скалъпените опити на Русия да предотврати тези страни да се причислят към НАТО единствено ускоряваха решимостта на Запада да ги одобри в Алианса. Все отново е малко евентуално Кремъл да обмисля забележителна смяна в тактиката си през идващите години.
Репутацията на Кремъл като създаващ проблеми на Балканите и цялостният срив на доверието в връзките със Запада, вършат доближаването Европейски Съюз – Русия в района съвсем невероятно. В същото време, належащите вътрешни проблеми и спадащата известност оставят на Кремъл малко място за по-активен метод към Западните Балкани – район, който от дълго време е изпаднал от челните места на целите на съветската външна политика.
Още повече, че сегашното положение на руско-балканските връзки е надалеч от удобно, с цел да бъде опитвано те да бъдат съживени. Икономическите връзки на Русия с района също западат. Основният енергиен план тук, газопровода „ Турски поток “, виси на врата на България и Европейски Съюз, не на Западните Балкани. Истинските цели на локалните ръководещи елити са съвсем напълно прозападни. Екипът на Кремъл, отговарящ за политиката към Балканите не е претърпявал никакви лични промени от доста години и ясно му липсва потенциал да генерира новаторски хрумвания. Накрая, западните и локалните политически елити сигурно ще се възползват от всяка една смела стъпка на Русия като мотив за ускорение на интеграцията на Балканските страни в Европейски Съюз и НАТО.
Следователно, инерцията е най-вероятният сюжет, що се отнася до връзките на Русия със Западните Балкани. Кремъл ще продължи да подлага на критика Запада поради арогантността, едностранността и незачитането на съветските ползи в района. Той ще ускори опълчването си на напъните на Запада за ходатайство, в случай че босненските или сръбско-косовските спорове се приближат до разрешаване. Но откакто бъде реализиран компромис, Русия жестоко ще се помири с новото статукво и ще се концентрира върху по-належащи въпроси. /БГНЕС

——-

Максим Саморуков, Институт за сигурност, Виена, Австрия
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР