След като две момчета във Великобритания загубиха зрението си заради

След като две момчета във Великобритания загубиха зрението си заради ...

Крайното злоядство е диагноза.


След като две момчета във Великобритания загубиха зрението си заради диета, състояща се единствено от пържени картофи, чипс и шоколад, все повече започва да се говори за т.нар. селективно хранене, или избягващото ограничаващо приемане на храна. Смята се, че това всъщност е заболяване - вид хранително разстройство, и страдащите от него ядат само определени храни заради непоносимост към останалите, а не от глезотия например.

Избягващото ограничаващо разстройство на хранителния прием, или селективното хранене, се смята за второто най-често срещано хранително разстройство при деца под 12 години. Основната му черта е екстремното злоядство, а обикновено признаците са отказ на редица храни, тревожност, тегло под нормата или забавен растеж. Детето яде малко храни и отказва една или повече хранителни групи. Това води до загуба на тегло, недохранване, нарушения в растежа и социална изолация. Състоянието може да бъде провокирано от травма, свързана с храната, например задавяне, гадене или повръщане. Смята се, че 3 на сто от хората страдат от селективно хранене под някаква форма.
---------
"Знам, че няма да ми стане нищо, ако го ям, и вероятно вкусът ще е хубав, но просто не мога да го сложа в устата си, опитвала съм, но просто не мога", обяснява хранителното си разстройство 25-годишната Джейд Йънгман от Норич, цитирана от "Дейли мейл". Тя не е загубила зрението си, но е притеснена, че това може да се случи, особено след двата нашумели случая на момчета, живели на чипс и шоколад. Джейд не е яла плодове или зеленчуци от 22 години. Тя живее единствено на пица, обикновена паста без нищо друго, пържени картофи и пилешки хапки, откакто е била на 3 години. Само

 

при гледката на зеленчуци в чинията й става зле,

 

гади й се и понякога дори повръща. Тя е търсила помощ от специалисти, но досега не е успяла да реши проблема. Въпреки че лекарите са я предупредили, че има риск за загуби зрението си заради липсата на основни хранителни вещества в организма й.

"Ако някой сложи чиния плодове или зеленчуци пред мен, сякаш слага чиния с кучешко ако и ми казва: "Яж го", описва състоянието Йънгман. "Ако го изям, ще повърна, а само като го гледам, ми призлява", обяснява тя. "Това е физическа реакция, ако опитам да сложа плод с едната си ръка в устата, другата ръка ще я дръпне", казва младата жена.

"Хората използват случая с ослепелия Харви Дайър и ми обясняват, че трябва да се променя. Но не мога просто да го направя ей така, независимо колко много ми се иска. Знам, че влияе на здравето ми, постоянно съм уморена и мога да спя до безкрай. През деня се поддържам с кофеин, което също не е здравословно. Страдам от дефицит на желязо и трябва да пия добавки. Не е ясно дали имам и други здравословни проблеми, защото лекарите не смятат проблема ми за медицинско състояние и не ме изследват за нищо. Само казват, че трябва да променя начина си на хранене. А аз съм много притеснена как това ще се отрази, ако реша да имам деца - как липсата на витамини ще повлияе на бебето по време на бременността, как ще ги насърчавам да ядат здравословно, след като аз самата не го правя", разсъждава Джейд.

Крайно злоядите хора като нея могат постепенно да ослепеят заради състояние, известно като хранителна оптична невропатия. Зрителните нерви се състоят от милиони фибри и отговарят за препращането на визуалната информация от ретината към мозъка. Ако фибрите се увредят заради липсата на витамини, зрителните нерви губят способността си да пращат сигнали към мозъка. Процесът е бавен и безболезнен, понякога е придружен от цветна слепота и ако не се лекува, води до необратима загуба на зрението. Витамините от група Б, които се съдържат в най-големи количества в пълнозърнестите храни и листните зеленчуци, са жизненоважни за поддържането на добро зрение.

При Йънгман проблемът е започнал на 3-годишна възраст, когато тя започва да отказва да приема определени храни, при това без видима причина - не е имало задавяне или подобен травмиращ момент. Лекарите обясняват на родителите й, че това е етап от детството, с възрастта апетитът й към останалите храни ще се върне, и не приели положението за нещо особено. Но това не се случило.

 

Основният проблем с приема на храни при Джейд е текстурата,

 

а не вкусът. Тя харесва например някои сосове, но няма върху какво да ги сложи, защото не може да си представи да яде зеленчуците с тях. Вкусовите й рецептори са силни и тя соли храната обилно, но и това не може да реши проблема с текстурата. Дори и да си представя вкуса и той да й харесва. Затова тя прибягва само до това, които нарича "безопасни храни". Не закусва, за обяд яде парче пица само със сирене, а за вечеря - пилешки хапки, пържени картофи или паста без сос. И не смее да опита нищо ново.

Опитала е с когнитивна поведенческа терапия, но не помогнало. Търсила е и помощ с хипноза, което довело единствено до преглъщането на една-единствена боровинка.

Всичко това води до социална изолация - "мразя да искам специална храна само за мен, да се налага да обяснявам защо и да се притеснявам от реакциите на хората", затова Джейд рядко излиза навън или ходи на семейни събирания. И, естествено, резултатът са висока тревожност и чести депресии.

 

Източник: segabg.com