Какво постигна Антоан Гризман при престоя си в Атлетико Мадрид?
След като Антоан Гризман взе решение да напусне тима, в който прекара 5 години, в реда на нещата е да създадем равносметка какво реализира за това време. Французинът в действителност приключва тази част от книгата с повече от 180 появи, 91 гола и доста мемоари за почитателите на Атлетико. Подозираме, че дюшекчиите въобще не са щастливи от тази разлъка, въпреки всичко губят не просто добър състезател, а човек, измъчен всяка загуба със своите почитатели. И до момента в който приказваме единствено за числа, няма да стигнем даже до повърхността на цялата история, по тази причина продължаваме с някои от по-важните достижения. Гризман дойде през 2014 година в Атлетико – неговият трансфер е един от рекордните за управлението, изключително откакто не си разрешават доста постоянно да заплащат сходни суми. За прекараният интервал от време, той беше една от главните аргументи за достижения като два финала на Шампионска лига, една супер купа и даже купа от Лига Европа.
Впечатляващо достижение, само че както доста футболисти осъзнават, в един миг тимът просто не може да даде задоволително, с цел да задържи напиращия гений. Освен това, Антоан имаше един главен съперник, който не съумя да сбъдне фантазията на милиони. Сигурни сме, че не сме единствените, които желаеха да видят французина с най-престижния трофей на Европа. Първо го заслужаваше и второ – в никакъв случай не се скри от отговорността, затова се радва на изключително внимание и от efirbet, които писаха за него в новините си и в букмейкърските си разбори. Футболът, обаче, е постоянно цялостен с изненади. Правилата постоянно са били ясни – печели по-добрият тим.
В този случай, неприятният шанс на Атлетико ги срещаше с другия градски противник, чийто футболисти доближиха сумата от милиард. И тъкмо това беше красивото – подценявани, не толкоз лъскави като балетистите, Атлетико постоянно доближиха финала на мускули. Сърцето на този испански тим не спираше да се бори до финален мирис. На първата среща стана ясно, че Диего Коща няма да издържи физически, във втората имаше други фактори като съдии и един главен проблем – Роналдо. Кристиано Роналдо е име, което е прекомерно огромно за всеки тим.
Едва след напускането му, силите сред градските тимове бяха изравнени. Това доста добре изяснява и за какво Антоан и компания не съумяха да реализират онази толкоз чакана победа. Развълнувани от нея, осъзнали, че е допустима, дюшекчиите се бореха за купата на Лига Европа и я завоюваха, тъкмо толкоз трагично, колкото беше и всеки различен край. Разбира се, пристигна краят на сезона и с него започнаха спекулациите.
Изборът на Антоан не е бил елементарен, даже не можем да подозираме какъв брой пъти е бил ухажван от клубни тимове. Да не приказваме, че върху него стои голямото задължение и на народен тим. Математически видяно, Атлетико стартира да печели, Гризман повярва в тези триумфи, само че трофей от Шампионска лига не се печели толкоз елементарно. Сякаш французинът има потребност от тъкмо тази премия, той несъмнено има достойнството да види награждаването на другия тим, да отиде до Рим и да не види папата.
Мнозина считат Меси за формалния съперник на Роналдо, само че за нас в действителност това ще бъде Антоан Гризман. В някои от най-тежките мачове, той излизаше против изкуствено основаната футболна машина и не се оправдаваше. А във връзка с персонални награди и самопризнания, Гризман получаваше номинации, само че фокусът беше някъде другаде. На никого не е прелестно да бъде 5 години сянка на 2-те огромни имена и отново подсещаме, Гризман е футболист, който даваше сърцето си и беше подценяван прекомерно дълго време.
В умозаключение би трябвало да кажем следното: Антоан Гризман постоянно ще остане част от Атлетико Мадрид. Той е онази красива история, която няма да приключи щастливо, изключително в това време, когато една победа щеше да го трансформира в почтена легенда, щеше да отвори вратата на залата на славата. С една победа в Шампионска лига, французинът публично ставаше футболният фактор, за който в този момент единствено се спекулира. Атлетико ще имат доста сложна задача, с цел да открият сходен футболист – такива като него се раждат доста рядко. Може даже да разглеждате Гризман като проклинание, постоянно до край, само че в никакъв случай без злато. Все отново статистиката е в негова изгода, най-малко за последните два сезона. Към цялата история ще напомним и още нещо. Когато погледнете един тим през последните няколко години, вие го възприемате в най-хубавата му форма. И до през днешния ден, щом чуете за Реал Мадрид ще си спомняте Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Зидан на мениджърската позиция. Същото важи и за Барселона: Чави, Иниеста и Меси. Дори и в този момент си спомняте оня Интер на Моуриньо. Дори и без титли, Антоан Гризман постоянно ще е сърцатия французин, който оставяше по малко от душата си на всеки мач. В това можем да бъдем сигурни и да – мечтаехме да го забележим с трофей, доста!
Впечатляващо достижение, само че както доста футболисти осъзнават, в един миг тимът просто не може да даде задоволително, с цел да задържи напиращия гений. Освен това, Антоан имаше един главен съперник, който не съумя да сбъдне фантазията на милиони. Сигурни сме, че не сме единствените, които желаеха да видят французина с най-престижния трофей на Европа. Първо го заслужаваше и второ – в никакъв случай не се скри от отговорността, затова се радва на изключително внимание и от efirbet, които писаха за него в новините си и в букмейкърските си разбори. Футболът, обаче, е постоянно цялостен с изненади. Правилата постоянно са били ясни – печели по-добрият тим.
В този случай, неприятният шанс на Атлетико ги срещаше с другия градски противник, чийто футболисти доближиха сумата от милиард. И тъкмо това беше красивото – подценявани, не толкоз лъскави като балетистите, Атлетико постоянно доближиха финала на мускули. Сърцето на този испански тим не спираше да се бори до финален мирис. На първата среща стана ясно, че Диего Коща няма да издържи физически, във втората имаше други фактори като съдии и един главен проблем – Роналдо. Кристиано Роналдо е име, което е прекомерно огромно за всеки тим.
Едва след напускането му, силите сред градските тимове бяха изравнени. Това доста добре изяснява и за какво Антоан и компания не съумяха да реализират онази толкоз чакана победа. Развълнувани от нея, осъзнали, че е допустима, дюшекчиите се бореха за купата на Лига Европа и я завоюваха, тъкмо толкоз трагично, колкото беше и всеки различен край. Разбира се, пристигна краят на сезона и с него започнаха спекулациите.
Изборът на Антоан не е бил елементарен, даже не можем да подозираме какъв брой пъти е бил ухажван от клубни тимове. Да не приказваме, че върху него стои голямото задължение и на народен тим. Математически видяно, Атлетико стартира да печели, Гризман повярва в тези триумфи, само че трофей от Шампионска лига не се печели толкоз елементарно. Сякаш французинът има потребност от тъкмо тази премия, той несъмнено има достойнството да види награждаването на другия тим, да отиде до Рим и да не види папата.
Мнозина считат Меси за формалния съперник на Роналдо, само че за нас в действителност това ще бъде Антоан Гризман. В някои от най-тежките мачове, той излизаше против изкуствено основаната футболна машина и не се оправдаваше. А във връзка с персонални награди и самопризнания, Гризман получаваше номинации, само че фокусът беше някъде другаде. На никого не е прелестно да бъде 5 години сянка на 2-те огромни имена и отново подсещаме, Гризман е футболист, който даваше сърцето си и беше подценяван прекомерно дълго време.
В умозаключение би трябвало да кажем следното: Антоан Гризман постоянно ще остане част от Атлетико Мадрид. Той е онази красива история, която няма да приключи щастливо, изключително в това време, когато една победа щеше да го трансформира в почтена легенда, щеше да отвори вратата на залата на славата. С една победа в Шампионска лига, французинът публично ставаше футболният фактор, за който в този момент единствено се спекулира. Атлетико ще имат доста сложна задача, с цел да открият сходен футболист – такива като него се раждат доста рядко. Може даже да разглеждате Гризман като проклинание, постоянно до край, само че в никакъв случай без злато. Все отново статистиката е в негова изгода, най-малко за последните два сезона. Към цялата история ще напомним и още нещо. Когато погледнете един тим през последните няколко години, вие го възприемате в най-хубавата му форма. И до през днешния ден, щом чуете за Реал Мадрид ще си спомняте Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Зидан на мениджърската позиция. Същото важи и за Барселона: Чави, Иниеста и Меси. Дори и в този момент си спомняте оня Интер на Моуриньо. Дори и без титли, Антоан Гризман постоянно ще е сърцатия французин, който оставяше по малко от душата си на всеки мач. В това можем да бъдем сигурни и да – мечтаехме да го забележим с трофей, доста!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ