ЕС губи 12-15 млрд. евро от Brexit
След излизането на Англия от Европейския съюз , блокът ще загуби 12-15 милиарда евро от портфейла си, което ще наложи икономии в стратегиите, съобщи еврокомисарят по бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер по време на полемика „ Бюджет за бъдещето на Европа “, съобщи БГНЕС, цитира NOVA.
Той очерта проектите за идната Многогодишна финансова рамка (МФР) за интервала от 2020 до 2025 година и напомни, че с изключение на за една година, Брюксел приема и дълготрайни 5-годишни тактики. По думите му, сега пред „ джобните “ на европейската общественост стоят две съществени провокации и това са Brexit и новите отговорности, свързани с мигрантската криза и отбраната на границите.
Еврокомисарят посочи, че с цел да има налице ефикасен проект, би трябвало да има и ясна визия за бъдещето на Европа, в това число и приемането на нови страни членки в Европейски Съюз, като Сърбия да вземем за пример. Той се застъпи за построяването на обща правна рамка за финансиране за целия блок.
Както напомни Йотингер, Брюксел разполага с към 150 милиарда евро, които би трябвало да бъдат разпределени в консенсус. По думите му, приоритет остава селското стопанство, където разпоредбите би трябвало да бъдат опростени в устрема към политика на доближаване. Точно тази политика цели и равнене на стандарта в европейските страни.
„ Българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията би трябвало да нарасне осезаемо през идващите години, към 10-15 000 евро. В противоположен случай, това неравноправие ще унищожи солидарността в Европейски Съюз. Затова кохезионните фондове са толкоз значими. София влага 1% от своя Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, само че тази инвестиция и се връща със цената на 5-6%. За всяко вложено 1 евро, България получава 5-6 “, изясни специалистът.
Той уточни, че главен дирек на бюджетната политика на Брюксел ще бъдат научните проучвания и програмата „ Хоризонт 2020 “.
„ В момента отделяме 2% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за научни проучвания и развойна активност. Трябва да харчим най-малко по 3% по тези цели. От България също ще желаеме повече ", съобщи Йотингер.
В същото време се работи и по земеделска тактика. В нея акцент ще бъде улеснението и модернизирането на селскостопанските стратегии.
Гюнтер Йотингер оцени напредъка на България през последните 10 години след влизането в Европейски Съюз като позитивен, само че сподели, че са нужни още доста промени за влизане в Еврозоната.
Според еврокомисаря, Европа е доста добра в производството в редица браншове, само че в това отношение доста изостава от страни като Съединени американски щати и Китай. По тази причина нововъведенията ще са приоритет, главно в цифровите услуги.
Той очерта проектите за идната Многогодишна финансова рамка (МФР) за интервала от 2020 до 2025 година и напомни, че с изключение на за една година, Брюксел приема и дълготрайни 5-годишни тактики. По думите му, сега пред „ джобните “ на европейската общественост стоят две съществени провокации и това са Brexit и новите отговорности, свързани с мигрантската криза и отбраната на границите.
Еврокомисарят посочи, че с цел да има налице ефикасен проект, би трябвало да има и ясна визия за бъдещето на Европа, в това число и приемането на нови страни членки в Европейски Съюз, като Сърбия да вземем за пример. Той се застъпи за построяването на обща правна рамка за финансиране за целия блок.
Както напомни Йотингер, Брюксел разполага с към 150 милиарда евро, които би трябвало да бъдат разпределени в консенсус. По думите му, приоритет остава селското стопанство, където разпоредбите би трябвало да бъдат опростени в устрема към политика на доближаване. Точно тази политика цели и равнене на стандарта в европейските страни.
„ Българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията би трябвало да нарасне осезаемо през идващите години, към 10-15 000 евро. В противоположен случай, това неравноправие ще унищожи солидарността в Европейски Съюз. Затова кохезионните фондове са толкоз значими. София влага 1% от своя Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, само че тази инвестиция и се връща със цената на 5-6%. За всяко вложено 1 евро, България получава 5-6 “, изясни специалистът.
Той уточни, че главен дирек на бюджетната политика на Брюксел ще бъдат научните проучвания и програмата „ Хоризонт 2020 “.
„ В момента отделяме 2% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз за научни проучвания и развойна активност. Трябва да харчим най-малко по 3% по тези цели. От България също ще желаеме повече ", съобщи Йотингер.
В същото време се работи и по земеделска тактика. В нея акцент ще бъде улеснението и модернизирането на селскостопанските стратегии.
Гюнтер Йотингер оцени напредъка на България през последните 10 години след влизането в Европейски Съюз като позитивен, само че сподели, че са нужни още доста промени за влизане в Еврозоната.
Според еврокомисаря, Европа е доста добра в производството в редица браншове, само че в това отношение доста изостава от страни като Съединени американски щати и Китай. По тази причина нововъведенията ще са приоритет, главно в цифровите услуги.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ