След и писателят Калин Терзийски се включи в коментарите по

След и писателят Калин Терзийски се включи в мненията във връзка, който завоюва шампионата „Мастърс“ в Лондон и стана трети в международната сан листа.

„Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден…или по улици кръстени на писатели?“, попита Терзийски във Facebook и съпостави хонорара от 2,5 млн. $ на спортиста със 25-те паунда, които самият той е получавал за своите разкази от българско издание във Англия.

Публикуваме целия пост без редакция:

„ДА РЕЧЕМ
Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; само че съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва – тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си „на сериозно“. Така. Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $. Игра на тенис. Горе долу в същите времена – да речем година по-рано – писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно – също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно – за вестника на българите живеещи във Англия – получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден…или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем По жицата или Андрешко да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите. И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново.“



По-късно писателят разяснява напъните, които изискват положителният тенис и качествената литература:


Калин Терзийски обръща внимание и на реакциите, получени от потребителите в обществената мрежа, след първите му два поста:

„Ето, аз към този момент съм удовлетворен! От реакциите. Предвидих ги. В предходния ми пост давам просто две числа – за един тенис мач – два милиона и половина, за роман – двайсет и пет паунда. И никой не се възмути от разликата. Никой не се възмути от безобразието, наречено 25 паунда за Разказ! Никой не попита: Кой е тоя урод, който дава на писателите толкоз? Но прекалено много скочиха – като ужилени – да кажат: Не гледай ти в непознатото канче! Опитах се да им отговоря, че това: Не гледай в непознатото канче – е една подла заръка, която богатите са вменили на бедните, с цел да не им гледат в канчето и да не вземат да изискат правдивост. Но по този начин де – никаква реакция по отношение на унижението за българската литература. Ами стани и ти трети в света!- по този начин споделиха мнозина. Но по какъв начин се става трети в света по литаретура? Литературата съревнование ли е, че да станеш трети? И по какъв начин се става трети в света по литература, когато целият ти народ е подготвен да те оплюе, да повърне върху тебе злобата си? Става въпрос – целият нечетящ народ?! Когато един народ псува писателите си и реве против тях, даже и тогава, когато те изразят огорчението си – няма по какъв начин да има огромни писатели! Големите писатели са тия, които основава Волята на Големия народ! Народът, който чете, схваща, цени и уважава! Тук такова нещо няма! И в случай че нямаме огромни писатели, това ще е единствено тъй като сме толкоз дребни, че освен че не сме ги оценили, само че и желаеме да ги унищожим с дребната си завист, да ги загробим…“