След години без титуляр през октомври изпълнителната агенция Националният филмов

След години без титуляр през октомври изпълнителната организация Националният кино център се снабди с постоянен шеф. Това е Жана Караиванова, актриса и дълготраен уредник на дните на българското кино в Ню Йорк и фестивала So Independent в София. " Дневник " беседва с нея за скорошните триумфите, само че и проблемите в българското кино, за поправките в Закона за филмовата промишленост и нужните политики в бранша.

НФЦ е институцията, която на конкурсен принцип финансира основаването и разпространяването на български филми в страната и чужбина.

Какви са първите ви задания като шеф на Филмовия център?

- Когато пристигнах преди 20 дни, заварих доста незабавна обстановка, обвързвана с т. наречената " нотификация за държавна помощ ". Процедурата, в която взе участие цялата страна, както и НФЦ, би трябвало да бъде направена до края на декември.

Втората задача е забавна и приятна - реализирането на " Златен ритон ", един от националните фестивали на Филмовия център, отдаден на документалното и анимационно кино, който ще се организира в Пловдив от 16 до 22 декември. А в понеделник и вторник имаме сесия за игрално кино, една от двете дати, в които българското кино кандидаства за финансиране и ще се види кои планове ще се придвижат. (интервюто е взето на 24 ноември - бел. ред. Резултатите от сесията може да прочетете тук.)

Разяснете понятието нотификация - става въпрос за поправките в Закона за филмовата промишленост, които минаха през Министерския съвет през седмицата?

- Това е процедура, тръгнала през 2013 година, само че може би е била по някакъв метод затлачена. Проекта за измененията в закона на този стадий касае единствено нашето адаптиране към условията на Европейската комисия за промяна на понятия. Ние сме длъжни да се приспособяваме. Добра вест е, че е към този момент на равнище гласоподаване в Народното събрание.

Много е значимо да не се бърка това с смяната в самия закон за кино, която следва и за която няма периоди. В идващите няколко месеца тя ще бъде умерено обсъждана и изяснявана и се надявам, че ще стигнем до план, който удовлетворява и гилдията, и страната.

Над 26 български кино лентата се въртят по кината тази година, имат и триумфи по съществени фестивали. На какво, съгласно вас, се дължи този неочакван напредък в българското кино?

- На струпване, както нормално стават нещата. Има опит, предпочитание, сила, както и известна промяна на поколенията - идват нови хора с нови хрумвания. Част от тях не живеят в България. Присъствието по фестивали от една страна е знак за кино лентата, въпреки това опознаваш фестивалния свят. Всичко това са все неща от изгода за нашето кино. Става дума за повишаване на професионализма в киногилдията.

Има и от ден на ден филми, които се вършат без дотация от Националния кино център. Значи ли това, че в страна с лимитирано население, което приказва езика, киното би могло да е и комерсиално, комерсиално начинание?

- Не може. Но първо желая да кажа - по този начин наречените самостоятелни филми, които се вършат с частно финансиране, са нещо прелестно. Между тях има и арт филми, и комерсиални. С частно финансиране стартират доста надарени хора, които след това могат да бъдат подкрепени и от страната. Това прави целия кинематографичен развой доста по-естествен и естествен, какъвто е в други страни.


© Юлия Лазарова

Комерсиалното кино е род - това значи кино, което единствено си връща парите и прави облага. В България това не е допустимо чисто статистически заради дребната евентуална аудитория. Парите, които се вършат от билети, надалеч не отиват при продуцентите - те не са даже доход. Огромна част от прихода, по разпоредбите на киноразпространителите, остават в киносалона, останалото се разпределя за авторски права. Всичко това прави невероятно възвръщането на инвестицията и аз имам голямо почитание към хората, които вземат решение сами, на личен риск, да вършат кино. Това са смели хора, те не го вършат по комерсиални съображения.

В момента има няколко български кино лентата, които се снимат тук, само че имат упоритостта да се продават на открито. Би било забавно, в случай че филм, сниман тук, получи огромно комерсиално разпространяване в чужбина.

Кои са тези планове?

- Ники Илиев прави такива филми, в последния си е заел интернационално известна американска звезда. Знам, че Евтим Милошев има сходен план. Може би има и други. Аз персонално очаквам с неспокойствие резултатите. Би било отлично да потвърдим, че можем да печелим от кино.

Мнозина отдават разцвета на киното ни на сесиите за нискобюджетно кино, с които доста режисьори съумяха да получат, въпреки и малко, стартово финансиране на плановете си. Това беше и едно от условията на най-успешните ни млади режисьори, отправени в две отворени писма през лятото - част от дотацията да се насочи точно към такива филми, с цел да могат повече хора да снимат. Как гледате на техните оферти за промени в закона?

- Законът е комплицирана материя, само че аз съм на мнението на сътрудниците за микросубсидиите. Тези сесии започнаха преди няколко години и дадоха прелестен резултат. Микросубсидиите подтикват правенето на копродукции и търсенето на странично финансиране. Освен това работиш с друга сила, когато би трябвало да се бориш за това, което правиш.

Аз ще подкрепя всякакво придвижване по закона, което легитимира микросубсидиите и по-големият им брой. Но не трябва да се гледа на филмите само откъм бюджет. Има постановъчно комплицирани филми, които няма по какъв начин да се създадат с малко пари. Между другото, не доста хора знаят, че по отношение на европейските стандарти всички филми в България се класифицират като нискобюджетни. " Нискобюджетен " е филм с бюджет под, мисля, 2 млн. евро, а при нас финансираме така наречен " високобюджетни филми " с до 1,1 млн. лева Общото ни предпочитание е с наличните средства да се финансират повече филми, само че не трябва да изпадаме в евтиния.

Впрочем и в настоящето състояние в закона никой не стопира продуцентите да сами да желаят по-малко средства. А желанието ни е дотацията да се усилва.

Как може да бъде реализирано това нарастване?

- Много неща стоят от години като благоприятни условия и аз ще се постарая този развой да тръгне нанякъде. Почти наложително за страна като нас е да се направи фонд за кино. Помоему, гледайки към опита ми в Европа и Америка, е срамотия към момента да нямаме подобен фонд. Европейските страни имат по 3, 4, 5 инструмента за различно финансиране, ние разполагаме единствено с държавната дотация.

В чии ръце е основаването му?

- Това е въпрос на законодателство, само че самодейността би трябвало да тръгне от нас като кинообщност, и то да стартира с разяснение - за какво е належащо и какво би могло да способства.

Киното е забавно нещо. Казваме, че филмът коства милион, само че къде отива той? В заплати на към 120 души, които работят по кино лентата, в хотелите, в които те живеят по време на фотоси, в превоз, бензин, Данък добавена стойност и налози. Този милион мигновено е разпределен в стопанската система на страната и всеки лев, вложен в кино - има статистика - се мултиплицира. Икономически е добре да се сътвори този фонд, тъй като той взема решение проблеми.

Фондовете се основават посредством отчисления - могат да идват от продадени билети, от телевизионно разпространяване, от интернационалните продукции, които се снимат тук, от хазарт, в размери, които не ощетяват никого. Може да се прави културна лотария, има закон за меценатството. Схемите са към този момент развити, би трябвало единствено да ги приспособяваме.

Това беше и едно от желанията в отвореното писмо. Има ли сега работна група, която преглежда настояванията на режисьорите?

- Имаше работна група, която работеше по поправките, влезнали предходната седмица в Министерски съвет. Това е добре, тъй като отпушва пътя за другите ремонти. Оттук нататък би трябвало нова форма на присъединяване на цялата колегия, както и финансисти и адвокати. Вероятно ще бъде работна група, само че има и доста други способи, да вземем за пример да се ангажират консултативни органи. Инициирането и е в ръцете на НФЦ и аз наложително ще го направя.

Имаше опасения, че със сегашните ремонти настояванията на режисьорите отпадат.

- Не е по този начин. Сегашните ремонти са напълно свързани с условията на Европейската комисия. На някои им бе прозвучало необичайно понятието " сложен филм ", което се вкарва с тях. Но това е разбиране на Европейска комисия и в случай че го нямаме в закона, те просто няма да ни финансират. ( " Труден " е филм, създаден на език, който не се приказва от доста хора, според определението на Европейска комисия. - бел. ред.)

То е напълно от изгода за нас - това е нискобюджетният филм, за който говорех. Във Франция да вземем за пример не се създават " сложни " филми, заради което финансирането за кино там е по-ниско като %. Това определение ни дава законова опция да използваме държавна дотация, с цел да произвеждаме филми. Логиката е, че езикът не се приказва от доста общности отвън България.

Друго искане на режисьорите беше да се промени методът, по който се сформират комисиите, които преглеждат плановете в НФЦ.

- Много бих се радвала, в случай че настъпят промени. Изразявам се по този начин, тъй като по настоящия закон това не е в пълномощията на шефовете. Гилдиите и асоциациите избират своите представители в комисиите - задачата на закона е те да имат присъединяване в процеса.

Това е породило във времето проблеми и, може би тъй като законът е стар, има потребност да се приспособява. Говорила съм с всичките млади сътрудници и в това изявление бих желала още веднъж да ги помоля и прикани интензивно да вземат участие в тези процеси. Това изисква от тях присъединяване v асоциации, присъединяване в Националния съвет за кино, за който имат отворена врата, лишава време - само че по закон те са хората, от които би трябвало да тръгне самодейността.

Един от другите проблеми на българското кино е необятното му разпространяване и неналичието на екрани - отвън София, само че и в София, които да демонстрират българско кино. Всъщност в случай че един продуцент желае филмът му да се излъчва в огромните вериги, той заплаща за това.

- Преди години киносалоните са били някак скрито приватизирани и в действителност премахнати. За страдание това е реалност и голям проблем за българското кино.

В мултиплексите има много убийствени такси, с цел да ти излъчат кино лентата от наложителния дигиален притежател DCP. Те са въведени законово преди време, защото киносалоните са били длъжни да ивестират в цифровизация. Процесът обаче е приключен и е извънредно време таксите да отпаднат. Те задушават съществено българското киноразпространение. Мултиплексите са задължени да демонстрират 5% българско кино, само че към този момент това не тъкмо по този начин. Това са два въпроса, по които ще се опитам да предизвиквам разговор с киносалоните.

Разпространението е тъкмо толкоз значимо като производството на филми. Често се споделя, че един филм няма фенове, тъй като не е задоволително прекрасен. А това не постоянно е по този начин, дори най-често не е по този начин. Обикновено става дума за проблем с разпространяването. Производството на отличен артикул не е задоволително, с цел да събереш опашка пред магазина. Трябва да го предложиш на публиката.