След финансовата криза от 2007-2009 г. дисбалансите и рисковете в

След финансовата рецесия от 2007-2009 година несъответствията и рисковете в международната стопанска система се изострят от политически неточности. Така че вместо да се оправят със структурните проблеми, които финансовият срив и последвалата криза разкриха, държавните управления основават предпоставки, които могат да създадат идната огромна криза неизбежна.

Всъщност, съгласно някои специалисти, огромната принуда е към този момент тук.

" Голямата принуда " може да е още по-грозна от спада отпреди десетилетие, съгласно икономиста Дейвид Розенберг. Последният, постоянно е именуван " мега-мечка ", поради отрицателните сюжет, които рисува. Но мнението на Розенберг не трябва да се подценява с лека ръка.

В " базовия случай " за американската стопанска система, оповестен от Розенберг, стопанската система се отваря поетапно през май в промишленостите и районите. Ще има " периодически триумфи и неуспехи във връзка с броя на случаите на COVID-19, които ще са задоволителни, с цел да създадат хората по-малко уверени в разноските си, в сравнение с преди рецесията. В тази прогноза не е създадена ваксина, само че лекуването, което облекчава най-лошите респираторни признаци се е появило в границите на идващите шест месеца ", написа той.

Какво значи това за стопанската система и финансовите пазари, съгласно него?

Свиване с 30% на действителния БВП през второто тримесечие, негативен годишен растеж на потребителските цени за 5 тримесечия и безработица от 14.2% до края на 2020 година, приблизително 13% през 2021 година

Доходността по 10-годишните облигации на Министерството на финансите, която сега е 0.658, потъва още повече всяко тримесечие и доближава до 31 базисни пункта до четвъртото тримесечие на тази година, както и 18 базисни пункта през 2021-ва година. Доходността пада, когато цените на облигациите се покачват. Инвеститорите във високодоходния дълг се насочват към изходите, оставяйки тези облигации с над 700 базисни пункта по-скъпи от държавните облигации в края на тази година.

Акциите доближават дъно през второто тримесечие, като S&P 500 се намалява до 2000 пункта, след което стартира " постепенно възобновяване ". Но то няма да е бързо: показателят ще е приблизително единствено 2600 през 2021 година Казано по различен метод, Розенберг допуска, че акциите ще поевтинеят с 30% през идващите месеци, след което ще прекарат по-голямата част от идващите 18 месеца в гладко възобновяване до оценки с 10% по-ниски от настоящите.

Розенберг също по този начин дефинира " най-хубавият случай ", който зависи от ваксина или лекуване на вируса, които се чакат през идващите шест до 12 месеца. Тази вероятност включва приблизително към 9% безработица за идващите две години, борсово дъно от 2 500 за S&P 500 през второто тримесечие и цикличното ниско равнище от 29 базисни пункта за 10-годишните облигации през 2021 година

Най-лошият сюжет не включва ваксина, нито лекуване, а втора вълна на вируса през идната зима, което мощно понижа доверието на бизнеса и семействата. В тази вероятност процентът на безработните доближава 20% и остава приблизително 17.5% до 2021 година

Дефлацията се покачва. " Помислете по какъв начин години наред няма мощ на ценообразуване за тези корпоративни парични потоци в бъдеще ", написа Розенберг, " даже държавната интервенция не е в положение да се опълчи на намаляващото търсене. Япония е класическият образец за това. "

Дори и при този най-лош сюжет обаче Розенберг не приема, че Федералният запас на Съединени американски щати ще води лихвените проценти при негативни равнища: 10-годишните облигации допират 31 базисни пункта през четвъртото тримесечие и остават при 19 базисни пункта през 2021-ва година.

Но ще има доста повече вреди, нанесени на фондовата борса. S&P 500 ще види дъно при 1800 през второто тримесечие и ще е приблизително единствено 2200 през 2021 година съгласно специалиста.

Перспективите за " V " -образно възобновяване са прекомерно дребни. Ето 10-те най-зловещи риска:

Сред анализаторите понижава мнението, че ще забележим бързо възобновяване след актуалната рецесия. За страдание, даже в случай че Голямата криза докара до по-слабо U-образно възобновяване през тази година, L-образна " по-голяма меланхолия " ще последва по-късно през това десетилетие, заради 10 злокобни и рискови трендове.

Дефицитите и задълженията

Първата наклонност се отнася до дефицитите и техните следващи опасности: задължения и неизпълнени отговорности. Реакцията на политиката на рецесията COVID-19 води до доста нарастване на фискалния недостиг - от порядъка на 10% от Брутният вътрешен продукт или повече - в миг, когато равнищата на обществения дълг в доста страни бяха към този момент високи, в случай че не и неустойчиви.

Популистките водачи постоянно се възползват от икономическата уязвимост, всеобщата безработица и възходящото неравноправие. В изискванията на засилена икономическа неустановеност ще има мощен подтик към " хеликоптерни пари ".

По-лошото е, че загубата на приходи за доста семейства и компании значи, че равнищата на дълга на частния бранш също ще станат неустойчиви, което евентуално ще докара до всеобщи неизпълнения и банкрути. Заедно с възходящите равнища на обществения дълг, всичко това подсигурява по-анемично възобновяване от това, което последва Голямата криза преди десетилетие.

Демографската бомба със закъснител в развитите стопански системи

Коронавирусната рецесия демонстрира, че доста повече обществени разноски би трябвало да бъдат разпределени за здравните системи и че универсалната здравна помощ и други публични богатства са нужда, а не разкош. Въпреки това, защото множеството развити страни имат стареещи общества, финансирането на такива разноски в бъдеще ще усили косвените задълженията на днешните нефинансирани системи за опазване на здравето и обществено обезпечаване.

Нарастващият риск от дефлация

В допълнение към причиняването на дълбока криза, рецесията основава и солидна изолираност на артикули (неизползвани машини и капацитет) и пазари на труда (масова безработица), както и предизвикателство на срив на цените на артикули като петрол и промишлени метали. Това прави дефлацията на дълга евентуална, увеличавайки риска от неплатежоспособност.

Четвъртата опасност е обвързвана с понижаването на валутата

Тъй като централните банки се пробват да се борят с дефлацията и да се оправят с риска от увеличение на лихвите (вследствие на всеобщото повишаване на дълга), паричната политика ще стане още по-нетрадиционна и всеобхватна.

В кратковременен проект държавните управления ще би трябвало да ръководят монетизирани фискални дефицити, с цел да избегнат меланхолия и дефлация. И въпреки всичко, с течение на времето, непрекъснатите негативни шокови доставки от ускорената деглобализация и възобновения протекционизъм ще създадат стагфлацията съвсем неизбежна.

По-широкият цифров срив в стопанската система

С милиони хора, които губят работата си или работят и печелят по-малко, неравенството в приходите и благосъстоянието на стопанската система на 21-ви век ще се уголемява още повече. За да се предпазят от бъдещи разтърсвания по веригата на доставки, фирмите в развитите стопански системи ще пренасочат производството от райони с ниски разноски на вътрешни пазари, към такива с по-високи разноски. Но вместо да оказва помощ на служащите вкъщи, тази наклонност ще форсира темповете на автоматизация, оказвайки напън върху заплатите и в допълнение разпалвайки пламъците на популизма, национализма и ксенофобията.

Деглобализация

Пандемията форсира трендовете към фрагментиране, които към този момент бяха в ход. Съединените щати и Китай ще се отделят по-бързо, а множеството страни ще отговорят, като одобряват още по-протекционистични политики за отбрана на локалните компании и служащи от световни разстройства.

Следпандемичният свят ще бъде белязан от по-строги ограничавания върху придвижването на артикули, услуги, капитал, труд, технологии, данни и информация. Това към този момент се случва във фармацевтичния, медицинския и хранителния бранш, където държавните управления постановат експортни ограничавания и други протекционистки ограничения в отговор на рецесията.

Реакцията против демокрацията ще ускори тази наклонност

Популистките водачи постоянно се възползват от икономическата уязвимост, всеобщата безработица и възходящото неравноправие. В изискванията на засилена икономическа неустановеност ще има мощен подтик за това. Работниците със сини яки и необятни групи от междинната класа ще станат по-податливи на популистка изразителност, по-специално на оферти за ограничение на миграцията и търговията.

След като администрацията на Тръмп постави всички старания да упреква Китай за пандемията, режимът на китайския президент Си Дзинпин ще удвои изказванието си, че Съединени американски щати заговорничат, с цел да предотвратят мирния напредък на Китай. Китайско-американското делене в търговията, технологиите, вложенията, данните и паричните договорености ще се ускори.

По-лошото е, че това дипломатическо раздробяване ще сложи началото на нова студена война сред Съединени американски щати и нейните съперници - освен Китай, само че и Русия, Иран и Северна Корея.

С наближаването на президентските избори в Съединени американски щати има всички аргументи да чакаме напредък в тайната кибер война, което евентуално води даже до стандартни военни конфликти. И защото технологията е главното оръжие в битката за надзор на промишленостите на бъдещето и в битката с пандемиите, американският частен софтуерен бранш ще става все по-интегриран в националния комплекс за сигурност и промишлеността.

Краен риск, който не може да бъде подценен, е нарушаването на околната среда, което, както сподели рецесията COVID-19, може да докара до доста по-голям стопански безпорядък от финансова рецесия.

Повтарящите се епидемии (ХИВ от 80-те години, SARS през 2003 година, H1N1 през 2009 година, MERS през 2011 година, Ебола през 2014-16 г.) са, като климатични промени - всъщност бедствия, породени от индивида, подбудени от неприятни здравни и санитарни стандарти, корист с естествени системи и възходящата взаимосвързаност на глобализирания свят. Пандемиите и многото мъчителни промени на климата ще станат по-чести, тежки и скъпи през идващите години.

Тези 10 опасности, които към този момент бяха съществени, даже преди настъпването на пандемията от СОVID-19, в този момент заплашват да подхранват съвършената стихия, която може да насочи цялата международна стопанска система в десетилетие на обезсърчение.

До 2030-те години технологията и по-компетентното политическо водачество може да са в положение да понижат, разрешат или сведат до най-малко доста от тези проблеми, пораждайки по-приобщаващ, кооперативен и постоянен интернационален ред.