Костенурките в България – пред прага нa изчезването
След една обиколка из България чешкият историк Константин Иречек написа: „ Който иде от север, ще се зачуди на многочислените костенурки с доста издаден щит, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са напълно нормално събитие ”. Ако в този момент, 120 години по-късно, откривател измине същия път, вероятността да срещне костенурка ще е доста дребна.
Интензивното земеделие е една от аргументите сухоземните костенурки през днешния ден съвсем да не се срещат в Тракийската равнина, а числеността им в останалата част на страната да е мощно намаляла. Бракониерство, заличаване на местообитанията, газене по пътищата, пресушаване на водоеми... скоро сухоземните и водните костенурки може би ще бъдат включени в листата на изчезналите типове в България.
А у нас
се срещат 4 от 5-те типа костенурки в Европа –
два сухоземни и два сладководни. Като напълно инцидентни посетители морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) минават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на независимост от терариуми. Но евентуално този тип не се развъжда в България.
По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв взор те си наподобяват доста, само че в случай че ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както демонстрира името, шипоопашатата има опашка, която приключва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, само че в профил на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.
Различия има и в черупките.
Зоолозите разделят черупката
на костенурката на две елементи: доста изпъкнала горна, наречена карапакс, и плоска долна, позната като пластрон. И карапаксът, и пластронът са формирани от костни щитчета, покрити с рогов пласт. При шипоопашатата костенурка редицата от щитчета по средата на карапакса е относително тясна, като второто, третото и четвъртото са по-тесни или равни по широчина на първото. При шипобедрената й братовчедка е тъкмо противоположното – междинните щитчета са доста необятни и второто, третото и четвъртото надминават по широчина първото. Дължината на карапакса при сухоземните костенурки доближава до 35–39 см.
Още по тематиката ТУК
Obekti.bg
Интензивното земеделие е една от аргументите сухоземните костенурки през днешния ден съвсем да не се срещат в Тракийската равнина, а числеността им в останалата част на страната да е мощно намаляла. Бракониерство, заличаване на местообитанията, газене по пътищата, пресушаване на водоеми... скоро сухоземните и водните костенурки може би ще бъдат включени в листата на изчезналите типове в България.
А у нас
се срещат 4 от 5-те типа костенурки в Европа –
два сухоземни и два сладководни. Като напълно инцидентни посетители морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) минават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на независимост от терариуми. Но евентуално този тип не се развъжда в България.
По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв взор те си наподобяват доста, само че в случай че ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както демонстрира името, шипоопашатата има опашка, която приключва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, само че в профил на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.
Различия има и в черупките.
Зоолозите разделят черупката
на костенурката на две елементи: доста изпъкнала горна, наречена карапакс, и плоска долна, позната като пластрон. И карапаксът, и пластронът са формирани от костни щитчета, покрити с рогов пласт. При шипоопашатата костенурка редицата от щитчета по средата на карапакса е относително тясна, като второто, третото и четвъртото са по-тесни или равни по широчина на първото. При шипобедрената й братовчедка е тъкмо противоположното – междинните щитчета са доста необятни и второто, третото и четвъртото надминават по широчина първото. Дължината на карапакса при сухоземните костенурки доближава до 35–39 см.
Още по тематиката ТУК
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ