4 съвета при покупка на първи дом
След много четене, разглеждане на разгласи, огледи, инспекции и няколко качвания на покриви на здания, през 2010 година аз и брачната половинка ми си купихме първия ни дом. Въпреки цялата подготовка и отделеното време, допуснахме и някои неточности (които поправихме през предходната година, когато се преместихме на ново място). За тях ще ви опиша в тази публикация и се надявам препоръките ми да са ви потребни, в случай че сте на прага на покупка на първото си жилище.
Да стартираме от рано да спестяваме за бъдещия ни дом
В България жилищата се получават главно по два метода – по завещание и с ипотечен заем (особено в огромните градове). Всеки би предпочел да получи наготово и без пари парцел в прекрасен квартал, само че в случай че няма изгледи за това, е добре да намерения овреме по какъв начин ще финансира покупката на първото си жилище. Аз не бях от тези прозорливи хора и трябваше да взема заем, който да покрие над 90% от цената на парцела. Ако бях почнал да икономисвам даже единствено 2-3 години преди този момент събитие, щях да имам доста по-голяма част от парите.
Не го направих, тъй като си имах оправдания. Основното беше, че получавам относително ниска заплата и си имам разноски за наем, поддръжка на колата, излизания с другари, пътувания и доста други „ неотложни “ разходи. Другата причина беше, че тогава работех в банка и тя щеше да се погрижи за мен като ми даде заем на ниска.
Разбира се, това беше неточност и повече в никакъв случай няма да я повторя. Въпреки че банките дават в някои случаи и до 100% от цената на жилището, моят съвет е да желаеме не повече от 60% от банката, а останалите да се наши спестени средства. Така сме доста по-гъвкави и месечната ни вноска ще е по-ниска (за да ни остават средства за инвестиране).
Да не насилваме нещата
Когато си над 25 години, имаш си сериозна другарка и постоянна работа, родителите ти единствено търсят мотив, с цел да ти кажат, че да живееш чартърен е „ мятане пари напразно “ и е време да си купиш жилище като същински българин. Годината е 2007 и те имат още един сериозен мотив – „ Цените на жилищата се качват всеки ден. Казаха го по малкия екран. Ако още малко изчакаш, ще станат още по-скъпи и ще свършат. Ето, братовчед ти си купи апартамент преди една година и след 24 години ще си го изплатил, а ти? “.
Натискът се усилваше, само че аз не виждах рационални доводи да се включа в тази еуфория от хора, които взимат 1,000 лв. заплата, а теглят заеми със 700 лв. месечна вноска, които ще изплащат 30 години, с цел да си купят жилище в кофти квартал по 1,500 евро на квадрат. Не трябваше да очаквам дълго и тази всеобща неуравновесеност завърши. През 2008 година международната финансова рецесия пристигна и у нас. За по-малко от 2 години цените на множеството жилища паднаха с съвсем 40%.
Последвах съвета на моя наставник Уорън Бъфет и когато всички бяха в суматоха и продаваха парцели, ние си купихме апартамент на доста добра цена. За мен, изводът от тази история е да не бързаме с покупката на първото ни жилище и това да не става непременно. Имотите няма да се свършат, в случай че изчакаме по-благоприятен миг.
Да стартираме от рано да спестяваме за бъдещия ни дом
В България жилищата се получават главно по два метода – по завещание и с ипотечен заем (особено в огромните градове). Всеки би предпочел да получи наготово и без пари парцел в прекрасен квартал, само че в случай че няма изгледи за това, е добре да намерения овреме по какъв начин ще финансира покупката на първото си жилище. Аз не бях от тези прозорливи хора и трябваше да взема заем, който да покрие над 90% от цената на парцела. Ако бях почнал да икономисвам даже единствено 2-3 години преди този момент събитие, щях да имам доста по-голяма част от парите.
Не го направих, тъй като си имах оправдания. Основното беше, че получавам относително ниска заплата и си имам разноски за наем, поддръжка на колата, излизания с другари, пътувания и доста други „ неотложни “ разходи. Другата причина беше, че тогава работех в банка и тя щеше да се погрижи за мен като ми даде заем на ниска.
Разбира се, това беше неточност и повече в никакъв случай няма да я повторя. Въпреки че банките дават в някои случаи и до 100% от цената на жилището, моят съвет е да желаеме не повече от 60% от банката, а останалите да се наши спестени средства. Така сме доста по-гъвкави и месечната ни вноска ще е по-ниска (за да ни остават средства за инвестиране).
Да не насилваме нещата
Когато си над 25 години, имаш си сериозна другарка и постоянна работа, родителите ти единствено търсят мотив, с цел да ти кажат, че да живееш чартърен е „ мятане пари напразно “ и е време да си купиш жилище като същински българин. Годината е 2007 и те имат още един сериозен мотив – „ Цените на жилищата се качват всеки ден. Казаха го по малкия екран. Ако още малко изчакаш, ще станат още по-скъпи и ще свършат. Ето, братовчед ти си купи апартамент преди една година и след 24 години ще си го изплатил, а ти? “.
Натискът се усилваше, само че аз не виждах рационални доводи да се включа в тази еуфория от хора, които взимат 1,000 лв. заплата, а теглят заеми със 700 лв. месечна вноска, които ще изплащат 30 години, с цел да си купят жилище в кофти квартал по 1,500 евро на квадрат. Не трябваше да очаквам дълго и тази всеобща неуравновесеност завърши. През 2008 година международната финансова рецесия пристигна и у нас. За по-малко от 2 години цените на множеството жилища паднаха с съвсем 40%.
Последвах съвета на моя наставник Уорън Бъфет и когато всички бяха в суматоха и продаваха парцели, ние си купихме апартамент на доста добра цена. За мен, изводът от тази история е да не бързаме с покупката на първото ни жилище и това да не става непременно. Имотите няма да се свършат, в случай че изчакаме по-благоприятен миг.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ