Книга за Леонардо да Винчи – с нови разкрития относно личността и творчеството му
След дипломатически разногласия сред Италия и Франция, кулминационната точка на 500 годишнината от гибелта му е в Лувъра.
В годината, в която светът отбелязва 500 години от гибелта му, новата биография „ Леонардо да Винчи “ от Атле Нес показва разкрития по отношение на личността и творчеството на най-яркия художник на Ренесанса. Българското издание е на „ Изида “ и ще излезе за Коледния панаир на книгата в НДК, където ще бъде акцентът на щанд № 211 на втория етаж.
Норвежецът Атле Нес (р. 1949) е един от най-хубавите европейски писатели в биографичния род. Негово дело са забележителната биография на Мунк и отличения с премията „ Браге “ животопис на Галилео Галилей (и двете също са издадени на български).
Незаконен наследник, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист… - тези неща надали са осигурявали на Леонардо най-хубавите шансове да построи кариера в Европа от 15. век. Но все пак историята на живота му е историята на човек, толкоз безумно надарен, че преодолява всички тези дефекти и се трансформира в най-забележителната персона на Ренесанса. В исторически интервал на неуредици, ужас и грубост той съумява да си обезпечи позиции в най-знатните дворове на Европа и да си завоюва настойници в лицето на най-могъщите владетели.
Невиждан гений и талантлив разум се съчетават в това извънредно момче, родило се в дребното село Винчи в Тоскана. Впечатлен от дарбата му, татко му го завежда в школата на един от най-признатите художници на Флоренция – Андреа Верокио. Но ученикът бързо надминава учителя си и се трансформира във популярен художник, откривател, инженер, проектант, мъдрец и академик.
Да, Леонардо да Винчи е повсеместен талант. Ръката му рисува ненадминати шедьоври, а мозъкът му прави открития и изобретения, които ще бъдат осъществени епохи по-късно. Обществото и техническият напредък не са достигнали оня етап от развиването си, с цел да могат гениалните хрумвания на Леонардо да се трансфорат в действителност.
Атле Нес споделя вълнуващо и с отговорност към обстоятелствата за безграничното въображение и гения на Леонардо, за раждането на ненадминатите му шедьоври, за непознати неща, свързани с личността и творчеството му.
Книгата е богато илюстрирана с шедьоврите на художника, скици на изобретения, анатомични изображения и кодираните бележки на гения, който е пишел огледално (с лявата си ръка, от дясно на ляво).
Четейки биографията на Атле Нес, тръгнете дружно с Леонардо от двора на Медичите във Флоренция и на ЛудовикоСфорца в Милано, с цел да стигнете до папата в Рим и най-после да видите по какъв начин той печели другарството и закрилата на френския крал Франсоа I.
ПриВерокио Леонардо се среща с новите хрумвания на Ренесанса, както интелектуални, по този начин и художествени. Той е надарен възпитаник, само че в никакъв случай не съумява да си завоюва място измежду градския хайлайф на живописта. Най-силният човек във Флоренция, Лоренцо де Медичи, в никакъв случай не му дава достъп до най-престижните поръчки.
Затова към 1482 година Леонардо взема решение да потърси самопризнание на север, в Милано. Градът има недопечен държател – херцог ЛудовикоСфорца, само че той е великодушен настойник на учени и художници. Младият мъж от Винчи скоро реализира основна позиция в двора на херцога освен като художник, само че и поради ненаситната си пристрастеност да изследва на практика всички области на знанието: инженерство, анатомия, архитектура, геология... В Милано той се среща спривлекателно, само че не добре образовано момче на име Салаи, което ще стане негов компаньон през целия му живот. Леонардо рисува за Сфорцапортрети и монументални стенописи като шедьовъра „ Тайната вечеря “.
Но положителната воля на херцога става уязвима на политическите промени. През 1500 година френските сили завладяват града и с династията Сфорцае свършено. Леонардо се завръща във Флоренция, където работи по няколко плана, в това число и за полет като птица във въздуха. Последното е довело до опит един от неговите асистенти да излети от Монте Чечери в планер - и в действителност оцелява! В същото време богат търговец му разпорежда да нарисува портрет на брачната половинка му – госпожа (или мона) Лиза. Но мъжът в никакъв случай няма да се наслаждения на картината, тъй като Леонардо в никакъв случай не я приключва, а когато още веднъж напуща града, я взема със себе си.
След причудлива прищявка той служи на безпощадния пълководец ЧезареБорджия и от близко става очевидец на предателствои на невъзмутима грубост. Планира по какъв начин могат да изместят (!) течението на река Арно, с цел да лимитират достъпа на Пиза до морето. Влиза в състезание с младия Микеланджело – да рисуват фрески на противоположните стени в най-голямата зала на ПалацоВекио.
В Рим по поръчка на брата на папата, Джулиано де Медичи, рисува незабравим, еротично зареден портрет на Йоан Кръстител, евентуално употребявайки Салаи за собствен модел. Едва в наши дни е открита сатирична версия на този портрет – рисунката Въплътеният ангел (, изобразяваща същия мъж, само че с воал и ерекция.
Младият френски крал Франциск I се възхищава на Леонардо и през есента на 1516 година му показва имение вАмбоаз, в долината на Лоара, покрай един от кралските крепости. По този метод Леонардо прекарва поселдните си години във френския двор, като велможа художник. Умира в Амбоаз през 1519 година, надалеч от вкъщи, само че заобиколен от своето „ семейство “, определена група другари и сътрудници.
Леонардо оставя след себе си неизброимо количество мемоари, бележки и скици. В книгата се споделя и за влечението му към младия апаш Салаи, неумението му да извърши до дъно всичко стартирано, тъй като в главата му се е родила нова гениална мисъл. Атле Нес демонстрира на читателите от близко индивида, прикрит зад мита за създателя и историческия подтекст, в който са основани шедьоврите на Леонардо.
Нес се отличава с огромни знания в региона на историята на изкуството, математиката, езиците и историята. Той е притежател на голям брой литературни награди, а книгите му са преведени на доста езици. За биографията му, отдадена на Галилео Галилей, е награден с най-голямата норвежка литературна премия – „ Браге ”.
По мотив 500 години от гибелта на Леонардо в Лувъра в този момент бе открита най-голямата галерия, събираща непокътнатите произведения на художника. Цяла година сред Италия и Франция имаше остра дипломатическа дискусия по отношение на това къде да бъде сходна галерия, която ще бъде кулминационната точка на годишнината. Франция го приютява в последните му години, а френският крал купува 5 от най-забележителните му шедьоври, включително и „ Мона Лиза “, които сега са владеене на Лувъра. Тленните остатъци на художника се намират във Франция – в параклиса „ Св. Юбер “ в замъка Амбоаз.
Позицията на Италия: „ Леонардо е италианец, който единствено умира във Франция. “
Позицията на Франция: „ Леонардо да Винчи е пропъден от Италия поради хомосексуалността си и е признат в двора на френския крал, който се отличава с по-свободен светоглед. “
Крайният резултат от тези дипломатически разногласия е сделката 13-те най-големи галерии в Италия да дават притежаваните от тях картини за изложбата в Лувъра. Сред тях е и най-крехкият шедьовър на Леонардо – „ Витрувианският човек “, владеене на Галерията на Академията във Венеция.
Изложбата ще продължи до февруари 2020 година
В годината, в която светът отбелязва 500 години от гибелта му, новата биография „ Леонардо да Винчи “ от Атле Нес показва разкрития по отношение на личността и творчеството на най-яркия художник на Ренесанса. Българското издание е на „ Изида “ и ще излезе за Коледния панаир на книгата в НДК, където ще бъде акцентът на щанд № 211 на втория етаж.
Норвежецът Атле Нес (р. 1949) е един от най-хубавите европейски писатели в биографичния род. Негово дело са забележителната биография на Мунк и отличения с премията „ Браге “ животопис на Галилео Галилей (и двете също са издадени на български).
Незаконен наследник, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист… - тези неща надали са осигурявали на Леонардо най-хубавите шансове да построи кариера в Европа от 15. век. Но все пак историята на живота му е историята на човек, толкоз безумно надарен, че преодолява всички тези дефекти и се трансформира в най-забележителната персона на Ренесанса. В исторически интервал на неуредици, ужас и грубост той съумява да си обезпечи позиции в най-знатните дворове на Европа и да си завоюва настойници в лицето на най-могъщите владетели.
Невиждан гений и талантлив разум се съчетават в това извънредно момче, родило се в дребното село Винчи в Тоскана. Впечатлен от дарбата му, татко му го завежда в школата на един от най-признатите художници на Флоренция – Андреа Верокио. Но ученикът бързо надминава учителя си и се трансформира във популярен художник, откривател, инженер, проектант, мъдрец и академик.
Да, Леонардо да Винчи е повсеместен талант. Ръката му рисува ненадминати шедьоври, а мозъкът му прави открития и изобретения, които ще бъдат осъществени епохи по-късно. Обществото и техническият напредък не са достигнали оня етап от развиването си, с цел да могат гениалните хрумвания на Леонардо да се трансфорат в действителност.
Атле Нес споделя вълнуващо и с отговорност към обстоятелствата за безграничното въображение и гения на Леонардо, за раждането на ненадминатите му шедьоври, за непознати неща, свързани с личността и творчеството му.
Книгата е богато илюстрирана с шедьоврите на художника, скици на изобретения, анатомични изображения и кодираните бележки на гения, който е пишел огледално (с лявата си ръка, от дясно на ляво).
Четейки биографията на Атле Нес, тръгнете дружно с Леонардо от двора на Медичите във Флоренция и на ЛудовикоСфорца в Милано, с цел да стигнете до папата в Рим и най-после да видите по какъв начин той печели другарството и закрилата на френския крал Франсоа I.
ПриВерокио Леонардо се среща с новите хрумвания на Ренесанса, както интелектуални, по този начин и художествени. Той е надарен възпитаник, само че в никакъв случай не съумява да си завоюва място измежду градския хайлайф на живописта. Най-силният човек във Флоренция, Лоренцо де Медичи, в никакъв случай не му дава достъп до най-престижните поръчки.
Затова към 1482 година Леонардо взема решение да потърси самопризнание на север, в Милано. Градът има недопечен държател – херцог ЛудовикоСфорца, само че той е великодушен настойник на учени и художници. Младият мъж от Винчи скоро реализира основна позиция в двора на херцога освен като художник, само че и поради ненаситната си пристрастеност да изследва на практика всички области на знанието: инженерство, анатомия, архитектура, геология... В Милано той се среща спривлекателно, само че не добре образовано момче на име Салаи, което ще стане негов компаньон през целия му живот. Леонардо рисува за Сфорцапортрети и монументални стенописи като шедьовъра „ Тайната вечеря “.
Но положителната воля на херцога става уязвима на политическите промени. През 1500 година френските сили завладяват града и с династията Сфорцае свършено. Леонардо се завръща във Флоренция, където работи по няколко плана, в това число и за полет като птица във въздуха. Последното е довело до опит един от неговите асистенти да излети от Монте Чечери в планер - и в действителност оцелява! В същото време богат търговец му разпорежда да нарисува портрет на брачната половинка му – госпожа (или мона) Лиза. Но мъжът в никакъв случай няма да се наслаждения на картината, тъй като Леонардо в никакъв случай не я приключва, а когато още веднъж напуща града, я взема със себе си.
След причудлива прищявка той служи на безпощадния пълководец ЧезареБорджия и от близко става очевидец на предателствои на невъзмутима грубост. Планира по какъв начин могат да изместят (!) течението на река Арно, с цел да лимитират достъпа на Пиза до морето. Влиза в състезание с младия Микеланджело – да рисуват фрески на противоположните стени в най-голямата зала на ПалацоВекио.
В Рим по поръчка на брата на папата, Джулиано де Медичи, рисува незабравим, еротично зареден портрет на Йоан Кръстител, евентуално употребявайки Салаи за собствен модел. Едва в наши дни е открита сатирична версия на този портрет – рисунката Въплътеният ангел (, изобразяваща същия мъж, само че с воал и ерекция.
Младият френски крал Франциск I се възхищава на Леонардо и през есента на 1516 година му показва имение вАмбоаз, в долината на Лоара, покрай един от кралските крепости. По този метод Леонардо прекарва поселдните си години във френския двор, като велможа художник. Умира в Амбоаз през 1519 година, надалеч от вкъщи, само че заобиколен от своето „ семейство “, определена група другари и сътрудници.
Леонардо оставя след себе си неизброимо количество мемоари, бележки и скици. В книгата се споделя и за влечението му към младия апаш Салаи, неумението му да извърши до дъно всичко стартирано, тъй като в главата му се е родила нова гениална мисъл. Атле Нес демонстрира на читателите от близко индивида, прикрит зад мита за създателя и историческия подтекст, в който са основани шедьоврите на Леонардо.
Нес се отличава с огромни знания в региона на историята на изкуството, математиката, езиците и историята. Той е притежател на голям брой литературни награди, а книгите му са преведени на доста езици. За биографията му, отдадена на Галилео Галилей, е награден с най-голямата норвежка литературна премия – „ Браге ”.
По мотив 500 години от гибелта на Леонардо в Лувъра в този момент бе открита най-голямата галерия, събираща непокътнатите произведения на художника. Цяла година сред Италия и Франция имаше остра дипломатическа дискусия по отношение на това къде да бъде сходна галерия, която ще бъде кулминационната точка на годишнината. Франция го приютява в последните му години, а френският крал купува 5 от най-забележителните му шедьоври, включително и „ Мона Лиза “, които сега са владеене на Лувъра. Тленните остатъци на художника се намират във Франция – в параклиса „ Св. Юбер “ в замъка Амбоаз.
Позицията на Италия: „ Леонардо е италианец, който единствено умира във Франция. “
Позицията на Франция: „ Леонардо да Винчи е пропъден от Италия поради хомосексуалността си и е признат в двора на френския крал, който се отличава с по-свободен светоглед. “
Крайният резултат от тези дипломатически разногласия е сделката 13-те най-големи галерии в Италия да дават притежаваните от тях картини за изложбата в Лувъра. Сред тях е и най-крехкият шедьовър на Леонардо – „ Витрувианският човек “, владеене на Галерията на Академията във Венеция.
Изложбата ще продължи до февруари 2020 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ