Лукашенко падна в лапите на Путин
След десетилетия партньорство без обич беларуският президент Александър Лукашенко и съветският му сътрудник Владимир Путин са сложени в обстановка на преразглеждане на връзките си. Силните карти обаче този път са в ръцете на представителя на Москва и властелинът в Минск ще би трябвало да изиграе своите в действителност виртуозно, в случай че желае да се измъкне от обстановката без основни загуби .
От началото на рецесията, избухнала в източноевропейската страна след президентските избори, които бяха оспорени от опозицията, Путин неотменно дава да се разбере, че стои твърдо зад беларуския си сътрудник и няма да се поколебае да му помогне по всевъзможен метод. Това включва и военна поддръжка по силата на отговорностите на Москва по линия на Договора за съюзната страна и Договора за групова защита, посочи съветският водач. В същото време Путин дава да се разбере, че Русия няма да се намеси, в случай че "ситуацията не стартира да излиза от надзор ", само че по този начин или другояче Кремъл ще се задейства единствено след отправяне на искане от страна на "законно определения президент на републиката ". Поведението на съветския президент обаче демонстрира, че политическият развой в Беларус е негова отговорност.
Лукашенко е наясно с това, както е наясно и че властта в страната му ще се упражнява от
оня, който командва военната мощ.
Иначе казано, в случай че се стигне до обстановка, при която се наложи Русия да го избавя, изпращайки собствен контингент, с действителната му власт ще е свършено – статутът му ще бъде редуциран до послушна марионетка на Путин. От тази позиция за него протестиращите в страната съставляват по-малка заплаха от съветските сили, подготвени да му оказват помощ.
Възможностите пред Лукашенко не са доста, с изключение на да залага на изпитаната си тактика по отношение на Русия. Той ще декларира желание да стои един до друг с източния си комшия, ще акцентира многовековната връзка сред народите им. За сметка на това
Путин е в позиция да си върне
на Лукашенко поради миналогодишния му обществен отвод да премине към задълбочаване на интеграцията с Русия. По това време властта на Путин бе лимитирана до 2024-а от съветската конституция, само че в случай че се бе стигнало до основаването на нов държавен индивид, включващ Русия и Беларус, това щеше да е комфортен мотив за съветския водач да "занули " досегашните си мандати. Е, нежеланието на беларусина да отстъпи отстрани тази опция и накара Путин да премине към конституционната смяна, утвърдена с всенародно гласоподаване, осигуряваща му власт до 2036-а, само че сигурно е оставило у стопанина на Кремъл и желанието да в профил опцията за сходни пречки в бъдеще.
Засега Лукашенко напълно сполучливо се оправя с митингите вкъщи, с което и анулира потребността Путин да му изпраща на помощ своите "зелени човечета ". Беларуските опозиционери пък за момента са надалеч от вероятността с дейностите си да доведат до там, че локалният властнически водач да бъде сменен от различен – по-отдалечен от Русия, само че напълно не по-демократичен.
Путин обаче добре знае, че даже и да не му се наложи
да изпраща "братска помощ "
в Беларус по образеца на Унгария през 1956-та и Чехословакия през 1968-а, отново разполага с задоволително лостове, с цел да получи своето.
В тази обстановка Лукашенко дойде в лятната резиденция на съветския президент в Сочи на 14 септември с вярата да получи поддръжка. Кадри, излъчени по съветските медии, демонстрираха един потящ се, под напрежение Лукашенко, който или си води бележки, до момента в който Путин приказва, или обезверено се пробва да завоюва вниманието му, до момента в който съветският водач седи провиснал в креслото си, оправя вратовръзката си и потропва с крайник, очевидно отегчен. В Русия знаят, че сред двамата няма другарски усеща, и тези фрагменти станаха изключително известни в интернет пространството.
Лукашенко пристигна при Путин тъкмо подобен, какъвто му трябваше: отслабен, нападнат от опозицията и некадърен да отговори с "не " на каквито и да било претенции, свързани с осъществяването на изискванията на Договора за единна страна от 1999-а, предусещащ доста по-дълбока интеграция сред Русия и Беларус. Досега Минск устояваше на амбициозните цели на контракта и по-точно на основаването на обединен парламент, единна валута и единна конституция. На Лукашенко просто му бе ясно, че в това формирование
ролята му ще е на статист,
и в продължение на десетилетия полагаше неимоверни старания и демонстрираше изумителна сръчност да резервира най-малко частична равнопоставеност в връзките си с Путин. При сегашната рецесия обаче обезверено нуждаещият се от кремълска поддръжка беларуски президент надали повече ще може да се надява на какъвто и да било паритет.
Лукашенко си потегли от Сочи с това, за което бе пристигнал – заричане за заем в размер на 1,5 милиарда $. Но не е известно какво той е заречен на Путин в името на благоволението му, изключително във връзка с по-нататъшното консолидиране сред Беларус и Русия. Изказват се разнообразни догадки, като най-тиражираната е, че като част от договорката Русия евентуално ще поеме по-директна роля в беларуския енергиен бранш – главния източник на търканията сред двете страни, засилили се в края на предходната година.
Другата задача на срещата бе да се показва, че Лукашенко затваря вратата към Запада. През 26-годишното си ръководство той нееднократно прибягна до прозападната карта в надиграването си с Путин,
капитализирайки позицията на Беларус
като буфер сред Изтока и Запада – и в действителност това бе главният му инструмент в отстояването на автономия от Путин. Е, срещата в Сочи сподели, че той се отхвърля от тази тънка игра и е подготвен да съобщи независимостта на Беларус, с цел да резервира властта си, в случай че ще и номинално.
Все отново може би е рано Лукашенко да бъде отписван. Беларуският президент е пословично непостоянен, сменя непрекъснато другарствата си и държанието му през днешния ден не е никаква гаранция за държанието му на следващия ден. Да не забравяме, че в навечерието на президентските избори на 9 август той упрекна Русия в опит да дестабилизира Беларус, откакто арестува на беларуска територия 33-ма руснаци – съгласно обвиняването бойци от частното формирование "Вагнер ", изпратени да дестабилизират страната. Сега пък предизвестява за мнимо концентриране на натовски войски край западната беларуска граница и упреква протестиращите против него, че са платени от западни страни.
За Лукашенко опълчването сред Изтока и Запада не е нищо повече от инструмент за оцеляването му и той няма да се поколебае да го употребява до дъно.
От началото на рецесията, избухнала в източноевропейската страна след президентските избори, които бяха оспорени от опозицията, Путин неотменно дава да се разбере, че стои твърдо зад беларуския си сътрудник и няма да се поколебае да му помогне по всевъзможен метод. Това включва и военна поддръжка по силата на отговорностите на Москва по линия на Договора за съюзната страна и Договора за групова защита, посочи съветският водач. В същото време Путин дава да се разбере, че Русия няма да се намеси, в случай че "ситуацията не стартира да излиза от надзор ", само че по този начин или другояче Кремъл ще се задейства единствено след отправяне на искане от страна на "законно определения президент на републиката ". Поведението на съветския президент обаче демонстрира, че политическият развой в Беларус е негова отговорност.
Лукашенко е наясно с това, както е наясно и че властта в страната му ще се упражнява от
оня, който командва военната мощ.
Иначе казано, в случай че се стигне до обстановка, при която се наложи Русия да го избавя, изпращайки собствен контингент, с действителната му власт ще е свършено – статутът му ще бъде редуциран до послушна марионетка на Путин. От тази позиция за него протестиращите в страната съставляват по-малка заплаха от съветските сили, подготвени да му оказват помощ.
Възможностите пред Лукашенко не са доста, с изключение на да залага на изпитаната си тактика по отношение на Русия. Той ще декларира желание да стои един до друг с източния си комшия, ще акцентира многовековната връзка сред народите им. За сметка на това
Путин е в позиция да си върне
на Лукашенко поради миналогодишния му обществен отвод да премине към задълбочаване на интеграцията с Русия. По това време властта на Путин бе лимитирана до 2024-а от съветската конституция, само че в случай че се бе стигнало до основаването на нов държавен индивид, включващ Русия и Беларус, това щеше да е комфортен мотив за съветския водач да "занули " досегашните си мандати. Е, нежеланието на беларусина да отстъпи отстрани тази опция и накара Путин да премине към конституционната смяна, утвърдена с всенародно гласоподаване, осигуряваща му власт до 2036-а, само че сигурно е оставило у стопанина на Кремъл и желанието да в профил опцията за сходни пречки в бъдеще.
Засега Лукашенко напълно сполучливо се оправя с митингите вкъщи, с което и анулира потребността Путин да му изпраща на помощ своите "зелени човечета ". Беларуските опозиционери пък за момента са надалеч от вероятността с дейностите си да доведат до там, че локалният властнически водач да бъде сменен от различен – по-отдалечен от Русия, само че напълно не по-демократичен.
Путин обаче добре знае, че даже и да не му се наложи
да изпраща "братска помощ "
в Беларус по образеца на Унгария през 1956-та и Чехословакия през 1968-а, отново разполага с задоволително лостове, с цел да получи своето.
В тази обстановка Лукашенко дойде в лятната резиденция на съветския президент в Сочи на 14 септември с вярата да получи поддръжка. Кадри, излъчени по съветските медии, демонстрираха един потящ се, под напрежение Лукашенко, който или си води бележки, до момента в който Путин приказва, или обезверено се пробва да завоюва вниманието му, до момента в който съветският водач седи провиснал в креслото си, оправя вратовръзката си и потропва с крайник, очевидно отегчен. В Русия знаят, че сред двамата няма другарски усеща, и тези фрагменти станаха изключително известни в интернет пространството.
Лукашенко пристигна при Путин тъкмо подобен, какъвто му трябваше: отслабен, нападнат от опозицията и некадърен да отговори с "не " на каквито и да било претенции, свързани с осъществяването на изискванията на Договора за единна страна от 1999-а, предусещащ доста по-дълбока интеграция сред Русия и Беларус. Досега Минск устояваше на амбициозните цели на контракта и по-точно на основаването на обединен парламент, единна валута и единна конституция. На Лукашенко просто му бе ясно, че в това формирование
ролята му ще е на статист,
и в продължение на десетилетия полагаше неимоверни старания и демонстрираше изумителна сръчност да резервира най-малко частична равнопоставеност в връзките си с Путин. При сегашната рецесия обаче обезверено нуждаещият се от кремълска поддръжка беларуски президент надали повече ще може да се надява на какъвто и да било паритет.
Лукашенко си потегли от Сочи с това, за което бе пристигнал – заричане за заем в размер на 1,5 милиарда $. Но не е известно какво той е заречен на Путин в името на благоволението му, изключително във връзка с по-нататъшното консолидиране сред Беларус и Русия. Изказват се разнообразни догадки, като най-тиражираната е, че като част от договорката Русия евентуално ще поеме по-директна роля в беларуския енергиен бранш – главния източник на търканията сред двете страни, засилили се в края на предходната година.
Другата задача на срещата бе да се показва, че Лукашенко затваря вратата към Запада. През 26-годишното си ръководство той нееднократно прибягна до прозападната карта в надиграването си с Путин,
капитализирайки позицията на Беларус
като буфер сред Изтока и Запада – и в действителност това бе главният му инструмент в отстояването на автономия от Путин. Е, срещата в Сочи сподели, че той се отхвърля от тази тънка игра и е подготвен да съобщи независимостта на Беларус, с цел да резервира властта си, в случай че ще и номинално.
Все отново може би е рано Лукашенко да бъде отписван. Беларуският президент е пословично непостоянен, сменя непрекъснато другарствата си и държанието му през днешния ден не е никаква гаранция за държанието му на следващия ден. Да не забравяме, че в навечерието на президентските избори на 9 август той упрекна Русия в опит да дестабилизира Беларус, откакто арестува на беларуска територия 33-ма руснаци – съгласно обвиняването бойци от частното формирование "Вагнер ", изпратени да дестабилизират страната. Сега пък предизвестява за мнимо концентриране на натовски войски край западната беларуска граница и упреква протестиращите против него, че са платени от западни страни.
За Лукашенко опълчването сред Изтока и Запада не е нищо повече от инструмент за оцеляването му и той няма да се поколебае да го употребява до дъно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ