След ден става на 80 години, но изглежда по-млад. Гледа

...
След ден става на 80 години, но изглежда по-млад. Гледа
Коментари Харесай

Стоян Кушлев – Професорът ловец

След ден става на 80 години, само че наподобява по-млад. Гледа богатство – изчезнала е хладната суровост на погледа, която помнят публицистите от времето, когато беше първият ръководител на Комисията за определяне на имуществото, добито от незаконна активност (КУИППД). Според него повода за тази смяна е, че от 7-8 години насам непрестанно живее в парадайса.

“Раят ” – това е китният двор на проф. Стоян Кушлев в Мърчаево. Къщата му там от много време е скромна и още по-скромна е станала благодарение на незнаен подпалвач, само че стопаните й са радостни, че са оживели в пожара и са прикрили следите от него с буйна зеленина и цветя.

Под “непрекъснат живот в този парадайс ” професорът схваща очевидно доброволното си заточение в селото на жена си, което избра, откакто бе предизвикан да се откаже от поста си във властта. Не е афектиран, нито съжалява:

“Оттеглих се предстоящо. Усетих самичък, че ставам камъче в обувката на хора с значими позиции в незаконния и в политическия свят. Един прокурор един път ми сподели: “ Г-н Кушлев, гледах отвисоко на вашата комисия, смятах, че дублирате наши функционалности. Убедих се обаче, че като осъдим условно, примерно, един лъжец, той ни се смее в очите, подиграва се. А подхванете ли вие къщите и колите му, хваща се за главата и вика: Изгорях! ”. Ние по това време имахме производства за лишаване на имущество на съвсем всички знакови бандити с прякори, на 8 депутати и 13 кметове от всички партии. Митьо Очите и Роко пращаха бабаити да ме заплашват, натискаха ме политици: “Остави на Косьо Самоковеца вдовицата, нашия човек не го закачай, ходатайстваха за назначения и така нататък. По кадрови въпроси се случваше да се поддам, почтено казано. Но при мен и дума не можеше да става за нещо като тефтерчето на Златанов – “оня да се удари ”, тоя да се оправи ”. Аз политически чадър не търпях и не държах. Изгоних от комисията къртици на мафията, като контрольор Живко Опашката, който даваше документи на Маргините и един шеф, който докладваше на вдовицата на Косьо какво вършим за парцелите им в Англия… Платих за това. Очерниха ме. Написаха проектозакон за закриване на комисията. Един от депутатите с необясними благосъстояния ме предизвести: Ще се видиш във вестника на следващия ден ”.

Видя се. Като няма чадър, видимостта в медиите е огромна. Всички оповестиха, че Кушлев е назначавал в КУИППД комшии от Мърчаево – за водач, за секретарка…Бил в спор на ползи – като началник на комисията си останал и ръководител на съвета на “Царски ловджийски клуб ”, и член на Развъдната асоциация по овцевъдство. Не бил професор дори, вземал огромна заплата, дал на всичките си подчинени 25% бонус за запазване на секрети, милиони похарчили, а делата им в съда се бавели, вместо да пълнят неотложно хазната… Впрочем, много хора не схващат и в този момент това, което Кушлев доста пъти изяснява: “че комисията за конфискацията, не е основана, с цел да внася в бюджета данъци, че тя не е сметкосъбирач, а орган за принуда против корупцията и престъпността ”. Тъй или инак, професорът хвърли оставка. Обвиненията против него паднаха в съда до последната инстанция – той бе оневинен. Твърди в този момент, че не го боли от засегнатост, както по-рано. Но надали е правилно.

Роден е на 26 юли 1938 година в с. Широка лъка. Завършил с цялостно отличие право в СУ (1960). Следовател в Девин (1961-1964). Аспирант, теоретичен помощник, лекар и професор в Института за страната и правото към Българска академия на науките (1964-1991). Депутат от Национална движение „Симеон Втори" в 39-то Народно събрание, вносител на 15 закона и член на комисията за смяна на конституцията (1991-1995). Основател на комисията за лишаване на благосъстоянието с незаконен генезис (2005-2011), която работи под разнообразни имена (КУИППД, КОНПИ, КПКОНПИ) и до момента. Представляващ на българското председателство в Международната мрежа на службите за определяне на незаконни активи – CARIN (2010- 2011). Председател на Царския ловджийски клуб ( 1993-1999) и на Ловно-рибарския съюз (1991-2000).

В навечерието на юбилея проф. Кушлев споделя, че не смята шефския пост в КУИППД за връх в кариерата си:

“Най-силните ми години са тия, в които бях ловджийски и рибарски активист. Аз съм набожен – от рода съм на екзарх Стефан Първи – и считам, че с назначението ми в комисията Бог ми прати тестване. Опасната и неблагодарна работа там беше в подмяна на признанията, които съм получавал в международното риболовно и ловно придвижване. Бях 4 година вицепрезидент на международната конфедерация по състезателен лов на риба и лов и още 7 година – член на президиума и ръководител на най-важната комисия. Безброй са премиите ми. Те са и за България, в която направихме 5 международни шампионати! Тук не броя правилните другарства, с които се снабдих в ловната дружинка! Като изключим фамилията ми, те са най-ценното, което имам. “

Мъчно му е за събираната цялостен живот сбирка от ловни титли,изпепелена от пожара в дома му – един дребен музей, в който спомените са колкото експонатите. Утешава се: “В живота е по този начин – едно печелиш, друго губиш, за едно жалиш, за друго се радваш. Аз имам Божи подарък да се веселя и на дребните неща. ”

Какви са тия хубави неща? Един комшия, отбил се при професора инцидентно, чува моя въпрос и се обажда: “Ще видите какво е хубаво нещо, в случай че си хапнете яхния от дивеч на маса с професор Кушлев и жена му. ”

Спомен за белия елен


Професор Кушлев, като ловджия с кой трофей най-вече се гордее? На този въпрос той дава отговор без усложнение: “Един бял елен лопатар. Отстрелях го на “Студен бунар ”. Беше албинос, от такива популацията се изражда. Раних го от 350 м с един превъзходен изстрел от карабината ми “Браунинг ”. След това го доубих. ”

За него


Той постави началото


Професор Кушлев има моето огромно почитание, тъй като ръководеше екипа, който постави началото на институцията, призвана да лишава причинителите на закононарушения от техните активи. Оценявам работата му като ръководител на комисията. Знам от опит, че тя е извънредно сложна и среща мощна опозиция.

Пламен Георгиев, началник на КПКОНПИ


Прояви опитност и кураж


Проф. Кушлев прояви отлични умения и опитност в процеса на основаване и одобряване на административна институция, която организира процедури по определяне и лишаване на необяснимо благосъстояние. И то, когато закони, практики и профилирани органи за гражданска конфискация съвсем липсваха в Европа. Решителността и куражът на Кушлев бяха фактори за точното използване на закон, който провокира опасения в обществото и в същото време визира икономическата основа на проведената престъпност. Професорът откри салдото и резултатът е налице – стотици отнети парцели и полезности на престъпния контингент. А през днешния ден България е посочена за образец за сполучлив модел за гражданска конфискация.

Николай Николов – член на КУИППД (2005 – 2010 г.)


Понесе с достолепие всичко


Съпругът ми е човек, предан напълно на работата си. И човек, за който законът е Бог и шеф. Задачата му в комисията за лишаване на незаконните благосъстояния бяха мъчна и рискова. Плашиха го, оплюха го, у дома идваха бандити с джип, ритаха и се заканваха да го убият, в случай че не остави на мира техен родственик. Живяхме под защита, като я смъкнаха, възпламениха дома ни. Съпругът ми понесе с достолепие всичко. И не се промени. Радвам се, че към този момент е надалеч от политиката.

Съпругата Блага Кушлева


Постигаше действителни резултати


По време на председателството на проф. Кушлев, комисията за определяне на незаконното имущество беше на прицел от медиите – за зло или за положително, тъй като работеше транспарантно и постигаше съответни действителни резултати. После се появиха някакви виртуални милиарди и интрига в активността.

Христо Русанов, някогашен районен шеф на КУИППД

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР