Авторите на "Как живеем" на Венецианското биенале: В павилиона ни човек вижда илюзията на реалността
След дългогодишно неявяване България се завърна през 2019 година на най-голямото интернационално събитие за просвета, чиято водеща тематика тази година бе " Да живееш в забавни времен ". Българският павилион на 58-ото Биенале на изкуствата във Венеция бе открит на 8 май при засилен интерес, защото показва и първото публично присъединяване на страната ни на форума за изкуство от 2011 година насам.
Инсталацията " Как живеем " е с куратор Вера Млечевска и е формирана от две взаимносвързани произведения с създатели Рада Букова и Лазар Лютаков. С нея създателите вършат свое проучване върху световните процеси на произвеждане и ползване. Букова употребява предмети, употребявани в изолацията на здания да вземем за пример, които трансформира в украсителен детайл, след което те още веднъж могат да се върнат в кръговрата на нормалните си функционалности. Лютаков пък прави плексигласова статуя с овладяни счупвания, която съчетава с ръчно направени стъклени чаши.
Проектът им бе определен след едномесечен конкурс, който бе разгласен единствено няколко седмици след одобряването на Статут за национално присъединяване на страната в влиятелното културно събитие, с който се регламентират нужните процедури при подготовка на присъединяване на България в огромната интернационална галерия.
Представеният план провокира мнения в обществените мрежи, които бяха на двата полюса - някои изказваха насладата си от завръщането на България на биеналето, а други се възмущаваха от творбата поради материалите, употребявани в нея - плексиглас, акрилан и полистирен.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Тази седмица в София предстоят две събития, отдадени на това българско присъединяване. Едното е през днешния ден, 27 май, от 19 ч. в " Генератор " в границите на серията им от събития " Социален клуб " с посетители Вера Млечевска, която ще приказва за българския павилион и Лъчезар Боаджиев, който ще показа по-общ взор към Венецианското биенале.
Следващото е в сряда, 29 май в Нова театрална зала на Софийския университет, където българското присъединяване ще е предмет на полемика с присъединяване още веднъж на куратора Вера Млечевска, комисаря на присъединяване и и.д. шеф на Националната изложба Яра Бубнова и двама от представителите на журито, избрало плана - Аделина Филева, шеф на Софийски градска художествена изложба, и Кирил Василев, учител в компетентност " Културология " в СУ и галерист на университетската изложба " Алма Матер ".
Преди това " Дневник " беседва с куратора и двамата създатели за усещанията им от Венеция, пространството на българския павилион, същността на творбата им и някои от концепциите, които я въодушевяват.
Забелязахте ли неспокойствие във Венеция към завръщането на България на Биеналето?
Вера Млечевска (В.М.): До момента сътрудниците главно ни поздравяват и показват поддръжка за нас. Преди всичко съм срещала положителни мнения, други сътрудници задават въпроси. Иначе локалната сцена, за мое надълбоко страдание, е разграничена от десетилетия. Именно такава беше и една от тематиките на куратора Ралф Ругоф на основната галерия на Венецианското биенале.
" Да живееш в забавни времена " включва и тематиката за тоталната поляризация на публичното мнение и невъзможността да се стигне до разговор сред обособени обществени групи, което се изражда и в експанзия и фрустрация за тези, които имат вяра в някакъв консенсусен път.
Оказва се, че у нас нещата са изцяло идентични. Има опълчване на демократични възгледи и тоталитарно консервативни, на възгледи по отношение на пола, фамилията и правата на едни или други хора като жители. Средите на художниците са изцяло разграничени и поляризирани.
Все отново се веселя, че имаше доста сътрудници, с които имаме разнообразни позиции и визии по отношение на изкуството, които обаче бяха непредубедени и заеха една колегиална позиция в наша поддръжка. Благодаря им!
Фотогалерия: "Как живеем " - българският павилион на Венецианското биенале >
Опишете пространството, в което се обитава творбата " Как живеем "?
В.М.: Работата на двамата създатели се разпростира в пространството. Човек не може да я обхване с един взор, нито да я снима и показа в една плакатна картинка. Във всяко настрана помещение фенът се среща с обособена обстановка и прекомпозиране на разнообразни или повтаряеми претекстове от двамата създатели. В същото време същността на двете творби е извънредно обвързвана със светлината, която не е статична в това място.
Работата на Рада Букова безусловно засиява със своите нюанси и цвят в едно несъмнено време в деня. В друго време други детайли на работата са по-активни, както и работата на Лазар се материализира по тотално разнообразни способи в другите часове на деня. Също по този начин цялата галерия прави един доста внимателен коментар на обстоятелството, че този етаж има височината на една съвременна постройка, а не на луксозните дворци със фрески и украшения. Това е етажът на работническата класа на това време и се оказва, че е съпоставим с ограниченията и пропорциите на модерната ера – точно обърната към потребностите на масите.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Рада Букова (Р.Б.): Когато човек влезе, първо ще се изненада какъв брой невисок е таванът. Българският павилион се намира на етаж, който служи за офис на Fondazione Ugo e Olga Levi. Нашият план за галерия не разчита на заслепяваща зрелищност, която с доста средства за реализацията е допустима за всеки, а по-скоро - противоположното. Ние навлязохме в територията на баналността, повтаряемостта, невидимото. Фокусът на изложбата е концентриран върху какво виждаме и по какъв начин гледаме.
Понякога нещата са толкоз транспарантни, че се сливат със заобикалящата среда и изчезват, а различен път са толкоз матови и плоски, че ни изолират от света. Когато човек влезе в павилиона, ще види по някакъв метод илюзията на действителността.
Името на творбата е " Как живеем " Имате ли отговор на този въпрос?
В.М.: Да. В днешно време се основават решения, които работят за доста малко време. Те наподобяват добре, практични са, само че тяхната продължителност е нестабилна. Има чувството за една тотална бутафорност на материалния свят, който произвеждаме и използваме. Това, което първо изчезва, е красивата повърхнина на нещата; те се скапват за незначително време, а по-късно остава една дълга и неразрушима диря от противен боклук. Изложбата загатва тези неща, приказва точно за другите способи на произвеждане и по какъв начин те се отразяват на метода на живот и на предметите, които сътворяваме.
Р.Б.: Проектът е разговор от две творби. Тези две творби не задават въпрос, не вършат констатация, те нямат отговор на действителността.
Какви способи, материали и техника са употребявани?
В.М.: Лазар Лютаков употребява стъкло и актуалния му сурогат – акрилатното стъкло. Акрилатното стъкло е направено, с цел да бъде доста крепко и стабилно. То е с дебелина 2 cm и на процедура е съвсем невероятно да се счупи. Витрините, които Лазар основава, са предмети, които не биха изглеждали по този метод, в случай че в реалност ги бе блъснал в опит да ги счупи. Виждаме резултат от доста деликатно и целеустремено скулптиране на счупванията, което той прави в действителност на ръка, с принадлежности, съвсем като майстор.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Получава се и едно оптическо обединение с същинското стъкло, което е във формата на стъклените чаши. Този артикул не носи някаква особена стойност в мястото на своето произвеждане – Ханой, Виетнам. Но европейският взор незабавно му вменява доста качества и стойности и това е в действителност значим миг от работата – погледът към материала и към самото произведение, който непрекъснато " девалвира " цената или пък я усилва по отношение на това, което фенът смята за красиво или стойностно.
Рада Букова употребява полистирен за изолираност на здания. Този материал идва с най-различни обещания да бъде щит, да модернизира, да усъвършенства живота, придава му се една свръхфункционалност. Рада го употребява като материал, които с даденостите на своите действителни благоприятни условия, и в действителност с много нежна конструкция, придобива изненадващо наличие в самото пространство. Тя основава среда сред материалността и илюзията.
В свои предишни мнения на плана казвате, че по някакъв метод с тази творба се пробвате да покажете, че под всяка маска, под всеки видимо съвършен материал се крие нещо не чак толкоз напълно. Защо се стремим толкоз мощно да бъдем съвършени в очите на другите?
Лазар Лютаков (Л.Л.): Понятия като напълно и несъвършено са субективни. Несъвършеното също е притежател на качества, може да бъде и повод за размисъл. Проектът не се пробва да дефинира или съпоставя тези категории, а да ги изследва в тяхната колебливост по отношение на действителността и битието ни. Ръчната направа да вземем за пример не може да се конкурира като точност с тази на творби индустриално предмет, само че какъв брой и каква точност е нужна, с цел да се създаде нещо красиво? Възможно ли е един жестоко направен предмет да бъде избран като идеален? Възможно ли е един индустриално създаден материал, без да бъде култивиран, да отключи усещания и страсти и да се реализира като художествено произведение? Как счупеното и разваленото се трансформира в по-ценно от здравото?
Каква е съгласно вас повода да крием същинската същина на нещата и за какво е проблем да познаваме несъвършенствата?
Л.Л.: Ако имате в поради материалния свят, в който живеем, то тяхната същина се намира под голям брой взаимоотношения, връзки и зависимости, като в капиталистическия свят едни от най-определящите такива са от стопански темперамент. Ако се вгледаме в това, което постоянно е под повърхността, ще разберем доста за света към нас и за себе си.
Представяте ли си времена, в които ще превъзмогнем маските и фасадите и ще се осмелим да се демонстрираме такива, каквито сме?
Л.Л.: Не, това е част от човешката природа и не би трябвало да се преглежда единствено като минус.
Какво би трябвало да създадем в тази посока?
В.М.: Маските и фасадите са нещо, което е присъщо освен на нас хората, само че и на животинския свят, който се стреми да се пази от врага или да надвива. Да се разобличават маски и фасади има смисъл, тогава когато някой прави избрани изказвания, само че има други користни цели.
Изкуството работи извънредно с повърхности, маски, фасади; тревожното е, че политиката става от ден на ден перформативна и заема от ден на ден похвати от изкуството, т.е работи с повърхности, с плакати, с заблуда и статуси.
© Paolo Codeluppi
Лазар Лютаков и Рада Букова
Предпочитате да обяснявате творбите си или предпочитате да ги оставяте на размислите на фена?
Л.Л.: Едно положително художествено произведение би трябвало да влияе на фена и без пояснения. То би трябвало да го заприказва на един различен, образен език, даже и когато има информация, която е значима за шерване и е част от него. Визията от време на време може да наподобява извънредно просто в очите на някого, само че в действителност да е резултат от деликатна и целенасочена работа. Тази връзка сред създател и неговия фен е един внимателен развой, който изисква и от двете страни незаинтересованост, любознание, а от време на време и познания.
Р.Б.: Имам цялостно доверие на формите, които употребявам. С релативно малко внимание, нямат потребност от съпътстващи ги пояснения. Същността на работата по един или различен метод участва през цялото време във всеки креативен избор.
За мен образния език е задоволителен да съобщи мисълта, която съпровожда основаването на една творба. Той е кадърен да заблуди или разколебае, там където знанието и съзнанието са сигурни в своите тълкования, както и да приказва с прямост и решителност, когато се трансформира в единствения вероятен език.
В.М.: За мен като куратор е значимо да се приказва за обособените произведения и за изкуството. Едно произведение не всеки път е изрично обяснимо или това не е заложено в желанията на създателя му, само че когато то се обговаря от разнообразни хора, излизат доста скъпи гледни точки и за изкуството и за живота, който живеем.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Култура (4800)
Инсталацията " Как живеем " е с куратор Вера Млечевска и е формирана от две взаимносвързани произведения с създатели Рада Букова и Лазар Лютаков. С нея създателите вършат свое проучване върху световните процеси на произвеждане и ползване. Букова употребява предмети, употребявани в изолацията на здания да вземем за пример, които трансформира в украсителен детайл, след което те още веднъж могат да се върнат в кръговрата на нормалните си функционалности. Лютаков пък прави плексигласова статуя с овладяни счупвания, която съчетава с ръчно направени стъклени чаши.
Проектът им бе определен след едномесечен конкурс, който бе разгласен единствено няколко седмици след одобряването на Статут за национално присъединяване на страната в влиятелното културно събитие, с който се регламентират нужните процедури при подготовка на присъединяване на България в огромната интернационална галерия.
Представеният план провокира мнения в обществените мрежи, които бяха на двата полюса - някои изказваха насладата си от завръщането на България на биеналето, а други се възмущаваха от творбата поради материалите, употребявани в нея - плексиглас, акрилан и полистирен.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Тази седмица в София предстоят две събития, отдадени на това българско присъединяване. Едното е през днешния ден, 27 май, от 19 ч. в " Генератор " в границите на серията им от събития " Социален клуб " с посетители Вера Млечевска, която ще приказва за българския павилион и Лъчезар Боаджиев, който ще показа по-общ взор към Венецианското биенале.
Следващото е в сряда, 29 май в Нова театрална зала на Софийския университет, където българското присъединяване ще е предмет на полемика с присъединяване още веднъж на куратора Вера Млечевска, комисаря на присъединяване и и.д. шеф на Националната изложба Яра Бубнова и двама от представителите на журито, избрало плана - Аделина Филева, шеф на Софийски градска художествена изложба, и Кирил Василев, учител в компетентност " Културология " в СУ и галерист на университетската изложба " Алма Матер ".
Преди това " Дневник " беседва с куратора и двамата създатели за усещанията им от Венеция, пространството на българския павилион, същността на творбата им и някои от концепциите, които я въодушевяват.
Забелязахте ли неспокойствие във Венеция към завръщането на България на Биеналето?
Вера Млечевска (В.М.): До момента сътрудниците главно ни поздравяват и показват поддръжка за нас. Преди всичко съм срещала положителни мнения, други сътрудници задават въпроси. Иначе локалната сцена, за мое надълбоко страдание, е разграничена от десетилетия. Именно такава беше и една от тематиките на куратора Ралф Ругоф на основната галерия на Венецианското биенале.
" Да живееш в забавни времена " включва и тематиката за тоталната поляризация на публичното мнение и невъзможността да се стигне до разговор сред обособени обществени групи, което се изражда и в експанзия и фрустрация за тези, които имат вяра в някакъв консенсусен път.
Оказва се, че у нас нещата са изцяло идентични. Има опълчване на демократични възгледи и тоталитарно консервативни, на възгледи по отношение на пола, фамилията и правата на едни или други хора като жители. Средите на художниците са изцяло разграничени и поляризирани.
Все отново се веселя, че имаше доста сътрудници, с които имаме разнообразни позиции и визии по отношение на изкуството, които обаче бяха непредубедени и заеха една колегиална позиция в наша поддръжка. Благодаря им!
Фотогалерия: "Как живеем " - българският павилион на Венецианското биенале >
Опишете пространството, в което се обитава творбата " Как живеем "?
В.М.: Работата на двамата създатели се разпростира в пространството. Човек не може да я обхване с един взор, нито да я снима и показа в една плакатна картинка. Във всяко настрана помещение фенът се среща с обособена обстановка и прекомпозиране на разнообразни или повтаряеми претекстове от двамата създатели. В същото време същността на двете творби е извънредно обвързвана със светлината, която не е статична в това място.
Работата на Рада Букова безусловно засиява със своите нюанси и цвят в едно несъмнено време в деня. В друго време други детайли на работата са по-активни, както и работата на Лазар се материализира по тотално разнообразни способи в другите часове на деня. Също по този начин цялата галерия прави един доста внимателен коментар на обстоятелството, че този етаж има височината на една съвременна постройка, а не на луксозните дворци със фрески и украшения. Това е етажът на работническата класа на това време и се оказва, че е съпоставим с ограниченията и пропорциите на модерната ера – точно обърната към потребностите на масите.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Рада Букова (Р.Б.): Когато човек влезе, първо ще се изненада какъв брой невисок е таванът. Българският павилион се намира на етаж, който служи за офис на Fondazione Ugo e Olga Levi. Нашият план за галерия не разчита на заслепяваща зрелищност, която с доста средства за реализацията е допустима за всеки, а по-скоро - противоположното. Ние навлязохме в територията на баналността, повтаряемостта, невидимото. Фокусът на изложбата е концентриран върху какво виждаме и по какъв начин гледаме.
Понякога нещата са толкоз транспарантни, че се сливат със заобикалящата среда и изчезват, а различен път са толкоз матови и плоски, че ни изолират от света. Когато човек влезе в павилиона, ще види по някакъв метод илюзията на действителността.
Името на творбата е " Как живеем " Имате ли отговор на този въпрос?
В.М.: Да. В днешно време се основават решения, които работят за доста малко време. Те наподобяват добре, практични са, само че тяхната продължителност е нестабилна. Има чувството за една тотална бутафорност на материалния свят, който произвеждаме и използваме. Това, което първо изчезва, е красивата повърхнина на нещата; те се скапват за незначително време, а по-късно остава една дълга и неразрушима диря от противен боклук. Изложбата загатва тези неща, приказва точно за другите способи на произвеждане и по какъв начин те се отразяват на метода на живот и на предметите, които сътворяваме.
Р.Б.: Проектът е разговор от две творби. Тези две творби не задават въпрос, не вършат констатация, те нямат отговор на действителността.
Какви способи, материали и техника са употребявани?
В.М.: Лазар Лютаков употребява стъкло и актуалния му сурогат – акрилатното стъкло. Акрилатното стъкло е направено, с цел да бъде доста крепко и стабилно. То е с дебелина 2 cm и на процедура е съвсем невероятно да се счупи. Витрините, които Лазар основава, са предмети, които не биха изглеждали по този метод, в случай че в реалност ги бе блъснал в опит да ги счупи. Виждаме резултат от доста деликатно и целеустремено скулптиране на счупванията, което той прави в действителност на ръка, с принадлежности, съвсем като майстор.
© Paolo Codeluppi
Инсталацията " Как живее " обгръща няколко пространства и е общ брой от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова
Получава се и едно оптическо обединение с същинското стъкло, което е във формата на стъклените чаши. Този артикул не носи някаква особена стойност в мястото на своето произвеждане – Ханой, Виетнам. Но европейският взор незабавно му вменява доста качества и стойности и това е в действителност значим миг от работата – погледът към материала и към самото произведение, който непрекъснато " девалвира " цената или пък я усилва по отношение на това, което фенът смята за красиво или стойностно.
Рада Букова употребява полистирен за изолираност на здания. Този материал идва с най-различни обещания да бъде щит, да модернизира, да усъвършенства живота, придава му се една свръхфункционалност. Рада го употребява като материал, които с даденостите на своите действителни благоприятни условия, и в действителност с много нежна конструкция, придобива изненадващо наличие в самото пространство. Тя основава среда сред материалността и илюзията.
В свои предишни мнения на плана казвате, че по някакъв метод с тази творба се пробвате да покажете, че под всяка маска, под всеки видимо съвършен материал се крие нещо не чак толкоз напълно. Защо се стремим толкоз мощно да бъдем съвършени в очите на другите?
Лазар Лютаков (Л.Л.): Понятия като напълно и несъвършено са субективни. Несъвършеното също е притежател на качества, може да бъде и повод за размисъл. Проектът не се пробва да дефинира или съпоставя тези категории, а да ги изследва в тяхната колебливост по отношение на действителността и битието ни. Ръчната направа да вземем за пример не може да се конкурира като точност с тази на творби индустриално предмет, само че какъв брой и каква точност е нужна, с цел да се създаде нещо красиво? Възможно ли е един жестоко направен предмет да бъде избран като идеален? Възможно ли е един индустриално създаден материал, без да бъде култивиран, да отключи усещания и страсти и да се реализира като художествено произведение? Как счупеното и разваленото се трансформира в по-ценно от здравото?
Каква е съгласно вас повода да крием същинската същина на нещата и за какво е проблем да познаваме несъвършенствата?
Л.Л.: Ако имате в поради материалния свят, в който живеем, то тяхната същина се намира под голям брой взаимоотношения, връзки и зависимости, като в капиталистическия свят едни от най-определящите такива са от стопански темперамент. Ако се вгледаме в това, което постоянно е под повърхността, ще разберем доста за света към нас и за себе си.
Представяте ли си времена, в които ще превъзмогнем маските и фасадите и ще се осмелим да се демонстрираме такива, каквито сме?
Л.Л.: Не, това е част от човешката природа и не би трябвало да се преглежда единствено като минус.
Какво би трябвало да създадем в тази посока?
В.М.: Маските и фасадите са нещо, което е присъщо освен на нас хората, само че и на животинския свят, който се стреми да се пази от врага или да надвива. Да се разобличават маски и фасади има смисъл, тогава когато някой прави избрани изказвания, само че има други користни цели.
Изкуството работи извънредно с повърхности, маски, фасади; тревожното е, че политиката става от ден на ден перформативна и заема от ден на ден похвати от изкуството, т.е работи с повърхности, с плакати, с заблуда и статуси.
© Paolo Codeluppi
Лазар Лютаков и Рада Букова
Предпочитате да обяснявате творбите си или предпочитате да ги оставяте на размислите на фена?
Л.Л.: Едно положително художествено произведение би трябвало да влияе на фена и без пояснения. То би трябвало да го заприказва на един различен, образен език, даже и когато има информация, която е значима за шерване и е част от него. Визията от време на време може да наподобява извънредно просто в очите на някого, само че в действителност да е резултат от деликатна и целенасочена работа. Тази връзка сред създател и неговия фен е един внимателен развой, който изисква и от двете страни незаинтересованост, любознание, а от време на време и познания.
Р.Б.: Имам цялостно доверие на формите, които употребявам. С релативно малко внимание, нямат потребност от съпътстващи ги пояснения. Същността на работата по един или различен метод участва през цялото време във всеки креативен избор.
За мен образния език е задоволителен да съобщи мисълта, която съпровожда основаването на една творба. Той е кадърен да заблуди или разколебае, там където знанието и съзнанието са сигурни в своите тълкования, както и да приказва с прямост и решителност, когато се трансформира в единствения вероятен език.
В.М.: За мен като куратор е значимо да се приказва за обособените произведения и за изкуството. Едно произведение не всеки път е изрично обяснимо или това не е заложено в желанията на създателя му, само че когато то се обговаря от разнообразни хора, излизат доста скъпи гледни точки и за изкуството и за живота, който живеем.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Култура (4800)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ