Борисов и Заев ще потвърдят "общата си история" с Договора за добросъседство
След дългогодишно отсрочване от политици в София и Скопие министър председателят Бойко Борисов и македонският му сътрудник Зоран Заев ще подпишат Договор за добросъседство, който би трябвало да приключи интервала на напрежение сред двете страни. С него те публично признават, че имат " обща история ", а съгласно Борисов той би трябвало да постави край и на антибългарската агитация в Македония.
Подписването се контракти при визитата на Заев в София през юни. Месец по-късно външният министър Никола Димитров, който беше част от македонската делегация, разгласи, че е реализиран компромис, от който София и Скопие са " еднообразно удовлетворени и недоволни ".
Първоначално се предвиждаше договорът да се подпише на 2 август, точно на Илинден, само че се наложи датата да се промени поради конгрес на Адриатическата група в Черна гора, на който Македония трябваше да е хазаин (но отхвърли да одобри срещата поради политическата си криза) и на който ще взе участие и вицепрезидентът на Съединени американски щати Майк Пенс.
Борисов ще бъде посрещнат с почести към 13 ч. българско време, а към час и половина по-късно се чака и подписването на Договора. Междувременно двете делегации ще проведат взаимно междуправителствено съвещание, като от българска страна с изключение на премиера ще вземат участие министърът на външните работи Екатерина Захарева, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, транспортният министър Ивайло Московски и министърът на защитата Красимир Каракачанов.
Какво трансформира договорът - прилики и разлики
Македония и България разгласиха текста на контракта предходната седмица, откакто политиците в Скопие седмици наред упрекваха държавното управление на Заев, че държи документа в загадка. Всъщност текстът доста припомня за Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година Освен въвеждането на понятието " обща история " основна разлика е, че в новия документ съществува изразът " ползите на народите на Република България и Република Македония ".
Тази фраза беше посрещната с неодобрение от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, управлявала в Скопие близо десетилетие. Сред най-активните критици на плана беше някогашният външен министър Антонио Милошоски, съгласно който верният надпис би трябвало да е " българският и македонският народ ". Той неведнъж обвиняваше кабинета на СДСМ, че подготвяният документ ще навреди на ползите на Македония. Милошоски, който през 1999 година е част от екипа на държавното управление, подписал декларацията, не дава отговор на продължителни запитвания за коментар от " Дневник ".
Друга смяна на декларацията отпреди 18 години е въвеждането на механизми за надзор. От една страна е така наречен " Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и просветителни въпроси ", която би трябвало да " способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития. " Отделна " Съвместна междуправителствена комисия " ще се среща един път годишно, с цел да ревизира дали и по какъв начин се ползва договорът и по какъв начин ще се вземат решение зародили сред България и Македония въпроси, свързани с него.
Документът в същото време повтаря клаузата, с която Македония " удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. " В декларацията София не поема реципрочно обвързване.
Прилика е и че същата уговорка провокира недоволството на опозицията от декларацията от 1999 година Тогава обаче подписалият от македонска страна беше някогашният министър председател и водач на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, а съперниците бяха същите социалдемократи, чийто ръководител в този момент подписва контракта.
Реакции и последствия
Българският парламент поддържа единомислещо проектодоговора, откакто ГЕРБ и Българска социалистическа партия се схванаха депутатите да гласоподават обща декларация. В прилежаща Македония към момента е под въпрос парламентарната поддръжка, която документът ще получи за ратификация, защото социалдемократите на Заев разполагат с нежно болшинство от няколко депутати.
В общо изказване посолствата на Съденинените щати в България и Македония приветстваха решенията на държавните управления да одобрят плановете на контракта за добросъседство и дефинираха стъпката като образец " за подсилване на политическата непоклатимост и усилване на икономическото развиване на Западните Балкани. "
Имаше и отрицателни реакции. Освен от ВМРО-ДПМНЕ те пристигнаха и от няколко македонски организации, в чието отворено писмо се споделя, че документът основава неравнопоставеност посредством асиметрични текстове за двете страни и " основава механизми, посредством които България може да прави оценка и да слага условия на Македония в процеса на нейната евроинтеграция. " Според тях договорът ще сътвори " същинска ненавист против България на мястото на въображаемата, от която в този момент се оплаква София. " Сред българските националисти също имаше неодобрение поради изказванието, че България признава " македонския език ", позволявайки договорът да се подпише на него като парламентарен за Република Македония. Всъщност до момента подписваните документи сред двете страни постоянно са били в екземпляри на двата езика.
Очаква се договорът да даде подтик и на други взаимни планове - знак за това беше и меморандумът за транспортно съдействие, който ще докара до изграждане на железопътна линия сред София и Скопие. Тя би трябвало да бъде приключена през 2027 година - 99 години след първия план за създаване на сходно трасе сред двата града.
Подписването се контракти при визитата на Заев в София през юни. Месец по-късно външният министър Никола Димитров, който беше част от македонската делегация, разгласи, че е реализиран компромис, от който София и Скопие са " еднообразно удовлетворени и недоволни ".
Първоначално се предвиждаше договорът да се подпише на 2 август, точно на Илинден, само че се наложи датата да се промени поради конгрес на Адриатическата група в Черна гора, на който Македония трябваше да е хазаин (но отхвърли да одобри срещата поради политическата си криза) и на който ще взе участие и вицепрезидентът на Съединени американски щати Майк Пенс.
Борисов ще бъде посрещнат с почести към 13 ч. българско време, а към час и половина по-късно се чака и подписването на Договора. Междувременно двете делегации ще проведат взаимно междуправителствено съвещание, като от българска страна с изключение на премиера ще вземат участие министърът на външните работи Екатерина Захарева, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, транспортният министър Ивайло Московски и министърът на защитата Красимир Каракачанов.
Какво трансформира договорът - прилики и разлики
Македония и България разгласиха текста на контракта предходната седмица, откакто политиците в Скопие седмици наред упрекваха държавното управление на Заев, че държи документа в загадка. Всъщност текстът доста припомня за Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година Освен въвеждането на понятието " обща история " основна разлика е, че в новия документ съществува изразът " ползите на народите на Република България и Република Македония ".
Тази фраза беше посрещната с неодобрение от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, управлявала в Скопие близо десетилетие. Сред най-активните критици на плана беше някогашният външен министър Антонио Милошоски, съгласно който верният надпис би трябвало да е " българският и македонският народ ". Той неведнъж обвиняваше кабинета на СДСМ, че подготвяният документ ще навреди на ползите на Македония. Милошоски, който през 1999 година е част от екипа на държавното управление, подписал декларацията, не дава отговор на продължителни запитвания за коментар от " Дневник ".
Друга смяна на декларацията отпреди 18 години е въвеждането на механизми за надзор. От една страна е така наречен " Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и просветителни въпроси ", която би трябвало да " способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития. " Отделна " Съвместна междуправителствена комисия " ще се среща един път годишно, с цел да ревизира дали и по какъв начин се ползва договорът и по какъв начин ще се вземат решение зародили сред България и Македония въпроси, свързани с него.
Документът в същото време повтаря клаузата, с която Македония " удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония. " В декларацията София не поема реципрочно обвързване.
Прилика е и че същата уговорка провокира недоволството на опозицията от декларацията от 1999 година Тогава обаче подписалият от македонска страна беше някогашният министър председател и водач на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, а съперниците бяха същите социалдемократи, чийто ръководител в този момент подписва контракта.
Реакции и последствия
Българският парламент поддържа единомислещо проектодоговора, откакто ГЕРБ и Българска социалистическа партия се схванаха депутатите да гласоподават обща декларация. В прилежаща Македония към момента е под въпрос парламентарната поддръжка, която документът ще получи за ратификация, защото социалдемократите на Заев разполагат с нежно болшинство от няколко депутати.
В общо изказване посолствата на Съденинените щати в България и Македония приветстваха решенията на държавните управления да одобрят плановете на контракта за добросъседство и дефинираха стъпката като образец " за подсилване на политическата непоклатимост и усилване на икономическото развиване на Западните Балкани. "
Имаше и отрицателни реакции. Освен от ВМРО-ДПМНЕ те пристигнаха и от няколко македонски организации, в чието отворено писмо се споделя, че документът основава неравнопоставеност посредством асиметрични текстове за двете страни и " основава механизми, посредством които България може да прави оценка и да слага условия на Македония в процеса на нейната евроинтеграция. " Според тях договорът ще сътвори " същинска ненавист против България на мястото на въображаемата, от която в този момент се оплаква София. " Сред българските националисти също имаше неодобрение поради изказванието, че България признава " македонския език ", позволявайки договорът да се подпише на него като парламентарен за Република Македония. Всъщност до момента подписваните документи сред двете страни постоянно са били в екземпляри на двата езика.
Очаква се договорът да даде подтик и на други взаимни планове - знак за това беше и меморандумът за транспортно съдействие, който ще докара до изграждане на железопътна линия сред София и Скопие. Тя би трябвало да бъде приключена през 2027 година - 99 години след първия план за създаване на сходно трасе сред двата града.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ