След дълги години на политическо противопоставяне с Партията-Майка, от която

След дълги години на политическо опълчване с Партията-Майка, от която произлиза, пловдивската бунтарка Дани Каназирева одобри предлагането на ГEРБ да стане регионален шеф на Пловдив и да продължи битката със статуквото, като към този момент ще се бори и със себе си като част от победилото статукво.
Така Каназирева очерта и затвори един житейски цикъл, връщайки се в изходната позиция, от която нахлу в политиката.
Тя е един от учредителите на ГEРБ още в своята младост, когато потегля дружно със съпартийците си, водени от Бойко Борисов, да възродят България и да овладеят всички схеми.
Тъй като Каназирева не е по схемите, още през 2010 беше изгонена с проклятия от ГEРБ. Според нея - поради кардинални позиции и противоречие с новите форми на корист.
Според Бойко Борисов - тъй като Каназирева била човек на предприемача Георги Гергов - съветски жител, огромен предприемач, панаирджия, фен на държавни и общински запаси, хазаин на срещи на високо ниво в ЦУМ. (Впрочем самият Гергов за ГEРБ нормално е неприятен човек, с изключение на когато му извършват всякакви патриотични желания).
Но времето лети все по-далеко, годините минават, хората се напечелиха, ние тука с гайдите чоплим трохи.
На последните избори Дани Каназирева беше претендент за кмет, още веднъж мощно надъхана срещу статуквото и гербавата същина на град Пловдив, насмалко да се класира на балотаж, вкара и петима общински съветници, които най-вероятно също ще бъдат сплескани като гербови марки.
И откакто близо 10 години Каназирева громи ГEРБ със своята дребна и локална, само че кардинална и безкомпромисна партия - в този момент ненадейно бе приобщена назад, приласкана и назначена за регионален шеф - позиция, от която тя ще продължи битката от вътрешната страна.
Така Дани се подреди в дългата редичка на хората, които се бориха, бориха, бориха с ГEРБ, до момента в който Борисов не ги шибне с някоя пържолка през устата.
Такива са Тома Биков - Пържолник, Антон Тодоров - Мустакатата Мумия и доста други.
Някои като Волен Сидеров и Николай Бареков пък към този момент толкоз пъти са били “про ” и “анти ” ГEРБ, че несъмнено заран като станат, гледат първо да си напомнят днеска грбави ли са или антигербави.
Дет се вика - като литне палачинката, не се знае на коя страна ще се обърне.
***
Дани Каназирева също като Дани Кирилов произлиза от антично политико-номадско племе.
Политическите номади още от антични времена обикалят мили-драги разнообразни партии, без да намират политически кей. Те се люшкат в бурното море, борят се със стихиите, шумно стачкуват против неправдите и мощно дъвчат със здравите си челюсти.
Като волни моряци, те имат любовни тръпки на всяко пристанище. Когато се задържат в едно политическо семейство, в никакъв случай не си прекъсват контактите с предходните сътрудници - по тази причина постоянно ги употребяват за медиатори и парламентьори, само че по-ревнивите партийни членове и вагини недоволстват на почва политически правила и обет за честност.
За Каназирева и новата ѝ служба можем да се радваме, тъй като тя назова тази стъпка - “политика на разговор и почитание ”.
То уважението всеки си го схваща по своему - един си почита дамата в*гинално, а комшийката ан*лно. Друг пие до лудост и вика на сътрапезника си: ти мене уважжжаваш ли ме? Трети си намира уважителни аргументи да се държи като задник.
***
И в края на краищата - какво значение има на коя страна ще падне палачинката? Двете страни на палачинката са идентични, то не е като монета или банкнота, че да има две страни. Така и суджукът, и хлябът, и тоягата нямат начало и хепиенд, ами имат по два равностойни края и всеки самичък избира за кое от трите да се бори - за хляба, за суджука или за тоягата.
 
Автор: Иво Балев, Прас-Прес