20 години България е в ЦЕРН, българи участваха в откриването на Хигс бозона
След броени дни се навършват 20 години от влизането на България в ЦЕРН през 1999 година В Европейската организация за нуклеарни проучвания сега работят над 100 български учени и с труда си способстват за международните открития.
През 2012 година Големият адронен колайдер потвърди съществуването на Божествената парченце. Проектирането му стартира през 80-те години на предишния век. Той се пробва да сътвори условия, близки до тези през първите милисекунди след Големия гърмеж и зараждането на нашата Вселена. Насрещните снопове обикновени частици се форсират в тунел дълъг 27 километра. 4 детектора записват резултата от конфликта. Създаването на оборудването лишава четвърт век.
Детекторът CMS е конструиран сред 2002 година и края на 2006 година и в него България има доста присъединяване. Той е необятен 15 метра, дълъг 21 и тежи 14 хиляди тона – два пъти повече от тежестта на Айфеловата кула. През 2012 година година той беше един от двата детектора, разкрили Хигс бозона – Генератор на маса във Вселената.
Експериментално било потвърдено по този начин нареченото Хигс поле, с което всички обикновени частици взаимодействат.
Откритието идва няколко десетилетия, откакто било потвърдено от теоритиците. Станало допустимо при мощността, достигната в Големия адронен колайдер.
На 150 метра подземен се намира тунелът, в който е ситуиран най-големият ускорител на обикновени частици, основан от човечеството.
Ускорителят е положен под античната планина Юра, в скален слой, което подсигурява, че ще бъде постоянен и няма да претърпи проваляне и разбъркване на земна маса.
„ Самият колайдер е изработен от 2 ускорителя. Виждате ги двете тръби. Ние държим частиците вътре във вакуум, най-хубавият вакуум, който можем да създадем, с цел да се избегнат конфликти сред частиците и молекули на въздуха. И при ускоряването можем да достигнем скорост на протоните от 99,999% от скоростта на светлината”, изяснява Александър Христов, електронен инженер в CMS.
Сложни системи координират работата на ускорителя.
Българското присъединяване е обвързвано освен с хора, само че и с пари. Тъй като България не може да отделя огромен бюджет, страната се е фокусирала в една от подсистемите на детектора CMS.
Количеството информация, което генерира ускорителят е впечатляващо. Ако ЦЕРН запише на DVD всички данни, които съхранява годишно, може да построи 4 кули с височината на връх Монблан.
От работещите над 100 българи в ЦЕРН някои са назначени в центъра, други показват български научни институти. Очаква се Големият адронен колайдер да работи до 2038 година Вече е формиран абстрактен план за още по-мощен ускорител. Бъдещият кръгообразен колайдер да бъде положен в три пъти по дълъг тунел – 100 километра.
Проектът надвишава 20 милиарда евро и първото предизвикателство към центъра ще бъде да намерят финансиране. Дотогава научните опити не стопират.
През 2012 година Големият адронен колайдер потвърди съществуването на Божествената парченце. Проектирането му стартира през 80-те години на предишния век. Той се пробва да сътвори условия, близки до тези през първите милисекунди след Големия гърмеж и зараждането на нашата Вселена. Насрещните снопове обикновени частици се форсират в тунел дълъг 27 километра. 4 детектора записват резултата от конфликта. Създаването на оборудването лишава четвърт век.
Детекторът CMS е конструиран сред 2002 година и края на 2006 година и в него България има доста присъединяване. Той е необятен 15 метра, дълъг 21 и тежи 14 хиляди тона – два пъти повече от тежестта на Айфеловата кула. През 2012 година година той беше един от двата детектора, разкрили Хигс бозона – Генератор на маса във Вселената.
Експериментално било потвърдено по този начин нареченото Хигс поле, с което всички обикновени частици взаимодействат.
Откритието идва няколко десетилетия, откакто било потвърдено от теоритиците. Станало допустимо при мощността, достигната в Големия адронен колайдер.
На 150 метра подземен се намира тунелът, в който е ситуиран най-големият ускорител на обикновени частици, основан от човечеството.
Ускорителят е положен под античната планина Юра, в скален слой, което подсигурява, че ще бъде постоянен и няма да претърпи проваляне и разбъркване на земна маса.
„ Самият колайдер е изработен от 2 ускорителя. Виждате ги двете тръби. Ние държим частиците вътре във вакуум, най-хубавият вакуум, който можем да създадем, с цел да се избегнат конфликти сред частиците и молекули на въздуха. И при ускоряването можем да достигнем скорост на протоните от 99,999% от скоростта на светлината”, изяснява Александър Христов, електронен инженер в CMS.
Сложни системи координират работата на ускорителя.
Българското присъединяване е обвързвано освен с хора, само че и с пари. Тъй като България не може да отделя огромен бюджет, страната се е фокусирала в една от подсистемите на детектора CMS.
Количеството информация, което генерира ускорителят е впечатляващо. Ако ЦЕРН запише на DVD всички данни, които съхранява годишно, може да построи 4 кули с височината на връх Монблан.
От работещите над 100 българи в ЦЕРН някои са назначени в центъра, други показват български научни институти. Очаква се Големият адронен колайдер да работи до 2038 година Вече е формиран абстрактен план за още по-мощен ускорител. Бъдещият кръгообразен колайдер да бъде положен в три пъти по дълъг тунел – 100 километра.
Проектът надвишава 20 милиарда евро и първото предизвикателство към центъра ще бъде да намерят финансиране. Дотогава научните опити не стопират.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ