Да достигнеш покрива на света
След броени дни българският планинар Боян Петров потегля към следващото си осемхилядно предизвикателство, което включва " джуджето " измежду колосите Шиша Пангма и самият покрив на планетата - Еверест.
При триумф това ще бъде следващото българско нанагорнище на най-високия връх. И макар триумфите по други планински колоси, Еверест си остава този, чието нанагорнище най-силно се помни.
Българските изкачвания
Първото българско нанагорнище на първенеца е на Христо Проданов в границите на националната експедиция на 20 април 1984 година За страдание алпинистът умира на слизане като се счита, че главната причина за това е късното постигане на върха - към 18 ч. Подробности за случилото се тогава споделя в дневника и една от книгите си различен участник в тази експедиция Людмил Янков, който прави опит да го избави, вследствие на което губи няколко от пръстите си поради измръзване. Няколко години по-късно той умира в Рила. Наскоро в едно издание бяха оповестени всичките му книги.
© Associated Press
Базовия лагер, сниман от ледопада Кхумбу.
Въпреки нещастието с Христо Проданов, няколко дни след него върха доближават и други алпинисти, които са част от националната експедиция - Иван Вълчев, Методи Савов (на 8 май 1984 г.), на идващия ден го изкачват и Кирил Досков и Николай Петков.
Повече от десетилетие по-късно - на 20 май 1997 година съумява да се качи Дойчин Василев.
Двайсет години след първото българско нанагорнище е готова нова национална експедиция, чиято цел още веднъж е Еверест да бъде нападнат. За нея се готви и Боян Петров, само че е отритнат от състава й поради това, че има диабет. Тогава пръв на върха съумява да се качи Петко Тотев - на 18 май 2004 година Два дни по-късно там са и Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов. Последният умира на слизане. След завръщането на експедицията се схваща, че членовете й са настроени един против различен, стига се до обществени кавги и обвинявания. Това е и последната национално финансирана алпинистка експедиция.
Като част от интернационална комерсиална експедиция през 2009 година до върха доближават юристът Петя Колчева и брачният партньор й Камен. По-късно Колчева написа и книга от прекарванията си.
© Desmond Boylan, Reuters
Последните сполучливо опити досега са на Атанас Скатов, който два пъти доближава върха - през 2014 и 2017 година (Източник на информацията за българските изкачвания е Сандю Бешев. Алпинистът неотдавна издаде книгата " Българските върхове " в съавторство с Дойчин Боянов).
Нагоре, нагоре, макар заплахите
Както е известно качването на Еверест е цел на не един и двама, в общия случай включени в комерсиални експедиции. Въпреки цялата основана от тях организация, наемането на носачи и шерпи, използването на О2 значително губят живота си на път за върха или на слизане.
Статистиката за изкачванията, събирана от екипа на Himalayan Data base, и представена от alanarnette.com, демонстрира, че изкачванията на най-високия връх не престават да се усилват, смъртните случаи понижават, а офанзивите от Тибет също набират известност. Тъкмо от Тибет е избрал да нападна върха и Боян Петров.
Откакто се води статистика общо 4 833 души са изкачили най-високия измежду хималайските първенци като 288 души(173 алпинисти и 115 шерпи) са изгубили живота си в това начинание. От всички изкачили в миналото върха единствено 208 са го създали без помощта на О2.
© Gopal Chitrakar, Reuters
Изминалата 2017 година беше добра за атакуващите върха като общо 648 са го качили или 61% от всички, които са достигнали височина над базовия лагер. Изкачванията единствено през 2013 година са били повече - 658. От всички през предходната година 446 са изкачванията от юг, а 202 от северната страна. Общо шестима умират - пет от южната страна и един от северната. В данните за умрелите се включват и тези, изгубили живота си в базовия лагер, както и наетите помощници в експедициите.
От 2010 година насам се следи трайно нарастване на интереса към изкачванията от Тибет и се чака от ден на ден алпинисти да се насочат към този метод като главната причина за това е пренаселването на южния метод към върха. В момента разрешителното за нанагорнище от китайска страна коства 9 500 $, а това от Непал - 11 хиляди $. През тази година междинната цена на нанагорнище на Еверест от Непал е 41 500 $ и 38 500 $ от Тибет, демонстрират калкулации, представени от алпиниста Алън Арнет.
Кой какъв маршрут избира
По данни на уеб страницата alanarnette.com все още има общо 20 ясно различими маршрута към Еверест. В общия случай обаче алпинистите се насочват по двата главните - от Непал, където е по този начин наречения Southeast Ridge и от Тибет - Northeast Ridge.
Ползването на други направления нормално се прави от идващите нови генерации алпинисти, които желаят да открият нови провокации в метода към колоса. Всички от тези 20 трасета са качени най-малко един път, единствено две остават към този момент отвън тази статистика - директния маршрут нагоре, прочут като East Face както и Fantasy Ridge или East Ridge.
;
За преимущества на южния маршрут се считат красивия преход до базовия лагер, лесният достъп до селцата, където катерачите могат да възвръщат силите си преди да тръгнат за базовия лагер, опцията хеликоптер да пристигна на помощ до височината на лагер 2( 6 400 м), по-топлото време и по-слабите ветрове спрямо метода от север. Проблемите по това трасе са неустойчивостта при прехода по ледопада Кхумбу, огромното стълпотворение от катерачи, прекосяването през острия като нож траверс Cornice и по-дългото качване в нощта на офанзивата.
Южният маршрут е изкачен за първи път от новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей през 195 година, те са включени в състава на английска експедиция.
© Ho, Reuters
Предимствата на северния маршрут включват достъп с автомобил до базовия лагер, по-слабото стълпотворение, по-лекото трасе до към средата на маршрута, по който са ситуирани височинните лагери, по-късото трасе в нощта на офанзивата. Недостатъците на този метод включват по-ниски температури и по-силни ветрове, нуждата лагерите да са ситуирани на по-голяма височина, по-големи механически компликации поради хлъзгави и нестабилни скали, никаква опция за помощ от хеликоптер.
По северния маршрут има няколко опита за постигане на върха през 20-те и 30-те години на предишния век. Най-известният от тези опити, пи това с неразбираем резултат, е този на Джордж Малъри и Ендрю Ървайн. Ако се одобри, че те са съумели, то тяхното нанагорнище е с 29 година по-рано от това на Хилари. Смята се, че първото сполучливо нанагорнище е на китайска експедиция през 1960 година Върхът от тази страна обаче е бил на процедура затворен за чужденци сред 1950 и 1980 година, което е направило невъзможни повече опити за офанзива. Този маршрут стартира да набира известност в средата на д0-те години.
;
При триумф това ще бъде следващото българско нанагорнище на най-високия връх. И макар триумфите по други планински колоси, Еверест си остава този, чието нанагорнище най-силно се помни.
Българските изкачвания
Първото българско нанагорнище на първенеца е на Христо Проданов в границите на националната експедиция на 20 април 1984 година За страдание алпинистът умира на слизане като се счита, че главната причина за това е късното постигане на върха - към 18 ч. Подробности за случилото се тогава споделя в дневника и една от книгите си различен участник в тази експедиция Людмил Янков, който прави опит да го избави, вследствие на което губи няколко от пръстите си поради измръзване. Няколко години по-късно той умира в Рила. Наскоро в едно издание бяха оповестени всичките му книги.
© Associated Press
Базовия лагер, сниман от ледопада Кхумбу.
Въпреки нещастието с Христо Проданов, няколко дни след него върха доближават и други алпинисти, които са част от националната експедиция - Иван Вълчев, Методи Савов (на 8 май 1984 г.), на идващия ден го изкачват и Кирил Досков и Николай Петков.
Повече от десетилетие по-късно - на 20 май 1997 година съумява да се качи Дойчин Василев.
Двайсет години след първото българско нанагорнище е готова нова национална експедиция, чиято цел още веднъж е Еверест да бъде нападнат. За нея се готви и Боян Петров, само че е отритнат от състава й поради това, че има диабет. Тогава пръв на върха съумява да се качи Петко Тотев - на 18 май 2004 година Два дни по-късно там са и Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов. Последният умира на слизане. След завръщането на експедицията се схваща, че членовете й са настроени един против различен, стига се до обществени кавги и обвинявания. Това е и последната национално финансирана алпинистка експедиция.
Като част от интернационална комерсиална експедиция през 2009 година до върха доближават юристът Петя Колчева и брачният партньор й Камен. По-късно Колчева написа и книга от прекарванията си.
© Desmond Boylan, Reuters
Последните сполучливо опити досега са на Атанас Скатов, който два пъти доближава върха - през 2014 и 2017 година (Източник на информацията за българските изкачвания е Сандю Бешев. Алпинистът неотдавна издаде книгата " Българските върхове " в съавторство с Дойчин Боянов).
Нагоре, нагоре, макар заплахите
Както е известно качването на Еверест е цел на не един и двама, в общия случай включени в комерсиални експедиции. Въпреки цялата основана от тях организация, наемането на носачи и шерпи, използването на О2 значително губят живота си на път за върха или на слизане.
Статистиката за изкачванията, събирана от екипа на Himalayan Data base, и представена от alanarnette.com, демонстрира, че изкачванията на най-високия връх не престават да се усилват, смъртните случаи понижават, а офанзивите от Тибет също набират известност. Тъкмо от Тибет е избрал да нападна върха и Боян Петров.
Откакто се води статистика общо 4 833 души са изкачили най-високия измежду хималайските първенци като 288 души(173 алпинисти и 115 шерпи) са изгубили живота си в това начинание. От всички изкачили в миналото върха единствено 208 са го създали без помощта на О2.
© Gopal Chitrakar, Reuters
Изминалата 2017 година беше добра за атакуващите върха като общо 648 са го качили или 61% от всички, които са достигнали височина над базовия лагер. Изкачванията единствено през 2013 година са били повече - 658. От всички през предходната година 446 са изкачванията от юг, а 202 от северната страна. Общо шестима умират - пет от южната страна и един от северната. В данните за умрелите се включват и тези, изгубили живота си в базовия лагер, както и наетите помощници в експедициите.
От 2010 година насам се следи трайно нарастване на интереса към изкачванията от Тибет и се чака от ден на ден алпинисти да се насочат към този метод като главната причина за това е пренаселването на южния метод към върха. В момента разрешителното за нанагорнище от китайска страна коства 9 500 $, а това от Непал - 11 хиляди $. През тази година междинната цена на нанагорнище на Еверест от Непал е 41 500 $ и 38 500 $ от Тибет, демонстрират калкулации, представени от алпиниста Алън Арнет.
Кой какъв маршрут избира
По данни на уеб страницата alanarnette.com все още има общо 20 ясно различими маршрута към Еверест. В общия случай обаче алпинистите се насочват по двата главните - от Непал, където е по този начин наречения Southeast Ridge и от Тибет - Northeast Ridge.
Ползването на други направления нормално се прави от идващите нови генерации алпинисти, които желаят да открият нови провокации в метода към колоса. Всички от тези 20 трасета са качени най-малко един път, единствено две остават към този момент отвън тази статистика - директния маршрут нагоре, прочут като East Face както и Fantasy Ridge или East Ridge.
;
За преимущества на южния маршрут се считат красивия преход до базовия лагер, лесният достъп до селцата, където катерачите могат да възвръщат силите си преди да тръгнат за базовия лагер, опцията хеликоптер да пристигна на помощ до височината на лагер 2( 6 400 м), по-топлото време и по-слабите ветрове спрямо метода от север. Проблемите по това трасе са неустойчивостта при прехода по ледопада Кхумбу, огромното стълпотворение от катерачи, прекосяването през острия като нож траверс Cornice и по-дългото качване в нощта на офанзивата.
Южният маршрут е изкачен за първи път от новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей през 195 година, те са включени в състава на английска експедиция.
© Ho, Reuters
Предимствата на северния маршрут включват достъп с автомобил до базовия лагер, по-слабото стълпотворение, по-лекото трасе до към средата на маршрута, по който са ситуирани височинните лагери, по-късото трасе в нощта на офанзивата. Недостатъците на този метод включват по-ниски температури и по-силни ветрове, нуждата лагерите да са ситуирани на по-голяма височина, по-големи механически компликации поради хлъзгави и нестабилни скали, никаква опция за помощ от хеликоптер.
По северния маршрут има няколко опита за постигане на върха през 20-те и 30-те години на предишния век. Най-известният от тези опити, пи това с неразбираем резултат, е този на Джордж Малъри и Ендрю Ървайн. Ако се одобри, че те са съумели, то тяхното нанагорнище е с 29 година по-рано от това на Хилари. Смята се, че първото сполучливо нанагорнище е на китайска експедиция през 1960 година Върхът от тази страна обаче е бил на процедура затворен за чужденци сред 1950 и 1980 година, което е направило невъзможни повече опити за офанзива. Този маршрут стартира да набира известност в средата на д0-те години.
;
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ