Британски анализатор: Отново ще похлопаме на вратата на ЕС, ще бъде трудно
След Брекзита Англия ще бъде едно пречупено кралство. И съм сигурен, че най-късно след 20 години Лондон ще похлопа още веднъж на вратата в Брюксел с молба да бъде признат назад, само че няма да е елементарно, написа Робърт Мъдж в коментар за Дойче веле.
В утрото на 23 юни 2016 година взех решение да наруша моя всекидневен обред да проследявам неразделно новинарския поток - обред, който другояче извършвам с упоритостта на наркоман. Така отидох на работа в блажено незнание за това, което се беше случило.
Бях приготвил два коментара за издание. Единият - при положение на извънредно невероятния сюжет, че британците са избрали да изоставен Европейския съюз, а другият за, както смятах тогава, изцяло сигурното ни оставане в общността.
По принцип заобикалям крайностите и не обичам безгрижно да употребявам думи от сорта на " потрес ", само че фактически изпаднах тъкмо в такова положение, когато влязох в редакцията и научих новината за изхода от английския референдум. Германските ми сътрудници след това ми споделяха, че съм изглеждал по този начин, като че ли съм видял фантом.
Оттогава изминаха три и половина години, в които призракът на Брекзита закупи напълно действителни контури. Дълго време продължавах да тая наивната вяра, че страната ще се осъзнае и ще премисли решението си. Докато мои другари и сътрудници аплайваха за немско поданство, аз отлагах решението си до последния миг.
Аз, естествено, признавам резултата от едно демократично гласоподаване, само че към момента отхвърлям да приема метода, по който стигнахме дотук - това си беше скрит план, изтъкан от недоразумения, неистини и дезинформации.
Мнозина позволиха да бъдат омаяни от егоцентрици като Дейвид Камерън или Борис Джонсън, които проправиха пътя за Брекзита. Мнозина в страната очевидно изпитват носталгия по една от дълго време съществувала империя. Твърдението, че нация, която едно време е държала в послушание голяма колониална империя, в този момент трябвало да се освободи от оковите на Европейския съюз, е напряко налудничаво. Всички европейски правила и регулации, които в този момент са толкоз презирани от ръководещите в Лондон, са в една или друга степен основани и от самите английски представители. А когато някое общо решение не им харесваше, те чисто и просто прокарваха някакво изключение. За никоя друга европейска страна не са били правени толкоз доста отстъпки и изключения.
Европейският съюз не е идеален. Но е чисто безумство да се има вяра, че когато остане сама, Англия ще успее да подписа по-добри покупко-продажби със страните-членки на Европейски Съюз и с останалите световни играчи. Досега Англия е подписала сходни контракти единствено с страни от сорта на Лихтенщайн, Фарьорските острови, Грузия и Ливан. Не бих желал това да се пояснява като липса на почитание към тези страни, само че те въпреки всичко няма по какъв начин да бъдат причислени към огромните стопански субекти. В Лондон обаче очевидно към момента считат, че мотив за суматоха няма. Министърът на търговията Лиъм Фокс разгласи, че имал подготвен лист с 40 покупко-продажби, които щели да бъдат подписани на секундата, в която Брекзитът стане факт. Но къде го този тайнствен лист?
Пък и какъв брой ли привлекателна за външни вложители може да бъде страна, чиито съществени промишлености и услуги напряко агонизират в следствие от Брекзита? Не е мъчно да се разбере за какво водещи автомобилостроители закриват фабриките си на Острова и ги трансферират в континентална Европа, а огромните финансови играчи се изнасят към Париж и Амстердам. Да не приказваме какво приключване на мозъци ще настъпи, откакто европейските жители, които работеха в областта на науката и образованието, си опаковат куфарите и изоставен.
Но, не се плашете, има вяра. Министърът на Брекзита Стив Баркли - един от тези членове на държавното управление, чийто живот очевидно минава в някаква паралелна действителност, неотдавна видя, че 99% от виното, употребявано в Обединеното кралство, е вносно. Когато Англия напуснела Европейски Съюз, този " главен бранш " щял напряко да процъфти. Наистина го сподели, не си съчинявам! Но дали Баркли и за секунда се е замислял за какво се внася толкоз доста вино? А от кой момент английското винопроизводство се счита за " главен бранш "?
И това надалеч не е всичко. Британската евродепутатка и привърженичка на Брекзита Джун Мъмъри неотдавна се оплака в Туитър, че откакто напусне Европейски Съюз, Англия към този момент няма да има свои представители в Брюксел, които да вземат участие в определянето на риболовната политика. Какво просветление единствено! Дано Борис Джонсън да е запазил няколко херинги в камерата за надълбоко заледяване...
След Брекзита Англия ще бъде едно пречупено и разединено кралство. Географски тя постоянно е била отделена от континентална Европа. Тази отдалеченост в този момент ще се усеща към този момент все по-осезаемо и политически, и стопански, и обществено.
Може и да не съм към този момент напълно млад, когато това се случи, само че съм сигурен, че през идващите 20 години Англия ще похлопа още веднъж на вратата в Брюксел с молба да бъде призната назад. Само че изискванията тогава ще са надалеч по-лоши от тези, от които тя се облагодетелстваше в продължение на дълги години.
В утрото на 23 юни 2016 година взех решение да наруша моя всекидневен обред да проследявам неразделно новинарския поток - обред, който другояче извършвам с упоритостта на наркоман. Така отидох на работа в блажено незнание за това, което се беше случило.
Бях приготвил два коментара за издание. Единият - при положение на извънредно невероятния сюжет, че британците са избрали да изоставен Европейския съюз, а другият за, както смятах тогава, изцяло сигурното ни оставане в общността.
По принцип заобикалям крайностите и не обичам безгрижно да употребявам думи от сорта на " потрес ", само че фактически изпаднах тъкмо в такова положение, когато влязох в редакцията и научих новината за изхода от английския референдум. Германските ми сътрудници след това ми споделяха, че съм изглеждал по този начин, като че ли съм видял фантом.
Оттогава изминаха три и половина години, в които призракът на Брекзита закупи напълно действителни контури. Дълго време продължавах да тая наивната вяра, че страната ще се осъзнае и ще премисли решението си. Докато мои другари и сътрудници аплайваха за немско поданство, аз отлагах решението си до последния миг.
Аз, естествено, признавам резултата от едно демократично гласоподаване, само че към момента отхвърлям да приема метода, по който стигнахме дотук - това си беше скрит план, изтъкан от недоразумения, неистини и дезинформации.
Мнозина позволиха да бъдат омаяни от егоцентрици като Дейвид Камерън или Борис Джонсън, които проправиха пътя за Брекзита. Мнозина в страната очевидно изпитват носталгия по една от дълго време съществувала империя. Твърдението, че нация, която едно време е държала в послушание голяма колониална империя, в този момент трябвало да се освободи от оковите на Европейския съюз, е напряко налудничаво. Всички европейски правила и регулации, които в този момент са толкоз презирани от ръководещите в Лондон, са в една или друга степен основани и от самите английски представители. А когато някое общо решение не им харесваше, те чисто и просто прокарваха някакво изключение. За никоя друга европейска страна не са били правени толкоз доста отстъпки и изключения.
Европейският съюз не е идеален. Но е чисто безумство да се има вяра, че когато остане сама, Англия ще успее да подписа по-добри покупко-продажби със страните-членки на Европейски Съюз и с останалите световни играчи. Досега Англия е подписала сходни контракти единствено с страни от сорта на Лихтенщайн, Фарьорските острови, Грузия и Ливан. Не бих желал това да се пояснява като липса на почитание към тези страни, само че те въпреки всичко няма по какъв начин да бъдат причислени към огромните стопански субекти. В Лондон обаче очевидно към момента считат, че мотив за суматоха няма. Министърът на търговията Лиъм Фокс разгласи, че имал подготвен лист с 40 покупко-продажби, които щели да бъдат подписани на секундата, в която Брекзитът стане факт. Но къде го този тайнствен лист?
Пък и какъв брой ли привлекателна за външни вложители може да бъде страна, чиито съществени промишлености и услуги напряко агонизират в следствие от Брекзита? Не е мъчно да се разбере за какво водещи автомобилостроители закриват фабриките си на Острова и ги трансферират в континентална Европа, а огромните финансови играчи се изнасят към Париж и Амстердам. Да не приказваме какво приключване на мозъци ще настъпи, откакто европейските жители, които работеха в областта на науката и образованието, си опаковат куфарите и изоставен.
Но, не се плашете, има вяра. Министърът на Брекзита Стив Баркли - един от тези членове на държавното управление, чийто живот очевидно минава в някаква паралелна действителност, неотдавна видя, че 99% от виното, употребявано в Обединеното кралство, е вносно. Когато Англия напуснела Европейски Съюз, този " главен бранш " щял напряко да процъфти. Наистина го сподели, не си съчинявам! Но дали Баркли и за секунда се е замислял за какво се внася толкоз доста вино? А от кой момент английското винопроизводство се счита за " главен бранш "?
И това надалеч не е всичко. Британската евродепутатка и привърженичка на Брекзита Джун Мъмъри неотдавна се оплака в Туитър, че откакто напусне Европейски Съюз, Англия към този момент няма да има свои представители в Брюксел, които да вземат участие в определянето на риболовната политика. Какво просветление единствено! Дано Борис Джонсън да е запазил няколко херинги в камерата за надълбоко заледяване...
След Брекзита Англия ще бъде едно пречупено и разединено кралство. Географски тя постоянно е била отделена от континентална Европа. Тази отдалеченост в този момент ще се усеща към този момент все по-осезаемо и политически, и стопански, и обществено.
Може и да не съм към този момент напълно млад, когато това се случи, само че съм сигурен, че през идващите 20 години Англия ще похлопа още веднъж на вратата в Брюксел с молба да бъде призната назад. Само че изискванията тогава ще са надалеч по-лоши от тези, от които тя се облагодетелстваше в продължение на дълги години.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ