Филм за нападението на Андерш Брейвик разтърси "Берлинале"
След бравурния си старт с прелестния и доста комичен анимационен филм на Уес Андерсън " Кучешки остров " 68-ото издание на " Берлинале " бързо смени присмехулната подигравка с парещия драматизъм на днешния ден.
U – July 22 ( " Ютьоя – 22 юли " ) на доста уважавания норвежки фотограф и режисьор Ерик Попе съвсем писмено възвръща събитията от лятото на 2011 година, когато на красивия, само че дребен остров Ютьоя всеобщият палач Андреш Брейвик простреля 69 младежи и рани доста други. Филмът е надълбоко разтърсващ поради уважителното отношение към страстите на младежите и изключително поради обстоятелството, че физическото чувство за боязън не се внушава с брутални подиуми - такива въобще няма - а с достоверната изповед на младо момиче, въздействащо като сборен облик на норвежката юноша.
През първите 18 минути на кино лентата Попе демонстрира непринуденото другарство на младежите, изпратени от родителите си да прекарат няколко дни в юношески лагер измежду природата. През останалите 72 обаче (това е точното времетраене на стрелбата на фашизирания Брейвик) режисьорът наблюдава груповата мъка пред неизвестността. Филмът печели и тъй като е сниман по т.н.метод на " снимане в един кадър ", при който събитията се наблюдават в тяхната поредност. Снимките на " острова на гибелта " са траяли единствено пет дни като всеки ден е сниман по един дълъг епизод. Всички реализатори са непрофесионалисти, а трима от оживелите са добавяли свидетелствата си по време на целия работен развой.
© "Берлинале "
" Довлатов "
Със самоуверено и автентично официално решение изненада берлинската аудитория и изтъкнатият немски режисьор Кристиян Петцолд. В най-новия му филм " Транзит " (по едноименния разказ на Ана Зегерс) действието се развива във Франция по време на режима на Виши през Втората международна война. Режисьорът обаче загърбва нормалните правила за историческа меродавност. По автентичен метод той резервира основните премеждия на немския дезертьор Георг (в ролята Франц Роговски), който, напускайки Париж, се озовава в Марсилия, тогава краткотрайна директна зона.
Като по знамение Георг съумява да се снабди с идентичността на прочут публицист, както и с разрешителни, които му дават опция да замине за Мексико. И като по знамение се влюбва в Мари (в ролята Паула Беер), дамата на писателя, чиято еднаквост той самият е придобил. Костюмите, както и някои от интериорите припомнят средата на предишния век, само че всички екстериори са снимани в днешно време. Така, до момента в който героите се крият от силите на реда или пък пият кафе, на открито тече съвременен живот със модерни коли и служители на реда. Петцолд е направил това задоволително дискретно, от една страна, с цел да не страда главната история, а от друга – с цел да работи като обръщение. А то е, че без значение от съответната ера, по една или друга причина, хората непрестанно биват обречени на политическо или обществено номадство.
От своя страна, в упования с огромен интерес " Довлатов " на Алексей Герман (младши) духът и образа на Ленинград от 1971 са мъчително достоверни. Времето на надарения публицист Сергей Довлатов (в ролята сръбския артист Милан Марич) минава в безсмислено циркулиране на редакциите на разнообразни издания, където обаче се отнасят с особена зоркост тъкмо към неговите ръкописи. Станалият прочут с близкото си другарство с Йосиф Бродски, с високата си степен на начетеност и с хапливата си подигравка Сергей Довлатов (1941–1990) непрестанно се сблъсква с едни и същи натрапчиво повтаряни указания за писане: творбите би трябвало да отразяват живота на служащите с " позитивизъм и със ярко възприятие ". Изтънченият образен жанр Алексей Герман (младши) още веднъж му е оказал помощ да разкрие трогателния свят на бохемските интелектуални кръгове в тогавашния комунистически Съветски съюз. Тези хора пият доста алкохол, непрестанно пушат цигари, четат стихове, свирят на китара, само че и самоубиват - поради безнадежност и надълбоко изстрадан блян по независимост. Любимите приглушени цветови гами на Герман (младши) способстват за построяването на свят, цялостен с носталгия и тъга.
© "Берлинале "
" Ева "
Темата за гения, който не може да се опълчи на личната си пристрастеност към самоизтребление безапелационно участва и в чернобелия " Три дни в Киберон " на немската режисьорка Емили Атеф. В центъра на кино лентата е надарената Роми Шнайдер (в ролята Мари Боймер). Световно известната австрийка, направила в миналото шеметна кариера във Франция, фактически прекарала известно време в първокласен балнеосанаториум в фамозното курортно населено място Киберон, безусловно оживява пред очите на феновете. Мари Боймер, една надълбоко сензитивна и засегната душа на жена, подвластна на алкохол и сънотворни хапчета. В тази своя роля тя в действителност е феноменална, а приликата й с Шнайдер е изумителна.
Във кино лентата звучи преобладаващо немска тирада, така немският публицист и неговия фотограф, озовали се в Камерон, с цел да интервюират и снимат Роми, а също и нейната близка другарка Хилде, изпадат в разногласия и спорове. Най-вече за манипулативната роля на пресата, за степента на разголване на персоналния живот и потребността от интимни откровения. Емили Атеф отива до дъно в разголването на рецесията на идентичността у Шнайдер/Боймер, която до края на живота си не е била преодоляна.
В главния конкурс се видяха и няколко откровени неуспеха. Най-големият се оказа шведския " Недвижимо имущество " на режисьорите Аксел Петерсен и Менс Менсон . Филмът, в който една застаряваща собственичка на общоприет жилищен блок се завръща в страната си след дълъг престои в чужбина и стартира война на живот и гибел с наемателите му, съумя да отблъсне всички. Основната причина за това е съзнателният избор на режисьорите да демонстрират единствено не изключително привлекателни възрастни хора като в това време вършат това по изключително противен метод. Решен напълно в натрапчиви супер крупни проекти, филмът настрои против себе си цялата преса, която отхвърли да повярва в откровените естетически упоритости на неговите основатели.
Макар и не чак толкоз рисково, само че приемът на " Ева " на френския режисьор Беноа Жако също се оказа " на ръба ". Винаги отличната Изабел Юпер още веднъж играе познатата си роля на " съдбовна жена ". Тук тя се споделя Ева и е елитна продажница. Героинята тотално срутва живота на обожаващия я Бертран (в ролята Гаспар Юлиел). Но необяснимата мощ на привличане, която се допуска, че Ева би трябвало да излъчва е някак несъществуваща. Поради тази причина филмът не съумява да се издигне на равнището на качествената мистериозна драма. По-малко натовареният с упования " Молитвата " на другия французин в формалния конкурс Седрик Кан се оказа много по-симпатичен. След като съумява да се " почисти " изцяло наркозависимият юноша Томас трансформира първичното си решение, а точно да отдаде живота си на Бога, подчинявайки се на религиозни канони и закони. Точно противоположното, той потегля да търси момичето, в което в това време се влюбил. Един в действителност потребен филм, който може да разчита на добра бъдеща връзка с по-младата аудитория, за която в действителност е предопределен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (964)
U – July 22 ( " Ютьоя – 22 юли " ) на доста уважавания норвежки фотограф и режисьор Ерик Попе съвсем писмено възвръща събитията от лятото на 2011 година, когато на красивия, само че дребен остров Ютьоя всеобщият палач Андреш Брейвик простреля 69 младежи и рани доста други. Филмът е надълбоко разтърсващ поради уважителното отношение към страстите на младежите и изключително поради обстоятелството, че физическото чувство за боязън не се внушава с брутални подиуми - такива въобще няма - а с достоверната изповед на младо момиче, въздействащо като сборен облик на норвежката юноша.
През първите 18 минути на кино лентата Попе демонстрира непринуденото другарство на младежите, изпратени от родителите си да прекарат няколко дни в юношески лагер измежду природата. През останалите 72 обаче (това е точното времетраене на стрелбата на фашизирания Брейвик) режисьорът наблюдава груповата мъка пред неизвестността. Филмът печели и тъй като е сниман по т.н.метод на " снимане в един кадър ", при който събитията се наблюдават в тяхната поредност. Снимките на " острова на гибелта " са траяли единствено пет дни като всеки ден е сниман по един дълъг епизод. Всички реализатори са непрофесионалисти, а трима от оживелите са добавяли свидетелствата си по време на целия работен развой.
© "Берлинале "
" Довлатов "
Със самоуверено и автентично официално решение изненада берлинската аудитория и изтъкнатият немски режисьор Кристиян Петцолд. В най-новия му филм " Транзит " (по едноименния разказ на Ана Зегерс) действието се развива във Франция по време на режима на Виши през Втората международна война. Режисьорът обаче загърбва нормалните правила за историческа меродавност. По автентичен метод той резервира основните премеждия на немския дезертьор Георг (в ролята Франц Роговски), който, напускайки Париж, се озовава в Марсилия, тогава краткотрайна директна зона.
Като по знамение Георг съумява да се снабди с идентичността на прочут публицист, както и с разрешителни, които му дават опция да замине за Мексико. И като по знамение се влюбва в Мари (в ролята Паула Беер), дамата на писателя, чиято еднаквост той самият е придобил. Костюмите, както и някои от интериорите припомнят средата на предишния век, само че всички екстериори са снимани в днешно време. Така, до момента в който героите се крият от силите на реда или пък пият кафе, на открито тече съвременен живот със модерни коли и служители на реда. Петцолд е направил това задоволително дискретно, от една страна, с цел да не страда главната история, а от друга – с цел да работи като обръщение. А то е, че без значение от съответната ера, по една или друга причина, хората непрестанно биват обречени на политическо или обществено номадство.
От своя страна, в упования с огромен интерес " Довлатов " на Алексей Герман (младши) духът и образа на Ленинград от 1971 са мъчително достоверни. Времето на надарения публицист Сергей Довлатов (в ролята сръбския артист Милан Марич) минава в безсмислено циркулиране на редакциите на разнообразни издания, където обаче се отнасят с особена зоркост тъкмо към неговите ръкописи. Станалият прочут с близкото си другарство с Йосиф Бродски, с високата си степен на начетеност и с хапливата си подигравка Сергей Довлатов (1941–1990) непрестанно се сблъсква с едни и същи натрапчиво повтаряни указания за писане: творбите би трябвало да отразяват живота на служащите с " позитивизъм и със ярко възприятие ". Изтънченият образен жанр Алексей Герман (младши) още веднъж му е оказал помощ да разкрие трогателния свят на бохемските интелектуални кръгове в тогавашния комунистически Съветски съюз. Тези хора пият доста алкохол, непрестанно пушат цигари, четат стихове, свирят на китара, само че и самоубиват - поради безнадежност и надълбоко изстрадан блян по независимост. Любимите приглушени цветови гами на Герман (младши) способстват за построяването на свят, цялостен с носталгия и тъга.
© "Берлинале "
" Ева "
Темата за гения, който не може да се опълчи на личната си пристрастеност към самоизтребление безапелационно участва и в чернобелия " Три дни в Киберон " на немската режисьорка Емили Атеф. В центъра на кино лентата е надарената Роми Шнайдер (в ролята Мари Боймер). Световно известната австрийка, направила в миналото шеметна кариера във Франция, фактически прекарала известно време в първокласен балнеосанаториум в фамозното курортно населено място Киберон, безусловно оживява пред очите на феновете. Мари Боймер, една надълбоко сензитивна и засегната душа на жена, подвластна на алкохол и сънотворни хапчета. В тази своя роля тя в действителност е феноменална, а приликата й с Шнайдер е изумителна.
Във кино лентата звучи преобладаващо немска тирада, така немският публицист и неговия фотограф, озовали се в Камерон, с цел да интервюират и снимат Роми, а също и нейната близка другарка Хилде, изпадат в разногласия и спорове. Най-вече за манипулативната роля на пресата, за степента на разголване на персоналния живот и потребността от интимни откровения. Емили Атеф отива до дъно в разголването на рецесията на идентичността у Шнайдер/Боймер, която до края на живота си не е била преодоляна.
В главния конкурс се видяха и няколко откровени неуспеха. Най-големият се оказа шведския " Недвижимо имущество " на режисьорите Аксел Петерсен и Менс Менсон . Филмът, в който една застаряваща собственичка на общоприет жилищен блок се завръща в страната си след дълъг престои в чужбина и стартира война на живот и гибел с наемателите му, съумя да отблъсне всички. Основната причина за това е съзнателният избор на режисьорите да демонстрират единствено не изключително привлекателни възрастни хора като в това време вършат това по изключително противен метод. Решен напълно в натрапчиви супер крупни проекти, филмът настрои против себе си цялата преса, която отхвърли да повярва в откровените естетически упоритости на неговите основатели.
Макар и не чак толкоз рисково, само че приемът на " Ева " на френския режисьор Беноа Жако също се оказа " на ръба ". Винаги отличната Изабел Юпер още веднъж играе познатата си роля на " съдбовна жена ". Тук тя се споделя Ева и е елитна продажница. Героинята тотално срутва живота на обожаващия я Бертран (в ролята Гаспар Юлиел). Но необяснимата мощ на привличане, която се допуска, че Ева би трябвало да излъчва е някак несъществуваща. Поради тази причина филмът не съумява да се издигне на равнището на качествената мистериозна драма. По-малко натовареният с упования " Молитвата " на другия французин в формалния конкурс Седрик Кан се оказа много по-симпатичен. След като съумява да се " почисти " изцяло наркозависимият юноша Томас трансформира първичното си решение, а точно да отдаде живота си на Бога, подчинявайки се на религиозни канони и закони. Точно противоположното, той потегля да търси момичето, в което в това време се влюбил. Един в действителност потребен филм, който може да разчита на добра бъдеща връзка с по-младата аудитория, за която в действителност е предопределен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (964)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ