Путин иска завръщане в Африка и не го крие
След близо три десетилетия на оттегляне Москва желае да се завърне в Африка. За да подчертае тази упоритост пред Запада, само че също и пред Китай, Владимир Путин ще ръководи тази седмица първата си огромна среща на върха с африкански страни.
В последно време африканските водачи постоянно посещават Москва. През август съветският президент се срещна с президента на Мозамбик Филипе Нюси. Преди него с Путин се срещнаха президентът на Република Конго Дени Сасу-Нгесо и президентът на Ангола Жоау Лоуренсу. Що се отнася до египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, той е непосредствен на Путин.
Общо десетина африкански президенти посетиха съветската столица от 2017 година. Всеки път едни и същи обещания: вложения в енергетиката и потребните изкопаеми и неизменимите оръжейни контракти, които постоянно са били основният източник на търговски продан сред Русия и Африка. Сега обаче Москва желае да ускори връзките си с Африка и към този момент не се задоволява да бъде възприемана като продавач на автомати " Калашников " - това емблематично оръжие, което участва на националния байрак на Мозамбик.
В курортния град Сочи Владимир Путин и неговият египетски сътрудник в сряда и четвъртък ще бъдат съпредседатели на първата " среща на върха Русия - Африка ", на която се чака да участват към 30 водачи. На срещата ще участват както някогашни " приятелски комунистически страни " като Етиопия и Ангола, по този начин и страни, в които Москва едвам неотдавна прокарва своето въздействие, като да вземем за пример Централноафриканската република и страните от Западна Африка. В програмата са включени полемики на политически и стопански тематики, с цел да бъде показано, че Русия може, сходно на Китай и Европа, да бъде благонадежден сътрудник. " Русия има доста да предложи в границите на взаимноизгодното съдействие с африканските страни ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Наемници
След завръщането си в Близкия изток със сирийския спор Москва желае да затвърди облика си на мощ от международна големина. " Този конгрес служи за отбелязване на решителния завой на Русия към Африка ", споделя пред " Франс прес " Евгений Корендясов, някогашен дипломат и сегашен член на Институт за Африка в Москва.
Най-фрапиращият образец за съветското завръщане в Африка е идването при започване на предходната година на оръжия и десетки " военни съветници " в Централноафриканската република, която по принцип е във френската зона на въздействие. В ЦАР съветското въздействие изобщо не е дискретно: образец за това е, че руснакът Валерий Захаров е " консултант по въпросите на сигурността " на президента Фостен-Арканж Туадера.
© Associated Press
Руският патриарх Кирил, александрийският Тауадрос (вторият отдясно наляво) и съветският президент Владимир Путин на гала в Русия, 28 юни 2018 година
Към това следва да прибавим патрулите в Банги на наемници от групата " Вагнер ", военна компания, за която се твърди, че е финансирана от близкия до Путин Евгений Пригожин. Тези хора, с които Москва отхвърля да има връзка, се появиха и на друго място - в Либия, като се твърди, че са съдружници на маршал Хафтар. В Северен Мозамбик те се сражаваха дружно с армията против бунтовници джихадисти, а западни медии видяха наличието им в Мадагаскар и Судан.
Москва също така подписа няколко контракта за военно съдействие, последния от които с Мали през юни. Въпреки това Русия към момента е надалеч от това да се конкурира със западните сили. " Не бива да свеждаме всичко това до историята за борба (със Запада). Ние не сме Съветският съюз, нито имаме упоритостта за това, нито опциите, нито ресурсите ", отбелязва Евгений Корендясов. Арно Калика, асоцииран помощник във Френския институт за интернационалните връзки, счита, че е " неопределено " да се приказва понастоящем за солидно съветско наличие в Африка.
Прагматизъм
Като цяло африканската политика на Русия е много прагматична: Москва желае да се завърне на континента и е подготвена да работи с тези, които демонстрират интерес. В рамките на икономическата си дипломация " Москва се пробва, с изменчив триумф, да активизира връзките си от епохата на студената война и да трансформира старите идеологически благосклонности в бизнес ", твърди в материал по тематиката Арно Дюбиен от Френско-руския център за наблюдаване.
Русия обаче идва късно на този икономическо-търговски терен. Независимо дали става дума за инфраструктура или естествени запаси, Китай сложи своя отпечатък върху Африка и се трансформира в съперник номер едно на западните сили.
А от време на време Москва бърка от неведение. Арно Калика напомня по какъв начин съветският външен министър Сергей Лавров се е учудил предходната година в Етиопия, че тази страна, която исторически е сътрудник на Русия, към този момент се е ориентирала към Китай и Съединените щати. Така че Сочи ще бъде мотив за усилване на връзките. " Вниманието ще бъде привлечено " от огромен контракт със страна, в която Москва няма мощно въздействие ", твърди Калика.
/БТА
В последно време африканските водачи постоянно посещават Москва. През август съветският президент се срещна с президента на Мозамбик Филипе Нюси. Преди него с Путин се срещнаха президентът на Република Конго Дени Сасу-Нгесо и президентът на Ангола Жоау Лоуренсу. Що се отнася до египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, той е непосредствен на Путин.
Общо десетина африкански президенти посетиха съветската столица от 2017 година. Всеки път едни и същи обещания: вложения в енергетиката и потребните изкопаеми и неизменимите оръжейни контракти, които постоянно са били основният източник на търговски продан сред Русия и Африка. Сега обаче Москва желае да ускори връзките си с Африка и към този момент не се задоволява да бъде възприемана като продавач на автомати " Калашников " - това емблематично оръжие, което участва на националния байрак на Мозамбик.
В курортния град Сочи Владимир Путин и неговият египетски сътрудник в сряда и четвъртък ще бъдат съпредседатели на първата " среща на върха Русия - Африка ", на която се чака да участват към 30 водачи. На срещата ще участват както някогашни " приятелски комунистически страни " като Етиопия и Ангола, по този начин и страни, в които Москва едвам неотдавна прокарва своето въздействие, като да вземем за пример Централноафриканската република и страните от Западна Африка. В програмата са включени полемики на политически и стопански тематики, с цел да бъде показано, че Русия може, сходно на Китай и Европа, да бъде благонадежден сътрудник. " Русия има доста да предложи в границите на взаимноизгодното съдействие с африканските страни ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Наемници
След завръщането си в Близкия изток със сирийския спор Москва желае да затвърди облика си на мощ от международна големина. " Този конгрес служи за отбелязване на решителния завой на Русия към Африка ", споделя пред " Франс прес " Евгений Корендясов, някогашен дипломат и сегашен член на Институт за Африка в Москва.
Най-фрапиращият образец за съветското завръщане в Африка е идването при започване на предходната година на оръжия и десетки " военни съветници " в Централноафриканската република, която по принцип е във френската зона на въздействие. В ЦАР съветското въздействие изобщо не е дискретно: образец за това е, че руснакът Валерий Захаров е " консултант по въпросите на сигурността " на президента Фостен-Арканж Туадера.
© Associated Press
Руският патриарх Кирил, александрийският Тауадрос (вторият отдясно наляво) и съветският президент Владимир Путин на гала в Русия, 28 юни 2018 година
Към това следва да прибавим патрулите в Банги на наемници от групата " Вагнер ", военна компания, за която се твърди, че е финансирана от близкия до Путин Евгений Пригожин. Тези хора, с които Москва отхвърля да има връзка, се появиха и на друго място - в Либия, като се твърди, че са съдружници на маршал Хафтар. В Северен Мозамбик те се сражаваха дружно с армията против бунтовници джихадисти, а западни медии видяха наличието им в Мадагаскар и Судан.
Москва също така подписа няколко контракта за военно съдействие, последния от които с Мали през юни. Въпреки това Русия към момента е надалеч от това да се конкурира със западните сили. " Не бива да свеждаме всичко това до историята за борба (със Запада). Ние не сме Съветският съюз, нито имаме упоритостта за това, нито опциите, нито ресурсите ", отбелязва Евгений Корендясов. Арно Калика, асоцииран помощник във Френския институт за интернационалните връзки, счита, че е " неопределено " да се приказва понастоящем за солидно съветско наличие в Африка.
Прагматизъм
Като цяло африканската политика на Русия е много прагматична: Москва желае да се завърне на континента и е подготвена да работи с тези, които демонстрират интерес. В рамките на икономическата си дипломация " Москва се пробва, с изменчив триумф, да активизира връзките си от епохата на студената война и да трансформира старите идеологически благосклонности в бизнес ", твърди в материал по тематиката Арно Дюбиен от Френско-руския център за наблюдаване.
Русия обаче идва късно на този икономическо-търговски терен. Независимо дали става дума за инфраструктура или естествени запаси, Китай сложи своя отпечатък върху Африка и се трансформира в съперник номер едно на западните сили.
А от време на време Москва бърка от неведение. Арно Калика напомня по какъв начин съветският външен министър Сергей Лавров се е учудил предходната година в Етиопия, че тази страна, която исторически е сътрудник на Русия, към този момент се е ориентирала към Китай и Съединените щати. Така че Сочи ще бъде мотив за усилване на връзките. " Вниманието ще бъде привлечено " от огромен контракт със страна, в която Москва няма мощно въздействие ", твърди Калика.
/БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ