Гърция излиза от спасителната програма
След близо десетилетие на рецесия и след стратегия за икономии и заеми за милиарди евро Гърция се готви да стъпи още веднъж на крайници. В понеделник, 20 август, страната се изправя пред извънредно значимо тестване, защото идва краят на третия транш от избавителната й стратегия, написа ДПА, представена от Българска телеграфна агенция.
След години на икономии и интернационалните заеми Атина ще би трябвало да финансира покриването на дълга си без външна помощ. Тя измина дълъг път от 23 април 2010 година, когато тогавашният министър председател Георгиос Папандреу насочи трагичен вик за помощ към Европейски Съюз и Международния валутен фонд (МВФ). " Нова авантюра се обрисува пред нас ", предизвести тогава той от остров Кастелоризо, до момента в който страната бе на ръба на финансовия колапс.
Големият въпрос, който остава, е дали Гърция ще се оправи в дълготраен проект без повече помощи. Това, което излиза наяве обаче е, че първичната рецесия имаше доста аргументи. Сред тях - корупцията, връзкарството и раздутата държавна администрация, като всичко това се отрази на младата народна власт в страната.
В резултат, от влизането на Гърция в еврозоната през 2002 година до рецесията през 2010 година, гръцките държавни разноски надалеч надхвърляха данъчните доходи.
Официалната статистика прикриваше растежа на дълга и дори през 2009 година Папандреу сподели на гласоподавателите, че страната е платежоспособна.
През 2010 година рецесията удари. Европа бе принудена да отговори ad hoc със избавителен финансов пакет от 80 милиарда евро (107 милиарда $ тогава), като против тези средства Гърция вкара стратегия на икономии, включваща бюджетни съкращения и структурни промени. На фона на опасенията от " заразяване " Европейски Съюз бе едва квалифициран да отговори на рецесията, а европейската стопанска система бе тясно обвързвана със положението на гръцките банки.
Ситуацията бързо се утежни. Безработицата скочи до над 25 %, а приходът на глава от популацията спадна с една четвърт. Социалистите на Папандреу заплатиха тежка изборна цена, огромни демонстрации заляха улиците, от време на време съпроводени с принуждение.
През юни 2012 година консервативната партия Нова Демокрация пристигна на власт отпред с Андонис Самарас. Той задейства втория избавителен пакет на обща стойност 144,7 милиарда евро на фона на мощно публично отрицание. Протестите и уличното принуждение се ускориха. " Тройката " институции - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ - се трансфораха в публични врагове, както и тогавашният немски финансов министър Волфганг Шойбле.
Нестабилността изведе на напред във времето новоизгряващ млад политик, който управлява радикалната лява партия СИРИЗА. С обещанието да постави завършек на стратегиите за икономии партията му пристигна на власт през януари 2015 година с съдружно съглашение. За първи път в актуалната история Гърция бе ръководена от ляво държавно управление. Гласоподавателите се довериха на Ципрас да извърши поетите задължения.
Ципрас следва елементарна тактика: Гърция ще излезе от програмата за икономии без условия и Европа ще би трябвало да одобри нейния избор, защото алтернативата би означавала раздробяване на еврозоната. Тогавашният финансов министър Янис Варуфакис бе основен бранител на този метод.
Това, което последва, е безкрайна поредност от срещи в Брюксел и битка сред Варуфакис и съвсем всички финансови министри от еврозоната, изключително Шойбле и тогавашния началник на Еврогрупата Йерун Дейселблум. През лятото на 2015 година Ципрас отхвърли заплащания към МВФ и по-късно изиска от гръцките гласоподаватели да решат на референдум дали ще одобряват още ограничения за икономии. Ясният отговор беше " не ".
След това Ципрас направи внезапен завой. За да избегне дефолт и изпадане от еврозоната, той в профил Варуфакис и одобри трета избавителна стратегия при строги условия. За да легитимира тази стъпка, той насрочи нови избори през септември 2015 година. Гласоподавателите още веднъж поддържаха партията му.
Оттук насетне Ципрас одобри нов метод. Той приложи ограничения за икономии без доста звук, понижи пенсиите и увеличи налозите.
" Може да ни обвините, че сами се заблудихме ", изяснява той смяната. Навярно гърците желаеха да имат вяра, че интернационалните кредитори ще бъдат подготвени на отстъпки, добавя той. " Но не може да кажете, че сме излъгали, " съобщи Ципрас.
Ципрас в този момент има нови проблеми. Според изследванията той е с 10 процентни пункта след опозиционните консерватори, а доста гърци не усещат изгодите от скромното икономическо възобновяване. Безработицата е към 20 %, а над 400 000 млади, образовани гърци напуснаха страната.
" Гръцкият пациент не се е излекувал изцяло ". Така преподавателят по стопанска система в Атинския университет Панайотис Петракис изяснява обстановката. " Финансовите пазари ще ревизират дали заемите и промените са били ефикасни или ще имаме потребност от спомагателни ограничения, " отбелязва той.
Решаващата стъпка ще бъде дали Гърция може да обезпечи бъдещи вложения. През идващите няколко месеца Атина ще би трябвало да се преценява с даже още по-строги ограничения за надзор от Еврогрупата. Те ще би трябвало да открият ранни отклонения от промяната. Заделени са 24 милиарда евро заеми от кредитори и вътрешния пазар, което ще даде на Атина опция да се финансира към две години, без да се нуждае от външна помощ. Предстои й обаче да измине още по-дълъг път. Атина в този момент се сблъсква с дълг от 180 % от брутния вътрешен артикул, което е най-голямото съответствие в Европа, а стопанската система фрапантно се е свила.
Според съглашението с Еврогрупата Атина би трябвало да регистрира примитивен бюджетен остатък от 3,5 % - без да се включва изплащането на дълга - всяка година до 2022 година. Показателят може да се намали до 2,2 % към 2060 година. Гръцката финансова преса слага въпроса дали това е реалистично. Както означи източник от финансовото министерство, " сложните решения просто са отсрочени ".
Еврогрупата би трябвало да се занимае с този въпрос още веднъж през 2032 година. При по-неблагоприятен сюжет обаче това може да се случи и по-рано.
След години на икономии и интернационалните заеми Атина ще би трябвало да финансира покриването на дълга си без външна помощ. Тя измина дълъг път от 23 април 2010 година, когато тогавашният министър председател Георгиос Папандреу насочи трагичен вик за помощ към Европейски Съюз и Международния валутен фонд (МВФ). " Нова авантюра се обрисува пред нас ", предизвести тогава той от остров Кастелоризо, до момента в който страната бе на ръба на финансовия колапс.
Големият въпрос, който остава, е дали Гърция ще се оправи в дълготраен проект без повече помощи. Това, което излиза наяве обаче е, че първичната рецесия имаше доста аргументи. Сред тях - корупцията, връзкарството и раздутата държавна администрация, като всичко това се отрази на младата народна власт в страната.
В резултат, от влизането на Гърция в еврозоната през 2002 година до рецесията през 2010 година, гръцките държавни разноски надалеч надхвърляха данъчните доходи.
Официалната статистика прикриваше растежа на дълга и дори през 2009 година Папандреу сподели на гласоподавателите, че страната е платежоспособна.
През 2010 година рецесията удари. Европа бе принудена да отговори ad hoc със избавителен финансов пакет от 80 милиарда евро (107 милиарда $ тогава), като против тези средства Гърция вкара стратегия на икономии, включваща бюджетни съкращения и структурни промени. На фона на опасенията от " заразяване " Европейски Съюз бе едва квалифициран да отговори на рецесията, а европейската стопанска система бе тясно обвързвана със положението на гръцките банки.
Ситуацията бързо се утежни. Безработицата скочи до над 25 %, а приходът на глава от популацията спадна с една четвърт. Социалистите на Папандреу заплатиха тежка изборна цена, огромни демонстрации заляха улиците, от време на време съпроводени с принуждение.
През юни 2012 година консервативната партия Нова Демокрация пристигна на власт отпред с Андонис Самарас. Той задейства втория избавителен пакет на обща стойност 144,7 милиарда евро на фона на мощно публично отрицание. Протестите и уличното принуждение се ускориха. " Тройката " институции - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ - се трансфораха в публични врагове, както и тогавашният немски финансов министър Волфганг Шойбле.
Нестабилността изведе на напред във времето новоизгряващ млад политик, който управлява радикалната лява партия СИРИЗА. С обещанието да постави завършек на стратегиите за икономии партията му пристигна на власт през януари 2015 година с съдружно съглашение. За първи път в актуалната история Гърция бе ръководена от ляво държавно управление. Гласоподавателите се довериха на Ципрас да извърши поетите задължения.
Ципрас следва елементарна тактика: Гърция ще излезе от програмата за икономии без условия и Европа ще би трябвало да одобри нейния избор, защото алтернативата би означавала раздробяване на еврозоната. Тогавашният финансов министър Янис Варуфакис бе основен бранител на този метод.
Това, което последва, е безкрайна поредност от срещи в Брюксел и битка сред Варуфакис и съвсем всички финансови министри от еврозоната, изключително Шойбле и тогавашния началник на Еврогрупата Йерун Дейселблум. През лятото на 2015 година Ципрас отхвърли заплащания към МВФ и по-късно изиска от гръцките гласоподаватели да решат на референдум дали ще одобряват още ограничения за икономии. Ясният отговор беше " не ".
След това Ципрас направи внезапен завой. За да избегне дефолт и изпадане от еврозоната, той в профил Варуфакис и одобри трета избавителна стратегия при строги условия. За да легитимира тази стъпка, той насрочи нови избори през септември 2015 година. Гласоподавателите още веднъж поддържаха партията му.
Оттук насетне Ципрас одобри нов метод. Той приложи ограничения за икономии без доста звук, понижи пенсиите и увеличи налозите.
" Може да ни обвините, че сами се заблудихме ", изяснява той смяната. Навярно гърците желаеха да имат вяра, че интернационалните кредитори ще бъдат подготвени на отстъпки, добавя той. " Но не може да кажете, че сме излъгали, " съобщи Ципрас.
Ципрас в този момент има нови проблеми. Според изследванията той е с 10 процентни пункта след опозиционните консерватори, а доста гърци не усещат изгодите от скромното икономическо възобновяване. Безработицата е към 20 %, а над 400 000 млади, образовани гърци напуснаха страната.
" Гръцкият пациент не се е излекувал изцяло ". Така преподавателят по стопанска система в Атинския университет Панайотис Петракис изяснява обстановката. " Финансовите пазари ще ревизират дали заемите и промените са били ефикасни или ще имаме потребност от спомагателни ограничения, " отбелязва той.
Решаващата стъпка ще бъде дали Гърция може да обезпечи бъдещи вложения. През идващите няколко месеца Атина ще би трябвало да се преценява с даже още по-строги ограничения за надзор от Еврогрупата. Те ще би трябвало да открият ранни отклонения от промяната. Заделени са 24 милиарда евро заеми от кредитори и вътрешния пазар, което ще даде на Атина опция да се финансира към две години, без да се нуждае от външна помощ. Предстои й обаче да измине още по-дълъг път. Атина в този момент се сблъсква с дълг от 180 % от брутния вътрешен артикул, което е най-голямото съответствие в Европа, а стопанската система фрапантно се е свила.
Според съглашението с Еврогрупата Атина би трябвало да регистрира примитивен бюджетен остатък от 3,5 % - без да се включва изплащането на дълга - всяка година до 2022 година. Показателят може да се намали до 2,2 % към 2060 година. Гръцката финансова преса слага въпроса дали това е реалистично. Както означи източник от финансовото министерство, " сложните решения просто са отсрочени ".
Еврогрупата би трябвало да се занимае с този въпрос още веднъж през 2032 година. При по-неблагоприятен сюжет обаче това може да се случи и по-рано.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ