Страните от Западните Балкани с висока оценка за българската роля
След Българското европредседателство страните от Западните Балкани усещат България по-близка, даже и на фона на обстоятелството, че огромните страни в Европейски Съюз не дадоха изключително ясна вероятност на тези общества. Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро положително българската роля. Това се отразява и във усещанията за българския министър председател, който в последната една година покачва известност в страните от Западните Балкани и измежду тези шест общества в този момент се употребява с най-високо доверие измежду останалите глави на изпълнителната власт в района. Това са данни от втората вълна на огромно проучване в Западните Балкани, извършено от фирмите членове на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “. Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора.
В страните от Западните Балкани надвиват тези, които считат, че България оказва помощ за Европейската интеграция на страната им (58% в този момент, при 54% предходната година) против тези, които считат, че България не оказва помощ (42% в този момент, при 46% предходната година). Така, делът на тези, които виждат помощта на България, пораства осезаемо по отношение на миналата година и това е резултат от акцентът, който България сложи върху тематиката за Западните Балкани.
В Албания 81% споделят мнението, че България оказва помощ. В множеството останали страни дяловете на съгласните се движат към 50%, а в Черна гора делът е 58% и пораства с 10 пункта по отношение на предната година, респ. с 10 пункта понижава делът на противоположната алтернатива.
В близката до България Македония пък измежду локалната албанска общественост мненията са мощно позитивни – 76% оценки, че България оказва помощ и растеж от цели 40 пункта по отношение на миналата година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на гневната и равностойна политическа борба сред двете съществени партии в страната. Подялбата на мненията потвърждава нуждата от още по-активни връзки с Македония. Повече интензивност ще е нужна и във връзка с мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, да вземем за пример, където оценките са по-умерени и културната непосредственост с България не е толкоз мощна.
Оценките за положителен принос идват на фона на другояче неразбираемата вероятност, като Брюксел и огромните европейски столици обрисуваха за Западните Балкани. Заради тази неизясненост няма и основна смяна в последната една година в упованията на западнобалканските общества по кое време ще бъдат признати в Европейски Съюз. Най-голям е оптимизмът измежду албанските общности на Балканите.
Доверие в водачи
Българските старания за Западните Балкани са довели до растеж в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му понижава сензитивно с 16 пункта за една година. Това значи, че България получава дейна роля в всеобщото схващане на тези страни. Така през 2018 година общата позитивна минус общата негативна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция по отношение на водачите в района. Сравнително високи позитивни оценки, да вземем за пример, има и Ердоган, само че там и негативните оценки са високи и разликата сред позитивни и негативни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година порастват по-скоро отрицателните оценки.
В страните от Западните Балкани надвиват тези, които считат, че България оказва помощ за Европейската интеграция на страната им (58% в този момент, при 54% предходната година) против тези, които считат, че България не оказва помощ (42% в този момент, при 46% предходната година). Така, делът на тези, които виждат помощта на България, пораства осезаемо по отношение на миналата година и това е резултат от акцентът, който България сложи върху тематиката за Западните Балкани.
В Албания 81% споделят мнението, че България оказва помощ. В множеството останали страни дяловете на съгласните се движат към 50%, а в Черна гора делът е 58% и пораства с 10 пункта по отношение на предната година, респ. с 10 пункта понижава делът на противоположната алтернатива.
В близката до България Македония пък измежду локалната албанска общественост мненията са мощно позитивни – 76% оценки, че България оказва помощ и растеж от цели 40 пункта по отношение на миналата година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на гневната и равностойна политическа борба сред двете съществени партии в страната. Подялбата на мненията потвърждава нуждата от още по-активни връзки с Македония. Повече интензивност ще е нужна и във връзка с мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, да вземем за пример, където оценките са по-умерени и културната непосредственост с България не е толкоз мощна.
Оценките за положителен принос идват на фона на другояче неразбираемата вероятност, като Брюксел и огромните европейски столици обрисуваха за Западните Балкани. Заради тази неизясненост няма и основна смяна в последната една година в упованията на западнобалканските общества по кое време ще бъдат признати в Европейски Съюз. Най-голям е оптимизмът измежду албанските общности на Балканите.
Доверие в водачи
Българските старания за Западните Балкани са довели до растеж в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му понижава сензитивно с 16 пункта за една година. Това значи, че България получава дейна роля в всеобщото схващане на тези страни. Така през 2018 година общата позитивна минус общата негативна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция по отношение на водачите в района. Сравнително високи позитивни оценки, да вземем за пример, има и Ердоган, само че там и негативните оценки са високи и разликата сред позитивни и негативни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година порастват по-скоро отрицателните оценки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ