"Галъп": Борисов е най-одобряваният лидер в страните от Западните Балкани
След българското европредседателство страните от Западните Балкани усещат България по-близка, даже и на фона на обстоятелството, че огромните страни в Европейски Съюз не дадоха изключително ясна вероятност на тези общества. Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро положително българската роля. Това се отразява и във усещанията за българския министър председател, който в последната една година покачва известност в страните от Западните Балкани и измежду тези шест общества в този момент се употребява с най-високо доверие измежду останалите глави на изпълнителната власт в района.
© Галъп Интърнешънъл
Това са данните от проучване в Западните Балкани, извършено от фирмите членове на Световната асоциация " Галъп интернешънъл ". Изследването е част от Програмата за Регионални проучвания на " Галъп интернешънъл ". Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В тези страни са извършени национално представителни проучвания по методите лице в лице и телефонно изявление при извадки от към хиляда души във всяка страна.
Помогна ли България
В страните от Западните Балкани надвиват тези, които считат, че България оказва помощ за европейската интеграция на страната им (58% в този момент, при 54% предходната година) против тези, които считат, че България не оказва помощ (42% в този момент, при 46% предходната година). По време на европредседателството България сложи акцент върху тематиката за Западните Балкани.
В Албания 81% споделят мнението, че България оказва помощ. В множеството останали страни дяловете на съгласните се движат към 50%, а в Черна гора делът е 58% и пораства с 10 пункта по отношение на предната година, надлежно с 10 пункта понижава делът на противоположната алтернатива.
© Галъп Интърнешънъл
В Македония измежду локалната албанска общественост мненията са мощно позитивни – 76% оценки, че България оказва помощ и растеж от 40 пункта по отношение на миналата година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на гневната и равностойна политическа борба сред двете съществени партии в страната. В Косово където оценките също са по-умерени.
© Галъп Интърнешънъл
Оценките за положителен принос идват на фона на другояче неразбираемата вероятност, като Брюксел и огромните европейски столици обрисуваха за Западните Балкани. Заради тази неизясненост няма и основна смяна в последната една година в упованията на западнобалканските общества по кое време ще бъдат признати в Европейски Съюз. Най-голям е оптимизмът измежду албанските общности на Балканите.
Доверие в водачи
Българските старания за Западните Балкани са довели до растеж в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му понижава сензитивно с 16 пункта за една година. През 2018 година общата позитивна минус общата негативна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция по отношение на водачите в района.
© Галъп Интърнешънъл
Сравнително високи позитивни оценки, да вземем за пример, има и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, само че там и негативните оценки са високи и разликата сред позитивни и негативни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година порастват по-скоро отрицателните оценки.
Срещата през май
Общо 44% от популацията на Западните Балкани или над 6 милиона души, считат себе си за най-общо осведомени с тематиката за майската среща Европейски Съюз – Западни Балкани. Половината от тях намират себе си за осведомени с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има поради, че резултатите на сходни срещи нормално остават надалеч от всекидневието на хората.
© Галъп Интърнешънъл
Оценка за самодейността за срещата Европейски Съюз - Западни Балкани през май 2018 година
Инициативата за тази среща министър-председателя Бойко Борисов се прави оценка по-скоро положително. Сред осведомените с резултатите от срещата на всички места доминират позитивните равносметки.
Оценка на политически водачи – 2018 година
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (284)
© Галъп Интърнешънъл
Това са данните от проучване в Западните Балкани, извършено от фирмите членове на Световната асоциация " Галъп интернешънъл ". Изследването е част от Програмата за Регионални проучвания на " Галъп интернешънъл ". Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В тези страни са извършени национално представителни проучвания по методите лице в лице и телефонно изявление при извадки от към хиляда души във всяка страна.
Помогна ли България
В страните от Западните Балкани надвиват тези, които считат, че България оказва помощ за европейската интеграция на страната им (58% в този момент, при 54% предходната година) против тези, които считат, че България не оказва помощ (42% в този момент, при 46% предходната година). По време на европредседателството България сложи акцент върху тематиката за Западните Балкани.
В Албания 81% споделят мнението, че България оказва помощ. В множеството останали страни дяловете на съгласните се движат към 50%, а в Черна гора делът е 58% и пораства с 10 пункта по отношение на предната година, надлежно с 10 пункта понижава делът на противоположната алтернатива.
© Галъп Интърнешънъл
В Македония измежду локалната албанска общественост мненията са мощно позитивни – 76% оценки, че България оказва помощ и растеж от 40 пункта по отношение на миналата година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на гневната и равностойна политическа борба сред двете съществени партии в страната. В Косово където оценките също са по-умерени.
© Галъп Интърнешънъл
Оценките за положителен принос идват на фона на другояче неразбираемата вероятност, като Брюксел и огромните европейски столици обрисуваха за Западните Балкани. Заради тази неизясненост няма и основна смяна в последната една година в упованията на западнобалканските общества по кое време ще бъдат признати в Европейски Съюз. Най-голям е оптимизмът измежду албанските общности на Балканите.
Доверие в водачи
Българските старания за Западните Балкани са довели до растеж в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му понижава сензитивно с 16 пункта за една година. През 2018 година общата позитивна минус общата негативна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция по отношение на водачите в района.
© Галъп Интърнешънъл
Сравнително високи позитивни оценки, да вземем за пример, има и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, само че там и негативните оценки са високи и разликата сред позитивни и негативни е +10. Освен това, при Ердоган в последната една година порастват по-скоро отрицателните оценки.
Срещата през май
Общо 44% от популацията на Западните Балкани или над 6 милиона души, считат себе си за най-общо осведомени с тематиката за майската среща Европейски Съюз – Западни Балкани. Половината от тях намират себе си за осведомени с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има поради, че резултатите на сходни срещи нормално остават надалеч от всекидневието на хората.
© Галъп Интърнешънъл
Оценка за самодейността за срещата Европейски Съюз - Западни Балкани през май 2018 година
Инициативата за тази среща министър-председателя Бойко Борисов се прави оценка по-скоро положително. Сред осведомените с резултатите от срещата на всички места доминират позитивните равносметки.
Оценка на политически водачи – 2018 година
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
© Галъп Интърнешънъл
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (284)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ