След 35-ата "Златна роза", където младите ни творци буквално се

...
След 35-ата "Златна роза", където младите ни творци буквално се
Коментари Харесай

Интензивни търсения в киноформата

След 35-ата "Златна роза ", където младите ни създатели безусловно се втурнаха на екрана неудържимо, тазгодишната художествена палитра на форума бе изпъстрена и с достижения на потвърдени от десетилетия наши кинотворци като Петър Попзлатев с "Времето е наше " ( "Разруха "), по сюжет на Станислав Семерджиев; Киран Коларов с "Мълчанието на сестра ми... ", по негов сценарий; Радослав Спасов с "Живи комини "; Костадин Бонев с копродукцията с Украйна "Далеч от брега " (сценарий Никола Петков, Евгений Кузманов и К. Бонев). На екрана се откроиха любопитни интензивни търсения най-вече във връзка с формата. Общата картина ни показа 40 нови творби, от които 5 министър председатели.
Конкурсната стратегия бе формирана от 17 пълнометражни и 21 късометражни произведения, приключени след предходното издание на "Златна роза ". За премиите в пълнометражното кино се състезаваха към този момент известните "Ага " на Милко Лазаров, добил интернационален авторитет, почетен и тук несъмнено с Голямата премия "Златна роза " и с наградите за постановка и операторство, а също и на колегия "Критика " към СБФД; спечелилият самопризнание от необятната аудитория "Възвишение " - режисьорски дебют в този тип кино на Виктор Божинов; ловко построеният "Безкрайната градина " на Галин Стоев; както и сполучливият дебют в детската тематична територия на Мария Веселинова "Смарт Коледа "; вторият игрален филм на Любомир Младенов "Кораб в стая " (след "Ловен парк ", 2009 г.); омнибусът "8`19 ", формиран от 6 късометражни произведения по разкази на Георги Господинов за края на света, осъществени от 6 разнообразни авторски екипа.
Тъй като за кино лентата "Ага " към този момент съм разгласила мнението си в печата, ще прибавя свои мисли, зародили на фона на цялостната гледка. Подобно на "Вездесъщият " на Илиян Джевелеков, спечелил множеството награди предходната година, по този начин и в този момент неоспорим любимец и за рецензията, и за публиката се оказа екзистенциалната алегория за миграцията и за морала, който предхожда цивилизацията. Имам чувството, че това в цялостния смисъл на думата европейско достижение на режисьора Милко Лазаров и оператора Калоян Божилов обрисува контура на бъдещето на седмото изкуство. "Правенето на филм за мен е като снежна топка, която последователно се уголемява с налепването на сняг, споделя създателят. Всичко потегля от едно събитие, а отива към друго. Променят се историите. Хукваш нанякъде и след това започваш да следваш посоката, към която те тегли самата творба. " В съзнанието ми остана дебютният му филм "Отчуждение ", отличен с две награди в формалната селекция "Дни на Венеция " на МКФ през 2013 година Сега простата общочовешка история с всесилен кинематографичен заряд в "Ага " е разказана още по-минималистично, с по-аскетични изразни средства, отговарящи както на суровите условия (минус 30 градуса, в течение на два месеца и половина), по този начин и на подбраната режисьорска стилистика. Когато за първи път гледах този филм в НДК, по време на тазгодишния "София филм фест ", овациите на 3000 души не секваха след финала. Във ФК - Варна, се повтори същата обстановка. Очевидно М. Лазаров има отлична вътрешен глас и възприятие за мярка в постигането на цялостната метафорична атмосфера. Неслучайно за малко време неговата творба бе възприета еднообразно възторжено в разнообразни географски ширини: от Австралия до Чукотка, където получава Голямата премия, а тя е на феновете...
Специално желая да спра вниманието си върху яркия дебют в територията на пълнометражното игрално кино "Ирина " на режисьорката Надежда Косева, който провокира всеобщо утвърждение и завоюва премията за дебют. Той се оказа художествено събитие на тазгодишната спортна стратегия. След новелата "Старецът и морето " в омнибуса "8`19 " (с ловко осъществяване на Христо Димитров-Хиндо на основната роля в един по-скоро книжовен, в сравнение с кинематографичен разказ) младата режисьорка още веднъж потвърждава своето майсторство да развива действието и да управлява тъкмо селекциониран актьорски екип: Ирини Жамбонас, Христо Ушев, Касиел Ноа Ашер, Александър Косев, Красимир Доков. Твърде значително място в този отбор е отредено на Мартина Апостолова, която, въпреки че за първи път застава пред камерата, се оказва изобретение за българския екран с неповторимата си образна и психическа меродавност, която превзема аудиторията с покъртителната драма на основната героиня. Неслучайно й бе отредена премията за най-хубава женска роля. Нейният разтърсващ катарзис разкрива смисъла на киното като изкуство: да отваря нови пространства за размисъл и полемики. С непрестанна драматургична "игра " - промяна на нюанси и катурване на обстановки филмът реализира трепетна атмосфера на великодушие.
Тук е мястото да отбележа още едно значително събитие, което забелязах на този фестивал. Редом с името на Мартина Апостолова, изявила се и в новелата "Брак " на Слава Дойчева, на екрана се заниза поредност от надарени млади актриси, чиито безапелационни облици биха били залог както за тяхното бъдеще, по този начин и за цялостния път на българското кино: Каталин Старейшинска в "Мълчанието на сестра ми... "; Слава Дойчева в новелата "Брак ", на която е и режисьор-сценарист; Мария Бакалова в "Трансгресия " и "Калинка "; Глория Петкова в новелата "Мост "; Мария Панайотова в "Следвай птицата "...
Както предходната година, по този начин и тази дисплеят ни предложи богата в тематично и идейно-художествено отношение стратегия в късата форма. Тя показа най-хубавото, обещаващото от българското кино, което разрешава да се направи представителна художествена извадка. Сред сбирката от сполучливи новели за мен се открои "Сън за благополучие " - специализация по постановка в игралното кино в НАТФИЗ "Кр. Сарафов " на Ирина Величкова, с неповторимия актьорски дует Стефка Янорова - Деян Донков. Създадена с нулев бюджет, без капка придирчивост, в течение на половин час екранно време тази дипломна работа буди важен екзистенциален размисъл за търсенето и откриването на човешката същност; за свободата като вътрешно положение, което намира своя израз в съзиданието. За първи път виждаме на екрана Деян Донков в толкоз друга роля: неговото сдържано преобразяване заслужава да бъде маркирано с премия за второстепенна мъжка роля. Със задълбочено вглеждане във вътрешния мир на индивида ме впечатли доста персоналната, изповедна, откровена импресия "Брак " на Слава Дойчева (с магистратура по постановка в Лондонското кино учебно заведение през 2014 година, където основава няколко късометражни кино лентата с награди и международни фестивални участия), която изявява податливост към авторското кино. Макар и малко удължена във втората си част, новелата "Мост " на Явор Веселинов, снимана професионално от Румен Василев, буди обезпокоителен размисъл за ориста на децата ни, които, обучавайки се в чужбина, са изложени на заплахите на мегаградовете, в които човешката персона е изцяло анонимна. С любопитен сюжет и образован разговор късият филм "Тук и в този момент " на Яна Лекарска (завършила кинорежисура в Нов български университет и университета "Чунг-анг " в Южна Корея) в седем подиуми, седем фрагмента и седем разговора среща Той и Тя, с цел да извърви с една разходка в Пусан пътя от непознатото, непредвиденото към доближаването, общочовешкото. Заслужава внимание и обществената новела "Гората на Димо " на Христо Симеонов (със "Златна роза " за късометражен филм) както със способността на режисьора да улавя от природата избрани, нужни на обсъжданата апокалиптична тематика положения, по този начин и да разкрива човешкото изтощение в обкръжаващия ни цялостен безпорядък. Дебютният му късометражен филм "Синът ", спечелил Голямата премия на фестивала в Котбус (2016 г.), остави трайна диря в съзнанието ни и чакахме идната му кино крачка... Като общ минус на множеството късометражни филми ще посоча разпиляността на описа в всякакви направления като резултат от устрема на техните създатели да обзет повече тематики, в сравнение с биха могли да осмислят в размера на късата форма, която, въпреки това, им дава независимост на изрече и по-подходяща форма за изява.
В умозаключение: основна крачка напред в търсенията на младите създатели е предварителното им ориентиране към значими всемирен тематики, погледнати от друг кинематографичен ъгъл, който демонстрира както равнището на тяхната професионална подготовка, по този начин и персоналната им отговорност и блян да произнесат на екрана "своята дума ", без да копират непознати отзиви и мостри.


"Ага " - реж. Милко Лазаров


"Ирина " - реж. Надежда Косева


"Сън за благополучие " - реж. Ирина Величкова


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР