Последната „вещица“ от Салем оневинена в Масачузетс след 329 години
След 329 години, с помощта на учителка по гражданско обучение в осми клас, една жена от епохата на Салем беше публично оневинена от поклонничество на дявола.
През 1693 година Елизабет Джонсън е измежду 30-те души, наказани в резултат на всеобщата вещерска нервност в региона на Салем. Тя е единствената, която по-късно не е била оневинена от законодателната институция на щата. „ Оневиняването " пристигна като част от специфичен законопроект, подписан в края на юли от губернатора Чарли Бейкър.
За това, че Джонсън не е магьосница и от нея би трябвало да бъде снето обвиняването в работа на Сатаната, в продължение на три години проповядва пред учениците си Кари Ла Пиер, учителка по гражданско обучение в осми клас в Северен Андовър. Там е живяла Джонсън преди повече от три века. Освен че надъхва учениците си да се борят против тази несправедливост, Ла Пиер задълбочено учи всички архиви по случая, съумява да се свърже с представители на законодателната власт, да помогне при правенето на нов проектозакон и да лобира пред държавни чиновници.
Когато учителката взема решение да се бори за реабилитация на „ вещицата ", изначало не среща схващане. Децата от осми клас се вълнуват от напълно други проблеми. Някои от тях даже не разбрали, че става дума за починала от три века жена.
Джонсън е на 22 години, когато получава смъртна присъда за връзка с Принца на мрака. Имала е обилни увреждания в развиването. Дядо й я назовава по време на процеса „ елементарна в най-хубавия случай ", а бостънският търговец Робърт Калеф, който се опълчва на преследването на вещици, разказва Джонсън и другата обвинена - Мери Пост като „ две от най-безсмислените и невежи същества, които някой в миналото е виждал ".
От 156 души, упрекнати в магьосничество в окръг Есекс в североизточната част на Масачузетс, единствено 12 са живели в Салем. Всички селища в окръга (с изключение на три) са били упрекнати във вещерство, най-вече са наказаните от Андовър - 45. Салем е център на окръга, там са се провеждали процесите и изтезанията.
Смъртната присъдата на Джонсън е смекчена от тогавашния губернатор Уилям Фипс. Вероятно се е признала за отговорна, тъй като документите от това време сочат, че нарочените за вещици са умъртвявани единствено в случай че заявят, че са почтени. Ако си признаели, бивали пощадени.
След като нервността по случая Салем утихнала, доста от наказаните (или техните семейства) подали петиции за анулация на присъдите. Джонсън подала тъжба през 1712 година, само че тя била отхвърлена. Не е ясно за какво.
Законодателният орган на Масачузетс приел законопроекти за оневиняване на обвинените първо през 1957 година, малко откакто Артър Милър в пиесата си „ The Crucible " разказал за процесите в Салем, и още веднъж през 2001 година Законопроектите се отнасят най-вече за наказаните на смърт „ вещици и вещери ". Джонсън още веднъж е подценена и оправдана едвам в този момент, през юли 2022 г.
Смята се, че Джонсън е умряла през 1747 година и е заровена в немаркиран гроб в Old Burying Ground в Северен Андовър.
Източник
През 1693 година Елизабет Джонсън е измежду 30-те души, наказани в резултат на всеобщата вещерска нервност в региона на Салем. Тя е единствената, която по-късно не е била оневинена от законодателната институция на щата. „ Оневиняването " пристигна като част от специфичен законопроект, подписан в края на юли от губернатора Чарли Бейкър.
За това, че Джонсън не е магьосница и от нея би трябвало да бъде снето обвиняването в работа на Сатаната, в продължение на три години проповядва пред учениците си Кари Ла Пиер, учителка по гражданско обучение в осми клас в Северен Андовър. Там е живяла Джонсън преди повече от три века. Освен че надъхва учениците си да се борят против тази несправедливост, Ла Пиер задълбочено учи всички архиви по случая, съумява да се свърже с представители на законодателната власт, да помогне при правенето на нов проектозакон и да лобира пред държавни чиновници.
Когато учителката взема решение да се бори за реабилитация на „ вещицата ", изначало не среща схващане. Децата от осми клас се вълнуват от напълно други проблеми. Някои от тях даже не разбрали, че става дума за починала от три века жена.
Джонсън е на 22 години, когато получава смъртна присъда за връзка с Принца на мрака. Имала е обилни увреждания в развиването. Дядо й я назовава по време на процеса „ елементарна в най-хубавия случай ", а бостънският търговец Робърт Калеф, който се опълчва на преследването на вещици, разказва Джонсън и другата обвинена - Мери Пост като „ две от най-безсмислените и невежи същества, които някой в миналото е виждал ".
От 156 души, упрекнати в магьосничество в окръг Есекс в североизточната част на Масачузетс, единствено 12 са живели в Салем. Всички селища в окръга (с изключение на три) са били упрекнати във вещерство, най-вече са наказаните от Андовър - 45. Салем е център на окръга, там са се провеждали процесите и изтезанията.
Смъртната присъдата на Джонсън е смекчена от тогавашния губернатор Уилям Фипс. Вероятно се е признала за отговорна, тъй като документите от това време сочат, че нарочените за вещици са умъртвявани единствено в случай че заявят, че са почтени. Ако си признаели, бивали пощадени.
След като нервността по случая Салем утихнала, доста от наказаните (или техните семейства) подали петиции за анулация на присъдите. Джонсън подала тъжба през 1712 година, само че тя била отхвърлена. Не е ясно за какво.
Законодателният орган на Масачузетс приел законопроекти за оневиняване на обвинените първо през 1957 година, малко откакто Артър Милър в пиесата си „ The Crucible " разказал за процесите в Салем, и още веднъж през 2001 година Законопроектите се отнасят най-вече за наказаните на смърт „ вещици и вещери ". Джонсън още веднъж е подценена и оправдана едвам в този момент, през юли 2022 г.
Смята се, че Джонсън е умряла през 1747 година и е заровена в немаркиран гроб в Old Burying Ground в Северен Андовър.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ