След 31 години прокуратурата е прекратила разследването за Възродителния процес,

След 31 години прокуратурата е прекратила следствието за Възродителния развой, заяви lex.bg.

На 7 юни родственици на потърпевшите са получили писмо от прокуратурата, че следствието е прекъснато на 31 май тази година, защото на 31 март умря и последният обвинен по него – някогашният министър-председател Георги Атанасов.

Почти незабавно по-късно в Софийски градски съд са почнали да постъпват тъжби против прекратяването. На 20 юни 2022 година Софийски градски съд се е произнесъл по две от тях като е удостоверил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива тъжби, оповестиха за „ Лекс “ от съда.

Абсолютната отминалост по делото, което е формирано през 1991 година, от дълго време беше изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвиняване да го реши. Различни правосъдни сформира акцентираха, че има безпричинно закъснение, че към този момент става дума за отвод от правораздаване, тъй като делото не било комплицирано, само че прокуратурата не е проявявала воля да го завърши и да го внесе в съда.

Прокуратурата два пъти внася обвинителен акт – през 1994 година и 1998 година, само че и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвинени по него за подбудителство на етническа дискриминация и ненавист са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиняванията са преквалифицирани за военни длъжностни закононарушения, като обвинени са останали Живков, Стоянов и Атанасов.

Спорният миг за проточеното следствие са тогавашните инструкции на висшите съдии към прокуратурата. Според държавното обвиняване, на проверяващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния развой, които са били въдворени в „ Белене “ и други затвори, с цел да могат да се конституират като частни обвинители и цивилен ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато още веднъж за неизпълнени предходни инструкции.

От май 1998 година делото към този момент е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 година съумява да намери имената и адресите на 446 българи от турски генезис или техни наследници, които са били в „ Белене “, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 потърпевши обаче, множеството от които са в Турция, по този начин и не са открити, макар опитите със правосъдни поръчки. През 2003 година тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев съобщи, че следствието в действителност е приключено, само че неизпълнимите инструкции на съда за разпит на всички потърпевши са спънка за внасянето на обвинителен акт.

Пострадали от Възродителния развой обаче останаха недоволни от бавното правораздаване и започнаха да завеждат каузи против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). По редица от тези производства съдът споделяше, че няма основателна причина да се търсят и разпитат безусловно всички жертви, а е задоволително да са открити с имена, с цел да могат да бъдат известени в предстоящ развой и да потърсят правата си.

Така се стигна до септември 2018 година, когато Софийският градски съд, който гледа едно от тези производства, задължи държавното обвиняване в едномесечен период да реши ориста на следствието. В резултат на това делото беше спряно. А в този момент към този момент е прекъснато заради гибелта и на последния обвинен.