Само във Фрог: ЕК питат два пъти България защо ЗОП не се прилага за частните болници
След 10 дни изтича срокът, в който страната ни би трябвало да отговори за какво от Закона за публичните поръчки (ЗОП) са извадени частните лечебни заведения. Това научи Фрог от свои източници в Еврокомисията. Държавата ни е питана два пъти за какво в националното законодателство има въведено нарушаване на европейска инструкция.
След гръмналия неотдавна сандал с големите разлики в цените на медикаментите, които е плащала Здравната каса на частни и държавни лечебни заведения, на всички им стана ясно, че частните здрави заведения са изключени от обвързване да организират поръчки по Закон за обществените поръчки за медикаменти. Проверка на Фрог откри, че това е станало с поправката в закона за публичните поръчки, която е импортирана по станалия запазена марка на ръководещите модел – без доста звук, от някой си народен представител от ръководещите, сред двете четения на поправките в закона. На пръв взор може да наподобява, че е нещо дописано „ на коляно “, само че поради облагите от нея, по-скоро алармира за добре обмислен и проведен ход на ръководещите.
Предисторията
В края на 2015 година в Народното събрание е прегледан нов законопроект за публичните поръчки, които да би трябвало да отрази новоприетата към оня миг инструкция на Европейски Съюз, уреждаща реда за харчене на обществени средства. Между първо и второ четене група народни представители, отпред с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, внася предложение за изменение на първичния план, с който е планувано експлицитното изключване на частните лечебни заведения от обсега на Закон за обществените поръчки с претекстовете, че противоположното противоречало на въпросната инструкция. Предложението е признато от правната комисия и по този начин през 2016 година с новоприетия Закон за обществените поръчки, частните лечебни заведения стопират да организират търгове при доставки на медикаменти, медицински произведения, други болнични консумативи, услуги и така нататък
Що е то „ публичноправна организация “
Въпросът, който се повдига при предлагането на смяната сред двете четения, се концентрира върху това дали частните лечебни заведения са публичноправни организации. Според Директивата, точно те наложително организират публични поръчки при закупуване на артикули и услуги.
Във въпросната инструкция, поради която е признат новия закон, има формулировка на публичноправна организация, която гласи: основана е за съответната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски темперамент (например болница); която има правосубектност (т.е е юридическо лице) и най-важното - която се финансира в по-голямата си част от държавни, районни или локални органи или от други публичноправни организации (например от НЗОК).
Несъмнено, частните лечебни заведения попадат под обсега на тази формулировка, минимум, тъй като получават финансиране от НЗОК. Това е и повода в първичния план те да не са изключени от обсега на възложителите по Закон за обществените поръчки. В директивата също няма сходни изключения. Това не пречи обаче на вносителите на поправката да обосноват предлагането за изключване на частните лечебни заведения от Закон за обществените поръчки точно с директивата. Прави усещане да вземем за пример, че един от депутатите, вносители на предлагането сред двете четения, в този момент е член на управителния съвет на една от организациите, представляващи ползите на частните лечебни заведения в България.
Допълнителен мотив против тезата, че изключването на частните лечебни заведения от обсега на Закон за обществените поръчки било в синхрон със законодателството на Европейски Съюз, е решението на съда в Люксембург, известно като AOK Rheinland. При него съдът приема, че частни организации, устроени и финансирани аналогично на частните лечебни заведения в България, са длъжни да организират публични поръчки, тъй като са „ публичноправни “.
Как реагират в Брюксел
През 2017 година Европейска комисия е осведомена за наличието на новоприетия закон, в това число за изключването на частните лечебни заведения от обсега му. В началото на същата година Комисията стартира инспекция и след осъществен разбор изпраща особено писмо до България с информация, че е открито нарушаване на Директивата
Обобщената информация може да видите на български ТУК.
Полученият от българската страна отговор очевидно не е бил задоволителен за Комисията, тъй като през ноември 2019 година се изпраща ново писмо. С него Комисията дава двумесечен период за отговор, след който ще реши какви ограничения да предприеме.
Повече информация за това може да видите на български ТУК* или в края на текста.
Какво значат тези две писма на езика на Европейски Съюз
Изпращането на такива писма идва под заглавието „ пакет с нарушавания “ и се изпраща от време на време до страните – членки, когато се открият нарушавания на европейското законодателство. Казано по – ясно, по този метод се дава опция на страната сама да в профил нарушаванията и да изясни аргументите за тях и да се отбрани.
Последващите писма значат, че нарушаването към момента не е отстранено и страната не е дала ясни пояснения и претекстове за държанието си. В тези случай (както и с коментирания) се изпраща следваща нотификация, която на процедура съставлява начална фаза на процедура за нарушаване на законодателството на Европейски Съюз. При неналичието на приемлив втори отговор в период, Европейска комисия има право да изготви стимулирана позиция и да стартира наказателна процедура против страната – членка.
Срокът на България да отговори по второто писмо на Европейски Съюз за нарушаванията на Закон за обществените поръчки изтича на 27.01.2020 година Очевидно обясненията, че поправката е препоръчана, с цел да се обезпечи придържане към евродирективата, се опровергават точно от тези, които наблюдават спазването на директивите от страните в Европейски Съюз.
Остават отворени въпросите за какво е била препоръчана тази корекция сред двете четения, както и за какво цяла година законът остава неизменен, макар интензивността на Европейската комисия.
===
24.012019 година
Официални уведомителни писма
Обществени поръчки:Комисията приканва 15 страни членки да съблюдават разпоредбите в региона на публичните поръчки и концесиите
Комисията през днешния ден реши да изпрати публични уведомителни писма до 15 страни членки ( България , Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Унгария, Италия, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство) по отношение на сходството на тяхното национално законодателство с разпоредбите на Европейски Съюз в региона на публичните поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от страните членки в националното право до 18 април 2016 година Днешните писма са резултат от инспекция за сходство, извършена от Комисията за да се откри дали националните разпореждания за транспониране са в сходство с директивите на Европейски Съюз. Същата преценка се прави или ще бъде осъществена във връзка с останалите страни членки, в които транспонирането е приключено със основни закъснения (вж. делата, заведени пред Съда на ЕС). Държавите членки разполагат със период от два месеца, с цел да отговорят на доводите на Комисията В противоположен чай Комисията може да реши след това да изпрати стимулирано мнение.
27.11.2019
Мотивирани мнения и спомагателни публични уведомителни писма
Обществени поръчки: Комисията подхваща спомагателни дейности против 4 страни членки по отношение на националните им правила в региона на публичните поръчки и концесиите.
Днес Комисията реши да изпрати стимулирани мнения на Чехия и Полша, защото националното им законодателство не е в сходство с директивите от 2014 година за публичните поръчки и за концесиите (директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС). Комисията реши също да изпрати спомагателни публични уведомителни писма на България и Италия, с цел да изиска от тях спомагателна информация за националните им правила, с които се транспонира същото законодателство на Европейски Съюз.
Четирите решения, взети през днешния ден, са следващи дейности по отношение на формалните уведомителни писма, изпратени през януари 2019 година, и следват формалните уведомителни писма, изпратени през октомври 2019 година Всички страни членки разполагат с два месеца, с цел да отговорят на доводите на Комисията, съдържащи се в изпратените през днешния ден спомагателни публични уведомителни писма и стимулирани мнения. Ако не го създадат, Комисията може да реши да изпрати стимулирано мнение на България и Италия или да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против Чехия и Полша.
Екип Фрог Нюз
След гръмналия неотдавна сандал с големите разлики в цените на медикаментите, които е плащала Здравната каса на частни и държавни лечебни заведения, на всички им стана ясно, че частните здрави заведения са изключени от обвързване да организират поръчки по Закон за обществените поръчки за медикаменти. Проверка на Фрог откри, че това е станало с поправката в закона за публичните поръчки, която е импортирана по станалия запазена марка на ръководещите модел – без доста звук, от някой си народен представител от ръководещите, сред двете четения на поправките в закона. На пръв взор може да наподобява, че е нещо дописано „ на коляно “, само че поради облагите от нея, по-скоро алармира за добре обмислен и проведен ход на ръководещите.
Предисторията
В края на 2015 година в Народното събрание е прегледан нов законопроект за публичните поръчки, които да би трябвало да отрази новоприетата към оня миг инструкция на Европейски Съюз, уреждаща реда за харчене на обществени средства. Между първо и второ четене група народни представители, отпред с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, внася предложение за изменение на първичния план, с който е планувано експлицитното изключване на частните лечебни заведения от обсега на Закон за обществените поръчки с претекстовете, че противоположното противоречало на въпросната инструкция. Предложението е признато от правната комисия и по този начин през 2016 година с новоприетия Закон за обществените поръчки, частните лечебни заведения стопират да организират търгове при доставки на медикаменти, медицински произведения, други болнични консумативи, услуги и така нататък
Що е то „ публичноправна организация “
Въпросът, който се повдига при предлагането на смяната сред двете четения, се концентрира върху това дали частните лечебни заведения са публичноправни организации. Според Директивата, точно те наложително организират публични поръчки при закупуване на артикули и услуги.
Във въпросната инструкция, поради която е признат новия закон, има формулировка на публичноправна организация, която гласи: основана е за съответната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски темперамент (например болница); която има правосубектност (т.е е юридическо лице) и най-важното - която се финансира в по-голямата си част от държавни, районни или локални органи или от други публичноправни организации (например от НЗОК).
Несъмнено, частните лечебни заведения попадат под обсега на тази формулировка, минимум, тъй като получават финансиране от НЗОК. Това е и повода в първичния план те да не са изключени от обсега на възложителите по Закон за обществените поръчки. В директивата също няма сходни изключения. Това не пречи обаче на вносителите на поправката да обосноват предлагането за изключване на частните лечебни заведения от Закон за обществените поръчки точно с директивата. Прави усещане да вземем за пример, че един от депутатите, вносители на предлагането сред двете четения, в този момент е член на управителния съвет на една от организациите, представляващи ползите на частните лечебни заведения в България.
Допълнителен мотив против тезата, че изключването на частните лечебни заведения от обсега на Закон за обществените поръчки било в синхрон със законодателството на Европейски Съюз, е решението на съда в Люксембург, известно като AOK Rheinland. При него съдът приема, че частни организации, устроени и финансирани аналогично на частните лечебни заведения в България, са длъжни да организират публични поръчки, тъй като са „ публичноправни “.
Как реагират в Брюксел
През 2017 година Европейска комисия е осведомена за наличието на новоприетия закон, в това число за изключването на частните лечебни заведения от обсега му. В началото на същата година Комисията стартира инспекция и след осъществен разбор изпраща особено писмо до България с информация, че е открито нарушаване на Директивата
Обобщената информация може да видите на български ТУК.
Полученият от българската страна отговор очевидно не е бил задоволителен за Комисията, тъй като през ноември 2019 година се изпраща ново писмо. С него Комисията дава двумесечен период за отговор, след който ще реши какви ограничения да предприеме.
Повече информация за това може да видите на български ТУК* или в края на текста.
Какво значат тези две писма на езика на Европейски Съюз
Изпращането на такива писма идва под заглавието „ пакет с нарушавания “ и се изпраща от време на време до страните – членки, когато се открият нарушавания на европейското законодателство. Казано по – ясно, по този метод се дава опция на страната сама да в профил нарушаванията и да изясни аргументите за тях и да се отбрани.
Последващите писма значат, че нарушаването към момента не е отстранено и страната не е дала ясни пояснения и претекстове за държанието си. В тези случай (както и с коментирания) се изпраща следваща нотификация, която на процедура съставлява начална фаза на процедура за нарушаване на законодателството на Европейски Съюз. При неналичието на приемлив втори отговор в период, Европейска комисия има право да изготви стимулирана позиция и да стартира наказателна процедура против страната – членка.
Срокът на България да отговори по второто писмо на Европейски Съюз за нарушаванията на Закон за обществените поръчки изтича на 27.01.2020 година Очевидно обясненията, че поправката е препоръчана, с цел да се обезпечи придържане към евродирективата, се опровергават точно от тези, които наблюдават спазването на директивите от страните в Европейски Съюз.
Остават отворени въпросите за какво е била препоръчана тази корекция сред двете четения, както и за какво цяла година законът остава неизменен, макар интензивността на Европейската комисия.
===
24.012019 година
Официални уведомителни писма
Обществени поръчки:Комисията приканва 15 страни членки да съблюдават разпоредбите в региона на публичните поръчки и концесиите
Комисията през днешния ден реши да изпрати публични уведомителни писма до 15 страни членки ( България , Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Унгария, Италия, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство) по отношение на сходството на тяхното национално законодателство с разпоредбите на Европейски Съюз в региона на публичните поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от страните членки в националното право до 18 април 2016 година Днешните писма са резултат от инспекция за сходство, извършена от Комисията за да се откри дали националните разпореждания за транспониране са в сходство с директивите на Европейски Съюз. Същата преценка се прави или ще бъде осъществена във връзка с останалите страни членки, в които транспонирането е приключено със основни закъснения (вж. делата, заведени пред Съда на ЕС). Държавите членки разполагат със период от два месеца, с цел да отговорят на доводите на Комисията В противоположен чай Комисията може да реши след това да изпрати стимулирано мнение.
27.11.2019
Мотивирани мнения и спомагателни публични уведомителни писма
Обществени поръчки: Комисията подхваща спомагателни дейности против 4 страни членки по отношение на националните им правила в региона на публичните поръчки и концесиите.
Днес Комисията реши да изпрати стимулирани мнения на Чехия и Полша, защото националното им законодателство не е в сходство с директивите от 2014 година за публичните поръчки и за концесиите (директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС). Комисията реши също да изпрати спомагателни публични уведомителни писма на България и Италия, с цел да изиска от тях спомагателна информация за националните им правила, с които се транспонира същото законодателство на Европейски Съюз.
Четирите решения, взети през днешния ден, са следващи дейности по отношение на формалните уведомителни писма, изпратени през януари 2019 година, и следват формалните уведомителни писма, изпратени през октомври 2019 година Всички страни членки разполагат с два месеца, с цел да отговорят на доводите на Комисията, съдържащи се в изпратените през днешния ден спомагателни публични уведомителни писма и стимулирани мнения. Ако не го създадат, Комисията може да реши да изпрати стимулирано мнение на България и Италия или да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против Чехия и Полша.
Екип Фрог Нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ