Коледната пуйка, зелето и глобалният култ към добрия дядо
Славословенето на традицията през последните две десетилетия в действителност скрива един съвременен консуматорски поврат. Традицията към този момент не е нещо, което направлява живота ни; ние си сортираме от нея това, което най-добре пасва на актуалния ни начин на живот.
Нали ще сготвите пуйката в електрическата печка, ще нарежете зелето с робота, ще се черкувате по малкия екран? И чакай, каква ти пуйка преди Колумб? Каква шопска салата преди Балкантурист...
Да не издребняваме. Всяка традиция стартира отнякъде и се трансформира във времето съгласно с потребностите на съответните общества. Коледа отлично илюстрира това. За първите християни огромният празник е Великден и никой не знае по кое време тъкмо е роден Исус. През четвърти век папа Юлий I дефинира за Рождество 25 декември, прибавяйки девет месеца към датата на зачатието (благата вест), която е и дата на разпятието – 25 март. По-сериозната причина за този избор е събитието, че в края на декември всички честват нещо. Зимното слънцестоене (22.12) е най-краткият ден в годината, след който - както имат вяра - слънцето се възражда, откъдето и измисленият в 3ти век от император Аврелиан празник на непобедимото слънце. По-стар римски празник са Сатурналиите, дни на забавление и тъждество, които насочат към Златния век при царуването на Сатурн. В империята почитат и раждането на персийския господ Митра, медиатор сред положителното и злото, бранител на хората. На север пък цяла нощ гори дървото Юле, предходник на настоящия бъдник. Една по-прагматична причина за веселието е, че през декември колят животните, с цел да не ги хранят цяла зима; това е и времето, когато към този момент са ферментирали виното и бирата.
Модерната ера прикача към Коледа естетизации, подобаващи за капиталистическото общество на зрелището. В средата на 19ти век една корица на Илюстрейтед Лъндън Нюз разпространява украсената императорска елха в двореца Уиндзор и я трансформира в норма за междинната класа в Англия, след това в цяла Европа. У нас коледно дърво за първи път се кичи във военния клуб от княз Батенберг, донесъл дружно с немската си купа и тази европейска традиция; съгласно някои сведения, преди него съветски военни от окупационните елементи украсяват елхи в Пловдив и Варна. С една дума, празнуването на Коледа за новосъздадената нация е знак на европейскост, модерност. Не бива да забравяме и американския карикатурист Томас Наст, измислил външния тип на дядо Коледа с алените облекла, елените и така нататък. Както и рекламите на Кока-Кола от началото на 20ти век, чрез които положителният дъртак нахлува в Европа и надделява Свети Никола.
Вакханалия на потреблението
Не всичко в тази бурно разрастваща се традиция пасва на актуалния човек. Например постите преди Коледа не ни се нравят особено; през днешния ден те са преобърнати във вакханалия на потреблението - греяно вино, чевермета, шопинг, занимания. Вярно, че на Бъдни вечер доста фамилии ядат ритуалния нечетен брой постни яденета, само че и това май повече припомня на грациозен избор от меню в ресторанта, в сравнение с лишаване в името на божеството. Затова пък фамилният темперамент на Коледата прелестно пасва на буржоазното общество, разрушило клановете и центрирано към ядрените фамилии. Великден поизбледнява със секуларизацията; той напомня неприятни неща като страдания, гибел, честен образец. Обратно, Рождеството вдъхва чувство за неограничен оптимизъм, какъвто капитализмът проповядва. Постепенно буржоазният дядо Коледа престана да следи дали децата са били послушни, с цел да реши дали да им даде играчка или буца въглища; изчезнаха наказващите му противоположници - немският Кнехт Рупрехт или холандският Черен Петър. Той просто подарява и то от ден на ден и повече, за наслада на промишлеността, която прави в тези дни най-големите си обороти.
Парадоксът е, че точно когато се мъчим да бъдем обичайни, в действителност сме най-модерни. Защото дружно с останалата част от планетата участваме в този световен фетиш към положителния дядо, който в този момент ще танцува със зимни кънки, ще скача с парашут и ще взе участие в порно клипове. Унищожаваме ритуално планини от храна, раздираме километри подаръчна хартия – отсам до Сеул и назад. Християнството постоянно се е имало за универсалистка вяра, само че с Коледния световен потлач то несъмнено реализира задачата си.
Ще кажете, в последно време от ден на ден сила влагаме в приготвянето на обичайни гозби, само че помислете - и това си е съвременна процедура, тъй като нашите предшественици надали са търсили предписания за това какво типично ядене да сготвят – просто са гледали да нахранят домочадието. Традиционната кухня се появява там, където идва екскурзиантът и пита: „ Какво ядете вие тук? “ И колкото повече се омесват хората на планетата, толкоз по-голям е ползата към неповторимите локални неща.
На фона на тази радостна гоненица сред остаряло и ново, свое и непознато, изключително неприятна е политическата корист с хипотетичните обичаи, на които се отдават алтернативно-десните през днешния ден. Наместо да сближава хората, празникът за този тип политици чертае граници. Ние ядем баница - ерго би трябвало да ненавиждаме тези, което ядат саралии. Макар че и ние, и те носим същите дънки, имаме същите телефони, пазарим от същите вериги. Не приказвам за религиозните фанатици, а за нас, болшинството от човечеството, които живеем в модерната ера. Що за драма има в това, че единият не яде свинско, другият телешко?
Ослушвайте се по празниците – медиите ще ни изясняват обстойно и необятно какви антични обичаи сме опазили ние, българите, по какъв начин те са ни избавили във времето на „ робството “. Ще се вият хора, ще има кукери и всичко останало. Няма неприятно - актуалните консуматорски общества оферират екскурзии в предишното точно по този начин, без риск и неудобства. Но за какво от всичко това да следва, че би трябвало да се борим с Европейския съюз, който все нещо желал да ни вземе, да отхвърляме демократичната народна власт, която я е нямало при античните траки, да истеризираме по команда на тематика половост, нима почнем отново да раждаме по седем като прадедите си?
Отдавна очаквам някой съотечественик да се обиди на „ модерност “. Откъде-накъде ще ни изобразяват непрестанно с потури и хурки - като някакъв фолклорен отбор, а не като модерна европейска нация каквато в действителност от дълго време сме. За задачите на туризма, разбирам, това си е предписание на този жанр спектакъл. Ама единствено да не вземем да си повярваме.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
Нали ще сготвите пуйката в електрическата печка, ще нарежете зелето с робота, ще се черкувате по малкия екран? И чакай, каква ти пуйка преди Колумб? Каква шопска салата преди Балкантурист...
Да не издребняваме. Всяка традиция стартира отнякъде и се трансформира във времето съгласно с потребностите на съответните общества. Коледа отлично илюстрира това. За първите християни огромният празник е Великден и никой не знае по кое време тъкмо е роден Исус. През четвърти век папа Юлий I дефинира за Рождество 25 декември, прибавяйки девет месеца към датата на зачатието (благата вест), която е и дата на разпятието – 25 март. По-сериозната причина за този избор е събитието, че в края на декември всички честват нещо. Зимното слънцестоене (22.12) е най-краткият ден в годината, след който - както имат вяра - слънцето се възражда, откъдето и измисленият в 3ти век от император Аврелиан празник на непобедимото слънце. По-стар римски празник са Сатурналиите, дни на забавление и тъждество, които насочат към Златния век при царуването на Сатурн. В империята почитат и раждането на персийския господ Митра, медиатор сред положителното и злото, бранител на хората. На север пък цяла нощ гори дървото Юле, предходник на настоящия бъдник. Една по-прагматична причина за веселието е, че през декември колят животните, с цел да не ги хранят цяла зима; това е и времето, когато към този момент са ферментирали виното и бирата.
Модерната ера прикача към Коледа естетизации, подобаващи за капиталистическото общество на зрелището. В средата на 19ти век една корица на Илюстрейтед Лъндън Нюз разпространява украсената императорска елха в двореца Уиндзор и я трансформира в норма за междинната класа в Англия, след това в цяла Европа. У нас коледно дърво за първи път се кичи във военния клуб от княз Батенберг, донесъл дружно с немската си купа и тази европейска традиция; съгласно някои сведения, преди него съветски военни от окупационните елементи украсяват елхи в Пловдив и Варна. С една дума, празнуването на Коледа за новосъздадената нация е знак на европейскост, модерност. Не бива да забравяме и американския карикатурист Томас Наст, измислил външния тип на дядо Коледа с алените облекла, елените и така нататък. Както и рекламите на Кока-Кола от началото на 20ти век, чрез които положителният дъртак нахлува в Европа и надделява Свети Никола.
Вакханалия на потреблението
Не всичко в тази бурно разрастваща се традиция пасва на актуалния човек. Например постите преди Коледа не ни се нравят особено; през днешния ден те са преобърнати във вакханалия на потреблението - греяно вино, чевермета, шопинг, занимания. Вярно, че на Бъдни вечер доста фамилии ядат ритуалния нечетен брой постни яденета, само че и това май повече припомня на грациозен избор от меню в ресторанта, в сравнение с лишаване в името на божеството. Затова пък фамилният темперамент на Коледата прелестно пасва на буржоазното общество, разрушило клановете и центрирано към ядрените фамилии. Великден поизбледнява със секуларизацията; той напомня неприятни неща като страдания, гибел, честен образец. Обратно, Рождеството вдъхва чувство за неограничен оптимизъм, какъвто капитализмът проповядва. Постепенно буржоазният дядо Коледа престана да следи дали децата са били послушни, с цел да реши дали да им даде играчка или буца въглища; изчезнаха наказващите му противоположници - немският Кнехт Рупрехт или холандският Черен Петър. Той просто подарява и то от ден на ден и повече, за наслада на промишлеността, която прави в тези дни най-големите си обороти.
Парадоксът е, че точно когато се мъчим да бъдем обичайни, в действителност сме най-модерни. Защото дружно с останалата част от планетата участваме в този световен фетиш към положителния дядо, който в този момент ще танцува със зимни кънки, ще скача с парашут и ще взе участие в порно клипове. Унищожаваме ритуално планини от храна, раздираме километри подаръчна хартия – отсам до Сеул и назад. Християнството постоянно се е имало за универсалистка вяра, само че с Коледния световен потлач то несъмнено реализира задачата си.
Ще кажете, в последно време от ден на ден сила влагаме в приготвянето на обичайни гозби, само че помислете - и това си е съвременна процедура, тъй като нашите предшественици надали са търсили предписания за това какво типично ядене да сготвят – просто са гледали да нахранят домочадието. Традиционната кухня се появява там, където идва екскурзиантът и пита: „ Какво ядете вие тук? “ И колкото повече се омесват хората на планетата, толкоз по-голям е ползата към неповторимите локални неща.
На фона на тази радостна гоненица сред остаряло и ново, свое и непознато, изключително неприятна е политическата корист с хипотетичните обичаи, на които се отдават алтернативно-десните през днешния ден. Наместо да сближава хората, празникът за този тип политици чертае граници. Ние ядем баница - ерго би трябвало да ненавиждаме тези, което ядат саралии. Макар че и ние, и те носим същите дънки, имаме същите телефони, пазарим от същите вериги. Не приказвам за религиозните фанатици, а за нас, болшинството от човечеството, които живеем в модерната ера. Що за драма има в това, че единият не яде свинско, другият телешко?
Ослушвайте се по празниците – медиите ще ни изясняват обстойно и необятно какви антични обичаи сме опазили ние, българите, по какъв начин те са ни избавили във времето на „ робството “. Ще се вият хора, ще има кукери и всичко останало. Няма неприятно - актуалните консуматорски общества оферират екскурзии в предишното точно по този начин, без риск и неудобства. Но за какво от всичко това да следва, че би трябвало да се борим с Европейския съюз, който все нещо желал да ни вземе, да отхвърляме демократичната народна власт, която я е нямало при античните траки, да истеризираме по команда на тематика половост, нима почнем отново да раждаме по седем като прадедите си?
Отдавна очаквам някой съотечественик да се обиди на „ модерност “. Откъде-накъде ще ни изобразяват непрестанно с потури и хурки - като някакъв фолклорен отбор, а не като модерна европейска нация каквато в действителност от дълго време сме. За задачите на туризма, разбирам, това си е предписание на този жанр спектакъл. Ама единствено да не вземем да си повярваме.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ