Слави Трифонов и вирусите, които атакуват България
Слави Трифонов е подбрал момента идеално: хората ги е боязън и от ковид, и от бежанците, които желали да нахлуят в България. Шоуменът не би изпуснал такава " златна жила ", отбелязва анализаторът Петър Чолаков в коментар за Deutsche Welle .
С думите си, че „ вирусът на бежанците ” е „ доста, доста по-страшен от ковид ”, Слави Трифонов цопна с двата крайници в патриотичното тресавище. Той от дълго време е декларирал интерес към този сегмент на политическия пазар. Сега обаче Слави работи нападателно, загребва алармистки, мощно и безогледно в ловните полета на „ патриотите ”.
Моментът е селекциониран чудесно, с цел да се употребят няколко неща. Първото е нарасналата социална сензитивност към настъплението на вируса, изригнал в Далечния изток, който полази и Стария континент.
Второто е националният празник 3 март. Нима на тази дата един същински родолюбец би трябвало да замълчи смирено? Слави счита, че е редно тъкмо противоположното: да удари с пестник по масата във виртуалната осведомителна механа, да изправи гордо снага и да си каже приказката без да си поплюва.
По-широкият подтекст е електоралното пространство, освободено от „ Атака ” и НФСБ, които бяха задушени в прегръдките на ГЕРБ, и постепенно, само че несъмнено сварени - като жабоци на политическия котлон.
Патриотичната ниша има електорален капацитет от към 15%. Защо да се харизва цялата тази „ златна жила ” на Вътрешна македонска революционна организация, да вземем за пример, или пък на огладнялата Българска социалистическа партия?
Г-н Трифонов „ музицира ” освен в същата тоналност, а употребява и същите композиционни похвати, стилистични детайли и декорации, с които ветераните в патриотичния род като „ Атака ” от дълго време се пробват да съблазняват хората. Но реториката на шоумена политик прилича не по-малко на апокалиптичните напеви, белязали „ анти-истанбулския ” възторг на Българска социалистическа партия. И също като госпожа Нинова, да вземем за пример, Слави зарежда своята публика с „ позитивния ” образец на Орбанова Унгария.
Изобщо доста станаха клонингите на унгарския президент у нас: един към този момент шества по сцената, нагизден в пола, в този момент се задава различен с музикални благоприятни условия... Само че и тук Слави надалеч не е първопроходец. Не сме не запомнили за Жорж Ганчев, както и за телевизионния водещ Николай Бареков, преобразил се в политик-консерватор и родолюбец.
През 1997 година тогавашните съратници на господин Трифонов Любен Дилов-син и Петър Курумбашев вградиха сенките си в придвижване „ Гергьовден ”. След провалената кандидатура на Петър Стоянов за втори президентски мандат през 2001 година, господин Курумбашев напусна групировката (като по-късно стана народен представител от Българска социалистическа партия и евродепутат), а последователно господин Дилов и господин Трифонов поеха по разнообразни пътища.
През 2014 партия „ Гергьовден ”, дружно с Вътрешна македонска революционна организация, обаче застана под крилото на „ България без цензура ”. А през днешния ден ТВ 7/8 се обитава в постройката на банкрутиралата ТВ7. Всичко опира до сърцевината на медийния план на Слави, която можем да определим най-общо като „ чалга национализъм ”. Този тип национализъм създаде както „ Гергьовден ”, по този начин и по-младите му сестрички „ Няма такава страна ” (която се оказа мъртвородена) и „ ИТН ”.
Да се върнем на реториката. Досега врагът, посочван от шоумена и неговите сподвижници, беше ръководството на ГЕРБ. Сега е прибавен и още един - вероломен и даже вирулентен. Това е фантомът на бежанеца, който, „ заплашва живота на жителите ”.
Обясняват ни, че двата противников облика заплашват Отечеството по едно и също време: белким би трябвало да чакаме министър председателят Борисов да се контракти за нещо с Ердоган, пита патетично Слави и си дава отговор самичък: „ Супермен " и „ Батман " не съществуват, „ оградата е пробита ”, а отпред на страната стоят „ страхливи и некомпетентни хора ”.
Да, кадровата политика на ГЕРБ е една от пословичните недостатъци на партията. Но българските управляващи направиха най-малко едно: голямата част от бежанците заобикалят нашата страна, с изключение на всичко друго и поради боязън: знаят, че са мощно нежелани. Някои даже имат вяра, че българите ще ги посрещнат на границата с „ същински патрони ”.
Да, измежду бежанците в действителност има мнозина, които не са от Сирия. Със сигурност има и „ трудови мигранти ”. Редно ли е обаче всички тези човешки същества, които търсят избавление, бягайки от едни от най-изстрадалите кътчета на планетата, да бъдат наричани „ вирус ” и сравнявани с причинителя на задаващата се световна пандемия?
Добра или зла, реториката на водача на „ ИТН ” може би ще му свърши работа. Слави има късмет да успее в това, в което Българска социалистическа партия се провалиха: в привличането на забележителна част от „ патриотично настроените ” гласоподаватели.
Що се отнася до сътрудниците, малко евентуално е шоуменът да се спогоди със Столетницата. Изглежда, че най-малко за част от екипа му, които се дефинират като демократи, това е еднакво на „ блудничество ” с „ комунистите ”. Но господин Трифонов може да откри освен противници, а и идейни събратя в лицето на „ патриотичните обединения ”. Дали в идващия парламент към патериците на ГЕРБ няма да се наредят и „ хъшовете ”?
На Националния празник 3 март да се запитаме: трябват ли ни сходни демонстрации на чалга национализъм? Това ли е лекарството, от което България се нуждае? Това ли търсим - подпалвачи на страхове, които опълчват индивидите едни на други?
Още по тематиката четете в тези материали.
С думите си, че „ вирусът на бежанците ” е „ доста, доста по-страшен от ковид ”, Слави Трифонов цопна с двата крайници в патриотичното тресавище. Той от дълго време е декларирал интерес към този сегмент на политическия пазар. Сега обаче Слави работи нападателно, загребва алармистки, мощно и безогледно в ловните полета на „ патриотите ”.
Моментът е селекциониран чудесно, с цел да се употребят няколко неща. Първото е нарасналата социална сензитивност към настъплението на вируса, изригнал в Далечния изток, който полази и Стария континент.
Второто е националният празник 3 март. Нима на тази дата един същински родолюбец би трябвало да замълчи смирено? Слави счита, че е редно тъкмо противоположното: да удари с пестник по масата във виртуалната осведомителна механа, да изправи гордо снага и да си каже приказката без да си поплюва.
По-широкият подтекст е електоралното пространство, освободено от „ Атака ” и НФСБ, които бяха задушени в прегръдките на ГЕРБ, и постепенно, само че несъмнено сварени - като жабоци на политическия котлон.
Патриотичната ниша има електорален капацитет от към 15%. Защо да се харизва цялата тази „ златна жила ” на Вътрешна македонска революционна организация, да вземем за пример, или пък на огладнялата Българска социалистическа партия?
Г-н Трифонов „ музицира ” освен в същата тоналност, а употребява и същите композиционни похвати, стилистични детайли и декорации, с които ветераните в патриотичния род като „ Атака ” от дълго време се пробват да съблазняват хората. Но реториката на шоумена политик прилича не по-малко на апокалиптичните напеви, белязали „ анти-истанбулския ” възторг на Българска социалистическа партия. И също като госпожа Нинова, да вземем за пример, Слави зарежда своята публика с „ позитивния ” образец на Орбанова Унгария.
Изобщо доста станаха клонингите на унгарския президент у нас: един към този момент шества по сцената, нагизден в пола, в този момент се задава различен с музикални благоприятни условия... Само че и тук Слави надалеч не е първопроходец. Не сме не запомнили за Жорж Ганчев, както и за телевизионния водещ Николай Бареков, преобразил се в политик-консерватор и родолюбец.
През 1997 година тогавашните съратници на господин Трифонов Любен Дилов-син и Петър Курумбашев вградиха сенките си в придвижване „ Гергьовден ”. След провалената кандидатура на Петър Стоянов за втори президентски мандат през 2001 година, господин Курумбашев напусна групировката (като по-късно стана народен представител от Българска социалистическа партия и евродепутат), а последователно господин Дилов и господин Трифонов поеха по разнообразни пътища.
През 2014 партия „ Гергьовден ”, дружно с Вътрешна македонска революционна организация, обаче застана под крилото на „ България без цензура ”. А през днешния ден ТВ 7/8 се обитава в постройката на банкрутиралата ТВ7. Всичко опира до сърцевината на медийния план на Слави, която можем да определим най-общо като „ чалга национализъм ”. Този тип национализъм създаде както „ Гергьовден ”, по този начин и по-младите му сестрички „ Няма такава страна ” (която се оказа мъртвородена) и „ ИТН ”.
Да се върнем на реториката. Досега врагът, посочван от шоумена и неговите сподвижници, беше ръководството на ГЕРБ. Сега е прибавен и още един - вероломен и даже вирулентен. Това е фантомът на бежанеца, който, „ заплашва живота на жителите ”.
Обясняват ни, че двата противников облика заплашват Отечеството по едно и също време: белким би трябвало да чакаме министър председателят Борисов да се контракти за нещо с Ердоган, пита патетично Слави и си дава отговор самичък: „ Супермен " и „ Батман " не съществуват, „ оградата е пробита ”, а отпред на страната стоят „ страхливи и некомпетентни хора ”.
Да, кадровата политика на ГЕРБ е една от пословичните недостатъци на партията. Но българските управляващи направиха най-малко едно: голямата част от бежанците заобикалят нашата страна, с изключение на всичко друго и поради боязън: знаят, че са мощно нежелани. Някои даже имат вяра, че българите ще ги посрещнат на границата с „ същински патрони ”.
Да, измежду бежанците в действителност има мнозина, които не са от Сирия. Със сигурност има и „ трудови мигранти ”. Редно ли е обаче всички тези човешки същества, които търсят избавление, бягайки от едни от най-изстрадалите кътчета на планетата, да бъдат наричани „ вирус ” и сравнявани с причинителя на задаващата се световна пандемия?
Добра или зла, реториката на водача на „ ИТН ” може би ще му свърши работа. Слави има късмет да успее в това, в което Българска социалистическа партия се провалиха: в привличането на забележителна част от „ патриотично настроените ” гласоподаватели.
Що се отнася до сътрудниците, малко евентуално е шоуменът да се спогоди със Столетницата. Изглежда, че най-малко за част от екипа му, които се дефинират като демократи, това е еднакво на „ блудничество ” с „ комунистите ”. Но господин Трифонов може да откри освен противници, а и идейни събратя в лицето на „ патриотичните обединения ”. Дали в идващия парламент към патериците на ГЕРБ няма да се наредят и „ хъшовете ”?
На Националния празник 3 март да се запитаме: трябват ли ни сходни демонстрации на чалга национализъм? Това ли е лекарството, от което България се нуждае? Това ли търсим - подпалвачи на страхове, които опълчват индивидите едни на други?
Още по тематиката четете в тези материали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ