Бенатова: Искам извинение от Недялко от ПИК и Славчо Велков за твърденията, че някой ме е активирал
Славчо Велков /БСП/ си разреши в ефира на бтв да каже, че против Цветанов е „ задействана тежката артилерия на българската публицистика, в лицето на госпожа Бенатова “, което Цветанов не бил забелязал. Тази артилерия била задействана от човек в ръководството, който бил най-малко вицепремиер, а Цветанов бил жертва на другарски огън.
Така стартира текстът, оповестен във Facebook от журналистката Миролюба Бенатова, който тя е озаглавила „ Активиране на нормалността “. Ето целият й коментар на случилото се:
Преди години този репортаж* беше ежедневие. Подходът към тематиките и въпросите - също. Днес е като спазъм на леден мъртвец. Като глас от отвъдното. И всички се стреснаха, като че ли се е появил фантом. Всички – ръководещи и съпротива, прозряха демоничен проект за заличаване на Цветанов, а не елементарен опит за връщане на нормалността. Защо ли. Защото всички участници във властта, които се въртят през последните години, са заковали куп пирони в ковчега на свободната публицистика. Няма политици, които да не са се опитвали да въздействат и да изясняват на репортерите и водещите кои са значимите въпроси, кои са значимите тематики и какво и по какъв начин да питат. Отдавна неприемливото е признато за норма, реализирано с консенсус от всички политически сили. Така се стигна до поздравите от Пеевски, празните столчета и преселението в ентъртейнмънта.
Така. Давам си сметка, че във време на цялостен надзор над медиите и липса на въпроси и напън върху ръководещите, моята среща с Цветанов в духа на положителното остаряло репортерство, се оказа вест, тъжна за всички ни. Тази „ вест “, с опита ми да задам разумните въпроси от фактологията, събрана съответно от „ Свободна Европа “, е лицето на 111-тото място по независимост на словото.
Това е новината за гибелта на публицистиката и свободния достъп до информация. Писала съм доста по тази тематика. Отбелязвала съм стотици пъти, че живеем в тоталитарна страна с имитативна народна власт. Че съществуването на десетки микрофони, не значи независимост, а е комфортната маска на несвободатата. Тази масовка от държачи на микрофони Борисов постоянно назовава независимост на словото. А то си е нормално харакири за медиите и доверието в тях.
Но даже и в приспаното тресавище има случайности. Неочаквани за всички. ЗА ВСИЧКИ!
Сега малко от кухнята. Поех тематиката на утринната оперативка в малкия екран заради ясното отвращение на всички кореспонденти да се заемат с нея. Цяла маса публицисти са очевидци на моята “активация”. За мен тематиката беше лесна и я поех с готовност. Фактите са събрани от Полина Паунова, оставаше по-простата част – участниците в сюжета да бъдат питани всъщност. А-то и Б-то на репортерството. Трябваше да диря притежателите на Артекс и момчето от РВД, купило жилищата на Цветанов по телепатия.
В хода на деня разбрах, че в Народното събрание има среща на Цветанов с Марешки, след която зам. ръководителят на ГЕРБ ще се появи сигурно. Реших да отида в Народното събрание и да опитам аз да задам въпросите на Цветан Цветанов, а не да употребявам записите, които ще донесат парламентарните кореспонденти. Защото най-после аз ще съединявам репортажа. Беше ми по-лесно аз да отида да попитам, в сравнение с да продуцирам задаване на въпроси от отдалеченост. Исках репортажът да е в действителност мой, а не сбирток отсам - оттова. Продуцентите се съгласиха да отида в Народното събрание. Можеше и да не стигна в точния момент. Можеше и да не стане, както стана. Но се случи, както се случи.
Нататък е ясно. Стигнах в Народното събрание, когато Марешки и Цветанов бяха към този момент на трибунката и нямаше време за доста маневри. Колеги описват, че ПР-ът на ГЕРБ Никола почнал да написа трескави смс-и на зам. ръководителя за това, че съм се появила. Не беше нужно, тъй като застанах на видно място. Човекът с жилището спря, с цел да ми каже, че към този момент е приказвал по тематиката и няма да се повтаря. Очакваше по този начин да свърши срещата му с репортерите в този ден. Но аз съм научена на друго. И просто го приложих. След това направих репортаж със събраното от деня. Този репортаж даде и лафовете за енергийната отбрана на постройката и вградения 91 псалм. И това съм научила и ползвам от детските си години в репортерството - репортажът би трябвало да е жив, с елементи и нюанси, които дават втория проект на събитието и го осмислят.
Да,онзи ден се появи кошмарът на убийците на елементарното репортерство. Демонът на предишното и сянката на това, което още мърда. Доказателството, че има случайности. Че от време на време не всичко е изчислено. Че може да не е напълно комфортно. Че има живот след гибелта.
Става ми смешно и тъжно от опорните точки за активацията. Смешно за всички виновни фактори, обвинени, че са ме задействали. Съчувствам им по какъв начин би трябвало да се изясняват на Цветанов и сие, че не са те, че нямат нищо общо и че това е логиката на живота. Да, никой няма да им повярва. Хак да им е. Сами си го направиха.
Тъжно ми е, че аз би трябвало да изяснявам инцидентната си поява в сериозна тематика. Случи се, тъй като не съм напълно приспана, помня писмеността в специалността и не различавам сред селски кмет и Цветан Цветанов. Задавам въпросите си по еднакъв метод. Винаги, когато ми се отдаде опция.
Може да ми викате Мунчо. Тежката артилерия от периферията. Репортерката от фейсбук. Пиша всичко това, тъй като почитам публиката и разбирам объркването. И тъй като желая Славчо Велков да ми се извини. Сериозна съм. Активирана съм от личните си репортерски инстинкти. Още имам вяра в специалността и по тази причина съм в нея. Нямам апартамент и асансьор. Нямам и предаване.
Г-н Велков, докажете теорията си. Нека Недялко от ПИК, който първи пусна тази версия, също да го направи. Давам си сметка, че живеем в света на лъжата. Но аз не съм политик и държа на думите си. Хайде, направете го и вие.
Миролюба Бенатова, Facebook
===
* Много хора оповестиха, че видеото, в което се вижда реакцията на Цветанов към въпросите й е свалено от обществената мрежа. Обикновенно това се случва след голям брой отчети към админите на Facebook, че наличието не е уместно.
Така стартира текстът, оповестен във Facebook от журналистката Миролюба Бенатова, който тя е озаглавила „ Активиране на нормалността “. Ето целият й коментар на случилото се:
Преди години този репортаж* беше ежедневие. Подходът към тематиките и въпросите - също. Днес е като спазъм на леден мъртвец. Като глас от отвъдното. И всички се стреснаха, като че ли се е появил фантом. Всички – ръководещи и съпротива, прозряха демоничен проект за заличаване на Цветанов, а не елементарен опит за връщане на нормалността. Защо ли. Защото всички участници във властта, които се въртят през последните години, са заковали куп пирони в ковчега на свободната публицистика. Няма политици, които да не са се опитвали да въздействат и да изясняват на репортерите и водещите кои са значимите въпроси, кои са значимите тематики и какво и по какъв начин да питат. Отдавна неприемливото е признато за норма, реализирано с консенсус от всички политически сили. Така се стигна до поздравите от Пеевски, празните столчета и преселението в ентъртейнмънта.
Така. Давам си сметка, че във време на цялостен надзор над медиите и липса на въпроси и напън върху ръководещите, моята среща с Цветанов в духа на положителното остаряло репортерство, се оказа вест, тъжна за всички ни. Тази „ вест “, с опита ми да задам разумните въпроси от фактологията, събрана съответно от „ Свободна Европа “, е лицето на 111-тото място по независимост на словото.
Това е новината за гибелта на публицистиката и свободния достъп до информация. Писала съм доста по тази тематика. Отбелязвала съм стотици пъти, че живеем в тоталитарна страна с имитативна народна власт. Че съществуването на десетки микрофони, не значи независимост, а е комфортната маска на несвободатата. Тази масовка от държачи на микрофони Борисов постоянно назовава независимост на словото. А то си е нормално харакири за медиите и доверието в тях.
Но даже и в приспаното тресавище има случайности. Неочаквани за всички. ЗА ВСИЧКИ!
Сега малко от кухнята. Поех тематиката на утринната оперативка в малкия екран заради ясното отвращение на всички кореспонденти да се заемат с нея. Цяла маса публицисти са очевидци на моята “активация”. За мен тематиката беше лесна и я поех с готовност. Фактите са събрани от Полина Паунова, оставаше по-простата част – участниците в сюжета да бъдат питани всъщност. А-то и Б-то на репортерството. Трябваше да диря притежателите на Артекс и момчето от РВД, купило жилищата на Цветанов по телепатия.
В хода на деня разбрах, че в Народното събрание има среща на Цветанов с Марешки, след която зам. ръководителят на ГЕРБ ще се появи сигурно. Реших да отида в Народното събрание и да опитам аз да задам въпросите на Цветан Цветанов, а не да употребявам записите, които ще донесат парламентарните кореспонденти. Защото най-после аз ще съединявам репортажа. Беше ми по-лесно аз да отида да попитам, в сравнение с да продуцирам задаване на въпроси от отдалеченост. Исках репортажът да е в действителност мой, а не сбирток отсам - оттова. Продуцентите се съгласиха да отида в Народното събрание. Можеше и да не стигна в точния момент. Можеше и да не стане, както стана. Но се случи, както се случи.
Нататък е ясно. Стигнах в Народното събрание, когато Марешки и Цветанов бяха към този момент на трибунката и нямаше време за доста маневри. Колеги описват, че ПР-ът на ГЕРБ Никола почнал да написа трескави смс-и на зам. ръководителя за това, че съм се появила. Не беше нужно, тъй като застанах на видно място. Човекът с жилището спря, с цел да ми каже, че към този момент е приказвал по тематиката и няма да се повтаря. Очакваше по този начин да свърши срещата му с репортерите в този ден. Но аз съм научена на друго. И просто го приложих. След това направих репортаж със събраното от деня. Този репортаж даде и лафовете за енергийната отбрана на постройката и вградения 91 псалм. И това съм научила и ползвам от детските си години в репортерството - репортажът би трябвало да е жив, с елементи и нюанси, които дават втория проект на събитието и го осмислят.
Да,онзи ден се появи кошмарът на убийците на елементарното репортерство. Демонът на предишното и сянката на това, което още мърда. Доказателството, че има случайности. Че от време на време не всичко е изчислено. Че може да не е напълно комфортно. Че има живот след гибелта.
Става ми смешно и тъжно от опорните точки за активацията. Смешно за всички виновни фактори, обвинени, че са ме задействали. Съчувствам им по какъв начин би трябвало да се изясняват на Цветанов и сие, че не са те, че нямат нищо общо и че това е логиката на живота. Да, никой няма да им повярва. Хак да им е. Сами си го направиха.
Тъжно ми е, че аз би трябвало да изяснявам инцидентната си поява в сериозна тематика. Случи се, тъй като не съм напълно приспана, помня писмеността в специалността и не различавам сред селски кмет и Цветан Цветанов. Задавам въпросите си по еднакъв метод. Винаги, когато ми се отдаде опция.
Може да ми викате Мунчо. Тежката артилерия от периферията. Репортерката от фейсбук. Пиша всичко това, тъй като почитам публиката и разбирам объркването. И тъй като желая Славчо Велков да ми се извини. Сериозна съм. Активирана съм от личните си репортерски инстинкти. Още имам вяра в специалността и по тази причина съм в нея. Нямам апартамент и асансьор. Нямам и предаване.
Г-н Велков, докажете теорията си. Нека Недялко от ПИК, който първи пусна тази версия, също да го направи. Давам си сметка, че живеем в света на лъжата. Но аз не съм политик и държа на думите си. Хайде, направете го и вие.
Миролюба Бенатова, Facebook
===
* Много хора оповестиха, че видеото, в което се вижда реакцията на Цветанов към въпросите й е свалено от обществената мрежа. Обикновенно това се случва след голям брой отчети към админите на Facebook, че наличието не е уместно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ