Славчо Атанасов: Общината трябва да купува, когато е от...
Славчо Атанасов е роден на 14 февруари 1968 година Завършил е Военно Артилерийско учебно заведение в Шумен. После учи право в ПУ " П. Хилендарски ", а след това във ВТУ " Св.св. Кирил и Методий ", където приключва второто си висше обучение. През 2003 година става кмет на ЖР " Тракия ", а от 2007 до 2011 година е кмет на Пловдив. През 2014 година е определен за народен представител в 43-ото Народно заседание, където оглавява Комисията по просвета и медии. През март 2017-а още веднъж е определен за депутат. В 44-ия парламент е началник на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Губи със напълно дребни разлики балотажите на изборите за кмет против претендента на ГЕРБ Иван Тотев през 2011 и 2015 година Женен, с една щерка.
Разговаря Руси ЧЕРНЕВ
- Г-н Атанасов, Европейски Съюз разгласи 2018-а, която ще стартира с българското председателство, за година на културно-историческото завещание. Какви са огромните провокации пред днешните българи и европейците във връзка с това, което ни е завещано от предходните столетия и генерации?
- Предизвикателствата са огромни, тъй като имаме своите исторически отговорности. И те са да съхраним сътвореното преди нас и да го предадем отговорно на идващите генерации. Заради изпреварващото си развиване през вековете Европа на процедура се е трансформирала в нещо като съкровищница, в вместилище на международната история. Същото се отнася за България, а и за Пловдив. Би трябвало ние, модерните хора, да станем по-отговорни и към природата, и към културно-историческото завещание. И още нещо - добре е да живеем по този начин, че и нашата ера да добави нещо значимо в това завещание. За страдание през последните години процесите са противоположни - по-скоро разрушавам или оставяме издигнатото преди нас да на произвола на времето, в сравнение с да надграждаме.
- Къде съгласно вас е причина за постоянно безотговорното отношение към това културно и историческо завещание?
- Причината в никакъв случай не е една. При запазване на знаковите места и здания на Пловдив да вземем за пример има няколко тежки казуса. Първият е законодателен. Той е заключен в някои текстове от нормативната база, която регламентира работата на Националния институт за недвижимото културно завещание, взаимоотношенията му с локалната власт и със притежателите на съответните здания. В закона са написани прекомерно доста ограничавания във връзка с дейности, които могат да подхващат притежателите в здания, които са единични или групови монументи на културата и попадат в предпазени зони. В същото време доста от постройките не са в положително положение и се постановат незабавни дейности, постоянно даже срутване, когато става дума за сигурността на хората. И тук е заключена законодателната колизия, в която би трябвало да лавира локалната власт.
Ясно е, че в идващите години ще се наложат законодателни промени в тази посока. Макар че и сегашната нормативна база разрешава на кметовете по места да работи съответно във връзка с паметниците на културата, стига да имат добра експертиза и задоволително решителност. По мое време да вземем за пример създадохме специфична разпоредба, която разрешава на общината да изисква от притежателите да се грижат за парцелите си като положителни стопани и да ги глоби, когато това не се случва. Виждам, че администрацията на кмета Иван Тотев към този момент прибягва до услугите на тази разпоредба.
Другият огромен проблем при опазването на знаковите места и здания са парите. Всяка община би трябвало да отделя от личните си средства и да търси разнообразни форми на външно финансиране, с цел да опазва и развива културното си завещание. В моя мандат бяха ремонтирани 10 къщи в Стария град, виждаме че в този момент тази наклонност продължава. Проблемът там обаче е, че 73% от собствеността е частна. В същото време Трихълмието е със статут на архитектурно-исторически резерват, а там има и доста скъпа археология. Общината няма по какъв начин да се грижи за непозната благосъстоятелност, а в това време носи отговорността за цялостния тип на Стария град, където се намират доста от знаковите места и здания за Пловдив.
- Какво тъкмо имате поради, когато говорите за нуждата общините да обезпечават повече средства за запазване на културно-историческото завещание?
- Ясно е, че през днешния ден нищо не се случва без пари. Може би е време във всяка община да се сътвори специфичен фонд, в който да се набират средства за запазване и развиване на наследството. Да вземем за образец Пловдив - по една или друга причина през годините градът е изгубил доста от знаковите си места - редица парцели в Стария град, Панаира, Тютюневия град и така нататък. Не бих коментирал в този момент кой носи виновност за това, само че доста от въпросните здания и места са частни. По отношение на тях общината би трябвало да има обезпечени средства за дейности в две направления. Първата е обвързвана с процедури като тази, на която станахме очевидци предходната седмица. Защото един град се развива, в случай че влага и купува, а не като разпродава. Общината има план за реорганизация на площад " Централен ", в който е планувано и ново експониране на археолгическия комплекс Филипопол. Това несъмнено са значими неща. Важни са както както за развиването на центъра като лицето на града, туристическа атракция и място за бизнес, по този начин и за запазване на културно-историческото завещание.
За да осъществя плана обаче общината би трябвало да е притежател на целия терен. Но се оказа, че една част от него - Римският конгрес, е частна благосъстоятелност. И администрацията с утвърждението на Общинския съвет осъществя единственото вярно решение - контракти се с частниците и откупи парцела. Между другото подоен проблем имаше и при реализирането на плана за Голямата базилика. За сходни случаи би трябвало да има обезпечени средства във въпросния фонд за запазване на културно-историческото завещание. Може да се мисли даже за вид фондът да е отворен - с изключение на с пари от общинския бюджет да се попълня с външни донорства - частни дарения, средства, привлечени по разнообразни стратегии и така нататък Подобен фонд ще разреши да бъде прибавен и различен механизъм, който съществува като инструмент за работа в наредбите на Общинския съвет. Това е процедурата, при която общината след провеждането на съответната преписка с недобросъвестни стопани си набира съответните документи, прави за своя сметка техническо планиране на дейностите, нужни за укрепването или подобряването на външния тип на застрашената постройка, прави строителните работи и след това предявява посредством съда сметката на притежателя. Ако той не може да я заплати, има разнообразни разновидности - общината да изкупи постройката съгласно данъчната й оценка или да провокира обществената й обмен, а от цената да си прихване вложените средства. По сходен метод работи парижката община. Там също има доста проблеми със здания, които са част от културно-историческото завещание на Европа, а притежателите им не могат да ги поддържат. Община Париж обаче разполага с въпросния фонд и работи бързо в сходни случаи. Затова във френската столица не могат да се видят здания като тази на Сточна гара, като изгорелите хранилища от Тютюневия град, като някои частни къщи в центъра или в Стария град. После има разнообразни разновидности за изпълване с живот на старите здания. През юни Естония започва европредсеталеството си с концерт в остарялата електрическа централа на Талин. В Италия, Турция и доста други страни остарели здания имат нов живот след атрактивни решения на архитектите и дизайнерите. Мисля, че с времето и за знаковите здания на Пловдив, които през днешния ден наподобяват изпразнени от наличие, ще се откри нов живот.
- Вие бяхте ръководител на комисията по просвета в предходния парламент. Защо не успяхте да извършите нужните промени в законодателството, които в действителност да улеснят работата на локалната власт, когато става дума за опазването на знаковите места и здания?
- Такава полемика в комисията имаше през цялото време, само че за жалост животът на 43-ото Народно заседание свърши прибързано. Доколкото знам, тематиката е настояща и в този момент, както в комисията, по този начин и в Министерството на културата. Но самодейността да оферират законодателни промени би трябвало да е на кметовете. Защото горещият картоф е при тях - постройките са на територията на съответните общини, там живеят и притежателите. И отново дублирам - законодателни промени са нужни, само че локалната власт има задоволително механизми да поставя грижи и да работи дейно при опазването на наследството си. И договорката за частния терен на Римския конгрес е показателна, че когато има благосклонност за общи дейности в името на Пловдив, всеки проблем е разгадаем.
- Да считаме ли, че вие към този момент не сте най-големият критикар на ръководството на вашия правоприемник Иван Тотев?
- Не, тук приказваме за един съответен проблем. Нека забележим дали сходни промени в политиките ще се трансфорат в наклонност, или са единствено индивидуален фойерверк. Аз персонално към момента не виждам огромния градоустройствен план, с който администрацията на Иван Тотев ще остане в историята на Пловдив. С доста по-малко поддръжка от страната и благоприятни условия за асимилиране на европейски средства в моя мандат построихме един цялостен нов мост над Марица, каквото е източното платно на Герджика. Ремонтирахме напълно 10-километровия бул. " България " като изградихме 1200 джоба за гратис паркиране. Бяхме заделили и 14 млн. лв. от договорката с Бойко Борисов по депонирането на софийския отпадък на сметището в Цалапица за осъществяване на плана Модър-Царевец.
- Покрай името на премиера Борисов да поговорим и за страната. Като народен представител в 44-ото Народно заседание каква е вашата прогноза за метода, по който новият ръководител на Народното събрание Цвета Карянчева ще се оправи с работата си?
- Рано е да се каже. Самата тя призна, че не е водила никакви предварителни диалози за поста и изпитва лек боязън. Но аз считам, че е оправен човек и добър експерт. По мои наблюдения в предходните месеци точно Караянчева и Явор Нотев водеха по най-хубавия метод съвещанията на Народното събрание, когато им се постановяваше.
- Вие самият какъв ще сте през октомври 2019-а - кандидат-кмет или настоящ в пленарна зала народен представител?
- Времето ще покаже.
тагове славчо атанасов изявление община културно завещание фонд
Разговаря Руси ЧЕРНЕВ
- Г-н Атанасов, Европейски Съюз разгласи 2018-а, която ще стартира с българското председателство, за година на културно-историческото завещание. Какви са огромните провокации пред днешните българи и европейците във връзка с това, което ни е завещано от предходните столетия и генерации?
- Предизвикателствата са огромни, тъй като имаме своите исторически отговорности. И те са да съхраним сътвореното преди нас и да го предадем отговорно на идващите генерации. Заради изпреварващото си развиване през вековете Европа на процедура се е трансформирала в нещо като съкровищница, в вместилище на международната история. Същото се отнася за България, а и за Пловдив. Би трябвало ние, модерните хора, да станем по-отговорни и към природата, и към културно-историческото завещание. И още нещо - добре е да живеем по този начин, че и нашата ера да добави нещо значимо в това завещание. За страдание през последните години процесите са противоположни - по-скоро разрушавам или оставяме издигнатото преди нас да на произвола на времето, в сравнение с да надграждаме.
- Къде съгласно вас е причина за постоянно безотговорното отношение към това културно и историческо завещание?
- Причината в никакъв случай не е една. При запазване на знаковите места и здания на Пловдив да вземем за пример има няколко тежки казуса. Първият е законодателен. Той е заключен в някои текстове от нормативната база, която регламентира работата на Националния институт за недвижимото културно завещание, взаимоотношенията му с локалната власт и със притежателите на съответните здания. В закона са написани прекомерно доста ограничавания във връзка с дейности, които могат да подхващат притежателите в здания, които са единични или групови монументи на културата и попадат в предпазени зони. В същото време доста от постройките не са в положително положение и се постановат незабавни дейности, постоянно даже срутване, когато става дума за сигурността на хората. И тук е заключена законодателната колизия, в която би трябвало да лавира локалната власт.
Ясно е, че в идващите години ще се наложат законодателни промени в тази посока. Макар че и сегашната нормативна база разрешава на кметовете по места да работи съответно във връзка с паметниците на културата, стига да имат добра експертиза и задоволително решителност. По мое време да вземем за пример създадохме специфична разпоредба, която разрешава на общината да изисква от притежателите да се грижат за парцелите си като положителни стопани и да ги глоби, когато това не се случва. Виждам, че администрацията на кмета Иван Тотев към този момент прибягва до услугите на тази разпоредба.
Другият огромен проблем при опазването на знаковите места и здания са парите. Всяка община би трябвало да отделя от личните си средства и да търси разнообразни форми на външно финансиране, с цел да опазва и развива културното си завещание. В моя мандат бяха ремонтирани 10 къщи в Стария град, виждаме че в този момент тази наклонност продължава. Проблемът там обаче е, че 73% от собствеността е частна. В същото време Трихълмието е със статут на архитектурно-исторически резерват, а там има и доста скъпа археология. Общината няма по какъв начин да се грижи за непозната благосъстоятелност, а в това време носи отговорността за цялостния тип на Стария град, където се намират доста от знаковите места и здания за Пловдив.
- Какво тъкмо имате поради, когато говорите за нуждата общините да обезпечават повече средства за запазване на културно-историческото завещание?
- Ясно е, че през днешния ден нищо не се случва без пари. Може би е време във всяка община да се сътвори специфичен фонд, в който да се набират средства за запазване и развиване на наследството. Да вземем за образец Пловдив - по една или друга причина през годините градът е изгубил доста от знаковите си места - редица парцели в Стария град, Панаира, Тютюневия град и така нататък. Не бих коментирал в този момент кой носи виновност за това, само че доста от въпросните здания и места са частни. По отношение на тях общината би трябвало да има обезпечени средства за дейности в две направления. Първата е обвързвана с процедури като тази, на която станахме очевидци предходната седмица. Защото един град се развива, в случай че влага и купува, а не като разпродава. Общината има план за реорганизация на площад " Централен ", в който е планувано и ново експониране на археолгическия комплекс Филипопол. Това несъмнено са значими неща. Важни са както както за развиването на центъра като лицето на града, туристическа атракция и място за бизнес, по този начин и за запазване на културно-историческото завещание.
За да осъществя плана обаче общината би трябвало да е притежател на целия терен. Но се оказа, че една част от него - Римският конгрес, е частна благосъстоятелност. И администрацията с утвърждението на Общинския съвет осъществя единственото вярно решение - контракти се с частниците и откупи парцела. Между другото подоен проблем имаше и при реализирането на плана за Голямата базилика. За сходни случаи би трябвало да има обезпечени средства във въпросния фонд за запазване на културно-историческото завещание. Може да се мисли даже за вид фондът да е отворен - с изключение на с пари от общинския бюджет да се попълня с външни донорства - частни дарения, средства, привлечени по разнообразни стратегии и така нататък Подобен фонд ще разреши да бъде прибавен и различен механизъм, който съществува като инструмент за работа в наредбите на Общинския съвет. Това е процедурата, при която общината след провеждането на съответната преписка с недобросъвестни стопани си набира съответните документи, прави за своя сметка техническо планиране на дейностите, нужни за укрепването или подобряването на външния тип на застрашената постройка, прави строителните работи и след това предявява посредством съда сметката на притежателя. Ако той не може да я заплати, има разнообразни разновидности - общината да изкупи постройката съгласно данъчната й оценка или да провокира обществената й обмен, а от цената да си прихване вложените средства. По сходен метод работи парижката община. Там също има доста проблеми със здания, които са част от културно-историческото завещание на Европа, а притежателите им не могат да ги поддържат. Община Париж обаче разполага с въпросния фонд и работи бързо в сходни случаи. Затова във френската столица не могат да се видят здания като тази на Сточна гара, като изгорелите хранилища от Тютюневия град, като някои частни къщи в центъра или в Стария град. После има разнообразни разновидности за изпълване с живот на старите здания. През юни Естония започва европредсеталеството си с концерт в остарялата електрическа централа на Талин. В Италия, Турция и доста други страни остарели здания имат нов живот след атрактивни решения на архитектите и дизайнерите. Мисля, че с времето и за знаковите здания на Пловдив, които през днешния ден наподобяват изпразнени от наличие, ще се откри нов живот.
- Вие бяхте ръководител на комисията по просвета в предходния парламент. Защо не успяхте да извършите нужните промени в законодателството, които в действителност да улеснят работата на локалната власт, когато става дума за опазването на знаковите места и здания?
- Такава полемика в комисията имаше през цялото време, само че за жалост животът на 43-ото Народно заседание свърши прибързано. Доколкото знам, тематиката е настояща и в този момент, както в комисията, по този начин и в Министерството на културата. Но самодейността да оферират законодателни промени би трябвало да е на кметовете. Защото горещият картоф е при тях - постройките са на територията на съответните общини, там живеят и притежателите. И отново дублирам - законодателни промени са нужни, само че локалната власт има задоволително механизми да поставя грижи и да работи дейно при опазването на наследството си. И договорката за частния терен на Римския конгрес е показателна, че когато има благосклонност за общи дейности в името на Пловдив, всеки проблем е разгадаем.
- Да считаме ли, че вие към този момент не сте най-големият критикар на ръководството на вашия правоприемник Иван Тотев?
- Не, тук приказваме за един съответен проблем. Нека забележим дали сходни промени в политиките ще се трансфорат в наклонност, или са единствено индивидуален фойерверк. Аз персонално към момента не виждам огромния градоустройствен план, с който администрацията на Иван Тотев ще остане в историята на Пловдив. С доста по-малко поддръжка от страната и благоприятни условия за асимилиране на европейски средства в моя мандат построихме един цялостен нов мост над Марица, каквото е източното платно на Герджика. Ремонтирахме напълно 10-километровия бул. " България " като изградихме 1200 джоба за гратис паркиране. Бяхме заделили и 14 млн. лв. от договорката с Бойко Борисов по депонирането на софийския отпадък на сметището в Цалапица за осъществяване на плана Модър-Царевец.
- Покрай името на премиера Борисов да поговорим и за страната. Като народен представител в 44-ото Народно заседание каква е вашата прогноза за метода, по който новият ръководител на Народното събрание Цвета Карянчева ще се оправи с работата си?
- Рано е да се каже. Самата тя призна, че не е водила никакви предварителни диалози за поста и изпитва лек боязън. Но аз считам, че е оправен човек и добър експерт. По мои наблюдения в предходните месеци точно Караянчева и Явор Нотев водеха по най-хубавия метод съвещанията на Народното събрание, когато им се постановяваше.
- Вие самият какъв ще сте през октомври 2019-а - кандидат-кмет или настоящ в пленарна зала народен представител?
- Времето ще покаже.
тагове славчо атанасов изявление община културно завещание фонд
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ