Нашето Слънце ще умре! Разбраха кога и как
Слънцето, което е това нещо, поддържащо живота на цялата ни планета, ни готви една много стряскаща и несъмнено неприятна изненада. Всички знаем, че животът, подобен, какъвто съществува сега, няма по какъв начин да го има без нашето Слънце - звездата, която е в центъра на нашата планетна система.
Тази голяма топка газ излъчва радиация и топлота, които поддържат живота на Земята. В съпоставяне с милиардите други звезди в галактиката, нашата е релативно незначителна. Добрата вест за всички на тази планета е, че нашето Слънце се намира в средата на живота си.
Звездата, към която обикаляме, е в стадия на съществена поредност. В този относително постоянен стадий слънцето ни ще съществува още няколко милиарда години, след което ще загине, като с него ще загинат и всички форми на живот на планетата ни.
Горещата загадка, която нашето Слънце крие, е, че то няма просто последователно да се охлади и да престане да отдава сила.
Напротив, то ще стане сред 1000 и 10 000 пъти по-ярко единствено след няколко си 5-6 милиарда години.
Чудовищните температури и радиацията, което жълтото кълбо ще излъчва, ще унищожат съвсем изцяло астероидния пояс, който се намира сред Марс и Юпитер.
Въздействието, което нагорещената звезда ще окаже върху астероидни пояс, се обуславя от резултата на Ярковски, О‘Кийф, Радзиевски и Падак.
Какво съставлява това?
Когато температурата на Слънцето се увеличи, това ще докара до загряване на метеоритите, което, от своя страна, ще докара до завъртането им. Те ще стартират да гълтам още повече светлина, което в допълнение ще увеличи тяхната температура.
Генерираната топлота се популяризира в целия обект и се популяризира под формата на инфрачервена термична радиация. Емисията основава подтик, който макар че е относително дребен, след един по-продължителен интервал ще докара до отклонение на оста на въртене.
Ако данните от предстоящото загряване на Слънцето се нанесат в компютърен модел, който изследва резултата на Ярковски, О‘Кийф, Радзиевски и Падак, се разкрива, че скоростта и въртенето на метеоритите с диаметър над 200 метра ще станат причина за тяхното раздробяване.
От друга страна, този резултат по никакъв метод няма да навреди на обектите с по-плътна траектерна целокупност, като да вземем за пример планетите.
Това ще е единствено един от страничните резултати на гибелта на нашето Слънце. Когато звездата изчерпи водородното си гориво, тя навлиза в предсмъртната си фаза.
Ядрените реакции в ядрото на Слънцето не могат да продължат, което води до понижаване на външното налягане. Това ще разреши на ядрото на умиращата звезда да колабира. Същевременно външните пластове ще трансформират цвета на червен, ще стартират да се уголемяват, Слънцето ще се разшири няколкостотин пъти и ще погълне всичко по пътя си.
