Този извънземен свят е най-горещото място на Земята
Слънцето изгаря напуканата земя, трептящи миражи объркват очите, а сухият въздух и прахуляк изсмукват влагата от устата и очите. Падината Данакил в Етиопия е едно от най-горещите, най-сухите и най-ниските места на планетата, написа obekti.bg.
Данакил се намира в местността Афар в североизточна Етиопия покрай границата с Еритрея. Климатът може да се опише само като нечовечен. Но обратно на всички упования тук живеят хора. Афарите назовават това място собствен дом.
Данакилската меланхолия е най-горещото място на Земята, в случай че се мерят средногодишните температури (според сведенията 34,4 C).
И, което е по-лошо, преваляванията са единствено от 100 до 200 мм годишно. Това е и едно от най-ниските места на планетата, 125 метра под морското ниво.
Комбинацията от тези фактори прави Данакил едно от най-негостоприемните области на Земята.
И в случай че климатът не е задоволителен, странните геоложки явления, които изобилстват в региона, го карат да наподобява като извънземен свят. Има вулкани с бълбукащи езера от лава, многоцветни хидротермални полета и големи солници, които заслепяват очите.
Данакил се намира в северната част на Триъгълника Афар – геоложка меланхолия, породена от съединяването на три тектонски плочи. Депресията се простира по границите на Еритрея, Джибути и целия район Афар на Етиопия. Тя е част от огромната Източноафриканската рифтова котловина.
Рифтова котловина е мястото, където тектоничните плочи на Земята се отдръпват една от друга, създавайки нова кора. Тук плочите се отдалечават по три дълбоки разлома със скорост 1-2 см годишно. Ето за какво езера от лава осветяват нощното небе, странни форми набраздяват ланшафта и е цялостно с горещи извори и гейзери.
Един ден, след милиони години, плочите ще са се отдалечили толкоз, че солените води на Червено море ще залеят долината и това ще бъде родното място на един нов океан.
През 1974 година тук са открити останките на австралопитека, станал прочут като „ Люси “.
Открити са и доста други фосили на антични хоминини, които карат палеонтолозите да считат, че таман тук се е зародил нашият тип. Затова от време на време назовават региона „ люлката на човечестото “.
Районът се употребява и с цел да се изследва по какъв начин може да се е зародил животът на други планети. В горещите извори на Данакил живеят микроорганизми, известни като екстремофили, които, както допуска името им, живеят в рискови условия. Те са изключително забавни за астробиолозите – в тях може да се крие ключа към зараждането на живота.
Да изследваш този регион значи часове каране по наравните, прашни черни пътища, започващи от град, наименуван Мекеле. Минавате през планините на Етиопия, с цел да слезете долу, в тази ниско ситуирана пустиня.
Не бихте помислили, че някой може да живее тук, само че народът Афар назовава това място собствен дом. Докато ние се задъхвахме и потим в невероятната горещина, местите хора наподобява се усещаха изцяло удобно. Така работи еволюцията – с времето организмът на хората тук се е приспособил към жегата и сухотата, заради което те се нуждаят от доста по-малко вода и храна, спрямо множеството хора.
Когато спряхме за жадувана отмора, през миража към нас се приближи самотна фигура. Тази фигура беше на млад афар, а миражът беше съумял да скрие дългата редица от камили зад него, каращи сол към пазара.
Солта е самобитната валута на афарите. Те добиват сол от обширните солници и я носят до пазара в Мекеле на гърбовете на камили и магарета. Това значи към седмица вървене, от време на време единствено с една питка самун и бутилка вода.
Веднъж гледах по какъв начин един човек реже сол от близкото езеро. Той видя, че се мъча в жегата и ми предложи малко самун и вода. Аз се потях под раницата, цялостна с литри вода, а той пътуваше съвсем без нещо, с изключение на облеклата на гърба си. Приех хляба и допълних бутилката му с част от водата, която носих. Той беше доста признателен за водата, а аз не имах вяра по какъв начин в тези тежки условия човек ми предлага последната си храна и вода.
Афарите живеят просто. Те са номади, живеят в преносими дървени хижи и гледат дребни стада добитък, кози, магарета и камили.
Единствената река в региона, Ауаш, е заобиколена от стеснен благодатен пояс, който дава живот на афарите и техните стада. Ауаш е една от най-уникалните река, тъй като тя въобще не доближава морето, течейки през етиопските планини към езерата на Данакилската меланхолия. В горещината всичката вода се изпарява, оставяйки големите солници.
Този луноподобен пейзаж е недопечен, само че обвързван с невероятни чудеса: от очарователни вулканични пейзажи, до тайната на извънземния живот, и може би, зората на човечеството.
Автор: Вивиан Къминг
Източник: BBC Earth
Данакил се намира в местността Афар в североизточна Етиопия покрай границата с Еритрея. Климатът може да се опише само като нечовечен. Но обратно на всички упования тук живеят хора. Афарите назовават това място собствен дом.
Данакилската меланхолия е най-горещото място на Земята, в случай че се мерят средногодишните температури (според сведенията 34,4 C).
И, което е по-лошо, преваляванията са единствено от 100 до 200 мм годишно. Това е и едно от най-ниските места на планетата, 125 метра под морското ниво.
Комбинацията от тези фактори прави Данакил едно от най-негостоприемните области на Земята.
И в случай че климатът не е задоволителен, странните геоложки явления, които изобилстват в региона, го карат да наподобява като извънземен свят. Има вулкани с бълбукащи езера от лава, многоцветни хидротермални полета и големи солници, които заслепяват очите.
Данакил се намира в северната част на Триъгълника Афар – геоложка меланхолия, породена от съединяването на три тектонски плочи. Депресията се простира по границите на Еритрея, Джибути и целия район Афар на Етиопия. Тя е част от огромната Източноафриканската рифтова котловина.
Рифтова котловина е мястото, където тектоничните плочи на Земята се отдръпват една от друга, създавайки нова кора. Тук плочите се отдалечават по три дълбоки разлома със скорост 1-2 см годишно. Ето за какво езера от лава осветяват нощното небе, странни форми набраздяват ланшафта и е цялостно с горещи извори и гейзери.
Един ден, след милиони години, плочите ще са се отдалечили толкоз, че солените води на Червено море ще залеят долината и това ще бъде родното място на един нов океан.
През 1974 година тук са открити останките на австралопитека, станал прочут като „ Люси “.
Открити са и доста други фосили на антични хоминини, които карат палеонтолозите да считат, че таман тук се е зародил нашият тип. Затова от време на време назовават региона „ люлката на човечестото “.
Районът се употребява и с цел да се изследва по какъв начин може да се е зародил животът на други планети. В горещите извори на Данакил живеят микроорганизми, известни като екстремофили, които, както допуска името им, живеят в рискови условия. Те са изключително забавни за астробиолозите – в тях може да се крие ключа към зараждането на живота.
Да изследваш този регион значи часове каране по наравните, прашни черни пътища, започващи от град, наименуван Мекеле. Минавате през планините на Етиопия, с цел да слезете долу, в тази ниско ситуирана пустиня.
Не бихте помислили, че някой може да живее тук, само че народът Афар назовава това място собствен дом. Докато ние се задъхвахме и потим в невероятната горещина, местите хора наподобява се усещаха изцяло удобно. Така работи еволюцията – с времето организмът на хората тук се е приспособил към жегата и сухотата, заради което те се нуждаят от доста по-малко вода и храна, спрямо множеството хора.
Когато спряхме за жадувана отмора, през миража към нас се приближи самотна фигура. Тази фигура беше на млад афар, а миражът беше съумял да скрие дългата редица от камили зад него, каращи сол към пазара.
Солта е самобитната валута на афарите. Те добиват сол от обширните солници и я носят до пазара в Мекеле на гърбовете на камили и магарета. Това значи към седмица вървене, от време на време единствено с една питка самун и бутилка вода.
Веднъж гледах по какъв начин един човек реже сол от близкото езеро. Той видя, че се мъча в жегата и ми предложи малко самун и вода. Аз се потях под раницата, цялостна с литри вода, а той пътуваше съвсем без нещо, с изключение на облеклата на гърба си. Приех хляба и допълних бутилката му с част от водата, която носих. Той беше доста признателен за водата, а аз не имах вяра по какъв начин в тези тежки условия човек ми предлага последната си храна и вода.
Афарите живеят просто. Те са номади, живеят в преносими дървени хижи и гледат дребни стада добитък, кози, магарета и камили.
Единствената река в региона, Ауаш, е заобиколена от стеснен благодатен пояс, който дава живот на афарите и техните стада. Ауаш е една от най-уникалните река, тъй като тя въобще не доближава морето, течейки през етиопските планини към езерата на Данакилската меланхолия. В горещината всичката вода се изпарява, оставяйки големите солници.
Този луноподобен пейзаж е недопечен, само че обвързван с невероятни чудеса: от очарователни вулканични пейзажи, до тайната на извънземния живот, и може би, зората на човечеството.
Автор: Вивиан Къминг
Източник: BBC Earth
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ