Бетонът не е на плажа, а в главите ни!
Слънчицето пекна. В магазините за козметика стартира да се харчи водоустойчивият грим. В супермаркетите започнаха да се продават детски пояси. Летните шлагери ни налазиха. Банките стартираха кредитните си линии за незабравими почивки. Въобще, животът стартира.
Нека си представим, че вие НЕ сте млад мъжага с плочки по корема и избръснати до искра крайници, който седи по бански и бяла риза в плажно заведение и пие нещо, което коства двеста лв. бутилката. Вие съдебна техническа експертиза елементарен отегчителен човек, който има жена, деца, и кола на 10 години. Работили сте цяла година и сте скътали едни пари, които да похарчите за една седмица.
Знам, че такива мъже съвсем няма, и нормално всички сме мъжкари с избръснати крайници и прозрачен лак на ноктите, само че дано единствено си представим. Нещо като умствен опит.
Та вие имате едни пари и желаете да ги похарчите, с цел да си починете.
Стоп! Това е първата ви концептуална неточност. Да похарчите едни пари и да си починете са две несъвместими понятия, когато става въпрос за българското Черноморие. По-добре профукайте спестените си пари в някое казино. Така чувството за прецакване ще е бързо, и не толкоз мъчително. Щом написах това за казиното физически усетих по какъв начин няколко созополски бабички ме проклинат.
Но да продължим с мисловния опит. Вие сте безумен и желаете непременно да почивате на морето. Отваряте картата и стартирате да вършиме проекти.
Слънчакът към този момент е наакан, с опрощение. В директния и метафоричен смисъл. Както самите военачалници на слънчака се хвалят - в сезона там почиват половин милион души вкупом. Представете си по какъв начин половин милион души правят нещо в тоалетните заран и къде отива това нещо. Сега разбирате за какво там ситуацията в действителност е наакано. Освен, несъмнено, в случай че не сте студент, теглил заем, и решил да се утрепе от алкохол. Но вие не сте подобен. Имате семейство и търсите нещо family friendly. Разбирай скучно. Плъзвате пръст надолу по картата. По на юг стартира комплексът Несебър-Созопол. Плътно подредени жилищни блокове предопределени за руснаци. Някъде там се намира и Бургас. Ще го познаете по съществуването на градски превоз на допустими цени. Но вие живеете в блок и не желаете да си прекарвате почивката в блок. Искате пясък и вода. Природа без добавена стойност. Наивник!
Навсякъде, където има пясък има и чадъри. (Освен в бетоновите възли.) Това гениално концесионерно откритие подвига до небето цената на почивката. Към чадъра вървят и шезлонги, към шезлонгите шалтета, а към шалтетата още нищо не е измислено да върви, само че стратезите трескаво мислят по въпроса. Чадърът е неделима част от почивката ви. Ако желаете вода и пясък ще получите чадър. Ако мислите да откажете този чадър, просто не сте познали. Вие сте длъжен да имате чадър. По закон и концесия. Защото чадърът е признакът на вашата отмора. А знаците би трябвало да се почитат.
Ако откажете да си платите за признака или по-лошо – да не го употребявате ще ви налазят селските мутри, разбирай концесионни мениджъри, и ще ядете пердах. Много пердах и никой няма да ви отбрани. Трябва да знаете, че щом стъпите на плажа вие преставате да бъдете жител. Конституцията свършва на 100 метра от морския бряг. Доказано е.
Всичките ви права отиват по дяволите и остава единствено едно обвързване – да си плащате.
Но вие си знаете. Нали по тази причина сте събирали пари цяла година?
Нека си представим, че вие НЕ сте млад мъжага с плочки по корема и избръснати до искра крайници, който седи по бански и бяла риза в плажно заведение и пие нещо, което коства двеста лв. бутилката. Вие съдебна техническа експертиза елементарен отегчителен човек, който има жена, деца, и кола на 10 години. Работили сте цяла година и сте скътали едни пари, които да похарчите за една седмица.
Знам, че такива мъже съвсем няма, и нормално всички сме мъжкари с избръснати крайници и прозрачен лак на ноктите, само че дано единствено си представим. Нещо като умствен опит.
Та вие имате едни пари и желаете да ги похарчите, с цел да си починете.
Стоп! Това е първата ви концептуална неточност. Да похарчите едни пари и да си починете са две несъвместими понятия, когато става въпрос за българското Черноморие. По-добре профукайте спестените си пари в някое казино. Така чувството за прецакване ще е бързо, и не толкоз мъчително. Щом написах това за казиното физически усетих по какъв начин няколко созополски бабички ме проклинат.
Но да продължим с мисловния опит. Вие сте безумен и желаете непременно да почивате на морето. Отваряте картата и стартирате да вършиме проекти.
Слънчакът към този момент е наакан, с опрощение. В директния и метафоричен смисъл. Както самите военачалници на слънчака се хвалят - в сезона там почиват половин милион души вкупом. Представете си по какъв начин половин милион души правят нещо в тоалетните заран и къде отива това нещо. Сега разбирате за какво там ситуацията в действителност е наакано. Освен, несъмнено, в случай че не сте студент, теглил заем, и решил да се утрепе от алкохол. Но вие не сте подобен. Имате семейство и търсите нещо family friendly. Разбирай скучно. Плъзвате пръст надолу по картата. По на юг стартира комплексът Несебър-Созопол. Плътно подредени жилищни блокове предопределени за руснаци. Някъде там се намира и Бургас. Ще го познаете по съществуването на градски превоз на допустими цени. Но вие живеете в блок и не желаете да си прекарвате почивката в блок. Искате пясък и вода. Природа без добавена стойност. Наивник!
Навсякъде, където има пясък има и чадъри. (Освен в бетоновите възли.) Това гениално концесионерно откритие подвига до небето цената на почивката. Към чадъра вървят и шезлонги, към шезлонгите шалтета, а към шалтетата още нищо не е измислено да върви, само че стратезите трескаво мислят по въпроса. Чадърът е неделима част от почивката ви. Ако желаете вода и пясък ще получите чадър. Ако мислите да откажете този чадър, просто не сте познали. Вие сте длъжен да имате чадър. По закон и концесия. Защото чадърът е признакът на вашата отмора. А знаците би трябвало да се почитат.
Ако откажете да си платите за признака или по-лошо – да не го употребявате ще ви налазят селските мутри, разбирай концесионни мениджъри, и ще ядете пердах. Много пердах и никой няма да ви отбрани. Трябва да знаете, че щом стъпите на плажа вие преставате да бъдете жител. Конституцията свършва на 100 метра от морския бряг. Доказано е.
Всичките ви права отиват по дяволите и остава единствено едно обвързване – да си плащате.
Но вие си знаете. Нали по тази причина сте събирали пари цяла година?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ