Главната тайна на Слънцето вече е разкрита
Слънчевата система, в която се намира и планетата Земя, има център. В него се откроява ярка звезда, която назоваваме Слънце. То има съвсем идеална сферична форма.
Най-яркото небесно тяло е привлякло вниманието на индивида от антични времена. Фактът, че животът на Земята е директно подвластен от Слънцето, е съзнателен от индивида от най-дълбока античност и той почнал да обожествява яркия безоблачен диск. Всички антични култури се отличават с фетиш към Слънцето, като слънчевият господ постоянно е главното провидение във вярванията.
Интересът на човечеството в по-късни времена се трансформира в опити за наблюдаване и проучване на блестящо светещата звезда, които не престават и до през днешния ден. Новите открития към източника, който поддържа живота на Земята, непрестанно допълват и обогатяват знанията, насъбрани през вековете.
Какво знаем за Слънцето?
Слънцето има плазмен градеж. По-голямата част от масата му се заема от водорода, съвсем три четвърти. Хелият, кислородът, въглеродът, неонът, желязото са останалите детайли в състава на небесното величие, само че са в дребни количества. Слънцето се върти с по-голяма експедитивност на Екватора, в сравнение с полюсите си.
Небесното величие е звезда от клас G2. Какво ще рече това? Като присъща звезда от този клас, то се е формирало преди повече от четири милиарда години и се чака животът му да доближи до 10 милиарда години.
Тъй като е плазмено тяло, Слънцето не може да избухне и да се трансформира в свръхнова. Очаква се то да стане Червен колос след към 4-5 милиарда години, когато водородът в ядрото му ще привърши. Тогава небесното тяло ще стартира да преобразува наличния хелий във въглерод и температурата в ядрото ще се вдигне.
Повишаването на топлината ще докара до раздуването на външните пластове и то ще загуби от масата си. Когато и хелият в ядрото привърши, ярката звезда все по-интензивно ще се раздува и свива, а това ще провокира загуби на външни пластове на небесното тяло.
Накрая ще се трансформира в бяло джудже и ще угасне. Това значи, че животът на Земята ще завърши. Ето за какво процесите, които текат в Слънцето, са значими за наблюдаване, с цел да се реши по какъв начин се развиват те.
Нови открития, свързани със Слънцето
Наблюденията на най-ярката звезда, от която директно зависи животът на планетата ни, носи все нови и нови открития. Учени от университета в Мичиган са открили за какво короната на яркото величие е доста по-гореща от неговата повърхнина. Според тях атмосферата на Слънцето се усилва доста, като температурата на йоните е 10 пъти по-голяма от водородната температура.
В короната съществуват по този начин наречените алфвеновски талази. Те се появяват в плазмения пласт, популяризират се около линиите на магнитното поле и циркулират сред слънчевата повърхнина и външния атмосферен пласт на звездата. При постигане на точката, известна като алфвеновска, вълните не могат да се върнат към този момент към небесното тяло, тъй като ги стопира мощният безоблачен вятър.
Под точката, наричана алфвеновска, частиците, които са заредени, изпитват силата на вълните. Направено е изследване на какво разстояние от повърхността стопира процесът на нагряване на йоните на хелия. Зоната на прегряване е на дистанцията от 10 до 50 слънчеви радиуса.
Учените се надяват, че галактическата сонда, която е изстреляна предходната година към Слънцето, ще донесе данни, подкрепящи техните догатки.
