Думата „безплатно” – спасителният пояс за морския туризъм
Слабичък се обрисува следващият туристически сезон по морето. На доста плажове платените зони стоят празни, а подлите и неблагодарни българи, за които плажните концесионери грижливо са подготвили всевъзможни VIP екстри (чадъри, шатри с балдахини, шезлонги, барбарони, масички от тиково дърво и така нататък на цени от 30 до 70 лева.) взеха, че задръстиха граничните КПП-та към Гърция. Това от години е наклонност и от години на туристическия отрасъл деликатно му се изяснява по наличен за него метод за какво е по този начин. Браншът настойчиво отхвърля да разбере и съвсем всяко лято се учудва на нещо, което самичък си предизвиква заради лакомия и дивотия. Ще опитаме отново да го разбираем, без да храним огромни очаквания, че нещо значително ще се промени.
Съвременният морски туризъм е паразитна промишленост
Предприемачите в тази сфера експлоатират запас, който нито са основали, нито им принадлежи. Познавате ли бизнесмен, който да е основал море или морски бряг с натурален песъчлив плаж, или пък лятно слънце? Индустрията тези неща ги получава подготвени от майката природа, загражда ги под една или друга форма, афишира ги за свои и стартира да събира пари от хората, които съгласно конституцията би трябвало да имат свободен достъп до тези богатства. Но промишлеността посредством всякакви тарикатлъци го лимитира – накичва целия плаж (или почти) със своите чадъри и дюшечета и ги предлага на налудничави цени. Ако си занесеш собствен чадър, тя прави всичко допустимо да те изгони. Всичко това е дразнещо и отблъскващо. Индустрията също така съумява по едно и също време да експлоатира естествен запас и да го унищожава посредством грозно, алчно и неуместно застрояване. Т.е. промишлеността с изключение на паразитна може да бъде и варварска, да постанова своя неприятен усет, да трансформира естествено красивия пейзаж в противен. Другаде може и да не е тъкмо по този начин, само че у нас морският туризъм се развива посредством редовно заличаване на личния запас. И, както се споделяше във вестникарските очерци за героите на труда от 70-те години, „ резултатите не закъсняха ”. Т.нар. „ туристически артикул ” постоянно е неприветлив, заради което провокира тапи по гръцката граница.
По принцип туризмът е интелектуална активност, желае се въображение,
такт, възприятие за мярка и естетически усет. Иска се умеене да създаваш приветлива и привлекателна среда. У нас тези качества са необичайност. Вместо това браншът обичайно се развива под знака на шмекерията и тарикатлъка, по кое време на едро, по кое време на дребно, и е изключително търпелив към пошлото и вулгарното. Достатъчно е да се надникне в тогавашната перла на черноморските курорти – Слънчев бряг, трансфорат в бетонно туристическо гето с тълпи от пияни британци и скандинавци. Като направиш гето, няма по какъв начин да не привлечеш и хора с манталитета на гетото. Под „ туристическо място ” у нас нормално се схваща средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Иначе казано, места, където пицата може да коства 48 лева, а минералната вода – 11 лева.
Повечето туристически страни следват някакви тактики за развиване. У нас такова нещо през последните 30 години няма. Има Министерство на туризма, което раздава концесии, храни войска от служители и не е предотвратило нито една от нелепостите в туризма. Нито презастрояването, нито неприятните практики по плажовете, хотелите и заведенията за хранене. Зад всичко това прозира по-скоро тактика за прогонване на българските туристи от България.
За страна като България къмпингите са най-разумният вид за стабилно развиване на морския туризъм заради късия сезон. Вместо това браншът през последните две десетилетия съвсем ги ликвидира и се втурна да строи безсмислени, постоянно грозни и нелепи хотели, курортни и жилищни комплекси.
Много от тях през днешния ден стоят в с напрежение очакване с надписи For sale
След като браншът години наред заливаше дюните с бетон, в този момент ненадейно реши сякаш да ги резервира, като изгони оттова палатките, чадърите и дори плажните кърпи. Това не е грижа, а законодателен кретенизъм, който в допълнение усилва потока към Гърция.
Българският туристически артикул постоянно съчетава лакомия и дилетантщина. През лятото по морето се появяват хиляди капанчета и заведения за хранене. Работят на цялостни обороти към 40-50 дни, колкото е сезонът. Винаги е бил толкоз и няма възможност в миналото това да се промени макар измененията в климата. Започва към 10 юли и приключва към 25 август. Няма по какъв начин за толкоз малко време да се разчита на висок професионализъм и стандарт.
Поради което обслужването като предписание е от дилетанти
Някакви хора от вътрешността на страната отиват през лятото да готвят, каквото и колкото могат, ученички и студенти се хващат да сервират, както могат. Ресторантьори и хотелиери се пробват за месец и половина да изкарат занаят за цяла година. Резултатът няма по какъв начин да бъде прелъстителен. В такава среда екскурзиантът се усеща като ненавиждан полуодушевен индивид, който би трябвало да пристигна, да пусне кинти и да си замине. Системата „ ол инклузив ” на доста места е същинска подигравка – кофти храна с неразбираем генезис, нищожни порции. Има хотели, където системата работи единствено в обособени часове, а в останалото време всичко се заплаща. Допълнителен щрих към не прекомерно привлекателната картина прибавят някои дебелашки развлечения по плажовете – джетове, АТВ-та, а от това лято на мода са и джиповете, плискани от прибоя.
Нека прибавим и няколко думи за паркирането
Обичайна процедура е по време на сезона дребни локални тарикати с връвчица и парче от кашон с надпис „ Паркинг – 4 лева ” да заграждат пространствата към плажовете и да събират пари. Така е отвън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е публична общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, само че може и да не е. В някои хотели доста общително изясняват, че по принцип имат паркинг, само че в действителност го държи една друга компания, която желае да й се заплаща настрана. В такава среда човек се усеща като че ли е попаднал измежду войска от джебчии.
Поради някакъв атавистичен средновековен инстинкт доста от локалните хора считат, че всичко, обвързвано с морето, им принадлежи. Странно е, че към момента не са поискали такси за дишане на здравословния морски въздух. Това въпреки всичко е техният въздух и не е обикновено всякакви хора от Кюстендил, Видин и Враца да идват и да им го дишат ей по този начин без пари.
На доста места брегът към този момент е недосегаем, тъй като е станал частен. Конституцията може и да не го позволява, само че действителността е нещо друго. Което също е част от отблъскващия облик на сектора. Естествено, не на всички места е по този начин. По Черноморието има и обособени анклави на нормалността, само че не те дефинират общия образ на така наречен „ туристически артикул ”. Панацея против отрицателния му облик може да бъде само вълшебната дума „ гратис ”. Време е браншът да я научи и да стартира да я използва колкото може по-често. Поне за това, което промишлеността не е основала – море и плаж.
Съвременният морски туризъм е паразитна промишленост
Предприемачите в тази сфера експлоатират запас, който нито са основали, нито им принадлежи. Познавате ли бизнесмен, който да е основал море или морски бряг с натурален песъчлив плаж, или пък лятно слънце? Индустрията тези неща ги получава подготвени от майката природа, загражда ги под една или друга форма, афишира ги за свои и стартира да събира пари от хората, които съгласно конституцията би трябвало да имат свободен достъп до тези богатства. Но промишлеността посредством всякакви тарикатлъци го лимитира – накичва целия плаж (или почти) със своите чадъри и дюшечета и ги предлага на налудничави цени. Ако си занесеш собствен чадър, тя прави всичко допустимо да те изгони. Всичко това е дразнещо и отблъскващо. Индустрията също така съумява по едно и също време да експлоатира естествен запас и да го унищожава посредством грозно, алчно и неуместно застрояване. Т.е. промишлеността с изключение на паразитна може да бъде и варварска, да постанова своя неприятен усет, да трансформира естествено красивия пейзаж в противен. Другаде може и да не е тъкмо по този начин, само че у нас морският туризъм се развива посредством редовно заличаване на личния запас. И, както се споделяше във вестникарските очерци за героите на труда от 70-те години, „ резултатите не закъсняха ”. Т.нар. „ туристически артикул ” постоянно е неприветлив, заради което провокира тапи по гръцката граница.
По принцип туризмът е интелектуална активност, желае се въображение,
такт, възприятие за мярка и естетически усет. Иска се умеене да създаваш приветлива и привлекателна среда. У нас тези качества са необичайност. Вместо това браншът обичайно се развива под знака на шмекерията и тарикатлъка, по кое време на едро, по кое време на дребно, и е изключително търпелив към пошлото и вулгарното. Достатъчно е да се надникне в тогавашната перла на черноморските курорти – Слънчев бряг, трансфорат в бетонно туристическо гето с тълпи от пияни британци и скандинавци. Като направиш гето, няма по какъв начин да не привлечеш и хора с манталитета на гетото. Под „ туристическо място ” у нас нормално се схваща средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Иначе казано, места, където пицата може да коства 48 лева, а минералната вода – 11 лева.
Повечето туристически страни следват някакви тактики за развиване. У нас такова нещо през последните 30 години няма. Има Министерство на туризма, което раздава концесии, храни войска от служители и не е предотвратило нито една от нелепостите в туризма. Нито презастрояването, нито неприятните практики по плажовете, хотелите и заведенията за хранене. Зад всичко това прозира по-скоро тактика за прогонване на българските туристи от България.
За страна като България къмпингите са най-разумният вид за стабилно развиване на морския туризъм заради късия сезон. Вместо това браншът през последните две десетилетия съвсем ги ликвидира и се втурна да строи безсмислени, постоянно грозни и нелепи хотели, курортни и жилищни комплекси.
Много от тях през днешния ден стоят в с напрежение очакване с надписи For sale
След като браншът години наред заливаше дюните с бетон, в този момент ненадейно реши сякаш да ги резервира, като изгони оттова палатките, чадърите и дори плажните кърпи. Това не е грижа, а законодателен кретенизъм, който в допълнение усилва потока към Гърция.
Българският туристически артикул постоянно съчетава лакомия и дилетантщина. През лятото по морето се появяват хиляди капанчета и заведения за хранене. Работят на цялостни обороти към 40-50 дни, колкото е сезонът. Винаги е бил толкоз и няма възможност в миналото това да се промени макар измененията в климата. Започва към 10 юли и приключва към 25 август. Няма по какъв начин за толкоз малко време да се разчита на висок професионализъм и стандарт.
Поради което обслужването като предписание е от дилетанти
Някакви хора от вътрешността на страната отиват през лятото да готвят, каквото и колкото могат, ученички и студенти се хващат да сервират, както могат. Ресторантьори и хотелиери се пробват за месец и половина да изкарат занаят за цяла година. Резултатът няма по какъв начин да бъде прелъстителен. В такава среда екскурзиантът се усеща като ненавиждан полуодушевен индивид, който би трябвало да пристигна, да пусне кинти и да си замине. Системата „ ол инклузив ” на доста места е същинска подигравка – кофти храна с неразбираем генезис, нищожни порции. Има хотели, където системата работи единствено в обособени часове, а в останалото време всичко се заплаща. Допълнителен щрих към не прекомерно привлекателната картина прибавят някои дебелашки развлечения по плажовете – джетове, АТВ-та, а от това лято на мода са и джиповете, плискани от прибоя.
Нека прибавим и няколко думи за паркирането
Обичайна процедура е по време на сезона дребни локални тарикати с връвчица и парче от кашон с надпис „ Паркинг – 4 лева ” да заграждат пространствата към плажовете и да събират пари. Така е отвън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е публична общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, само че може и да не е. В някои хотели доста общително изясняват, че по принцип имат паркинг, само че в действителност го държи една друга компания, която желае да й се заплаща настрана. В такава среда човек се усеща като че ли е попаднал измежду войска от джебчии.
Поради някакъв атавистичен средновековен инстинкт доста от локалните хора считат, че всичко, обвързвано с морето, им принадлежи. Странно е, че към момента не са поискали такси за дишане на здравословния морски въздух. Това въпреки всичко е техният въздух и не е обикновено всякакви хора от Кюстендил, Видин и Враца да идват и да им го дишат ей по този начин без пари.
На доста места брегът към този момент е недосегаем, тъй като е станал частен. Конституцията може и да не го позволява, само че действителността е нещо друго. Което също е част от отблъскващия облик на сектора. Естествено, не на всички места е по този начин. По Черноморието има и обособени анклави на нормалността, само че не те дефинират общия образ на така наречен „ туристически артикул ”. Панацея против отрицателния му облик може да бъде само вълшебната дума „ гратис ”. Време е браншът да я научи и да стартира да я използва колкото може по-често. Поне за това, което промишлеността не е основала – море и плаж.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ