ПОКЛОН: Величко Минеков и златната следа в изкуство
Скулпторът проф. Величко Минеков, който умря на 93-годишна възраст, ще запише името си със златни букви в българското изкуство. По подигравка на ориста той си отиде тъкмо в деня, в който синът му Велислав Минеков встъпи за повторно в служба като длъжностен министър на културата.
Известен е с монументалната си пластика - цялостен живот работи с двете си ръце и вае скулптори, чиито размери надвишават в пъти действителните облици. Трудът му бе непосилен, а геният - тънък.
Ръцете на проф. Минеков " вдъхнаха живот " на някои от най-емблематичните скулптури и монументи, около които доста от нас минават всеки ден. Най-популярните от тях евентуално са двата лъва, пазещи Съдебната палата на столичния бул. " Витоша ". Приживе той не се пазеше да дава отговор на рецензиите, че е сбъркал походката на знаците на нацията ни.
Двата лъва символизират значимостта и престижа, какъвто би трябвало да има институцията на правосъдната власт. Двете скулптури са сложени пред входа в поза „ пасант “ (ходейки) и гледат в разнообразни направления, пазейки храма на Темида зад тила си.
Величко Минеков е създател и на някои от статуите на спортисти, ситуирани към Националния стадион " Васил Левски ".
Негово дело е и паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец.
Скулпторът е изваял и монументалната скулптура на мемориала „ Хан Аспарух “ в Добрич.
Минеков работи в региона на скулптурния портрет, фигуралната комбинация, монументалната, монументално-декоративна статуя и дребната пластика. Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа.
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, бургаската художествена изложба „ Петко Задгорски “, варненската градска художествена изложба „ Борис Георгиев “, художествената изложба „ Станислав_Доспевски “ в Пазарджик и други
Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ " Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Става член на Българска комунистическа партия от 1959 година
От 1964 година е учител по статуя в Националната художествена академия. Става професор през 1975 година Следващата година е определен за ректор на Академията, като заема поста до 1983 година По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.
Известен е с монументалната си пластика - цялостен живот работи с двете си ръце и вае скулптори, чиито размери надвишават в пъти действителните облици. Трудът му бе непосилен, а геният - тънък.
Ръцете на проф. Минеков " вдъхнаха живот " на някои от най-емблематичните скулптури и монументи, около които доста от нас минават всеки ден. Най-популярните от тях евентуално са двата лъва, пазещи Съдебната палата на столичния бул. " Витоша ". Приживе той не се пазеше да дава отговор на рецензиите, че е сбъркал походката на знаците на нацията ни.
Двата лъва символизират значимостта и престижа, какъвто би трябвало да има институцията на правосъдната власт. Двете скулптури са сложени пред входа в поза „ пасант “ (ходейки) и гледат в разнообразни направления, пазейки храма на Темида зад тила си.
Величко Минеков е създател и на някои от статуите на спортисти, ситуирани към Националния стадион " Васил Левски ".
Негово дело е и паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец.
Скулпторът е изваял и монументалната скулптура на мемориала „ Хан Аспарух “ в Добрич.
Минеков работи в региона на скулптурния портрет, фигуралната комбинация, монументалната, монументално-декоративна статуя и дребната пластика. Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа.
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, бургаската художествена изложба „ Петко Задгорски “, варненската градска художествена изложба „ Борис Георгиев “, художествената изложба „ Станислав_Доспевски “ в Пазарджик и други
Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ " Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Става член на Българска комунистическа партия от 1959 година
От 1964 година е учител по статуя в Националната художествена академия. Става професор през 1975 година Следващата година е определен за ректор на Академията, като заема поста до 1983 година По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ