Военното разузнаване: Москва се опитва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани
Скопие влияе върху българските малцинства в прилежащи страни, с цел да се припознаят като „ македонски "
Турция дейно попречва мигрантския напън към границите ни
Основният фактор, оказал отрицателно въздействие върху стратегическата среда на сигурност през 2022 година, и определящ провокациите за националната сигурност на България, беше нашествието на Русия в
Украйна.
Това се установи в годишния доклад (.pdf файл) за активността на Служба „ Военно разузнаване ", оповестен на уеб страницата на Министерския съвет.
Кремъл не реализира в началото поставените си цели да овладее в границите на няколко дни съответни зони и региони украинска територия, да блокира дейно Киев, да провокира промяна на централната власт в Украйна и да сътвори плацдарм за следващи дейности на съответни вторични посоки на запад. Бойните дейности минаха през няколко етапи с последователно съкращаване на линията на прикосновение до сегашния фронт на дейни бойни дейности в източната и южната част на Украйна и от време на време кинетично влияние върху цели от най-вече цивилната сериозна инфраструктура, се споделя в отчета на СВР.
В районен аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да сътвори втора зона на неустойчивост в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в района проблеми и несъгласия. Активността на съветските специфични служби на и от територията на избрани страни от Западните Балкани се увеличи доста през 2022 година в опит да се компенсират вредите, нанесени на съветските легални резидентури посредством експулсирането на съветски дипломати от редица страни в Европа.
Във вътрешен проект напъните на централната власт в Русия бяха ориентирани към усилване на контрола върху публичните връзки във всички сфери. Всеобхватната мярка имаше за цел да обезврежда недоволството от войната в Украйна и да подсигурява оцеляването на режима в Кремъл и на интегритета на Федерацията.
Във финансово-икономически аспект Москва се стремеше да поддържа постоянни параметрите на стопанската система си в подтекста на задълбочаващите се санкционен напън и опити за изолираност. Руската страна и специфични служби значително успяваха да противодействат на част от глобите, ориентирани против въоръжените сили и военнопромишления комплекс на страната.
В Украйна войната продължава да нанася вреди в изключително огромни размери върху всички сфери на обществения и икономическия живот. В резултат на съветската инвазия бяха убити и ранени забележителен брой цивилни лица, като филантропичната конюнктура в страната се утежни съществено. Голяма част от украинците изгубиха жилищата си или бяха принудени да ги изоставен, като понастоящем са вътрешноразселени лица или бежанци (по към 8 000 000), главно в страни от Европейски Съюз.
В политически подтекст Киев задълбочи процеса по концентрация на ръководството и по обезвреждане на съветското въздействие в страната. Населението остана мощно консолидирано към президента Володимир Зеленски и желанието за отпор против агресора.
В Беларус президентът Александър Лукашенко запази властовите си позиции. Опозицията на процедура е обезвредена. Същевременно, беларуската стопанска система претърпя обилни загуби, заради налаганите от Запада наказания. С развиването на спора в Украйна зависимостта на Беларус от Русия набъбна доста. Минск поддържа съветската експанзия в политически и боен проект, в това число посредством даването на Москва на беларуска територия, военна инфраструктура и съоръжение.
В Молдова значителните старания на държавното управление да подсигурява европейския курс на развиване провокират увеличение на външните и вътрешните закани за политическата и социално-икономическата непоклатимост. С нападателната си политика и въздействие върху процесите в страната, Русия основава предпоставки за политическа дестабилизация с капацитет за задълбочаване. В този подтекст, с изключение на на лоялни към него партийни субекти, Кремъл продължава да разчита на зависимостта на Кишинев от съветските газови доставки, на запазването на статута на непризнатата Приднестровска молдовска република и на наличието на свои въоръжени формирования на нейна територия.
В Грузия продължи опълчването сред ръководещи и съпротива по съществени въпроси от вътрешен, стопански и обществен темперамент, както и по насоките за осъществяване на нужните промени за приемане на статут на кандидат- член на Европейски Съюз.
В Република Северна Македония съществените конституционни промени не се осъществят, а Договорът за добросъседство и другарство с България се ползва отчасти изборно. Установиха се опити на Скопие да влияе върху българските малцинства в прилежащи страни за да се припознаят като „ македонски ". Неконструктивната политика на управляващите на РСМ по отношение на София намира все по-изразена поддръжка и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за потреблението на избрани интернационалните организации, за нанасяне на имиджови вреди на Република България. Тенденцията ще се резервира и ще продължи да изисква зоркост от българските управляващи. В допълнение, през 2022 година обичайно не се установи прогрес по създаване на основния за НАТО кулоар № 8 в частта му през територията на РСМ.
Членството на Сърбия в Европейски Съюз остава водещ приоритет на нейната външна политика, само че при опазване на другарските връзки с Русия и Китай. В този аспект страната поддържа териториалната целокупност на Украйна, само че отхвърля да се причисли към антируските наказания и да съгласува напълно външната си политика с европейската. Същевременно неналичието на прогрес в договарянията с Косово продължава да оказва директно влияние върху ситуацията в северните косовски общини с преобладаващо сръбско население, където конфликтният капацитет се резервира.
През интервала ситуацията в Турция беше доминирана от идните президентски и парламентарни избори. Резултатът от тях ще оказва дългогодишен резултат върху развиването на процесите в страната и ще дефинира равнището на непоклатимост в политическия дневен ред. Те се организират в алегорична година, когато се отбелязва 100 години от основаването на турската република.
Въпреки комплицираната икономическа конюнктура, турската страна регистрира позитивен напредък на националното стопанство. Основен проблем остава високата инфлация.
През 2022 година турската страна дейно попречва спомагателното повишаване на мигрантския напън към българските граници и изигра решаваща роля при неутрализирането на съответни асиметрични опасности и закани за сигурността на европейски страни.
Анкара способства значително за основаване на предпоставки за гарантиране на предвидимостта на енергийните доставки за българската страна в малко - и средносрочен проект.
През отчетната година връзките сред България и Гърция отбелязаха в допълнение одобряване и надграждане в съвсем всички сфери. Продължи укрепването на икономическите взаимовръзки сред южна България и Северна Гърция до степен да се образува самобитна „ единна икономическа зона ". Гръцката страна поема една все по-ясно очертаваща се роля на стратегически фактор за енергийната и продоволствена сигурност на България и Западните Балкани като цяло.
Отношенията с Румъния продължават да се преобладават от упоритостите на двете страни за влизане в Шенгенското пространство и редица енергийни и инфраструктурни планове, част от които значително биха съдействали за развиване на военната подвижност и съгласуваност в направление юг - север.
