Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ
Скопие. Предстоятелят на Православната охридска архиепископия (ПОА) свещеник Йован съобщи, че не вижда нищо ново в изказванието, че няма по какъв начин на Македонската православна черква – Охридска архиепископия да й бъде дадена автокефалия, както на новата украинска църковна конструкция, предава скопското електронно издание „ Слободен щемпел “ .
„ МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна черква (СПЦ). Смятам, че изказването на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по напълно друга причина – за най-малко малко да се успокоят събитията към Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова считам, че в неговото изявление няма нищо извънредно, защото постоянно е било пределно ясно, че обстановката в Украйна не може да се съпоставя с тази в Скопие “, изясни Йован.
Според неговото мнение, единствената опция на МПЦ-ОА постоянно е била СПЦ.
„ Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира страната Македония, публично принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, да вземем за пример, Руската черква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА един път се опита да получи автокефалия посредством Българската православна черква (БПЦ) и не съумя. След това се опита да го направи през Цариград и още веднъж не съумя. Защо? Защото единствено СПЦ е виновна и може да се договаря единствено със СПЦ. Ако не беше по този начин, за какво през 2002 година се водиха договаряния със СПЦ за сключване на Нишкия контракт? Защо не се водиха с България или Цариград? “ – изяснява Йован.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Кой е македонският (бивш Велешки) свещеник Йован:
През юни 2002 година при договарянията сред Сръбската православна черква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна черква е подписано по този начин нареченото Нишко съглашение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на мощна рецензия за съглашението и то в последна счете е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски приканва епископите, клира и вярващите към канонично единение и митрополит Йован Повардарски е единственият свещеник, който на дава отговор положително и дружно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единение със Сръбската православна черква.
На 23 септември 2002 година Светият синод на Сръбската православна черква го назначава за екзарх на целия диоцез на основаната Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е определен е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, според Нишкото съглашение е доказан от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е разгласен патриаршеският и съборен томос за автономност на Православната охридска архиепископия, чийто ръководител на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единение със СПЦ през юни 2002 година, без правосъдно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес дружно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е наказан на една година затвор условно, за „ безчинство “, заради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „ разпалване на национална и верска ненавист, разкол и непоносимост “. Присъдата изтърпява в пандиза „ Идризово “ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предварително. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „ финансови злоупотреби “, откакто по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „ Идризово “, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предварително от съда.
В началото на 2008 година напуща Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, взела участие в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и погашение на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските управляващи задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол поради присъдата в Република Македония за „ втълпяване на етническа ненавист и заграбване на църковни пари. “ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отхвърля желаната от управляващите в Република Македония екстрадиция, анулира мярката за неотклонение „ домакински арест “ на Вранишковски и възбраната да напуща България, защото присъдите са с политически темперамент.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима присъединяване в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София.
През ноември 2011 година пази докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тематика: „ Единството на Църквата и актуалните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник “.
В 2012 година апелационният съд в Скопие още веднъж го осъжда на 30 месеца за „ финансови злоупотреби “, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и веднъж наказан задочно. Отново лежи в пандиза „ Идризово “.
Превод и редакция: Иван Христов
„ МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна черква (СПЦ). Смятам, че изказването на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по напълно друга причина – за най-малко малко да се успокоят събитията към Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова считам, че в неговото изявление няма нищо извънредно, защото постоянно е било пределно ясно, че обстановката в Украйна не може да се съпоставя с тази в Скопие “, изясни Йован.
Според неговото мнение, единствената опция на МПЦ-ОА постоянно е била СПЦ.
„ Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира страната Македония, публично принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, да вземем за пример, Руската черква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА един път се опита да получи автокефалия посредством Българската православна черква (БПЦ) и не съумя. След това се опита да го направи през Цариград и още веднъж не съумя. Защо? Защото единствено СПЦ е виновна и може да се договаря единствено със СПЦ. Ако не беше по този начин, за какво през 2002 година се водиха договаряния със СПЦ за сключване на Нишкия контракт? Защо не се водиха с България или Цариград? “ – изяснява Йован.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Кой е македонският (бивш Велешки) свещеник Йован:
През юни 2002 година при договарянията сред Сръбската православна черква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна черква е подписано по този начин нареченото Нишко съглашение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на мощна рецензия за съглашението и то в последна счете е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски приканва епископите, клира и вярващите към канонично единение и митрополит Йован Повардарски е единственият свещеник, който на дава отговор положително и дружно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единение със Сръбската православна черква.
На 23 септември 2002 година Светият синод на Сръбската православна черква го назначава за екзарх на целия диоцез на основаната Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е определен е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, според Нишкото съглашение е доказан от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е разгласен патриаршеският и съборен томос за автономност на Православната охридска архиепископия, чийто ръководител на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единение със СПЦ през юни 2002 година, без правосъдно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес дружно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е наказан на една година затвор условно, за „ безчинство “, заради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „ разпалване на национална и верска ненавист, разкол и непоносимост “. Присъдата изтърпява в пандиза „ Идризово “ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предварително. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „ финансови злоупотреби “, откакто по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „ Идризово “, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предварително от съда.
В началото на 2008 година напуща Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, взела участие в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и погашение на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските управляващи задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол поради присъдата в Република Македония за „ втълпяване на етническа ненавист и заграбване на църковни пари. “ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отхвърля желаната от управляващите в Република Македония екстрадиция, анулира мярката за неотклонение „ домакински арест “ на Вранишковски и възбраната да напуща България, защото присъдите са с политически темперамент.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима присъединяване в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София.
През ноември 2011 година пази докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тематика: „ Единството на Църквата и актуалните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник “.
В 2012 година апелационният съд в Скопие още веднъж го осъжда на 30 месеца за „ финансови злоупотреби “, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и веднъж наказан задочно. Отново лежи в пандиза „ Идризово “.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ