Скъпоценните му камъни са рубинът и сапфирът, неделя е щастливият

Скъпоценните му камъни са рубинът и сапфирът, неделя е щастливият му  ден, благотворните му цифри са единицата и четворка.

(Leo, with Leo Minor above, as depicted in Urania's Mirror, a set of constellation cards published in London c.1825)

Зодия Лъв има един главен белег: първо, че е под водителството на Слънцето и второ, че има едно предопределение - главно легнало в нейния цикъл на трите декади - “Аз желая ”. Това е оная жизнеспособност, която, единствено за себе си, Слънцето дава - “Аз желая да основа живот, аз желая да основа светлеене на човечеството, аз желая да събудя спящия, аз желая... ”. В “Агни йога ”, параграф 32, който от Посланието подхожда на зодиакалния кръг е казано: Време е да се каже освен аз желая, само че зная. И ние може би тъкмо това вършим в своето школуване в продължение на няколко години. Да желаеме единствено - не, а - да знаем. Безспорно, тази зодиакална цикличност в себе си крие както “Аз желая ”, по този начин и “Аз имам вяра ”, по този начин и “Аз зная ”. 

И различен път съм казвал, че от всяка една зодия има специфичност във всеки, който въпреки в дадена зодия роден, е жив родственик на всички зодии. Защото, в случай че огледа своите минали прераждания ще се види, че не е единствено Лъв, не е единствено Риби, не е единствено Близнаци, а е всичко. И затуй от време на време нямаме едно цялостно покритие на това, което напълно съответно и частично се приказва за дадена зодия. Това би трябвало да се знае. 

Зодия Лъв е с детайла огън, който още повече я оживотворява, по тази причина е и жизнетворческа. Отделен е въпросът за тези митове, които приказват по какъв начин се е родил този зодиакален знак, по какъв начин е влезнал в приложимост. В античен Египет има едно вярване, което аз ще оспоря. В този зодиакален знак, в интервала на най-силното слънце (тогава то се е падало през март - знаете, че има изменение на тези месеци; че преди време годината е започвала от март), е настъпвала огромна суша и огромен апетит. Тогава самите лъвове излизали от пустинята и отивали по улиците да търсят храна. Оттам произлиза името - Лъвова зодия. Аз мисля, че в същината си апетит може да има една година, само че цикълът на измененията или това отиване и връщане е било доста преди глада на лъвовете. Така че, в случай че желаеме с апетит на лъвове, излезли по улицата, да разбираем основаването на зодиакалния знак Лъв е прекомерно легендно, макар че (казвал съм го) легендата е една огромна истина. Друго е, когато жреците споделят, че това е зодията, под която се раждат (вижте, това може да бъде една последователност вече) рексовете (царете), раждат се фараоните - тя е зодия на водачите. 

Това към този момент можем да приемем, в другия случай (ако апетит на 100 години веднъж има подобен огромен, че от пустините да излязат лъвовете, а през другото време да е стояла зодията без наименование) - не върви. Това е, както споделям доста постоянно, инстикт за истина. 

Като детайл споделих, че има огънят. И съм приказвал за този жив огън, за тези огромни уроци, на които един Хермес е учил своите възпитаници - да улавят огъня, електричеството, и това посвещение се споделя “Небесният лъв ”. Значи Лъвът има стихийна мощ. Тогава неоспорим факт е, че Слънцето, щом господства над тази зодия (а то е огненото, животворящото), в основата й лежи праната - животворящата мощ на индивида. 

Зодията е по естество неподвижна или твърда. Неподвижността е един догматизъм, макар че това е зодията на царствеността; макар че Лъвовете са и правилни, и истинни като типизация в хороскопа на индивида. Но би трябвало да се знае, че доста постоянно има разминаване сред хороскопи и зодиакални знаци и това е маркирано още в старите науки - не всичко съответствува. Затова от време на време един хороскоп, когато се направи, ще би трябвало да се види какви промени са настъпили, а не безусловно да се вземат зодиакални знаци и хороскопи. Всяка година таблиците се менят. Този, който желае да направи един правилен хороскоп, би трябвало безусловно да има и таблиците за възмездието. 

Зодия Лъв е имобилен знак по естество и в него стои догматизмът, само че стои и достолепието, стои и търпеливостта, и издръжливостта (за разлика от зодиите, които са съществени, където има деятелност, а не догматизъм). Но, въпреки и царствена да е зодията на Лъвовете и въпреки да желае ( “Аз желая ”), не може да направи това, което може този, който се качва на планината. 

Като покров Слънцето се смята за татко на тази зодия и тя характеризира публичното действие и публичното състояние на родения в този зодиакален знак (затуй е рексова, царствена). 

Лъвът, както всяка зодия има два аспекта - добър и неприятен, не толкова като взаимно отказване, колкото като това, което като цяло сме споделили: злото е нееволюирало положително, т.е. податки, които още не са плодния клон - само че клон, който би трябвало да бъде облагороден, с цел да даде положителния плод. Когато приказваме за позитивните качества, където е великодушието, благородството, гордостта, доста постоянно се акцентира неналичието на държание на подлост, макар че в негативните качества са малко хитреци и хора, които могат да не устояват. Но в позитивния аспект те са уверени, те са правилни, те са смели. Имат и желаят респект и търсят, несъмнено, популярност. Славата е една потребност, която може да бъде използвана за стимулация, тъй като тя би трябвало да бъде предпазена. Евтината популярност или дребното самолюбие, това е един знаменател, който, в случай че е безконечност (за един живот може някой да се загуби), тогава числителят колкото и да е огромен, дробта е нула. Така че човек би трябвало да се брани от едно на ниска цена самолюбие, от една дребна тщеславност. Но имат чест и това е тяхната честност, истина и дръзновение. 

Този знак като тотемен не го срещаме доста постоянно, само че към този момент като хералдически знак (което, несъмнено, свидетелства за дадени племенни извори, които са смятали, че техният прадед е лъвът) го откриваме. А отсам го намираме и в съответните национални флагове. Но това би трябвало да бъде търсено в един по-друг аспект. Не единствено към този момент като зодиакален знак за персона, само че като съществуване на един народ, който носи някакво духовно причестяване за неизмерна храброст, за правота или това, което казахме за “Небесния лъв ”. Това е формула на посветеност, посредством която една националност, изразявайки го в своето национално схващане - точно знамето, стартира да го използва като историческо съществуване. Едно знаме, което не е историческо съществуване, е единствено къщна движимост. И тогава, в случай че обещано коляно (както е казано, че Лъвът е защитавал коляното на Юда), всмуква силата на този зодиакален знак, тя прераства по-късно в народностно-историческо съществуване. Иначе, както ви споделям, то ще стане и остане единствено домашна движимост. Както, несъмнено, цялото ни средновековие е цялостно с гербове, които останаха музейни или пък единствено феодални знаци и историята в своя постепенен потреб ги претопи. Нацията, народът одобри едно знаме, другото остана домашна приложимост, родова отбрана. Така че лъвът ще влиза като знак и е влизал, по тази причина и в съответните места ние ще го виждаме да показва цяла една потребност на дадени нации. 

В Египет (оставам настрани легендата) зодията е показана с една двойка лъвове, двете божества: божеството на въздуха, наречено Шу, или лъвът, и лъвицата - богинята на влагата, наречена Тефнут. Виждате, въздух и влага - съществуване, тъй като светът не може без тях. Разбира се, в разнообразни религии лъвът е бил включван. Например Озирис или Амон Ра са разпознати с Лъва - божеството или властността, тъй като точно той е изразът, както казахме, на властността. Така е и в Китай, и в други нации. 

В нашия прабългарски календар има делом, т.е. змията, само че нямаме лъва. Това какво приказва - че още из пазвите на този народ мъдростта е вземала връх над концепцията на властността, тъй като мъдростта не може да не бъде по-властна от безмъдростната власт. 

Идеята за символния знак е предходна през разнообразни мостри. Първом, както знаете, за прабългарите конят е признак на Тангра. А Тангра е Слънце. И тогава като знак на Небето и самото Слънце, конят се смята за една зооморфна формула на инкарниращия се цар. И отсам би трябвало да потърсите за какво от конската опашка - след едно прекръщение и преди своето посвещение край планината Имай, или Емеон (край Хималаите), където българинът се приготвя - по-късно идва Лъвът. Има публикуван специфичен труд върху гербологията. В нашето знаме са поставени белият цвят, зеленият и аленият (както обичайно го знаем) и вътре извезаният златен лъв, който дружно с короната (горната) е знак на Всемирната светлина. Короната е знак на Всемирната светлина. Лъвът не може да не бъде коронован, откакто той е това, което нарекохме “Небесният лъв ”. Но над него е златната корона, която е знак на Великата светлина. В някои от нашите енциклопедии е дадена тази поредност, в други е комплициран червен, бял и наследник цвят - нещо, което напълно не дава отговор. Не приказвам за знамената на бунтовното време, приказвам за историческото държавно знаме. Бунтовните флагове са разнообразни. Вие ще намерите лъв, ще намерите “Свобода или гибел ”, само че в едно държавно знаме не може да се постави “Свобода или гибел ”. Кого ще самоубива страната - себе си ли? Но в едно бунтовно знаме, при неналичието на независимост, това към този момент е напълно друго. 

Така че конят е атрибутният знак, атрибутът на Тангра. И тогава няма за какво да се чудим кой е Мадарският конник. Не е тракийският воин, а е царственост, поставена на коня. 

Но когато се изобразява Слънцето, това е към този момент висшият Бог. А орелът е тотемно начало и знак на Слънцето и Небесното провидение. Затова във Второто българско царство ще намерим орлите. Аз съм приказвал и различен път, че когато разгледате цветовете на знамената, вие можете да извършите логика на психиката на цялата ни история и предназначението (но това са другите неща). Така би трябвало да се схващат преминаващите последователно знаци - орелът ще остане и на лъва ще сложат шест крила. Всичко това е великата трансформация на логиката на психиката ни. 

Има специфична просвета, стематография наречена, в която са разказани всички гербове. Тя някъде още от XI век стартира своето живеене и своята разработка, само че в България в книгата на Христофор Жефарович, издадена в 1741 година, са дадени гербовете на другите нации и на българския. От там Паисий Хилендарски е почерпил огромна информация и историческа датировка. 

В гръцката митология знаете за така наречен немейски лъв, който опустошава, прави несгоди (защото другата страна на Лъва - отрицателната, това е рушителната мощ, това е евтиното тщеславие), който Херкулес побеждава. Херкулес трябваше да извърши дванадесет чудеса, с цел да бъде това, което е в съзнанието освен на митологичния свят, само че и на действителната история. Навсякъде са дадени концепциите за чудеса, само че чудеса в действителна приложност. Така че този немейски лъв, макар стрелите, които отпраща Херкулес, не може да бъде надвит - те се връщат. Властта, властолюбието не може да бъде победено - връщат се стрелите, които праща Херкулес. И тогава той използва боздугана и личните си ръце и така немейският лъв е удушен. Понякога би трябвало да внесем не удар от надалеч, а удар от близо, тъй като оръжието, което на тази зодия дава отговор, е приблизително размерното - сабята и боздуганът. То не е дългото копие, нито е късата кама, а всяка зодия има приложно оръжие. Ако една властност не може да бъде победена с далечната стрела, тя би трябвало да бъде удушена със личното ви схващане. 

Ето за какво постоянно ще се твърди, че властта е най-хубавата блудница. Странното е друго, че упрекваме развратницата, а не развращаващия се. Не е отговорна развратницата - отговорен е оня, който е прелъстен от нея. (И Христос ви сподели метод на освобождение.) 

Знаете облика на великите божества - Зевс е маркиран с лъв и орел, а Юпитер с гръмотевица. Лъвът какво е - огънят, мълнията. Всички тези знаци показват едно и също нещо - силата и властта. 

В Юдаизма също има теза, че индивидът може да победи лъва. Защото лъвовете не можаха да напакостят на оракул Даниила, хвърлен в ямата, а Самсон унищожава лъва. Въобще Лъвът, точно като стихийна власт и мощ, е използван на всички места. И освен в позитивния смисъл, тъй като самият немейски лъв, както виждате, е правил пакости. 

Ще намерите, че тази зодия в Будизма има ролята на пробудата, мигът на пробудата. Когато този зодиакален знак живее и се реализира, той е събуждане в Будизма, в Християнството той е гостуването на Христа пред Каиафа. Дързостта пред Каиафа е точно знакът. В Християнството, още над един от четирите апостоли евангелисти, стои обликът на Лъва. Това е деятел Марко. На някои от Светите Отци, на някои от създателите или светите писатели на църквата също им се приписва въздействието на Лъва (дали това е зодиакален хороскоп, мъчно е да кажа), да вземем за пример на един Игнатий. Но в случай че това е Игнатий Богоносец, разумно е тогава тази благословия на това дете (още когато Христос споделя: пуснете децата да дойдат при Мене) да му даде своята властна мощ и по-късно той в действителност да е един Игнатий Богоносец и да има над своето съществуване Лъва, т.е. смелостта! 

Можем да приказваме доста върху зодиакалния знак Лъв, само че това, което желая да кажа в неговата добра страна и неприятна е, че под тази зодия, с изключение на рексовете, се раждат най-вече актьорите, артистичните хора, тъй като (макар да не е открита онази връзка, която ги прави такива) един артист може да се вживее в царственост. Това е опцията на превъплътяването. Следователно в тази зодия родените и осъществили се в това изкуство могат да се превъплътяват. 

Когато приказваме кои са родени под този знак, би трябвало да кажем, че там са един Бърнард Шоу, Фридрих Велики, Елена Блаватска, Олкат, Наполеон Бонапарт, там е Фидел Кастро и други, които удостоверяват тезата за царствеността със своето водачество. Защото в действителност една Елена Блаватска е удивително водаческа персона. Да основете едно общество и то в размери неимоверно огромни! Но това не е най-чудатото, най-невероятното е в размери на поврат в мисленето да изнесете на света окултния самун, да дадете “Отбулената Изида ”. В това отношение царствеността на един Олкат, който е освен един от създателите на Теософското общество, освен една от най-деятелните и културни персони (той е поканен да чете в Атинския университет лекции върху агрокултурата), само че този човек, припомняйки си своето минало съществуване, се познава в лицето на цар Ашока и се връща (разбира се, в рамките на Теософското общество) в своята будистка вяра, тъй като Ашока (както Константин Велики за Християнството), узаконява будистката вяра в Индия. Така към тези персони да прибавим още татко и наследник Дюма и огромната шпионка и актриса Мата Хари. 

На тази зодия скъпоценните камъни са рубинът и сапфирът. Най-вече рубинът. Това е талисманът й, който, както се споделя, е отблясъкът на самата слънчева светлина и пази хората от този зодиакален знак от сърдечни и други болести. Растението, с което най-много хармонизира Лъвът е шипката (тя във втората декада е най-властната), тя е и знак на търпеливостта - шипката е неосъществената роза. Там (в Лъвът) би трябвало самообладание, там би трябвало действителност и остроумен разум. В тази зодия ще намерите и лавандулата, ще намерите и хризантемата. 

Съдбовните години, които би трябвало да се съблюдават (разбира се, че тяхната математическа акуратност не трябва да бъде толкова математично приета), са 40 и по-късно през седем - 47, 54, 61, 68. Щастливият ден е неделята (разбира се, че царят би трябвало да бъде и с величествен ден). Числото, което е благотворно, това е единицата, другото е четворката. Значи те имат благоволението на азовото, индувидуализираното съществуване, само че имат в себе си и четворката, за която съм казвал, че е знак на страданието. 

И този, който мисли, че един монарх е просто един наслаждаващ се на великолепие и властност човек, се лъже. Институцията храни историческа отговорност. Монарсите би трябвало да не помнят битието си, с цел да основат това, което нарекох историчност - от домашната потребност да извършите историческото знаме. Това е тяхната отговорност, доста по-тежка, в сравнение с ориста на другите. 

Неудачни интервали за тази зодия, това са от 23 октомври до 21 ноември и от 21 април до 20 май. 

Тежки болести могат да бъдат на сърцето, както споделих, някои ревматични болести и флебитът. Разбира се, по никакъв начин не значи, че те нямат и други болести. Нека някой, когато в дадена зодия види тези неща, да не каже от друго няма да пострадам, не. Защото отново ще повторя, че всеки от нас е всичко. 

Ведно с това би трябвало да се включи и Посланието, което хармонизира със зодиакалните знаци. От Посланието е включена първата точка. А тя беше: Деца на Слънцето, на Път сме. 

Аз мисля, че един зодиакален знак, в който доминира Слънцето, не може да не бъде в синхрон с това, което ни следва и с това, което е казано: “Деца на Слънцето, на Път сме! ”. Тук към този момент Словото става плът и несъмнено, това, което имахме да вършим (а имаме още да вършим) е едно живо удостоверение на това, което Посланието ни дава. Не че в тази зодия би трябвало да получи цялостното си покритие, само че че синхронът с тази зодия е най-реален - “Деца на Слънцето, на Път сме! ”. Няма по-възвишена заръка от тази, която Слънцето е пратило на земята - ти си Моята родилка. А родилката има едно обвързване - да отгледа роденото. Следователно, като деца на Слънцето, в своя път би трябвало да отгледаме отрока на утрешната Мъдрост. 

Другото, което влиза в този наброс, това е от Евангелието на Матея, глава 25: 
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 
4. а мъдрите, дружно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си. 

Аз мисля, че тук няма даже гатанка, нещата са толкова чисти и толкова доброволно ясни. Не може под една зодия на Слънцето да не имаме прозрението да си носим светлина. Ще каже някой: “Светлина се носи в тъмнината ” - не! Христос беше Светлината и те отидоха със светлина да го срещнат. Тези, които имаха неблагоразумието, не си взеха задоволително гориво. Защото човек би трябвало със своята светлина да одобри Светлината. Не може с мрачевина, с неналичието на гориво в своето кандилце, да види иконата на Вечността. Това беше грешката на неразумността. Следователно Слънцето е светлина, която би трябвало да забележим със личната си светлина, тъй като Слънцето е общ брой от висши духовни същества. И този, който желае да види Слънцето на мрачно - няма да може. То се вижда с вътрешната ни светлина, с оня светилник, за който сте си взели гориво. А този светилник е духовната ни мисъл и божието ни предопределение. 

Мисля, че този стих е напълно явен. И в случай че това създадем - да си вземем гориво - то е задоволително. 

Изображения: en.wikipedia.org, pxleyes.com