Писмо до второто ми дете
Скъпо, второ дете,
Един ден ще откриеш, че родителството не идва с напътствие. Много пъти съм била разочарована от моето странствуване в майчинството, само че вместо да се отчайвам, се научих да се поверявам на интуицията си. Когато имаш деца грешиш доста и учиш доста, само че има един урок, обвързван с родителството, който ми се искаше да науча по-рано.
Никога не би трябвало да те съпоставям с по-големия ти брат.
Родителите са наясно, че не трябва да го вършат, само че от време на време го вършат подсъзнателно. Когато ти се роди, аз мислех, че съм майка деец. Бях го правила и преди- повиването, храненето през нощта, никненето на зъби. Знаех от какво имат потребност бебетата и по какъв начин да ги укротявам. Или най-малко по този начин си мислех.
Но ти си твърдоглав през цялото време. През първите 3 месеца от бременността ме караше да търча до тоалетната непрекъснато. След това закъсня с 5 дни. И още от първата ти глъдка въздух ти сподели на света, че си мощ, с която всички би трябвало да се преценяват. Не отстъпваш. Винаги правиш нещата по собствен метод, постоянно по-бързо или по-бавно от естественото. За теб разпоредбите са основани единствено, с цел да бъдат нарушавани.
Да, имаше някои неща, които направи по-бързо от огромния си брат. Като да се катериш по решетката на креватчето, да се качваш на кухненската маса и да казваш " не ". Имаше и неща, които направи по-бавно- заспиването нощем, прохождането и така нататък Доказа, че си доста по-упорит. Трябваше да науча няколко наставнически трика, с цел да те накарам да ме слушаш. И признавам си, когато не правеше някои неща толкоз рано, колкото брат си, аз те сравнявах с него. Вътрешно знаех, че си съвършен и ще направиш всичко, когато му пристигна времето, само че се опасявах от упреците на другите хора. И скърбя.
На идващия ден, пробвайки се да подготвя теб и брат ти за учебно заведение, ти тичаше след мен и викаше " Мамо, подготвен съм ". Ето те: 3-годишен завързак, изцяло облечен за детска градина. Със закопчани ципове, шапка, ръкавици и обути ботуши. Това ме изуми. Ти се роди малко див. Също по този начин, се роди, с цел да бъдеш популярен, като брат си, само че друг. Може да не стигнеш там, където искаш от първия опит, само че ще стигнеш. Вече го знам.
Радвам се, че научих този урок, до момента в който си още дребен. Приемам красивите и непредсказуеми пътеки, по които поемаш, с цел да стигнеш където искаш. Никога няма да те съпоставям с брат ти, тъй като знам, че никой не може да се съпоставя с теб!
С любов,
Мама
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Един ден ще откриеш, че родителството не идва с напътствие. Много пъти съм била разочарована от моето странствуване в майчинството, само че вместо да се отчайвам, се научих да се поверявам на интуицията си. Когато имаш деца грешиш доста и учиш доста, само че има един урок, обвързван с родителството, който ми се искаше да науча по-рано.
Никога не би трябвало да те съпоставям с по-големия ти брат.
Родителите са наясно, че не трябва да го вършат, само че от време на време го вършат подсъзнателно. Когато ти се роди, аз мислех, че съм майка деец. Бях го правила и преди- повиването, храненето през нощта, никненето на зъби. Знаех от какво имат потребност бебетата и по какъв начин да ги укротявам. Или най-малко по този начин си мислех.
Но ти си твърдоглав през цялото време. През първите 3 месеца от бременността ме караше да търча до тоалетната непрекъснато. След това закъсня с 5 дни. И още от първата ти глъдка въздух ти сподели на света, че си мощ, с която всички би трябвало да се преценяват. Не отстъпваш. Винаги правиш нещата по собствен метод, постоянно по-бързо или по-бавно от естественото. За теб разпоредбите са основани единствено, с цел да бъдат нарушавани.
Да, имаше някои неща, които направи по-бързо от огромния си брат. Като да се катериш по решетката на креватчето, да се качваш на кухненската маса и да казваш " не ". Имаше и неща, които направи по-бавно- заспиването нощем, прохождането и така нататък Доказа, че си доста по-упорит. Трябваше да науча няколко наставнически трика, с цел да те накарам да ме слушаш. И признавам си, когато не правеше някои неща толкоз рано, колкото брат си, аз те сравнявах с него. Вътрешно знаех, че си съвършен и ще направиш всичко, когато му пристигна времето, само че се опасявах от упреците на другите хора. И скърбя.
На идващия ден, пробвайки се да подготвя теб и брат ти за учебно заведение, ти тичаше след мен и викаше " Мамо, подготвен съм ". Ето те: 3-годишен завързак, изцяло облечен за детска градина. Със закопчани ципове, шапка, ръкавици и обути ботуши. Това ме изуми. Ти се роди малко див. Също по този начин, се роди, с цел да бъдеш популярен, като брат си, само че друг. Може да не стигнеш там, където искаш от първия опит, само че ще стигнеш. Вече го знам.
Радвам се, че научих този урок, до момента в който си още дребен. Приемам красивите и непредсказуеми пътеки, по които поемаш, с цел да стигнеш където искаш. Никога няма да те съпоставям с брат ти, тъй като знам, че никой не може да се съпоставя с теб!
С любов,
Мама
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ