Златни и бронзови монети, открити край Хрисосотира, влизат във фонда на НИМ
Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на Националния исторически музей. Те са открити при изследването на ранновизантийския град Хрисосотира. Сред тях са златни и бронзови монети, съдове, бронзова лампа и бронзова тежест за кантар.
Националният исторически музей (НИМ) проучваза пета поредна година Хрисосотира, ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
През месец октомври археолозите разкопават структури, ситуирани в западния бранш на обекта. За първи път е открит сектор от южната крепостна стена.
Крепостният дувар е открит на южния морски бряг зад канара, който е съхранила частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, щедро споени с бял хоросан, подправен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
Доказателства за датирането на опожаравянето на постройката са три групови монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са чудесно непокътнати и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. От инвентара на постройката са открити и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
С откриването на този откъс от стената се слага и въпросът за оградената повърхност на Хрисосотира, за която до този миг се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. С откриването на тази част от южната стена се потвърждава, че обектът е на повърхност към 100 дка.
В постройката са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Открити са и две северноафрикански амфори, вид Spatheion. Този вид амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през интервала 602-615 година
Експедицията се реализира със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „ Инфраструктура на защитата " към Министерството на защитата, оповестиха от НИМ.
Националният исторически музей (НИМ) проучваза пета поредна година Хрисосотира, ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
През месец октомври археолозите разкопават структури, ситуирани в западния бранш на обекта. За първи път е открит сектор от южната крепостна стена.
Крепостният дувар е открит на южния морски бряг зад канара, който е съхранила частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, щедро споени с бял хоросан, подправен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
Доказателства за датирането на опожаравянето на постройката са три групови монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са чудесно непокътнати и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. От инвентара на постройката са открити и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
С откриването на този откъс от стената се слага и въпросът за оградената повърхност на Хрисосотира, за която до този миг се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. С откриването на тази част от южната стена се потвърждава, че обектът е на повърхност към 100 дка.
В постройката са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Открити са и две северноафрикански амфори, вид Spatheion. Този вид амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през интервала 602-615 година
Експедицията се реализира със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „ Инфраструктура на защитата " към Министерството на защитата, оповестиха от НИМ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ