Писмо до футбола
Скъпи, Цар Футбол,
любимецо на всички, кой е вярвал, че в миналото ще останеш на втори проект? И ще свириш втора цигулка, въпреки и по независещи от теб аргументи? Метаморфозата обаче не значи, че не мислим за теб. Напротив. И да желаеме просто няма по какъв начин да стане. Невъзможно е, тъй като си потвърдил своята мощ във времето. Успявал си да обединиш народи, противници и отявлени врагове в някои от най-трудните моменти от историята. Разплаквал си корави мъже, карал си деца да мечтаят, заличавал си граници. Ах, къде си в този момент... Липсваш. Ти беше този, който можеше да излекува депресията и подтискащото възприятие, съпровождащо хората, затворени у дома. Имаше силата да окриляваш, да донесеш религия, с цел да забравим неразбираемото бъдеще и несигурното настояще. Няма те, а ние броим дните откогато изчезна.
Ти си отиде с магията на Шампионската лига. С оня вманиачен мач на " Анфийлд " сред " Ливърпул " и " Атлетико "... или там някъде към него. Изчезна в миг, когато " Лацио " мечтаеше за Скудетото, " Барса " и " Реал " се бяха вкопчили в обичайна за тях борба на върха в Ла Лига, а скромният " Хетафе " караше почитателите му да се гордеят в Испания и Европа. Отиде си тъкмо преди да падне 30-годишната поличба на " Ливърпул " и по този начин жадуваната от славния отбор купа във Висшата лига. Никой не може да им я отнеме, само че в този момент цялата тази еуфория като че ли се загуби към магическото им показване през сезона. Тази красива история, придружена от усмихнатия Юрген Клоп, заречен на мърсисайдци жадувания трофей още при стъпването си на митичния " Анфийлд ", не може да завърши в този момент. Не е почтено.
Уви, през днешния ден не му е времето за теб, само че това не пречи на нас, футболните романтици, да си спомняме за тези магьосници, които ни накараха в този момент да приказваме за теб с тези прилагателни. За Кройф, Марадона, Пеле, Зидан, Феномена Роналдо, Кайзера, Малдини... За нашите си любимци - незабравимия Гунди и изкачилия се на футболния Еверест Христо Стоичков...
Да, в днешните времена на изолираност даже разногласието Меси - Роналдо е някак непотребен, тъй като липсва конкуренцията им през уикенда, която планетата следеше и съпреживяваше. Както и вербалните провокации и даже кавгите сред почитателите преди и след дербитата. Липсваш, да липсваш ни обичани Цар Футбол! Няма те даже на квартално ниво, където всеки уикенд фенове се събираха, с цел да изпитат още веднъж насладата, която ти ни даваш като част от живота ни.
Ако не беше ти, историята на пандизчията Роналдиньо, сприятелил се с убийци и дилъри, с цел да гонят дружно обичаната топка, нямаше да е по този начин впечатляваща. И освен тя...
Може би тази пауза беше здравословна. Целият този футбол през сезона някак си приехме за даденост. И ни накара да подценим твоето въздействие и мощ. Мачове имаше всеки ден и от всеки завършек на света, а ние превключвахме даже някак безгрижно каналите. Може би, тъй като бяхме привикнали с чувството, че постоянно ще бъдеш до нас. И си част от живота ни като работата ни, като празненствата, като хляба а трапезата ни.
Сега? Следим с интерес шампионата на Беларус - единственото състезание в Европа, което продължава да се състои. И няма да е изненада, в случай че ползата към него най-малко онлайн се усили доста през идващите седмици поради теб, скъпи Цар Футбол, а не поради високото майсторство на " Брест ", " Минск " и оня до болежка прочут БАТЕ (Борисов), нямащ нищо общо с Бате Бойко.
Имаме и разтуха или най-малко по този начин си мислим. Паузата може да се окаже и здравословна за безбройните клубове по света, трансформирали обичаната игра в промишленост през последните десетилетия. Факт е, че достолепието и уважението във футбола отстъпиха в един миг на великодушните чекове, многомилионните прехвърляния и жадните за пари мениджъри. Клубната принадлежност от дълго време отстъпи мястото си на ползите. Затова и играчи като Пол Скоулс, Франческо Тоти, Райън Гигс, Франко Барези и Паоло Малдини си остават икони - знаци на предаността и любовта към емблемата на един единствен клуб.
А в настаналата блъсканица може би тимове, ръководители и президенти към този момент усетиха, че са стигнали прекомерно надалеч и в идващите седмици ще премислят някои свои визии. Завесата по тематиката повдигна персонално Джани Инфантино, президентът на ФИФА, заречен, че повече прехвърляния на стойност 100 млн. евро няма да има. Възможно ли е? Времето ще покаже.
Сега мислим единствено за деня, в който отново ще забележим нашите герои на терена. Отново ще отидем да си купим билет и ще седнем на стадиона, с цел да вдишаме оня тежък въздух преди значим мач и ще усетим напрежението, витаещо сред двете наказателни полета при първия съдийски сигнал. Нямаме самообладание да чуем и гласа на коментатора, обявяващ стартовите сформира, да научим последните вести преди конфликта, за който по-късно ще се приказва с дни, седмици или дори месеци. Дори нямаме сега нищо срещу и на съдийските ощетявания. Звучи ненапълно неуместно, само че нали тъкмо те повдигат адреналини и те карат да забравиш на моменти за " първите 7 години " и те изваждат от кожата отново в името на любовта и поклонничеството към Цар Футбол. Да, да - копнеем и за момента, в който новините за ковид ще правят отстъпка на тези за прехвърляния, за травми в борбите или за словесни престрелки, които са част от твоя антураж и твоята неземна магия. Дотогава ще чакаме търпеливо да оздравее светът, а около него и футболът...
любимецо на всички, кой е вярвал, че в миналото ще останеш на втори проект? И ще свириш втора цигулка, въпреки и по независещи от теб аргументи? Метаморфозата обаче не значи, че не мислим за теб. Напротив. И да желаеме просто няма по какъв начин да стане. Невъзможно е, тъй като си потвърдил своята мощ във времето. Успявал си да обединиш народи, противници и отявлени врагове в някои от най-трудните моменти от историята. Разплаквал си корави мъже, карал си деца да мечтаят, заличавал си граници. Ах, къде си в този момент... Липсваш. Ти беше този, който можеше да излекува депресията и подтискащото възприятие, съпровождащо хората, затворени у дома. Имаше силата да окриляваш, да донесеш религия, с цел да забравим неразбираемото бъдеще и несигурното настояще. Няма те, а ние броим дните откогато изчезна.
Ти си отиде с магията на Шампионската лига. С оня вманиачен мач на " Анфийлд " сред " Ливърпул " и " Атлетико "... или там някъде към него. Изчезна в миг, когато " Лацио " мечтаеше за Скудетото, " Барса " и " Реал " се бяха вкопчили в обичайна за тях борба на върха в Ла Лига, а скромният " Хетафе " караше почитателите му да се гордеят в Испания и Европа. Отиде си тъкмо преди да падне 30-годишната поличба на " Ливърпул " и по този начин жадуваната от славния отбор купа във Висшата лига. Никой не може да им я отнеме, само че в този момент цялата тази еуфория като че ли се загуби към магическото им показване през сезона. Тази красива история, придружена от усмихнатия Юрген Клоп, заречен на мърсисайдци жадувания трофей още при стъпването си на митичния " Анфийлд ", не може да завърши в този момент. Не е почтено.
Уви, през днешния ден не му е времето за теб, само че това не пречи на нас, футболните романтици, да си спомняме за тези магьосници, които ни накараха в този момент да приказваме за теб с тези прилагателни. За Кройф, Марадона, Пеле, Зидан, Феномена Роналдо, Кайзера, Малдини... За нашите си любимци - незабравимия Гунди и изкачилия се на футболния Еверест Христо Стоичков...
Да, в днешните времена на изолираност даже разногласието Меси - Роналдо е някак непотребен, тъй като липсва конкуренцията им през уикенда, която планетата следеше и съпреживяваше. Както и вербалните провокации и даже кавгите сред почитателите преди и след дербитата. Липсваш, да липсваш ни обичани Цар Футбол! Няма те даже на квартално ниво, където всеки уикенд фенове се събираха, с цел да изпитат още веднъж насладата, която ти ни даваш като част от живота ни.
Ако не беше ти, историята на пандизчията Роналдиньо, сприятелил се с убийци и дилъри, с цел да гонят дружно обичаната топка, нямаше да е по този начин впечатляваща. И освен тя...
Може би тази пауза беше здравословна. Целият този футбол през сезона някак си приехме за даденост. И ни накара да подценим твоето въздействие и мощ. Мачове имаше всеки ден и от всеки завършек на света, а ние превключвахме даже някак безгрижно каналите. Може би, тъй като бяхме привикнали с чувството, че постоянно ще бъдеш до нас. И си част от живота ни като работата ни, като празненствата, като хляба а трапезата ни.
Сега? Следим с интерес шампионата на Беларус - единственото състезание в Европа, което продължава да се състои. И няма да е изненада, в случай че ползата към него най-малко онлайн се усили доста през идващите седмици поради теб, скъпи Цар Футбол, а не поради високото майсторство на " Брест ", " Минск " и оня до болежка прочут БАТЕ (Борисов), нямащ нищо общо с Бате Бойко.
Имаме и разтуха или най-малко по този начин си мислим. Паузата може да се окаже и здравословна за безбройните клубове по света, трансформирали обичаната игра в промишленост през последните десетилетия. Факт е, че достолепието и уважението във футбола отстъпиха в един миг на великодушните чекове, многомилионните прехвърляния и жадните за пари мениджъри. Клубната принадлежност от дълго време отстъпи мястото си на ползите. Затова и играчи като Пол Скоулс, Франческо Тоти, Райън Гигс, Франко Барези и Паоло Малдини си остават икони - знаци на предаността и любовта към емблемата на един единствен клуб.
А в настаналата блъсканица може би тимове, ръководители и президенти към този момент усетиха, че са стигнали прекомерно надалеч и в идващите седмици ще премислят някои свои визии. Завесата по тематиката повдигна персонално Джани Инфантино, президентът на ФИФА, заречен, че повече прехвърляния на стойност 100 млн. евро няма да има. Възможно ли е? Времето ще покаже.
Сега мислим единствено за деня, в който отново ще забележим нашите герои на терена. Отново ще отидем да си купим билет и ще седнем на стадиона, с цел да вдишаме оня тежък въздух преди значим мач и ще усетим напрежението, витаещо сред двете наказателни полета при първия съдийски сигнал. Нямаме самообладание да чуем и гласа на коментатора, обявяващ стартовите сформира, да научим последните вести преди конфликта, за който по-късно ще се приказва с дни, седмици или дори месеци. Дори нямаме сега нищо срещу и на съдийските ощетявания. Звучи ненапълно неуместно, само че нали тъкмо те повдигат адреналини и те карат да забравиш на моменти за " първите 7 години " и те изваждат от кожата отново в името на любовта и поклонничеството към Цар Футбол. Да, да - копнеем и за момента, в който новините за ковид ще правят отстъпка на тези за прехвърляния, за травми в борбите или за словесни престрелки, които са част от твоя антураж и твоята неземна магия. Дотогава ще чакаме търпеливо да оздравее светът, а около него и футболът...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ