Вицето на Лозан Панов: Нямам и не съм имала чуждо гражданство
Скъпи другари и читатели!
Дължа ви няколко думи. Днешният ден беше (а и към момента е за мен) дълъг, прочувствен и кондензиран със събития като за месец. Има такива дни в живота. И такива решения има - бързи и може би непредвидени.
Тези, които ме познават, знаят, че не съм имала политически упоритости. Днес обаче одобрих да търча по пистата в конкуренцията за президентската институция като претендент за вицепрезидент в тандем с един извънреден човек и експерт, който оценявам и чиято работа и позиции познавам и почитам - господин Лозан Панов. Сигурна съм, че доста от вас се питат това защо ми е. Веднага ще ви кажа. Защото с кряскане и недоволство в обществените мрежи не стават огромни промени. И в случай че не приема такова значимо предложение за тотална промяна на трибуната, рупора и лостовете (случва се един път в живота!), значи, че се помирявам с това. И по-късно не преставам да пиша статуси и да се вайкам, че всяко знамение у нас е за три дни и всяка стихия е в чаша вода. Не се виждам в тази роля - не е съществено и не е почтено. Да откажа би означавало още и че ме е боязън. Защото, когато си споделил " А ", би трябвало да можеш да кажеш и " Б ". И да, несъмнено, че малко ме е боязън, само че аз обичам този мой боязън, тъй като ме кара да мисля и да работя. Преодолявала съм го доста пъти и знам, че не той е заплашителен - ужасно е да му се оставиш. Е, няма да му се оставя.
Знам също, че институциите получават смисъл посредством хората. Иска ми се да се помни, че позицията, за която се кандидатирам, е позиция, която би трябвало да е свободна и налична за всеки български жител с готовност за работа. Не се кандидатирам за принцеса. Знам коя съм и какво нося със себе си. Длъжността е обществена, забележима. И без значение дали спечелим или загубим изборите, аз желая преди, по време на и след цялото това предизвикателство да съм същия човек, майка, брачна половинка, другарка, пишещ човек, повествовател, актьор.
Сигурна съм, че ще печеля доста нови скъпи познанства и другари, както и нови врагове. Наясно съм какво ще ми коства, само че имам мощните плещи на брачна половинка си, на децата си, на околните ми хора, на толкоз доста други познати и непознати, които с нещо съм докоснала. Днес всички те ми засвидетелстваха толкоз доста любов и поддръжка! Знам къде мога да съм потребна - в областите, които мощно ме вълнуват по принцип. Това са обществената политика, насилието, образованието и културата, свободата на словото. Сигурна съм, че когато си отвътре на институциите, можеш да влияеш и променяш доста повече. Не съм член на никоя партия и не бих приела да съм. Не съм имала предпочитание да се кандидатирам за народен представител, не бих приела министерски пост, тъй като не съм човек за партийни обвързаности. Никой в никакъв случай не ми е предложил сходно нещо - дано да уточня, че в този момент всяка дума се чете под лупа.
Предложението от самодейност " Правосъдие за всеки " и господин Панов за мен ВЕЧЕ е голямо самопризнание за моята персонална работа и обществено наличие. Днес то се трансформира и в моя огромна персонална отговорност. Ще направя всичко по силите си, с цел да не се срамувате от мен. Ще изучавам доста, тъй като има доста какво. Ще слушам и ще приказвам.
Да кажа и чисто на практика някои значими неща:
Нямам непознато поданство, не съм имала и не съм правила опити да имам. В обединена Европа не съм усещала нужда да го върша.
Не съм била бежанец - със брачна половинка ми живяхме на остров Менорка и след това във Франция по персонални аргументи и заради обстоятелството, че той не е българин. Всеки месец от тези пет години от лятото на 2015 г до октомври 2020 г) аз прекарвах в България най-малко по две седмици, защото работата ми е била постоянно тук. Тук са децата ми, дребното ми останали родственици, тук заплащам осигуровките си. Не съм изпускала нищо от публичния, културния и политическия живот.
Имам си всичко належащо от моите родители, работата си и фамилията си и нямам потребност да си трансформирам стандарта и да получавам, възприемам или както там се споделя.
Смятам да продължа да върша нещата, които върша, тъй като аз съм същият човек. Кандидатирам се да правя значима социална работа за идващите пет години, само че аз имам живот преди, а уповавам се, и след тях.
Ще играя представленията си. Първо, тъй като това е част от работата ми и не виждам причина да се отхвърлям от нея. Второ, тъй като хората са си купили билети, а това е контракт на доверие сред нас и аз няма да го наруша. И трето, тъй като обичам това.
Ще преподавам на студентите по същите аргументи.
Ще пиша историите си (тези за шатото също!), въпреки и евентуално през нощта. Въпрос на организация е. А и това е моят метод да почивам.
Вероятно няма да съм толкоз дейна тук, само че това е обяснимо и, уповавам се, разбираемо. Ще се изучавам от огромните, които са правели сходни крачки преди мен. Ще се старая всичко идно да не накърни името, което съм основала пред вас. Тук съм.
Благодаря ви от цяло сърце!
И лягам, тъй като през днешния ден пренасяхме с щерка ми багажа ѝ от една студентска квартира в друга и с изключение на всичко друго, влачихме кашони, мъкнахме чанти и в последна сметка успяхме с всичко, с помощта на другари! Дидо, Вики, Мартина, Ники, благодаря ви! Като с публичната работа и политиката е - самичък няма по какъв начин да се оправиш! С хора обаче се подвигат планини. Е, този съответен път във тип на кашон, куфар и няколко супер тежки торби.
Мария Касимова, претендент за вицепрезидент
Дължа ви няколко думи. Днешният ден беше (а и към момента е за мен) дълъг, прочувствен и кондензиран със събития като за месец. Има такива дни в живота. И такива решения има - бързи и може би непредвидени.
Тези, които ме познават, знаят, че не съм имала политически упоритости. Днес обаче одобрих да търча по пистата в конкуренцията за президентската институция като претендент за вицепрезидент в тандем с един извънреден човек и експерт, който оценявам и чиято работа и позиции познавам и почитам - господин Лозан Панов. Сигурна съм, че доста от вас се питат това защо ми е. Веднага ще ви кажа. Защото с кряскане и недоволство в обществените мрежи не стават огромни промени. И в случай че не приема такова значимо предложение за тотална промяна на трибуната, рупора и лостовете (случва се един път в живота!), значи, че се помирявам с това. И по-късно не преставам да пиша статуси и да се вайкам, че всяко знамение у нас е за три дни и всяка стихия е в чаша вода. Не се виждам в тази роля - не е съществено и не е почтено. Да откажа би означавало още и че ме е боязън. Защото, когато си споделил " А ", би трябвало да можеш да кажеш и " Б ". И да, несъмнено, че малко ме е боязън, само че аз обичам този мой боязън, тъй като ме кара да мисля и да работя. Преодолявала съм го доста пъти и знам, че не той е заплашителен - ужасно е да му се оставиш. Е, няма да му се оставя.
Знам също, че институциите получават смисъл посредством хората. Иска ми се да се помни, че позицията, за която се кандидатирам, е позиция, която би трябвало да е свободна и налична за всеки български жител с готовност за работа. Не се кандидатирам за принцеса. Знам коя съм и какво нося със себе си. Длъжността е обществена, забележима. И без значение дали спечелим или загубим изборите, аз желая преди, по време на и след цялото това предизвикателство да съм същия човек, майка, брачна половинка, другарка, пишещ човек, повествовател, актьор.
Сигурна съм, че ще печеля доста нови скъпи познанства и другари, както и нови врагове. Наясно съм какво ще ми коства, само че имам мощните плещи на брачна половинка си, на децата си, на околните ми хора, на толкоз доста други познати и непознати, които с нещо съм докоснала. Днес всички те ми засвидетелстваха толкоз доста любов и поддръжка! Знам къде мога да съм потребна - в областите, които мощно ме вълнуват по принцип. Това са обществената политика, насилието, образованието и културата, свободата на словото. Сигурна съм, че когато си отвътре на институциите, можеш да влияеш и променяш доста повече. Не съм член на никоя партия и не бих приела да съм. Не съм имала предпочитание да се кандидатирам за народен представител, не бих приела министерски пост, тъй като не съм човек за партийни обвързаности. Никой в никакъв случай не ми е предложил сходно нещо - дано да уточня, че в този момент всяка дума се чете под лупа.
Предложението от самодейност " Правосъдие за всеки " и господин Панов за мен ВЕЧЕ е голямо самопризнание за моята персонална работа и обществено наличие. Днес то се трансформира и в моя огромна персонална отговорност. Ще направя всичко по силите си, с цел да не се срамувате от мен. Ще изучавам доста, тъй като има доста какво. Ще слушам и ще приказвам.
Да кажа и чисто на практика някои значими неща:
Нямам непознато поданство, не съм имала и не съм правила опити да имам. В обединена Европа не съм усещала нужда да го върша.
Не съм била бежанец - със брачна половинка ми живяхме на остров Менорка и след това във Франция по персонални аргументи и заради обстоятелството, че той не е българин. Всеки месец от тези пет години от лятото на 2015 г до октомври 2020 г) аз прекарвах в България най-малко по две седмици, защото работата ми е била постоянно тук. Тук са децата ми, дребното ми останали родственици, тук заплащам осигуровките си. Не съм изпускала нищо от публичния, културния и политическия живот.
Имам си всичко належащо от моите родители, работата си и фамилията си и нямам потребност да си трансформирам стандарта и да получавам, възприемам или както там се споделя.
Смятам да продължа да върша нещата, които върша, тъй като аз съм същият човек. Кандидатирам се да правя значима социална работа за идващите пет години, само че аз имам живот преди, а уповавам се, и след тях.
Ще играя представленията си. Първо, тъй като това е част от работата ми и не виждам причина да се отхвърлям от нея. Второ, тъй като хората са си купили билети, а това е контракт на доверие сред нас и аз няма да го наруша. И трето, тъй като обичам това.
Ще преподавам на студентите по същите аргументи.
Ще пиша историите си (тези за шатото също!), въпреки и евентуално през нощта. Въпрос на организация е. А и това е моят метод да почивам.
Вероятно няма да съм толкоз дейна тук, само че това е обяснимо и, уповавам се, разбираемо. Ще се изучавам от огромните, които са правели сходни крачки преди мен. Ще се старая всичко идно да не накърни името, което съм основала пред вас. Тук съм.
Благодаря ви от цяло сърце!
И лягам, тъй като през днешния ден пренасяхме с щерка ми багажа ѝ от една студентска квартира в друга и с изключение на всичко друго, влачихме кашони, мъкнахме чанти и в последна сметка успяхме с всичко, с помощта на другари! Дидо, Вики, Мартина, Ники, благодаря ви! Като с публичната работа и политиката е - самичък няма по какъв начин да се оправиш! С хора обаче се подвигат планини. Е, този съответен път във тип на кашон, куфар и няколко супер тежки торби.
Мария Касимова, претендент за вицепрезидент
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ