Председателят на ДАЗД д-р Елеонора Лилова със специално обръщение по повод 1 юни
Скъпи дребни, пораснали и още по-пораснали деца,
В навечерието на най-слънчевия и ухилен празник – празника на децата, за мен е чест да насочва своя привет към вас – децата, родителите и всички възрастни, които ги отглеждат, възпитават и се грижат за тях.
Пожелавам на всяко дете да пораства обичано, да бъде мощно пред провокациите, да не стопира да бъде любопитно към пъстрота свят, да се развива и реализира едно по едно всички значими неща в живота, които го вършат щастливо.
Първи юни е празник за дребни и огромни. И освен родителите, само че и бабите и дядовците, лелите и чичовците, и всички експерти, които се грижат за децата, ще демонстрираме своята специфична любов към тях. В усмивките и балоните, въртележките в парка, топящия се сладолед и дребните изненади се крие топлият сексапил на този празник. Но най-ценният подарък за едно дете е прегръдката на мама и тате, тъй като на света няма по-специална обич от тази на родителите към децата.
Майчините и бащините думи са вълшебни – те дават мощ и кураж в моменти на решения; те са смисъл и опора в дните на самотност и притеснение; те са лек за детето, когато е болно. Родителските думи имат силата на неписан закон. Те могат да окрилят детето, само че и могат и да подрежат криле. Затова е значимо с думите си да подсещаме на децата какъв брой ги обичаме и с какъв брой горделивост и наслада ни изпълват, когато съумяват. Ние сме техния модел за подражателство и би трябвало да сме добър образец за тях през днешния ден, с цел да бъдат те сполучливи и щастливи на следващия ден.
Посветих професионалния си живот на децата и в случай че в този момент предпочитам, отново ще го направя. Защото за децата си заслужава същински да се живее. И някъде там в сложния разговор по тематиката за най-хубавото за нашите деца, сред недоверието в институции и несъвършенството на документи, би трябвало да си признаем, че и най-хубавите текстове, и най-хубавите обещания нямат никакъв смисъл, в случай че няма положителни експерти, които да ги осъществят на процедура. Работата с деца не е единствено специалност, а идея за всеки, който я е избрал. За нея се изисква човек да има огромно и положително сърце, желание за себеотдаване, доста самообладание и обич към всяко дете.
Вярно е, че никой не е идеален и е човешко да бъркаме, само че когато сме се отдали на децата, всички ние би трябвало да се стремим към съвършенство. Убедена съм, че в случай че се стараем повече като родители и упражняваме с обич специалностите си, ще сме свършили най-важното, с цел да създадем децата щастливи. Ако всички ние дружно си оказваме помощ и демонстрираме на децата какво е любов, правдивост, капацитет, можем да реализираме повече и да им осигурим освен едно щастливо детство, само че и щастливо бъдеще.
Имам една фантазия – всеки ден да бъде 1-ви юни. Защото това е денят, в който си спомняме, че и ние сме били деца, и ние сме пораствали с обелени колене, вършели сме пакости, избухвали сме в смях или сълзи от изтощение. Мечтая да запазим тази част от себе си за всеки ден – частта от детското любознание, доброжелателността и чистотата в сърцата ни. Мечтая децата на България да вървят самоуверено напред, да се учат и развиват гениите си тук – в нашата татковина.
Вярвам, че ще намерим правилните пътища един към различен, ще поддържаме връзка рационално и почтено, с мисълта, че би трябвало да бъдем добър образец за децата ни, и го вършим, тъй като желаеме най-хубавото за тях. Така както един ден те ще станат родители и по остаряла българска традиция те ще желаят най-хубавото за своите деца.
Честит празник, деца!
Елеонора Лилова, ръководител на Държавната организация за протекция на детето
В навечерието на най-слънчевия и ухилен празник – празника на децата, за мен е чест да насочва своя привет към вас – децата, родителите и всички възрастни, които ги отглеждат, възпитават и се грижат за тях.
Пожелавам на всяко дете да пораства обичано, да бъде мощно пред провокациите, да не стопира да бъде любопитно към пъстрота свят, да се развива и реализира едно по едно всички значими неща в живота, които го вършат щастливо.
Първи юни е празник за дребни и огромни. И освен родителите, само че и бабите и дядовците, лелите и чичовците, и всички експерти, които се грижат за децата, ще демонстрираме своята специфична любов към тях. В усмивките и балоните, въртележките в парка, топящия се сладолед и дребните изненади се крие топлият сексапил на този празник. Но най-ценният подарък за едно дете е прегръдката на мама и тате, тъй като на света няма по-специална обич от тази на родителите към децата.
Майчините и бащините думи са вълшебни – те дават мощ и кураж в моменти на решения; те са смисъл и опора в дните на самотност и притеснение; те са лек за детето, когато е болно. Родителските думи имат силата на неписан закон. Те могат да окрилят детето, само че и могат и да подрежат криле. Затова е значимо с думите си да подсещаме на децата какъв брой ги обичаме и с какъв брой горделивост и наслада ни изпълват, когато съумяват. Ние сме техния модел за подражателство и би трябвало да сме добър образец за тях през днешния ден, с цел да бъдат те сполучливи и щастливи на следващия ден.
Посветих професионалния си живот на децата и в случай че в този момент предпочитам, отново ще го направя. Защото за децата си заслужава същински да се живее. И някъде там в сложния разговор по тематиката за най-хубавото за нашите деца, сред недоверието в институции и несъвършенството на документи, би трябвало да си признаем, че и най-хубавите текстове, и най-хубавите обещания нямат никакъв смисъл, в случай че няма положителни експерти, които да ги осъществят на процедура. Работата с деца не е единствено специалност, а идея за всеки, който я е избрал. За нея се изисква човек да има огромно и положително сърце, желание за себеотдаване, доста самообладание и обич към всяко дете.
Вярно е, че никой не е идеален и е човешко да бъркаме, само че когато сме се отдали на децата, всички ние би трябвало да се стремим към съвършенство. Убедена съм, че в случай че се стараем повече като родители и упражняваме с обич специалностите си, ще сме свършили най-важното, с цел да създадем децата щастливи. Ако всички ние дружно си оказваме помощ и демонстрираме на децата какво е любов, правдивост, капацитет, можем да реализираме повече и да им осигурим освен едно щастливо детство, само че и щастливо бъдеще.
Имам една фантазия – всеки ден да бъде 1-ви юни. Защото това е денят, в който си спомняме, че и ние сме били деца, и ние сме пораствали с обелени колене, вършели сме пакости, избухвали сме в смях или сълзи от изтощение. Мечтая да запазим тази част от себе си за всеки ден – частта от детското любознание, доброжелателността и чистотата в сърцата ни. Мечтая децата на България да вървят самоуверено напред, да се учат и развиват гениите си тук – в нашата татковина.
Вярвам, че ще намерим правилните пътища един към различен, ще поддържаме връзка рационално и почтено, с мисълта, че би трябвало да бъдем добър образец за децата ни, и го вършим, тъй като желаеме най-хубавото за тях. Така както един ден те ще станат родители и по остаряла българска традиция те ще желаят най-хубавото за своите деца.
Честит празник, деца!
Елеонора Лилова, ръководител на Държавната организация за протекция на детето
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ