Край на бягството на държавата
Скъпи другарки и приятели,
Дами и господа,
Уважаеми посетители,
Благодаря за присъединяване ви в тази национална среща. Тя е начало на един развой, който няма да бъде лек. Днес, ние, българските социалисти, предлагаме нещо друго, което не сме правили до момента. Предлагаме нещо ново и като форма, и като наличие. Досега постоянно излизахме пред вас с стратегия за ръководство, с опция на ГЕРБ. Днес това е друго - не предлагаме опция на ГЕРБ, а опция на системата, основана в годините на прехода, за която всички имаме принос.
Днес не се обръщаме към политическите си съперници, през днешния ден ние се обръщаме към народа си. Можем ли да събудим и обединим националната си сила, да сложим завършек на прехода и да очертаем небосвод и различен път за развиване на България? Имаме ли сили да се освободим от разделянето в предишното - българи против българи, и да се обединим българите за бъдещето към няколко основни за съществуването ни, като народ и страна, въпроси. Днес ние не ви предлагаме подготвени и точни решения, не претендираме, че сме най-умни, всезнаещи и единствени. Не сме. Днес се обръщаме към всеки наш съотечественик: чуйте концепциите ни и който има предпочитание, по Вазовски - кой с каквато опция, сили и пълномощия разполага, да се включи в този развой.
Имаме потребност от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, правдивост и семейство. Някои от концепциите ни ще бъдат оспорвани. Знаем и дано бъде по този начин. В разногласието се ражда истината. Някои ще ядосат избрани кръгове и ползи. Ще има опозиция. Предупреждаваха ни за това. През цялото време споделях на екипите, които работеха: "Не се стъписвайте пред имена и групировки. Трябват ни храброст на концепциите, непоквареност на хората и поредност в дейностите. Докато творите, мислете единствено за едно - ползите на българина и суверeнитета на страната. "
Защо вършим това?
Защото 29 години политически неточности, обир на национални запаси, сговор сред власт и пари, сред леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доцент Петър Иванов, шеф на Демографския институт на Българска академия на науките: "България е в клинична демографска гибел. България изчезва. " С максимален негативен приръст сме в света, с най-висока смъртност сме в света, най-бедната страна в Европа, с най-ниско образовани деца. Ето за това го вършим. Това не може да продължава. Тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания, само че всички го виждат. И тя не може да бъде кърпена. Тя просто би трябвало да бъде изменена. Ето по какъв начин. Това е нашето предложение към вас:
В годините на прехода страната дава своите пълномощия на пазара, мислейки, че той ще се саморегулира, само че не се сътвориха условия за свободна конкуренция, дори съзнателно изкриви тези условия. И огромните, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната самодейност, потъпкаха междинния и дребния бизнес. Държавата трансферира своите отговорности на частни структури. И те заработиха в собствен интерес, а не в публичен. Тези стопански кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да ръководи, тази заварка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна страна, само че в действителност тя дърпа конците на същинската и нашата цел е да върнем силата на достоверната, същинската страна. Не сме идеалисти. Знаем какъв брой е рисково и мъчно това. Знаем какви сили и пари стоят против това, само че желаеме да го създадем. Ето по какъв начин:
Предлагаме
да спрем разграбването на националните благосъстояния
В момента, вместо обществото да се употребява от тях, малко на брой ги експлоатират за лично замогване. Нека да обсъдим умерено, с причини, опцията стратегически за страната предприятия да бъдат неразрешени освен за приватизация, само че и за концесия. Веднага ще ни опонират - страната е неприятен собственик. Уважаеми съперници, почитаме вашето мнение, само че сякаш към този момент се изтърка. И първи го осъзнаха Франция, Германия, Унгария, Чехия, където освен че страната държи контрола над стратегически обекти, само че даже пристъпиха към назад изкупуване на активи. При нас обаче противоположната наклонност продължава. Новият закон за така наречен безконечни концесии за по 50 и 60 година в действителност е скрита приватизация. Най-яркият образец за това е концесията на летище София, която се задава. Друг образец за липса на държавнически разсъдък е отводът на страната да взе участие в процедурата за закупуване на ЧЕЗ - стратегически бранш за България и за българския народен интерес. Радваме се, че Комисия за защита на конкуренцията прояви разсъдък и подготвеност и спря договорката за продажбата. Поздравявам всички, които положихме старания да обясняваме, че тази продажба нарушава освен законодателството на страната, само че и на българския интерес. Разбира се, че ние сме за това да има равнопоставеност на държавната, общинската и частната благосъстоятелност. Разбира се, че не сме за това да зачеркнем концесионирането - живеем в актуален свят и знаем какви са механизмите на пазарната стопанска система, само че салдото беше тотално нарушен. Равновесието би трябвало да бъде възобновено. Конкретно предлагаме да обсъдим - тези стратегически обекти, които са неразрешени за приватизация, да бъдат неразрешени и за концесия. Защото считаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, български летища и пристанища, Български пощи, многопрофилни и профилирани лечебни заведения, български плажове, ВиК-сектор; в региона на културата - НДК; в региона на спорта - национални игрища и спортни бази; в региона на енергетиката - Българския енергиен холдинг. Подлагаме това на полемика през идващите месеци за намиране на най-вярното решение.
Тези предприятия предлагаме да се ръководят не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и възнаграждение, което зависи от облагите му. Подготвили сме и съответен законопроект за това, което ще се предложи на разискване.
Вторият въпрос е - каква стопанска система желаеме да развиваме. Икономика на парче, без обществени вложения, с експорт на първични материали, или дълготрайно планувана, с премислени обществени вложения, с експорт на продукция с висока добавена стойност. Ние предлагаме второто. Макар и доста закъснели, би трябвало да стартираме да градим лично, българско,
родно произвеждане и земеделие
което не е 70% подвластно само и единствено от европейски пари и дотации. Как да стане това? Нашите експерти поработиха с учените от Българска академия на науките, за което благодаря на всички външни специалисти, които ни помагаха. Предлагаме България да развива предпочитано, целеустремено, с дейности за привличане на вложения следните браншове, за които има капацитет: електротехника и електроника, осведомителни технологии, земеделие и хранително-вкусова индустрия, машиностроене, транспортно съоръжение, фармацевтика, химическа индустрия и произвеждане на произведения от каучук и пластмаса. Как да стане това?
Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането. Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в този момент не може да откри сигурна среда за вложения. Държавата би трябвало да взе участие с дялово вложение, а на вложителите да се предложи обществен капиталов пакет. Държавата да построи инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се усили с 500 млн. лева
Един от най-големите проблеми на страната ни са районните ни разлики. Те водят до обезлюдяване на цели райони, скупчване на популацията и стопанската система в огромните градове, с всички тежки последствия от това - пустеещи аграрни земи, напускащи страната българи. Предлагаме оттук насетне всички политики да пречупваме през районите. Предлагаме да дискутираме модел на регионализация на икономическата, просветителната, здравната и обществената политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието. На базата на сериозен разбор на естествените дадености, човешкия фактор и пазарните благоприятни условия на всеки район, който още веднъж направихме със експерти, предлагаме високотехнологични производства да се развиват в региона на осведомителните услуги в София и Варна, компютри и електроника - в София, Пловдив, Благоевград, Ботевград. Средно високи и приблизително ниски софтуерни производства, да вземем за пример химическа индустрия - Варна, Русе и Пловдив, неметални произведения - Габрово, Враца и Шумен, коли - Ловеч и Ямбол. Нискотехнологично произвеждане - храни - Ямбол и Сливен, текстил - Габрово, хартия - София, Пловдив, Пазарджик. Тези производства би трябвало да покрият територията на цялата страна, тъй че да избегнем концентрацията на стопанска система, опазване на здравето, обучение и население единствено в огромните градове и да стартираме малко по малко да се оправяме с обезлюдяването на останалите градове.
Към това в нашето предложение има специфична стратегия за Странджа-Сакар, изключително на фона на това, което се случва в този момент, както и
стратегия за развиване на изоставащите райони
Това предстои на доста диалози, доработки. Ние сме създали стратегия за среща във всеки район и правене на обособена стратегия за покритието на всеки район. Вече започнаха да идват оферти. Искам да поздравя сътрудниците от Монтана, които към този момент ни изпратиха извънредно професионално и съществено квалифицирано предложение за развиване на района си. Така ще създадем през идващите месеци за всеки от районите.
Този упорит проект за развиване на промишленост и произвеждане има един голям проблем, който може да го спъне. Това са фрагментите и работната ръка. Голяма неточност е да се счита, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото противодействие: нямаме - ще си внесем. Не! Нямаме - ще си произведем български фрагменти. Заедно с огромните работодатели, производители, междинни и дребни компании разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един доста изчерпателен разбор - от какви фрагменти има потребност стопанската система ни през днешния ден и по какъв начин да обвържем тези фрагменти и тяхната подготовка с образованието.
Днес имаме потребност от обмисляне освен на произвеждане, само че и обмисляне на специалностите, които България би трябвало да приготви - бройките, местата в университетите и обвързването на тези фрагменти след завършването им с работа в българската стопанска система. Ето за какво ние предлагаме: тези бройки по специалности да бъдат държавна грижа. Там образованието да бъде гратис. Държавата да дава стипендии, безлихвени заеми и помощ на тези експерти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за избран интервал от време да работят в България, откакто страната влага в техните познания и умения. Но дано те по-късно да влагат тези познания и умения в интерес на българското общество за избран интервал от време.
За подобен привързан модел на стопанската система с районите, със междинните учебни заведения, университетите има потребност от най-малко три неща, които страната би трябвало да направи, с цел да тръгне този модел. Първо - данъчни тласъци. По-ниски налози за произвеждане в слаборазвитите региони за избран интервал от време на тези вложители, които се съгласят там да открият произвеждане и да наемат работна ръка. Второ - отбрана на българското, родното произвеждане, в името на българската храна, на отбягване на второто качество - посредством налагане на % от български храни в комерсиалните вериги. Нека обсъдим умерено, с причини, само че да стартираме от през днешния ден - понижаване на Данък добавена стойност върху храните и резултата от това понижаване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.
Знаем каква конструкция на земеделието имаме. Десетина семейства в България владеят земеделската земя. Десетина семейства в България получават най-високите дотации. Предлагаме да се постави таван на дотациите. Субсидиите да се преразпределят към произвеждане на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предлагаме
земеделската земя да се употребява единствено за аграрни потребности
а не за търговски и капиталови ползи. Предлагаме да намерим запас, каквото и да коства това на страната, с цел да се възстановят "Напоителни системи ", които през годините на прехода бяха разрушени. Без тях, по този начин настояват всички аграрни производители, те няма да могат да развият съответно и съвременно земеделие.
На трето място - доста вложения в просвета и високи технологии, с цел да имаме такава стопанска система и такова земеделие. Имаме потребност от високотехнологични решения при създаването на нови артикули и услуги. В България има капацитет за просвета, има хора, само че няма държавна грижа за тях. Светът крачи бързо към изкуствения разсъдък. Вместо да търсим способи да въведем цифрово обучение, цифрова стопанска система, ние в България към момента спорим за черно-бели учебници за небогати деца и цветни за по-богатите. Не крачим с огромните стъпки на света, който се движи доста бързо напред. Предлагаме да се влага публично-частен запас в следните браншове: просвета - химия, биология, математика, физика и материалознание. Образованието и науката ще ни изтеглят като страна. И тук страната се отдръпна. Учебниците се пишат от частни екипи, с доста пари и със противоречиво наличие. Част от публичния запас отиде в частни учебни заведения, Неправителствени организации въздействат на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да проучват. Нашата грижа е страната и тук да си поеме ролята, да подсигурява качество и наличие в образованието и да го върже с на практика умения в стопанската система.
Предлагаме
безвъзмездни детски градини
един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно наличие на история, български език, фамилни полезности. Напоследък доста неща се случват, само че ще заявя с цялостно схващане за рисковете от това - не на джендър идеологията в българските учебни заведения. Общественият запас да отива за държавни и общински учебни заведения. Голямата цел, която си слагаме, е насърчаване на аналитични умения у децата, образование, освен наизустяване на материала, и просвета. Харесваме да четем всевъзможни книги, само че "Борба " на Христо Ботев и "Епопея на забравените " на Вазов са ни по-скъпи от "Робинзон Крузо ". Семейните и християнските полезности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че Българи и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в учебното заведение и при децата, тъй като губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, би трябвало да дадем отпор на това с същинските полезности - жанр, родно място, семейство, съвременно и обичайно обучение, съчетани в едно.
Ние предлагаме нещо друго от досегашното, що се отнася до образованието, а то е просветителна система, обърната и приспособена към цифровото потомство - това е бъдещето. Това е бъдещето на поколението, което в този момент пораства, и в случай че не се подготвим, още веднъж ще бъдем несъответстващи на международните и европейски трендове. Нека развиваме обичайно и електронно смесено образование. Можем да използваме обществени мрежи в образователния развой, импровизиране на образованието, учене в мрежа, потребление в образователния развой на интернет. Създаване на модел на университет във виртуалното просветително пространство, в който да се получава цялостна информация за университета, да се дават съществени административни просветителни услуги и дейно отдалечено образование. За всички ни е ясно, че системата за образованието плаче за смяна, би трябвало да я създадем, с най-високата цел обаче - създаване на отзиви, опция за разбор, ценностна система у младежите. Ценностната ни система се разгражда, само че и освен там. Тя се разгради и в различен основен бранш - опазването на здравето.
Знаете ли кои са най-често използваните думи в диалог за опазване на здравето - остойностяване на клинична пътека, доплащане, реимбурсиране, източване на Здравната каса. Къде е индивидът в тази работа? Все повече пари се дават за опазване на здравето, все по-малко пациенти оставаме и все по-големи проблеми имаме. Тази система е тотално сбъркана. Тя не може да се кърпи, а би трябвало да се обърне с хастара на открито и предлагаме следното, още веднъж споделям с цялостно схващане какъв брой хора и през днешния ден, и на следващия ден, и вдругиден ще разгневим, и какво ще се изправи против нас. Когато работехме, някой от екипите сподели: "Това, което пипаме тук, против нас 1,5 милиарда лева ползи има. " Това, което пипаме в лекарствената политика, която ще ви предложим, са ползи за 2-3 милиарда лева Неслучайно започнах с думите - храброст на концепциите, непоквареност на хората и поредност в дейностите.
В момента има държавни и частни лечебни заведения, които употребяват пари от НЗОК, където всички си внасяме здравните вноски. Днес лечебните заведения са търговски сдружения и са съсредоточени в огромните градове, няма го главния принцип в опазването на здравето - досегаемост. Става въпрос за голяма централизация - 68 лечебни заведения в София, само че 2 във Видин, по 3-4 в Североизточния район. Тази диспропорционалност би трябвало да бъде преодоляна. Предлагаме нова държавна политика в опазването на здравето -
държавните и общинските лечебни заведения да не са търговски сдружения
да се отпишат от Търговския указател и да се записват като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, които не работят за комерсиална облага, работят като лечебни заведения и да употребяват запас от НЗОК. Не можем да забраним частните лечебни заведения. Живеем в актуален свят, почитаме Конституцията и равнопоставеността на държавна, общинска и частна благосъстоятелност. Ако частните лечебни заведения обаче желаят да получават пари от Здравната каса, то те дано бъдат по този начин положителни да се отпишат от Търговския указател, да се заличат като търговски сдружения, които работят за комерсиална облага, да се записват по Закона за лечебните заведения, да бъдат лечебно заведение и тогава да употребяват ресурса за НЗОК, за който всички ние си плащаме вноските. И в живота, и в бизнеса, и в опазването на здравето човек би трябвало да има избор. Ако не желаят да създадат това и желаят да си останат търговски сдружения, които работят за облага, то дано да си основат система за частно финансиране, механизъм за обезпечаване, доплащане от всеки пациент, който желае да отиде там и може да си го разреши, тъй като има средствата за това. В този случай те няма да употребяват средства от Здравната каса.
Поради тежката централизация хората нямат достъп до опазване на здравето и за едно раждане се пътува по 100 км, с цел да се стигне до болница. Предлагаме нова държавна политика за районно опазване на здравето - във всеки район лечебните заведения се сплотяват в холдингова конструкция и включват незабавен медицински център, регионален център за извънболнична здравна помощ, регионална болница за интензивно и профилирано лекуване, регионални центрове за интегрирани здравно-социални услуги. Тази система подсигурява достъп до 30 мин. и разстояние от 50 км.
Що се отнася до индивида, предлагаме
понижаване на Данък добавена стойност за медикаментите
и медицинските произведения. Време е за този сериозен и необорим диалог - диференциране на Данък добавена стойност за медикаменти, медицински произведения и храни. Държавата трансферира своята отговорност и в лекарствената политика, като всяка болница може да направи социална поръчка и да си достави медикаменти и медицински произведения, и има разлики в цените на медикаментите в другите лечебни заведения до 50 лева Ние предлагаме годишно държавно установяване на цените на медикаментите от реимбурсния лист и медицинските произведения както за лечебните заведения, по този начин и за аптеките. Това отстранява разпокъсаността и правенето на публични поръчки от всяка болница. Не всяка можем да подозираме в недобра социална поръчка, която недобра социална поръчка води до увеличение на цените на медикаментите за хората. Предлагаме и възбрана на реекспорта на медикаменти и персонално здравно досие, сплотяващо цялата информация за всеки пациент на всеки стадий от живота му и на болестта му, с цел да се прекратят злоупотребите и измамите със здравния статус на хората.
На работещите в здравната система - разпоредба за образуване на работна заплата в държавните лечебни заведения, гарантираща почтени базови приходи и с действително остойностяване на труда.
Сега доста хора ще реагират, че няма пари, че ще провалим бюджета.
Пари има, само че доста се краде
друго няма - предпочитание за ограничение на тези обири. Политиката се храни от тези обири и няма интерес това да спре.
Създаваме нови и нови органи за битка с корупцията, а тя пораства. Скоро имах опция по-спокойно и дълго, в границите на 3-4 дни, да беседвам с проф. Стиглиц. Разговаряхме за корупцията като причина за неравенства. Споделих българския опит в годините обратно, а и скорошния, в който обсъждахме следващия нов антикорупционен орган. Той ми сподели: "Едно време корупцията се показваше в предоставяне на подкупи, а битката с корупцията - да заловиш това. Сега тя промени своята конструкция в целия свят и съм сигурен, че е по този начин и при вас, в България. Сега корупцията не е просто даваш или взимаш рушвет, тя е заложена в самите правила, в законите, натам се насочете и се борете. "
Разбира се, че професорът е прав, и ние сме дискутирали с вас и този вид, и знаем, че има две равнища на корупция - по високите и по ниските етажи на властта. Корумпиращите - корпорации, частни ползи и кръгове, и корумпираните - политиците и взимащите решения, просто се схванаха и си сътвориха модел, който е облечен в закон. Въпросът към този момент не е единствено да хванеш на места някой с рушвет, това е следствието. Въпросът е да разбиеш модела, да промениш разпоредбите. Примерът с медикаментите - по какъв начин предлагаме този модел да се промени. Не всяка болница да си прави социална поръчка, където има заложени и законови, и софтуерни благоприятни условия за корупция, които водят до увеличение на цените на медикаментите и до неравенства. Нека променим модела. Нека това да се прави от страната, дано тя един път годишно да дефинира цените на тези медикаменти. Махаме повода, която е заложена в разпоредбите, в нашите оферти, а не гоним последствията.
Второто равнище на корупцията - тази, която мори всеки човек, когато опре до бюрокрацията. Досега, на места, на 100, на 1000 случая се хваща 1 служител с рушвет и това нищо не промени в годините. Залагаме нови правила за ограничение на субективния фактор посредством електронна здравна карта и здравно досие в опазването на здравето, обединен електронен данъчен указател на финансите, национална електронна система по заетостта, единна електронна просветителна система. Защо мислите, че толкоз години няма електронно държавно управление, толкоз пари се наляха в това? Защото то не е комфортно, то ще спре течовете, кражбите и подкупите. Ето това би трябвало да създадем - махаме аргументите за корупцията, не кърпим последствията и сътворяваме едно съвременно електронно ръководство, което да лимитира субективния фактор и затова - и корупцията.
Всичко до момента е причина за беднотия и неравноправие. Всичко, което ще кажа, е предложение по какъв начин да променим това и има една цел - висок стандарт на живот, добър живот за хората, по-високи приходи, първа стъпка - прекъсване на демографския срив, и втора стъпка - опит да обърнем наклонността в демографската злополука.
Това може да стане. Ако с тези оферти до момента осигурим по-добро здраве, повече работа и българско произвеждане, повече опция да останат младежите в България, откакто завършат, в случай че осигурим некорумпирана и сигурна среда, то по какъв начин още през държавната политика да помогнем на народа си да живее по-добре и да увеличим приходите?
Да стартираме от младите. Можем ли да дискутираме, уважаеми българи, до момента в който учат, да им дадем облекчени условия за заем и за стипендия? Когато решат да създадат фамилии, можем ли да им осигурим по-ниски лихви за заем за жилища против ипотека? За децата им, когато се родят, можем ли, като страна, да осигурим безвъзмездна детска градина? Може ли детските им храни да са с понижен Данък добавена стойност? Колко ще коства това на страната, само че и какъв ще е резултатът? За фамилиите им - можем ли да имаме фамилно подоходно облагане, в случай че работят и имат деца?
За междинната класа, която редовно е убивана. Може ли през данъчната политика да им се помогне? Толкова години водим спор за прогресивното облагане. Нека потърсим единодушие в обществото на правилото на взаимност. Нека беседваме и с богати, и с небогати, и да намерим онази канара на прогресивно облагане, която е обективна и всички ще одобряват. Вероятно ще има и срещу, само че в случай че се мисли за правдивост и взаимност, ще намерим това сечение на ползите. Сега още веднъж ще ни кажат: "По комунистически в този момент те желаят да вземат от богатите и да дадат на бедните. " Нека да забележим по какъв начин по комунистически това става в некомунистическа Америка, в некомунистическа Европа. Такава система на данъчно облагане съществува там.
За пенсионерите търсим диалог - ще преизчислим ли най-сетне всички остарели пенсии и какъв брой ще ни коства това? Няма здрав разсъдък в България, който да е склонен, че може да се живее умерено с 200 лева пенсия. Трябва да намерим решение за
преизчисление на всички пенсии
Една по този начин развита България, със лична стопанска система, със постоянна обществена, здравна и просветителна система, с лимитирана корупция ще има друга тежест в нашето общо семейство - обединена Европа. Неслучайно споделям обединена, тъй като обединена Европа към този момент е в риск. Не единствено поради напускането на Англия, поради тежките несъгласия вътре сред старите страни членки и новите, поради огромните против дребните, поради ядро против външна страна.
Защо стигнахме дотук? Защото политическите елити на Европа направиха доста неточности, само че наподобява не се поучиха от тях. Лека-полека Европа се трансформира от съюз на полезности в съюз на ползи. Европа не остана настрана от този развой на слепване на политически кръгове и финансови потоци. Това докара до основаване на правила, които пазят тях, а не европейските жители. Грешките доведоха и до бюрократщина, която сътвори прекалено много спънки за дребния бизнес. Вместо облекчение за свободно придвижване на артикули - стотици условия спъват свободната търговия. Вместо свободно придвижване на хора - пакет за подвижност, който го лимитира. Вместо равнопоставеност - решения от позиция на силата: или слушаш и се огъваш, или ще ти спрем парите. Вместо обществен дирек и обществени права - нарастване за служителите в Брюксел с 8 милиарда повече за тях. Като похлупак на всичко - тотално сбърканата политика по мигрантските въпроси. И през днешния ден старите европейски водачи се чудят за какво народите ни се подлъгват по популистки и крайни партии. Защото им омръзна, сътрудници, тъй като не ги чуха години наред, тъй като политическата класа се облагодетелства за тяхна сметка, тъй като заличихте ляво и дясно и се прегърнахте, сякаш поради националните си ползи, а в действителност поради персоналните си, и тъй като не проумяхме в точния момент, че или ще стартираме смяната вътре, от себе си, или народите ни ще ни пометат всички заедно.
Уважаеми сътрудници и посетители,
За пръв път приказвах по този начин в централата на Организация на обединените нации преди година и половина, на съвещание на Социалистическия интернационал, и видях доста шокирани очи тогава от такива думи. След това, в България, по време на президентската и парламентарната акция говорихме по този начин и понесохме заплашителен удар. Това беше заклеймявано като антиевропейско и от наши, и от непознати. Да поискаш анулация на Постановление 208 за мигрантите беше осквернение. То беше наричано нарушение на човешки права, липса на съчувствие и сърце, и всичко черно, което се сетите и спомняте.
За да се стигне до вчерашния ден, когато същите хора, които ни клеймяха, се съгласиха да подпишат искане на "БСП за България " да се забрани на държавното управление да подписва двустранни контракти за връщане на мигранти в България. Година и половина ни дели от това първото, жигосаното, и от това, което се случи през вчерашния ден.
Уважаеми приятели и другарки от Българска социалистическа партия,
Същото ни се случи и с Русия. Години наред твърдим, че Русия не ни е зложелател, българският народен интерес изисква
да възстановяваме връзките си с Русия
да строим, да търгуваме, да пътуваме, да имаме културен продан и че глобите ни вредят. Преди две години половин Европа ни скочи, че ще променяме европейското бъдеще на България. Днес най-големите европейски водачи в Москва търсят стратегическо партньорство. Когато преди доста години Българска социалистическа партия показа за първи път въпроса за връзките с Китай, и тогава реакцията е била извънредно остра, четейки обратно във времето. Днес Китай става мечтан сътрудник от цяла Европа. Част от обществото в България упреква Българска социалистическа партия, че желаеме и положителни връзки и със Съединени американски щати, като споделят: "Щом е по този начин, значи сте русофоби. " Какво е това, уважаеми българи, политика на крайностите, на филите и фобите? И докога ще се разделяме по този начин. Кое може да ни сплоти? Едно само - българският народен интерес, който мисля, че диктува уравновесена външна политика с четирите сили в света - Европа, Русия, Съединени американски щати и Китай, с доста ясни и безапелационни национални позиции, а не с васално и чинно отношение и съдружници в тези наши политики. Търсене на съюзи, на кардинална и на ценностна основа.
Ще кажа нещо, което го няма в материала и надали ще се хареса на мнозина, даже и в нашата партия, даже и в ПЕС, само че го предлагам за полемика - тематика Вишеградска четворка. Сигурна съм, че ще има бурна реакция против това, само че ви убеждавам, че единствено след 1-2 година съперниците ще се убедят, че съм права. Скоро имахме европейска делегация на задача в Българска социалистическа партия и там се чу изречението във връзка на Истанбулската спогодба: "Постъпваш като Орбан, който разрушава нашите полезности. " Добре, Орбан е десен политик, само че Словакия се ръководи от партия от нашето политическо семейство, наши политически сътрудници се включиха в ръководството в Чехия. Кое е общото сред тези страни, въпреки че и те имат доста неточности в ограничение на права и свободи, и не са идеални, само че общото е, че стопанските системи им процъфтяват, че вложенията им порастват, че не са в демографска гибел, а народите им се усилват и живеят все по-добре. На срещата на водачите с партиите от Вишеградската четворка Робeрт Фицо ми сподели, че единствено за последната година има над 10 нови производства, че създава елементи за коли и машини за целия свят. Каза ми: "Имаме толкоз пари, че в този момент вкарваме безвъзмезден превоз, безвъзмездна храна за възпитаници, усилваме заплатите, усилваме пенсиите. " Някои ги упрекват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обсъдим в идващите месеци какво от този вид политики в Европа може да бъде потребно за България. Ние изпратихме експерти там, те взеха законодателството на тези страни, ние го прегледахме и видяхме, че то в доста връзки отива на левите хрумвания, само че на първо място са ограничения и политики за националните им ползи и облагодетелстване на народите им.
Искам да слага и още един въпрос, който евентуално ще породи доста ответни реакции, само че дано го дискутираме. Българска социалистическа партия е решила този въпрос на най-висшия си конгрес - Конгрес. Никой, нито тези, които сме се събрали през днешния ден, нито управление, нито депутати, нито ръководител на партия може да си разреши да промени решение на Конгреса, с изключение на самия Конгрес. Моля ви, да дискутираме в този момент, в партийните структури, с специалисти този въпрос и да решим дали вярно сме го отсъдили. Моля, Сергей да не се сърди, тъй като този отчет беше негов на Конгреса, ние споделяме всичко това, само че дано да помислим. Става въпрос
за еврозоната и приемането на еврото
Нашата партия на Конгреса е решила "Да ", само че виждате какво се случва сега. Оставете това, че Европа ни отряза, тъй като държавни управления наред не сме подготвили страната за това, че обществените ни системи не са подготвени, че стопанската система не е подготвена, че банковият бранш не е подготвен. Сложиха ни в чакалнята, просто с цел да кажат общително: "Не сте за там. " Добре, това го оставяме настрани, само че дано да проведем диалога за България, за българската стопанска система, за стандарта на живот, за българските цени, за живота на елементарния човек и по какъв начин ще му се отрази това. Дайте да забавим с това ежедневно и непрестанно напиране, в този момент и незабавно еврото и да ни одобряват в еврозоната.
Предстои ни доста сериозен диалог, освен тук. Чужди специалисти, немски специалисти ни предизвестиха: "Не го правете. Последиците ще са такива и такива за вашата стопанска система, за вашите системи - просветителна, опазване на здравето, обществена. " Предлагам да отворим тази полемика, макар решението на Конгреса, и в случай че стигнем до друго - по-разумно, по-полезно и по-важно за народа, за България и за националния интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме, само че дано да го приказваме. Досега го приемахме - решено е от Конгреса и край. Не, животът, изискванията и нещата се трансформираха и ние би трябвало да сме съответни към тази смяна.
Нашето предложение за нов метод на развиване на България е завършек на бягството на страната от функционалностите й, връщането й в стратегически браншове на живота на българите - произвеждане, земеделие, енергетика, опазване на здравето, обществени системи, обучение и просвета. Смяна на контрактуваните правила сред политическата класа и икономическите ползи за обири. Здравето на българина застава преди всичко пред частния интерес. Образованието и културата построяват ценностна система и умения. Науката движи България напред. Всички политики се пречупват през районите. Всичко това е с една цел - по-добър живот на сънародниците ни и превръщане на демографската злополука, външна политика с темперамент, стъпила на националния интерес на България.
Благодаря на всички, които работихте по тези хрумвания. Благодаря на всички, които в този момент ще се включат. Това са единствено оферти.
Уважаеми приятели и другарки,
Дами и господа българи,
Това са хрумвания. Предстои доста работа, с цел да могат те да станат национално единодушие по основни браншове за България и за нашия живот. Идваме с тях при вас - служащи, учени, лекари, пациенти, културни дейци, земеделци, експерти.
Ако бъркаме, кажете ни го, дайте ни ум и ни поправете.
Ако сме прави, ни подкрепете.
Ще срещнем огромен отпор, отпорът на 10 милиарда лева паралелната страна. Ето за какво - поисквам на всички храброст, непоквареност и поредност в дейностите.
На работа!
Дами и господа,
Уважаеми посетители,
Благодаря за присъединяване ви в тази национална среща. Тя е начало на един развой, който няма да бъде лек. Днес, ние, българските социалисти, предлагаме нещо друго, което не сме правили до момента. Предлагаме нещо ново и като форма, и като наличие. Досега постоянно излизахме пред вас с стратегия за ръководство, с опция на ГЕРБ. Днес това е друго - не предлагаме опция на ГЕРБ, а опция на системата, основана в годините на прехода, за която всички имаме принос.
Днес не се обръщаме към политическите си съперници, през днешния ден ние се обръщаме към народа си. Можем ли да събудим и обединим националната си сила, да сложим завършек на прехода и да очертаем небосвод и различен път за развиване на България? Имаме ли сили да се освободим от разделянето в предишното - българи против българи, и да се обединим българите за бъдещето към няколко основни за съществуването ни, като народ и страна, въпроси. Днес ние не ви предлагаме подготвени и точни решения, не претендираме, че сме най-умни, всезнаещи и единствени. Не сме. Днес се обръщаме към всеки наш съотечественик: чуйте концепциите ни и който има предпочитание, по Вазовски - кой с каквато опция, сили и пълномощия разполага, да се включи в този развой.
Имаме потребност от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, правдивост и семейство. Някои от концепциите ни ще бъдат оспорвани. Знаем и дано бъде по този начин. В разногласието се ражда истината. Някои ще ядосат избрани кръгове и ползи. Ще има опозиция. Предупреждаваха ни за това. През цялото време споделях на екипите, които работеха: "Не се стъписвайте пред имена и групировки. Трябват ни храброст на концепциите, непоквареност на хората и поредност в дейностите. Докато творите, мислете единствено за едно - ползите на българина и суверeнитета на страната. "
Защо вършим това?
Защото 29 години политически неточности, обир на национални запаси, сговор сред власт и пари, сред леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доцент Петър Иванов, шеф на Демографския институт на Българска академия на науките: "България е в клинична демографска гибел. България изчезва. " С максимален негативен приръст сме в света, с най-висока смъртност сме в света, най-бедната страна в Европа, с най-ниско образовани деца. Ето за това го вършим. Това не може да продължава. Тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания, само че всички го виждат. И тя не може да бъде кърпена. Тя просто би трябвало да бъде изменена. Ето по какъв начин. Това е нашето предложение към вас:
В годините на прехода страната дава своите пълномощия на пазара, мислейки, че той ще се саморегулира, само че не се сътвориха условия за свободна конкуренция, дори съзнателно изкриви тези условия. И огромните, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната самодейност, потъпкаха междинния и дребния бизнес. Държавата трансферира своите отговорности на частни структури. И те заработиха в собствен интерес, а не в публичен. Тези стопански кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да ръководи, тази заварка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна страна, само че в действителност тя дърпа конците на същинската и нашата цел е да върнем силата на достоверната, същинската страна. Не сме идеалисти. Знаем какъв брой е рисково и мъчно това. Знаем какви сили и пари стоят против това, само че желаеме да го създадем. Ето по какъв начин:
Предлагаме
да спрем разграбването на националните благосъстояния
В момента, вместо обществото да се употребява от тях, малко на брой ги експлоатират за лично замогване. Нека да обсъдим умерено, с причини, опцията стратегически за страната предприятия да бъдат неразрешени освен за приватизация, само че и за концесия. Веднага ще ни опонират - страната е неприятен собственик. Уважаеми съперници, почитаме вашето мнение, само че сякаш към този момент се изтърка. И първи го осъзнаха Франция, Германия, Унгария, Чехия, където освен че страната държи контрола над стратегически обекти, само че даже пристъпиха към назад изкупуване на активи. При нас обаче противоположната наклонност продължава. Новият закон за така наречен безконечни концесии за по 50 и 60 година в действителност е скрита приватизация. Най-яркият образец за това е концесията на летище София, която се задава. Друг образец за липса на държавнически разсъдък е отводът на страната да взе участие в процедурата за закупуване на ЧЕЗ - стратегически бранш за България и за българския народен интерес. Радваме се, че Комисия за защита на конкуренцията прояви разсъдък и подготвеност и спря договорката за продажбата. Поздравявам всички, които положихме старания да обясняваме, че тази продажба нарушава освен законодателството на страната, само че и на българския интерес. Разбира се, че ние сме за това да има равнопоставеност на държавната, общинската и частната благосъстоятелност. Разбира се, че не сме за това да зачеркнем концесионирането - живеем в актуален свят и знаем какви са механизмите на пазарната стопанска система, само че салдото беше тотално нарушен. Равновесието би трябвало да бъде възобновено. Конкретно предлагаме да обсъдим - тези стратегически обекти, които са неразрешени за приватизация, да бъдат неразрешени и за концесия. Защото считаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, български летища и пристанища, Български пощи, многопрофилни и профилирани лечебни заведения, български плажове, ВиК-сектор; в региона на културата - НДК; в региона на спорта - национални игрища и спортни бази; в региона на енергетиката - Българския енергиен холдинг. Подлагаме това на полемика през идващите месеци за намиране на най-вярното решение.
Тези предприятия предлагаме да се ръководят не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и възнаграждение, което зависи от облагите му. Подготвили сме и съответен законопроект за това, което ще се предложи на разискване.
Вторият въпрос е - каква стопанска система желаеме да развиваме. Икономика на парче, без обществени вложения, с експорт на първични материали, или дълготрайно планувана, с премислени обществени вложения, с експорт на продукция с висока добавена стойност. Ние предлагаме второто. Макар и доста закъснели, би трябвало да стартираме да градим лично, българско,
родно произвеждане и земеделие
което не е 70% подвластно само и единствено от европейски пари и дотации. Как да стане това? Нашите експерти поработиха с учените от Българска академия на науките, за което благодаря на всички външни специалисти, които ни помагаха. Предлагаме България да развива предпочитано, целеустремено, с дейности за привличане на вложения следните браншове, за които има капацитет: електротехника и електроника, осведомителни технологии, земеделие и хранително-вкусова индустрия, машиностроене, транспортно съоръжение, фармацевтика, химическа индустрия и произвеждане на произведения от каучук и пластмаса. Как да стане това?
Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането. Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в този момент не може да откри сигурна среда за вложения. Държавата би трябвало да взе участие с дялово вложение, а на вложителите да се предложи обществен капиталов пакет. Държавата да построи инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се усили с 500 млн. лева
Един от най-големите проблеми на страната ни са районните ни разлики. Те водят до обезлюдяване на цели райони, скупчване на популацията и стопанската система в огромните градове, с всички тежки последствия от това - пустеещи аграрни земи, напускащи страната българи. Предлагаме оттук насетне всички политики да пречупваме през районите. Предлагаме да дискутираме модел на регионализация на икономическата, просветителната, здравната и обществената политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието. На базата на сериозен разбор на естествените дадености, човешкия фактор и пазарните благоприятни условия на всеки район, който още веднъж направихме със експерти, предлагаме високотехнологични производства да се развиват в региона на осведомителните услуги в София и Варна, компютри и електроника - в София, Пловдив, Благоевград, Ботевград. Средно високи и приблизително ниски софтуерни производства, да вземем за пример химическа индустрия - Варна, Русе и Пловдив, неметални произведения - Габрово, Враца и Шумен, коли - Ловеч и Ямбол. Нискотехнологично произвеждане - храни - Ямбол и Сливен, текстил - Габрово, хартия - София, Пловдив, Пазарджик. Тези производства би трябвало да покрият територията на цялата страна, тъй че да избегнем концентрацията на стопанска система, опазване на здравето, обучение и население единствено в огромните градове и да стартираме малко по малко да се оправяме с обезлюдяването на останалите градове.
Към това в нашето предложение има специфична стратегия за Странджа-Сакар, изключително на фона на това, което се случва в този момент, както и
стратегия за развиване на изоставащите райони
Това предстои на доста диалози, доработки. Ние сме създали стратегия за среща във всеки район и правене на обособена стратегия за покритието на всеки район. Вече започнаха да идват оферти. Искам да поздравя сътрудниците от Монтана, които към този момент ни изпратиха извънредно професионално и съществено квалифицирано предложение за развиване на района си. Така ще създадем през идващите месеци за всеки от районите.
Този упорит проект за развиване на промишленост и произвеждане има един голям проблем, който може да го спъне. Това са фрагментите и работната ръка. Голяма неточност е да се счита, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото противодействие: нямаме - ще си внесем. Не! Нямаме - ще си произведем български фрагменти. Заедно с огромните работодатели, производители, междинни и дребни компании разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един доста изчерпателен разбор - от какви фрагменти има потребност стопанската система ни през днешния ден и по какъв начин да обвържем тези фрагменти и тяхната подготовка с образованието.
Днес имаме потребност от обмисляне освен на произвеждане, само че и обмисляне на специалностите, които България би трябвало да приготви - бройките, местата в университетите и обвързването на тези фрагменти след завършването им с работа в българската стопанска система. Ето за какво ние предлагаме: тези бройки по специалности да бъдат държавна грижа. Там образованието да бъде гратис. Държавата да дава стипендии, безлихвени заеми и помощ на тези експерти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за избран интервал от време да работят в България, откакто страната влага в техните познания и умения. Но дано те по-късно да влагат тези познания и умения в интерес на българското общество за избран интервал от време.
За подобен привързан модел на стопанската система с районите, със междинните учебни заведения, университетите има потребност от най-малко три неща, които страната би трябвало да направи, с цел да тръгне този модел. Първо - данъчни тласъци. По-ниски налози за произвеждане в слаборазвитите региони за избран интервал от време на тези вложители, които се съгласят там да открият произвеждане и да наемат работна ръка. Второ - отбрана на българското, родното произвеждане, в името на българската храна, на отбягване на второто качество - посредством налагане на % от български храни в комерсиалните вериги. Нека обсъдим умерено, с причини, само че да стартираме от през днешния ден - понижаване на Данък добавена стойност върху храните и резултата от това понижаване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.
Знаем каква конструкция на земеделието имаме. Десетина семейства в България владеят земеделската земя. Десетина семейства в България получават най-високите дотации. Предлагаме да се постави таван на дотациите. Субсидиите да се преразпределят към произвеждане на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предлагаме
земеделската земя да се употребява единствено за аграрни потребности
а не за търговски и капиталови ползи. Предлагаме да намерим запас, каквото и да коства това на страната, с цел да се възстановят "Напоителни системи ", които през годините на прехода бяха разрушени. Без тях, по този начин настояват всички аграрни производители, те няма да могат да развият съответно и съвременно земеделие.
На трето място - доста вложения в просвета и високи технологии, с цел да имаме такава стопанска система и такова земеделие. Имаме потребност от високотехнологични решения при създаването на нови артикули и услуги. В България има капацитет за просвета, има хора, само че няма държавна грижа за тях. Светът крачи бързо към изкуствения разсъдък. Вместо да търсим способи да въведем цифрово обучение, цифрова стопанска система, ние в България към момента спорим за черно-бели учебници за небогати деца и цветни за по-богатите. Не крачим с огромните стъпки на света, който се движи доста бързо напред. Предлагаме да се влага публично-частен запас в следните браншове: просвета - химия, биология, математика, физика и материалознание. Образованието и науката ще ни изтеглят като страна. И тук страната се отдръпна. Учебниците се пишат от частни екипи, с доста пари и със противоречиво наличие. Част от публичния запас отиде в частни учебни заведения, Неправителствени организации въздействат на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да проучват. Нашата грижа е страната и тук да си поеме ролята, да подсигурява качество и наличие в образованието и да го върже с на практика умения в стопанската система.
Предлагаме
безвъзмездни детски градини
един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно наличие на история, български език, фамилни полезности. Напоследък доста неща се случват, само че ще заявя с цялостно схващане за рисковете от това - не на джендър идеологията в българските учебни заведения. Общественият запас да отива за държавни и общински учебни заведения. Голямата цел, която си слагаме, е насърчаване на аналитични умения у децата, образование, освен наизустяване на материала, и просвета. Харесваме да четем всевъзможни книги, само че "Борба " на Христо Ботев и "Епопея на забравените " на Вазов са ни по-скъпи от "Робинзон Крузо ". Семейните и християнските полезности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че Българи и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в учебното заведение и при децата, тъй като губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, би трябвало да дадем отпор на това с същинските полезности - жанр, родно място, семейство, съвременно и обичайно обучение, съчетани в едно.
Ние предлагаме нещо друго от досегашното, що се отнася до образованието, а то е просветителна система, обърната и приспособена към цифровото потомство - това е бъдещето. Това е бъдещето на поколението, което в този момент пораства, и в случай че не се подготвим, още веднъж ще бъдем несъответстващи на международните и европейски трендове. Нека развиваме обичайно и електронно смесено образование. Можем да използваме обществени мрежи в образователния развой, импровизиране на образованието, учене в мрежа, потребление в образователния развой на интернет. Създаване на модел на университет във виртуалното просветително пространство, в който да се получава цялостна информация за университета, да се дават съществени административни просветителни услуги и дейно отдалечено образование. За всички ни е ясно, че системата за образованието плаче за смяна, би трябвало да я създадем, с най-високата цел обаче - създаване на отзиви, опция за разбор, ценностна система у младежите. Ценностната ни система се разгражда, само че и освен там. Тя се разгради и в различен основен бранш - опазването на здравето.
Знаете ли кои са най-често използваните думи в диалог за опазване на здравето - остойностяване на клинична пътека, доплащане, реимбурсиране, източване на Здравната каса. Къде е индивидът в тази работа? Все повече пари се дават за опазване на здравето, все по-малко пациенти оставаме и все по-големи проблеми имаме. Тази система е тотално сбъркана. Тя не може да се кърпи, а би трябвало да се обърне с хастара на открито и предлагаме следното, още веднъж споделям с цялостно схващане какъв брой хора и през днешния ден, и на следващия ден, и вдругиден ще разгневим, и какво ще се изправи против нас. Когато работехме, някой от екипите сподели: "Това, което пипаме тук, против нас 1,5 милиарда лева ползи има. " Това, което пипаме в лекарствената политика, която ще ви предложим, са ползи за 2-3 милиарда лева Неслучайно започнах с думите - храброст на концепциите, непоквареност на хората и поредност в дейностите.
В момента има държавни и частни лечебни заведения, които употребяват пари от НЗОК, където всички си внасяме здравните вноски. Днес лечебните заведения са търговски сдружения и са съсредоточени в огромните градове, няма го главния принцип в опазването на здравето - досегаемост. Става въпрос за голяма централизация - 68 лечебни заведения в София, само че 2 във Видин, по 3-4 в Североизточния район. Тази диспропорционалност би трябвало да бъде преодоляна. Предлагаме нова държавна политика в опазването на здравето -
държавните и общинските лечебни заведения да не са търговски сдружения
да се отпишат от Търговския указател и да се записват като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, които не работят за комерсиална облага, работят като лечебни заведения и да употребяват запас от НЗОК. Не можем да забраним частните лечебни заведения. Живеем в актуален свят, почитаме Конституцията и равнопоставеността на държавна, общинска и частна благосъстоятелност. Ако частните лечебни заведения обаче желаят да получават пари от Здравната каса, то те дано бъдат по този начин положителни да се отпишат от Търговския указател, да се заличат като търговски сдружения, които работят за комерсиална облага, да се записват по Закона за лечебните заведения, да бъдат лечебно заведение и тогава да употребяват ресурса за НЗОК, за който всички ние си плащаме вноските. И в живота, и в бизнеса, и в опазването на здравето човек би трябвало да има избор. Ако не желаят да създадат това и желаят да си останат търговски сдружения, които работят за облага, то дано да си основат система за частно финансиране, механизъм за обезпечаване, доплащане от всеки пациент, който желае да отиде там и може да си го разреши, тъй като има средствата за това. В този случай те няма да употребяват средства от Здравната каса.
Поради тежката централизация хората нямат достъп до опазване на здравето и за едно раждане се пътува по 100 км, с цел да се стигне до болница. Предлагаме нова държавна политика за районно опазване на здравето - във всеки район лечебните заведения се сплотяват в холдингова конструкция и включват незабавен медицински център, регионален център за извънболнична здравна помощ, регионална болница за интензивно и профилирано лекуване, регионални центрове за интегрирани здравно-социални услуги. Тази система подсигурява достъп до 30 мин. и разстояние от 50 км.
Що се отнася до индивида, предлагаме
понижаване на Данък добавена стойност за медикаментите
и медицинските произведения. Време е за този сериозен и необорим диалог - диференциране на Данък добавена стойност за медикаменти, медицински произведения и храни. Държавата трансферира своята отговорност и в лекарствената политика, като всяка болница може да направи социална поръчка и да си достави медикаменти и медицински произведения, и има разлики в цените на медикаментите в другите лечебни заведения до 50 лева Ние предлагаме годишно държавно установяване на цените на медикаментите от реимбурсния лист и медицинските произведения както за лечебните заведения, по този начин и за аптеките. Това отстранява разпокъсаността и правенето на публични поръчки от всяка болница. Не всяка можем да подозираме в недобра социална поръчка, която недобра социална поръчка води до увеличение на цените на медикаментите за хората. Предлагаме и възбрана на реекспорта на медикаменти и персонално здравно досие, сплотяващо цялата информация за всеки пациент на всеки стадий от живота му и на болестта му, с цел да се прекратят злоупотребите и измамите със здравния статус на хората.
На работещите в здравната система - разпоредба за образуване на работна заплата в държавните лечебни заведения, гарантираща почтени базови приходи и с действително остойностяване на труда.
Сега доста хора ще реагират, че няма пари, че ще провалим бюджета.
Пари има, само че доста се краде
друго няма - предпочитание за ограничение на тези обири. Политиката се храни от тези обири и няма интерес това да спре.
Създаваме нови и нови органи за битка с корупцията, а тя пораства. Скоро имах опция по-спокойно и дълго, в границите на 3-4 дни, да беседвам с проф. Стиглиц. Разговаряхме за корупцията като причина за неравенства. Споделих българския опит в годините обратно, а и скорошния, в който обсъждахме следващия нов антикорупционен орган. Той ми сподели: "Едно време корупцията се показваше в предоставяне на подкупи, а битката с корупцията - да заловиш това. Сега тя промени своята конструкция в целия свят и съм сигурен, че е по този начин и при вас, в България. Сега корупцията не е просто даваш или взимаш рушвет, тя е заложена в самите правила, в законите, натам се насочете и се борете. "
Разбира се, че професорът е прав, и ние сме дискутирали с вас и този вид, и знаем, че има две равнища на корупция - по високите и по ниските етажи на властта. Корумпиращите - корпорации, частни ползи и кръгове, и корумпираните - политиците и взимащите решения, просто се схванаха и си сътвориха модел, който е облечен в закон. Въпросът към този момент не е единствено да хванеш на места някой с рушвет, това е следствието. Въпросът е да разбиеш модела, да промениш разпоредбите. Примерът с медикаментите - по какъв начин предлагаме този модел да се промени. Не всяка болница да си прави социална поръчка, където има заложени и законови, и софтуерни благоприятни условия за корупция, които водят до увеличение на цените на медикаментите и до неравенства. Нека променим модела. Нека това да се прави от страната, дано тя един път годишно да дефинира цените на тези медикаменти. Махаме повода, която е заложена в разпоредбите, в нашите оферти, а не гоним последствията.
Второто равнище на корупцията - тази, която мори всеки човек, когато опре до бюрокрацията. Досега, на места, на 100, на 1000 случая се хваща 1 служител с рушвет и това нищо не промени в годините. Залагаме нови правила за ограничение на субективния фактор посредством електронна здравна карта и здравно досие в опазването на здравето, обединен електронен данъчен указател на финансите, национална електронна система по заетостта, единна електронна просветителна система. Защо мислите, че толкоз години няма електронно държавно управление, толкоз пари се наляха в това? Защото то не е комфортно, то ще спре течовете, кражбите и подкупите. Ето това би трябвало да създадем - махаме аргументите за корупцията, не кърпим последствията и сътворяваме едно съвременно електронно ръководство, което да лимитира субективния фактор и затова - и корупцията.
Всичко до момента е причина за беднотия и неравноправие. Всичко, което ще кажа, е предложение по какъв начин да променим това и има една цел - висок стандарт на живот, добър живот за хората, по-високи приходи, първа стъпка - прекъсване на демографския срив, и втора стъпка - опит да обърнем наклонността в демографската злополука.
Това може да стане. Ако с тези оферти до момента осигурим по-добро здраве, повече работа и българско произвеждане, повече опция да останат младежите в България, откакто завършат, в случай че осигурим некорумпирана и сигурна среда, то по какъв начин още през държавната политика да помогнем на народа си да живее по-добре и да увеличим приходите?
Да стартираме от младите. Можем ли да дискутираме, уважаеми българи, до момента в който учат, да им дадем облекчени условия за заем и за стипендия? Когато решат да създадат фамилии, можем ли да им осигурим по-ниски лихви за заем за жилища против ипотека? За децата им, когато се родят, можем ли, като страна, да осигурим безвъзмездна детска градина? Може ли детските им храни да са с понижен Данък добавена стойност? Колко ще коства това на страната, само че и какъв ще е резултатът? За фамилиите им - можем ли да имаме фамилно подоходно облагане, в случай че работят и имат деца?
За междинната класа, която редовно е убивана. Може ли през данъчната политика да им се помогне? Толкова години водим спор за прогресивното облагане. Нека потърсим единодушие в обществото на правилото на взаимност. Нека беседваме и с богати, и с небогати, и да намерим онази канара на прогресивно облагане, която е обективна и всички ще одобряват. Вероятно ще има и срещу, само че в случай че се мисли за правдивост и взаимност, ще намерим това сечение на ползите. Сега още веднъж ще ни кажат: "По комунистически в този момент те желаят да вземат от богатите и да дадат на бедните. " Нека да забележим по какъв начин по комунистически това става в некомунистическа Америка, в некомунистическа Европа. Такава система на данъчно облагане съществува там.
За пенсионерите търсим диалог - ще преизчислим ли най-сетне всички остарели пенсии и какъв брой ще ни коства това? Няма здрав разсъдък в България, който да е склонен, че може да се живее умерено с 200 лева пенсия. Трябва да намерим решение за
преизчисление на всички пенсии
Една по този начин развита България, със лична стопанска система, със постоянна обществена, здравна и просветителна система, с лимитирана корупция ще има друга тежест в нашето общо семейство - обединена Европа. Неслучайно споделям обединена, тъй като обединена Европа към този момент е в риск. Не единствено поради напускането на Англия, поради тежките несъгласия вътре сред старите страни членки и новите, поради огромните против дребните, поради ядро против външна страна.
Защо стигнахме дотук? Защото политическите елити на Европа направиха доста неточности, само че наподобява не се поучиха от тях. Лека-полека Европа се трансформира от съюз на полезности в съюз на ползи. Европа не остана настрана от този развой на слепване на политически кръгове и финансови потоци. Това докара до основаване на правила, които пазят тях, а не европейските жители. Грешките доведоха и до бюрократщина, която сътвори прекалено много спънки за дребния бизнес. Вместо облекчение за свободно придвижване на артикули - стотици условия спъват свободната търговия. Вместо свободно придвижване на хора - пакет за подвижност, който го лимитира. Вместо равнопоставеност - решения от позиция на силата: или слушаш и се огъваш, или ще ти спрем парите. Вместо обществен дирек и обществени права - нарастване за служителите в Брюксел с 8 милиарда повече за тях. Като похлупак на всичко - тотално сбърканата политика по мигрантските въпроси. И през днешния ден старите европейски водачи се чудят за какво народите ни се подлъгват по популистки и крайни партии. Защото им омръзна, сътрудници, тъй като не ги чуха години наред, тъй като политическата класа се облагодетелства за тяхна сметка, тъй като заличихте ляво и дясно и се прегърнахте, сякаш поради националните си ползи, а в действителност поради персоналните си, и тъй като не проумяхме в точния момент, че или ще стартираме смяната вътре, от себе си, или народите ни ще ни пометат всички заедно.
Уважаеми сътрудници и посетители,
За пръв път приказвах по този начин в централата на Организация на обединените нации преди година и половина, на съвещание на Социалистическия интернационал, и видях доста шокирани очи тогава от такива думи. След това, в България, по време на президентската и парламентарната акция говорихме по този начин и понесохме заплашителен удар. Това беше заклеймявано като антиевропейско и от наши, и от непознати. Да поискаш анулация на Постановление 208 за мигрантите беше осквернение. То беше наричано нарушение на човешки права, липса на съчувствие и сърце, и всичко черно, което се сетите и спомняте.
За да се стигне до вчерашния ден, когато същите хора, които ни клеймяха, се съгласиха да подпишат искане на "БСП за България " да се забрани на държавното управление да подписва двустранни контракти за връщане на мигранти в България. Година и половина ни дели от това първото, жигосаното, и от това, което се случи през вчерашния ден.
Уважаеми приятели и другарки от Българска социалистическа партия,
Същото ни се случи и с Русия. Години наред твърдим, че Русия не ни е зложелател, българският народен интерес изисква
да възстановяваме връзките си с Русия
да строим, да търгуваме, да пътуваме, да имаме културен продан и че глобите ни вредят. Преди две години половин Европа ни скочи, че ще променяме европейското бъдеще на България. Днес най-големите европейски водачи в Москва търсят стратегическо партньорство. Когато преди доста години Българска социалистическа партия показа за първи път въпроса за връзките с Китай, и тогава реакцията е била извънредно остра, четейки обратно във времето. Днес Китай става мечтан сътрудник от цяла Европа. Част от обществото в България упреква Българска социалистическа партия, че желаеме и положителни връзки и със Съединени американски щати, като споделят: "Щом е по този начин, значи сте русофоби. " Какво е това, уважаеми българи, политика на крайностите, на филите и фобите? И докога ще се разделяме по този начин. Кое може да ни сплоти? Едно само - българският народен интерес, който мисля, че диктува уравновесена външна политика с четирите сили в света - Европа, Русия, Съединени американски щати и Китай, с доста ясни и безапелационни национални позиции, а не с васално и чинно отношение и съдружници в тези наши политики. Търсене на съюзи, на кардинална и на ценностна основа.
Ще кажа нещо, което го няма в материала и надали ще се хареса на мнозина, даже и в нашата партия, даже и в ПЕС, само че го предлагам за полемика - тематика Вишеградска четворка. Сигурна съм, че ще има бурна реакция против това, само че ви убеждавам, че единствено след 1-2 година съперниците ще се убедят, че съм права. Скоро имахме европейска делегация на задача в Българска социалистическа партия и там се чу изречението във връзка на Истанбулската спогодба: "Постъпваш като Орбан, който разрушава нашите полезности. " Добре, Орбан е десен политик, само че Словакия се ръководи от партия от нашето политическо семейство, наши политически сътрудници се включиха в ръководството в Чехия. Кое е общото сред тези страни, въпреки че и те имат доста неточности в ограничение на права и свободи, и не са идеални, само че общото е, че стопанските системи им процъфтяват, че вложенията им порастват, че не са в демографска гибел, а народите им се усилват и живеят все по-добре. На срещата на водачите с партиите от Вишеградската четворка Робeрт Фицо ми сподели, че единствено за последната година има над 10 нови производства, че създава елементи за коли и машини за целия свят. Каза ми: "Имаме толкоз пари, че в този момент вкарваме безвъзмезден превоз, безвъзмездна храна за възпитаници, усилваме заплатите, усилваме пенсиите. " Някои ги упрекват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обсъдим в идващите месеци какво от този вид политики в Европа може да бъде потребно за България. Ние изпратихме експерти там, те взеха законодателството на тези страни, ние го прегледахме и видяхме, че то в доста връзки отива на левите хрумвания, само че на първо място са ограничения и политики за националните им ползи и облагодетелстване на народите им.
Искам да слага и още един въпрос, който евентуално ще породи доста ответни реакции, само че дано го дискутираме. Българска социалистическа партия е решила този въпрос на най-висшия си конгрес - Конгрес. Никой, нито тези, които сме се събрали през днешния ден, нито управление, нито депутати, нито ръководител на партия може да си разреши да промени решение на Конгреса, с изключение на самия Конгрес. Моля ви, да дискутираме в този момент, в партийните структури, с специалисти този въпрос и да решим дали вярно сме го отсъдили. Моля, Сергей да не се сърди, тъй като този отчет беше негов на Конгреса, ние споделяме всичко това, само че дано да помислим. Става въпрос
за еврозоната и приемането на еврото
Нашата партия на Конгреса е решила "Да ", само че виждате какво се случва сега. Оставете това, че Европа ни отряза, тъй като държавни управления наред не сме подготвили страната за това, че обществените ни системи не са подготвени, че стопанската система не е подготвена, че банковият бранш не е подготвен. Сложиха ни в чакалнята, просто с цел да кажат общително: "Не сте за там. " Добре, това го оставяме настрани, само че дано да проведем диалога за България, за българската стопанска система, за стандарта на живот, за българските цени, за живота на елементарния човек и по какъв начин ще му се отрази това. Дайте да забавим с това ежедневно и непрестанно напиране, в този момент и незабавно еврото и да ни одобряват в еврозоната.
Предстои ни доста сериозен диалог, освен тук. Чужди специалисти, немски специалисти ни предизвестиха: "Не го правете. Последиците ще са такива и такива за вашата стопанска система, за вашите системи - просветителна, опазване на здравето, обществена. " Предлагам да отворим тази полемика, макар решението на Конгреса, и в случай че стигнем до друго - по-разумно, по-полезно и по-важно за народа, за България и за националния интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме, само че дано да го приказваме. Досега го приемахме - решено е от Конгреса и край. Не, животът, изискванията и нещата се трансформираха и ние би трябвало да сме съответни към тази смяна.
Нашето предложение за нов метод на развиване на България е завършек на бягството на страната от функционалностите й, връщането й в стратегически браншове на живота на българите - произвеждане, земеделие, енергетика, опазване на здравето, обществени системи, обучение и просвета. Смяна на контрактуваните правила сред политическата класа и икономическите ползи за обири. Здравето на българина застава преди всичко пред частния интерес. Образованието и културата построяват ценностна система и умения. Науката движи България напред. Всички политики се пречупват през районите. Всичко това е с една цел - по-добър живот на сънародниците ни и превръщане на демографската злополука, външна политика с темперамент, стъпила на националния интерес на България.
Благодаря на всички, които работихте по тези хрумвания. Благодаря на всички, които в този момент ще се включат. Това са единствено оферти.
Уважаеми приятели и другарки,
Дами и господа българи,
Това са хрумвания. Предстои доста работа, с цел да могат те да станат национално единодушие по основни браншове за България и за нашия живот. Идваме с тях при вас - служащи, учени, лекари, пациенти, културни дейци, земеделци, експерти.
Ако бъркаме, кажете ни го, дайте ни ум и ни поправете.
Ако сме прави, ни подкрепете.
Ще срещнем огромен отпор, отпорът на 10 милиарда лева паралелната страна. Ето за какво - поисквам на всички храброст, непоквареност и поредност в дейностите.
На работа!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ