Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция
" Скъпи задгранични наблюдаващи на Турция, спрете да обсъждате какво ще стане след похода на справедливостта и ни дайте минута наслада и независимост. Благодаря. " Това написа в " Туитър " участничка в митинга, с който в неделя завърши Походът на справедливостта на турската съпротива.
Дни след митинга на 9 юли за последователите на опозицията към момента има мотиви за наслада - те се включиха в най-голямото всеобщо събиране на водач от Републиканската национална партия (РНП) от лятото на 1977 година насам, когато някогашният министър председател Бюлент Еджевит събира стотици хиляди в центъра на Истанбул, два дни преди изборите, на които побеждава тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел.
Походът с претенции Турция да се придържа към демократичните полезности стартира ден откакто дългогодишният публицист и народен представител от РНП Енис Бербероглу - отговарял за връзките на партията от 2014 година насам - беше наказан на 25 години затвор поради оповестяване на държавна загадка, обвързвана с камиони на службата за сигурност Разузнавателна служба на Турция на турско-сирийската граница, за които се подозира, че са транспортирали оръжия за ислямистки бунтовници.
Въпросът какво реализира опозицията и какво ще се случи с посланието им до 2019 година, когато в Турция ще има и парламентарни, и президентски избори обаче остава без еднопосочен отговор. Изборните алтернативи, вероятните дейности на държавното управление, политическият климат в Турция и връзките с кюрдите обаче слагат пред нея доста клопки.
Протест, просрочен протест или предизвикателство
За 25 дни водачът на партията Кемал Кълъчдароглу получи медийно внимание, на каквото не се беше радвал от 2010 година - времето, в което пое поста и си завоюва известност на спокоен и овладян водач, напълно друг от темпераментния и забъркващ се в кавги Дениз Байкал. Оттогава РНП нееднократно е била определяна като " беззъба " съпротива, която може да се дефинира само с обстоятелството, че не е съгласна с Ердоган по някои въпроси и която не подхваща даже алегорични дейности, с които да изрази възмущението си от определяния от нея като " пълзящ авторитаризъм " на властта.
" Може и да сме се забавили, да сме закъснели, само че започваме отнякъде и това е добре. Това беше точката на шупване. Хората може да слагат момента под въпрос. Можеше да е преди две години, само че значимото е, че се случи, " сподели за " Дневник " заместник-председателят на РНП Йозтюрк Йълмаз.
Попитан за какво партията е избрала таман този момент, с цел да тръгне по пътищата на Турция, той отхвърля самото задържане на Бербероглу да е било " точката шупване ", провокирала похода - съгласно него повода се корени в " цялост от фактори " в турската народна власт, които през последните години основали терзания за посоката на страната. Сезин Йоней, анализатор от университета " Билкент " в Анкара, обаче не е съгласна. За 98-те години, в които съществува - учредена четири години преди самата Република Турция - РНП претърпява доста, даже е забраненна за 12 години при военния прелом от 1980 година наедно с останалите партии. " Дори тогава причинителите на преврата не я преглеждат членовете ѝ като нарушители. Сега за първи път виждаме сходно отношение. Нещо повече, страната ги счита за " изменили на страната ", " споделя Йоней, имайки поради освен присъдата на Бербероглу, а и нападките от ръководещите към РНП, че поддържат " терористи ".
© Osman Orsal, Reuters
Походът беше и самобитно " филтриране " за партия, чиито корени водят до прочут с властническия си уклон водач - създателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Затова Кълъчдароглу акцентира, че задачата на митинга е била да се насочи апел за народна власт, а не спор с властта.
" Беше протест за народна власт, Ердоган не беше главната цел, " изясни Йълмаз. " Всичко, на което станахме очевидци, демонстрира, че Ердоган унищожава демокрацията. Обръща я с главата надолу. Походът на справедливостта е проява на желанието ни да превърнем Турция в плуралистично общество. " Той акцентира, че макар гневното отношение на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) към похода и обвиняванията, че той е ориентиран против демокрацията в поддръжка на " превратаджиите " от 15 юли предходната година, всички претенции и способи са останали мирни.
Попитан насочва ли РНП предизвикателство към партията на Ердоган с мотото на похода, което беше adalet - " правдивост " или първата дума от името на Партията на справедливостта и развиването на турски, Йълмаз сподели: " Това няма нищо общо с Партията на справедливостта и развиването, тъй като тя не е партия нито на справедливостта, нито на развиването. В момента те стопират демократичното развиване на Турция. " Каквито и да са били желанията на РНП, след похода, на който хиляди развяваха флагове и държаха надпис " правдивост ", опозицията опита да предложи опция за разбиране, което ПСР години наред се стреми да обвърже със себе си.
Опасни паралели
Турски издания, приветстващи митинга, означиха, че той е подобрил върха на Махатма Ганди - както в броя на дните, по този начин и в изминатото разстояние и е посочил, че Кълъчдароглу към този момент е не просто ръководител, а и водач на РНП в същинския смисъл на думата.
" Ходим, с цел да напомним на тези, които избират да ръководят с укази и заплашване, че като жители участваме в публичен контракт: подчиняваме се на властта на страната против отбрана на правата ни. Вървим, с цел да възстановим тои договор; с цел да възстановим демокрацията, правораздаването и извоюваните от нас съществени свободи. Вървим, с цел да повдигнем лъжливото покривало на " демокрацията " от в действителност жестокия властнически режим, " споделя Кълъчдароглу за " Гардиън ".
Пред " Файненшъл таймс " той разгласи по време на похода - както и пред последователите на митинга по-късно - че " това е единствено началото " и че до президентските избори през 2019 година партията му ще продължи с самодейностите за народна власт. Същевременно признава, че не е напълно сигурен за задачата на похода. " Споменава гражданско непокорство и неразбираемата концепция за повторение на правилото на " Соления поход " на Махатма Ганди... Добавя, това е опция да се подсети на Ердоган, който е основният фактор в турската политика, откогато стана министър председател през 2003 година, че опозицията към момента има глас. "
© Associated Press
Ганди по време на Соления поход.
Паралелът със Соления поход, осъществен от Ганди и хиляди негови почитатели от вкъщи му в Ахмедабад до до крайбрежното градче Данди в щата Гуджарат, е подходящ единствено ненапълно. През 1930 година той поставя началото на гражданско непокорство, когато английските управляващи вкарват налог върху производството на сол и стартират ограничения за ограничение на продукцията на локалните поданици в Данди и други елементи на Индия. Решението им довежда до 390-километровия марш от вкъщи на Ганди в Ахмедабад до крайбрежието, който продължава 24 дни. Съпротивата им продължава с месеци на гражданско непокорство, които приключват с 80 000 задържани индийци и дребни отстъпки от британците.
В Турция, където поляризацията доближи рискови равнища след опита за прелом, ограниченията, които предприе държавното управление и референдума за въвеждане на президентска република през април, концепцията за " непокорство " - до каквото може да доведат другите показа за народна власт на опозицията и последователите на ПСР - може също да се окаже рискова и да докара даже до познатите обвинявания в " опасност за стабилността ". Наближават и новите президентски и парламентарни избори през 2019 година, които ще отбележат промяната на политическата система. Анализатори означиха след референдума през април, че вотът ще е последният тест за онази част от опозицията, която счита, че с измененията Турция ще отиде прекомерно надалеч от демократичните полезности. Според тях в сходен миг и двете страни е допустимо да " втвърдят " позициите си, с цел да наберат последователи - Ердоган да подсигурява преизбирането си, а РНП да му се опълчи с претендент, който е " сплотяваща фигура " - и напрежението да ескалира.
Изборни проблеми
Проправителственото издание " Дейли Сабах " цитира политолога Неби Миш, съгласно който Кълъчдароглу преследва основно вътрешнопартийни цели - опит да подсигурява лидерската си позиция за президентските избори през 2019 година, а не толкоз да изиска правдивост. Миш е представен още с думите, че в РНП скоро ще се появят рецензии към Кълъчдароглу поради това, че " е станал представител на ФЕТО и е работил дружно с ДПН ".
От друга страна съгласно него партията не е единна и в нея има напрежение сред водача и " кемалистите, които поддържат статуквото ". Той прибавя, че ръководителят от дълго време е под напън от " радикални леви кръгове " да свика повече манифестации и че дейностите му се дефинират и от спора с кемалистите, сред които е и някогашният ръководител Дениз Байкал, а за него въпросът е за политическото му оцеляване.
Както и да си показва съпротивата оттук насетне, Кълъчдароглу фактически ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че изборите наближават.
© Umit Bektas, Reuters
Мантрата " сигурност "
В разбора си Неби Миш неправилно упрекна РНП, че нито един път не е изговорила името на " ФЕТО " като заплаха за турската страна - това се случи и на митинга в неделя, когато Кълъчдароглу съпостави организацията на Гюлен (със съкращението, признато от турските власти) с ПКК.
Отношението към преврата и " терористични организации " е деликатна тематика, по която опозицията се старае да показва взаимност след опита за прелом - тогава Ердоган даде сигнал, че всеки, който слага под въпрос позициите на властта и аспекти от битката ѝ против тероризма, може да бъде присъединен към заканите за стабилността. В края на похода държавното управление разгласи, че е задържало хипотетични членове на " Ислямска страна " поради планувана офанзива против шествието. Попитан за информацията, Йълмаз е внимателен.
" Нямаме удостоверение, че се е готвела офанзива на " Ислямска страна ". Не съм в позиция да потвърдя дали това не беше опит за заплашване на митинга. Истина е обаче, че походът ни се организира извънредно спокойно. Това е успех за полицията, която до момента постоянно е била с властта. А в този момент сподели извънреден професионализъм. "
© Associated Press
Кълъчдароглу със заместника си Йозтюрк Йълмаз.
Именно Йълмаз е индивидът в РНП, който има опит от първо лице с терористите. Той е общоприет консул в Мосул по времето, когато " Ислямска страна " завзема града. През юни 2014 година попада в плен и дружно с други 49 дипломати остава пленник на групировката за 101 дни, а освобождението му става пред септември, с помощна на на разузнаването, при не изцяло изяснени условия.
Осъждайки тероризма и всички похищения против демокрацията, той беше и първият турски народен представител, обществено осъдил опита за прелом в нощта на 15 юли. " Имаме обаче някои възражения. Искаме да изследваме цялата истина за проваления прелом. Искаме шефът на разузнаването да свидетелства, както и началникът на защитата. Нито министър председателят, нито президентът са свидетелствали. " Това, което се случи, беше извънредно и недопустимо, само че желая да съм сигурен какво представляваше в действителност. "
Почти година след проваления пуч всеки, който не демонстрира цялостно единодушие с позицията на ръководещите за преврата и битката с тероризма, бива жигосан като терорист или даже става обект на наказателно гонене. Това към този момент се случи с ДПН, а в обществените мрежи поддръжници на ПСР постоянно назовават опозиционни депутати " превратаджии " и " врагове на Турция ". Така всеки въпрос за случилото се през юли предходната година продължава да крие опасности, от които - както демонстрира казусът с Енис Бербероглу (макар и той да беше наказан за друго престърление) - РНП не са застраховани и ще им се наложи да се преценяват и с това.
Всичко зависи от Ердоган
Премиерът Бинали Йълдъръм в неделя предизвести, че мястото на демокрацията е " в Народното събрание, не по пътищата " и че сходен поход в никакъв случай повече не трябва да се организира след заключителния протест в Истанбул. Едва дни по-рано Ердоган разгласи, че частниците в шествието са " в синхрон " с неуспелия опит за прелом през юли предходната година. " Те (извършващите опита) имаха своите самолети F-16 и танкове, а тези хора вървят със същите цели, " сподели той. " Управляващите ПСР и националистите от ПНД са сериозни (към похода) и го свързват с Гюленистката терористична организация (ФЕТО) и Кюрдската работническа партия (ПКК), " завявява в прав текст Али Юнал в близкото до ръководещите издание " Дейли Сабах ", като употребява използвано от Анкара редуциране за придвижването на живеещия в Съединени американски щати проповедних Фетхуллах Гюлен (отговорен съгласно управляващите за неуспелия опит за преврат).
В деня на митинга обаче над милион души скандираха спокойно край пандиза " Малтепе " при изключителни ограничения за сигурност, без да бъдат възпрепятствани от ръководещите, които дефинират като " властнически ". Когато споделиха, че " това е единствено началото " на мирната опозиция, основните фигури в РНП не влязоха в детайлности, само че дадоха да се разбере, че всеки идващ техен ход ще зависи от това по какъв начин държавното управление реагира на настояванията им за анулация на изключителното състояние, придържане към светската просветителна система и светските полезности и върховенството на закона, освобождение на политическите пандизчии и редица други.
" Преди всичко би трябвало да останем в границите на демокрацията, мирното събиране и митингите. Ще използваме всички демократични средства да протестираме и да желаеме смяна. С нищо в дейностите си няма да преминем оттатък това. Това не е въстание. Всичко ще бъде спокойно, " сподели Йълмаз, запитан по какъв начин РНП ще продължи да оказва напън върху властта. " Не става дума единствено за митинги. Не мога да вляза в детайлности какво ще вършим оттук насетне. Позицията ни ще се промени съгласно обстановката. "
Дали обаче турските управляващи в действителност ще са подготвени на отстъпки? " Чисто и просто не, " счита Сезин Йоней. " В доста случаи държавното управление можеше да прави отстъпки. Вместо това постоянно вдигаше залога. " Въпреки това за нея походът е необходим на турската народна власт. " Досега, след митингите в парка " Гези " през 2013, е ясно, че огромна част от Турция не желае да ѝ споделят какво да прави, по какъв начин да мисли. Не може да откри политическото си посланичество. Но ще би трябвало да го направи. Накрая ще откри гласа си. Няма по какъв начин да бъде отстранено половината от популацията (на Турция), нито да се асимилират всички инакомислещи. "
© Umit Bektas, Reuters
" Капанът на Жириновски "
В недоволството на РНП от присъдата на Бербероглу има немалка подигравка. Конституционна корекция, която направи допустимо наказателното гонене против депутати и която беше гласувана напролет на 2016 година, мина в Народното събрание с поддръжката на част от партията (РНП на процедура подсигурява, че текстът минава с задоволително болшинство, с цел да се промени конституцията). Тогава обаче тя беше ориентирана против прокюрдската Демократична партия на народите, чийто съпредседател е в пандиза дружно с 12 депутати.
Скептични към партията на Кълъчдароглу анализатори се притесняват, че е допустимо тя да се окаже комфортна за ръководещите, които да ѝ разрешават да провежда нескончаеми мирни митинги и да я показват като образец за свободата на словото и употребяват реториката ѝ като отдушник на антиправителствени и радикални настроения. Дали РНП рискува да се трансформира в турско копие на Либералдемократическата партия на Владимир Жириновски в Русия, която се показва като съпротива, а оттатък крайната си изразителност постоянно поддържа държавното управление? Йоней е внимателна в прогнозата си. " Аналогията с Жириновски е в действителност забавна, само че в този момент Турция е в развой на промяна. В момента тя няма консолидиран режим, " за разлика от страни като Иран, където реформистите са в Народното събрание, а от време на време на власт, от десетилетия, а режимът е недокоснат. " Във всеки режим има дисидентство, което може даже да удължи живота му. В случая с Турция обаче процесът на прекосяване към президентска република ще би трябвало цялостно укротяване на опозицията, с цел да може преходът да стане цялостен. "
Кюрдите ли ще объркат пасианса на Кълъчдароглу
Докато надпартийният метод на Кълъчдароглу му оказва помощ да надскочи последователите си, отдадени на светските полезности и да доближи до по-религиозните турски гласоподаватели, той може да не е толкоз резистентен, колкото наподобява, написа Амберин Заман за онлайн изданието " Ал Монитор ". Заман отбелязва, че с дейностите си водачът рискува да отблъсне кюрдите, които са най-бързо разрастващата се демографска група в страната и измежду които някои се усещат афектирани от неналичието на съпричастност с прокюрдската ДПН и наказания ѝ на затвор водач Селяхатин Демирташ. Докато течеше походът, РНП не използваха думата " кюрди ", нито името на Демирташ или другите, (според последователите на ДПН) незаслужено затворени депутати. Някои кюрди си спомнят и вота на Кълъчдароглу, който разреши да се отстрани парламентарният имунитет за депутати, против които има наказателни производства и това се случи месеци преди опитът за прелом да ограничи ролята на Народното събрание.
Според Рамазан Тунч от дребна партия, обвързвана с ДПН, Кълъчдароглу нито за момент не се е застъпил за правата на кюрдите, когато те биват погазвани от управляващите. " Много кюрди, изключително по-млади, не се вълнуват въобще от похода... Никой не смее да го каже, само че кюрдите, изключително младите генерации, са прочувствено разведени с Турция. " Тунч счита, че възприятието за неправда по отношение на тях се изостря от триумфите на сирийските кюрди, които в партньорство със Съединени американски щати съумяват да разширят наличието си върху забележителна линия земя покрай турската граница, а в прилежащ Ирак кюрдите даже работят за самостоятелност.
Депутатът Хишияр Йозсьой от ДПН се съгласява, че Кълъчдароглу е трябвало да събере кураж и да приказва за кюрдите - колкото и рискова да е тематиката във време, когато Ердоган приравнява най-голямата им, показана в Народното събрание партия с поддръжници или съучастници на терористични организации. Той обаче признава и казуса, който съперниците на РНП постоянно акцентират - част от обичайния електорат на Кълъчдароглу е националистически надъхан и протегнатата ръка на кюрдите може да го отблъсне от партията. Независимо от това предишното на водача като представител на малцинство би трябвало да го направи по-чувствителен към проблемите на кюрдите, считат други. Кълъчдароглу е алевит от Дерсим, роден през декември 1948 година - съвсем тъкмо 10 години след окончателното, кърваво потушаване на кюрдското въстание в региона, при което умират хиляди и за което Ердоган преди шест години се извини от името на турската страна.
© Huseyin Aldemir, Reuters
Попитан от " Дневник " каква поддръжка имат дейностите на РНП след кюрдската общественост, Йълмаз не отговори напряко. " Искаме спокойно решение на проблемите. Трябва да има увереност в демокрацията... Повече свободи, само че без да се нарушава единството на страната. "
Според Йоней от университета " Билкент " въпросът каква ще бъде ролята на кюрдите " постоянно е бил подлият " за турската политика и е в идентична степен на дневен ред и за РНП, и за държавното управление. " Турската политика стигна толкоз надалеч в национализма си, че маргинализира и криминализира кюрдите като цяло. В този смисъл цялата кюрдска еднаквост, политика и всичко, обвързвано с кюрдите, е в рецесия, " сподели тя.
В прочут смисъл Кълъчдароглу до момента е бил доста по-приобщаващ и даже позитивно надъхан към прокюрдската ДПН от ръководещата партия, счита Йоней. " Много е мъчно обаче човек да си показа, че РНП ще отиде по-далеч. А и дали ДПН ще е склонна да си сътрудничи повече или даже да се сплоти? Разочарованието на кюрдите е прекомерно надълбоко, с цел да се ограничи до проблемите им с РНП, " прибавя тя, припомняйки за интервенциите, осъществявани против тях десетилетия наред, насилственото или икономическо разселване из страната или систематичното нарушение на човешките им права през 90-те години, което " се завръща и през днешния ден ".
Още по-фрустриращо е за тях, че до момента в който ситуацията им в Турция се утежнява, " на една граница разстояние има две кюрдски общности, които са де факто страни и процъфтяват. Така че какъв брой може политическо придвижване в Турция да ги активизира? Не съм сигурна. "
Дни след митинга на 9 юли за последователите на опозицията към момента има мотиви за наслада - те се включиха в най-голямото всеобщо събиране на водач от Републиканската национална партия (РНП) от лятото на 1977 година насам, когато някогашният министър председател Бюлент Еджевит събира стотици хиляди в центъра на Истанбул, два дни преди изборите, на които побеждава тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел.
Походът с претенции Турция да се придържа към демократичните полезности стартира ден откакто дългогодишният публицист и народен представител от РНП Енис Бербероглу - отговарял за връзките на партията от 2014 година насам - беше наказан на 25 години затвор поради оповестяване на държавна загадка, обвързвана с камиони на службата за сигурност Разузнавателна служба на Турция на турско-сирийската граница, за които се подозира, че са транспортирали оръжия за ислямистки бунтовници.
Въпросът какво реализира опозицията и какво ще се случи с посланието им до 2019 година, когато в Турция ще има и парламентарни, и президентски избори обаче остава без еднопосочен отговор. Изборните алтернативи, вероятните дейности на държавното управление, политическият климат в Турция и връзките с кюрдите обаче слагат пред нея доста клопки.
Протест, просрочен протест или предизвикателство
За 25 дни водачът на партията Кемал Кълъчдароглу получи медийно внимание, на каквото не се беше радвал от 2010 година - времето, в което пое поста и си завоюва известност на спокоен и овладян водач, напълно друг от темпераментния и забъркващ се в кавги Дениз Байкал. Оттогава РНП нееднократно е била определяна като " беззъба " съпротива, която може да се дефинира само с обстоятелството, че не е съгласна с Ердоган по някои въпроси и която не подхваща даже алегорични дейности, с които да изрази възмущението си от определяния от нея като " пълзящ авторитаризъм " на властта.
" Може и да сме се забавили, да сме закъснели, само че започваме отнякъде и това е добре. Това беше точката на шупване. Хората може да слагат момента под въпрос. Можеше да е преди две години, само че значимото е, че се случи, " сподели за " Дневник " заместник-председателят на РНП Йозтюрк Йълмаз.
Попитан за какво партията е избрала таман този момент, с цел да тръгне по пътищата на Турция, той отхвърля самото задържане на Бербероглу да е било " точката шупване ", провокирала похода - съгласно него повода се корени в " цялост от фактори " в турската народна власт, които през последните години основали терзания за посоката на страната. Сезин Йоней, анализатор от университета " Билкент " в Анкара, обаче не е съгласна. За 98-те години, в които съществува - учредена четири години преди самата Република Турция - РНП претърпява доста, даже е забраненна за 12 години при военния прелом от 1980 година наедно с останалите партии. " Дори тогава причинителите на преврата не я преглеждат членовете ѝ като нарушители. Сега за първи път виждаме сходно отношение. Нещо повече, страната ги счита за " изменили на страната ", " споделя Йоней, имайки поради освен присъдата на Бербероглу, а и нападките от ръководещите към РНП, че поддържат " терористи ".
© Osman Orsal, Reuters
Походът беше и самобитно " филтриране " за партия, чиито корени водят до прочут с властническия си уклон водач - създателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Затова Кълъчдароглу акцентира, че задачата на митинга е била да се насочи апел за народна власт, а не спор с властта.
" Беше протест за народна власт, Ердоган не беше главната цел, " изясни Йълмаз. " Всичко, на което станахме очевидци, демонстрира, че Ердоган унищожава демокрацията. Обръща я с главата надолу. Походът на справедливостта е проява на желанието ни да превърнем Турция в плуралистично общество. " Той акцентира, че макар гневното отношение на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) към похода и обвиняванията, че той е ориентиран против демокрацията в поддръжка на " превратаджиите " от 15 юли предходната година, всички претенции и способи са останали мирни.
Попитан насочва ли РНП предизвикателство към партията на Ердоган с мотото на похода, което беше adalet - " правдивост " или първата дума от името на Партията на справедливостта и развиването на турски, Йълмаз сподели: " Това няма нищо общо с Партията на справедливостта и развиването, тъй като тя не е партия нито на справедливостта, нито на развиването. В момента те стопират демократичното развиване на Турция. " Каквито и да са били желанията на РНП, след похода, на който хиляди развяваха флагове и държаха надпис " правдивост ", опозицията опита да предложи опция за разбиране, което ПСР години наред се стреми да обвърже със себе си.
Опасни паралели
Турски издания, приветстващи митинга, означиха, че той е подобрил върха на Махатма Ганди - както в броя на дните, по този начин и в изминатото разстояние и е посочил, че Кълъчдароглу към този момент е не просто ръководител, а и водач на РНП в същинския смисъл на думата.
" Ходим, с цел да напомним на тези, които избират да ръководят с укази и заплашване, че като жители участваме в публичен контракт: подчиняваме се на властта на страната против отбрана на правата ни. Вървим, с цел да възстановим тои договор; с цел да възстановим демокрацията, правораздаването и извоюваните от нас съществени свободи. Вървим, с цел да повдигнем лъжливото покривало на " демокрацията " от в действителност жестокия властнически режим, " споделя Кълъчдароглу за " Гардиън ".
Пред " Файненшъл таймс " той разгласи по време на похода - както и пред последователите на митинга по-късно - че " това е единствено началото " и че до президентските избори през 2019 година партията му ще продължи с самодейностите за народна власт. Същевременно признава, че не е напълно сигурен за задачата на похода. " Споменава гражданско непокорство и неразбираемата концепция за повторение на правилото на " Соления поход " на Махатма Ганди... Добавя, това е опция да се подсети на Ердоган, който е основният фактор в турската политика, откогато стана министър председател през 2003 година, че опозицията към момента има глас. "
© Associated Press
Ганди по време на Соления поход.
Паралелът със Соления поход, осъществен от Ганди и хиляди негови почитатели от вкъщи му в Ахмедабад до до крайбрежното градче Данди в щата Гуджарат, е подходящ единствено ненапълно. През 1930 година той поставя началото на гражданско непокорство, когато английските управляващи вкарват налог върху производството на сол и стартират ограничения за ограничение на продукцията на локалните поданици в Данди и други елементи на Индия. Решението им довежда до 390-километровия марш от вкъщи на Ганди в Ахмедабад до крайбрежието, който продължава 24 дни. Съпротивата им продължава с месеци на гражданско непокорство, които приключват с 80 000 задържани индийци и дребни отстъпки от британците.
В Турция, където поляризацията доближи рискови равнища след опита за прелом, ограниченията, които предприе държавното управление и референдума за въвеждане на президентска република през април, концепцията за " непокорство " - до каквото може да доведат другите показа за народна власт на опозицията и последователите на ПСР - може също да се окаже рискова и да докара даже до познатите обвинявания в " опасност за стабилността ". Наближават и новите президентски и парламентарни избори през 2019 година, които ще отбележат промяната на политическата система. Анализатори означиха след референдума през април, че вотът ще е последният тест за онази част от опозицията, която счита, че с измененията Турция ще отиде прекомерно надалеч от демократичните полезности. Според тях в сходен миг и двете страни е допустимо да " втвърдят " позициите си, с цел да наберат последователи - Ердоган да подсигурява преизбирането си, а РНП да му се опълчи с претендент, който е " сплотяваща фигура " - и напрежението да ескалира.
Изборни проблеми
Проправителственото издание " Дейли Сабах " цитира политолога Неби Миш, съгласно който Кълъчдароглу преследва основно вътрешнопартийни цели - опит да подсигурява лидерската си позиция за президентските избори през 2019 година, а не толкоз да изиска правдивост. Миш е представен още с думите, че в РНП скоро ще се появят рецензии към Кълъчдароглу поради това, че " е станал представител на ФЕТО и е работил дружно с ДПН ".
От друга страна съгласно него партията не е единна и в нея има напрежение сред водача и " кемалистите, които поддържат статуквото ". Той прибавя, че ръководителят от дълго време е под напън от " радикални леви кръгове " да свика повече манифестации и че дейностите му се дефинират и от спора с кемалистите, сред които е и някогашният ръководител Дениз Байкал, а за него въпросът е за политическото му оцеляване.
Както и да си показва съпротивата оттук насетне, Кълъчдароглу фактически ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че изборите наближават.
© Umit Bektas, Reuters
Мантрата " сигурност "
В разбора си Неби Миш неправилно упрекна РНП, че нито един път не е изговорила името на " ФЕТО " като заплаха за турската страна - това се случи и на митинга в неделя, когато Кълъчдароглу съпостави организацията на Гюлен (със съкращението, признато от турските власти) с ПКК.
Отношението към преврата и " терористични организации " е деликатна тематика, по която опозицията се старае да показва взаимност след опита за прелом - тогава Ердоган даде сигнал, че всеки, който слага под въпрос позициите на властта и аспекти от битката ѝ против тероризма, може да бъде присъединен към заканите за стабилността. В края на похода държавното управление разгласи, че е задържало хипотетични членове на " Ислямска страна " поради планувана офанзива против шествието. Попитан за информацията, Йълмаз е внимателен.
" Нямаме удостоверение, че се е готвела офанзива на " Ислямска страна ". Не съм в позиция да потвърдя дали това не беше опит за заплашване на митинга. Истина е обаче, че походът ни се организира извънредно спокойно. Това е успех за полицията, която до момента постоянно е била с властта. А в този момент сподели извънреден професионализъм. "
© Associated Press
Кълъчдароглу със заместника си Йозтюрк Йълмаз.
Именно Йълмаз е индивидът в РНП, който има опит от първо лице с терористите. Той е общоприет консул в Мосул по времето, когато " Ислямска страна " завзема града. През юни 2014 година попада в плен и дружно с други 49 дипломати остава пленник на групировката за 101 дни, а освобождението му става пред септември, с помощна на на разузнаването, при не изцяло изяснени условия.
Осъждайки тероризма и всички похищения против демокрацията, той беше и първият турски народен представител, обществено осъдил опита за прелом в нощта на 15 юли. " Имаме обаче някои възражения. Искаме да изследваме цялата истина за проваления прелом. Искаме шефът на разузнаването да свидетелства, както и началникът на защитата. Нито министър председателят, нито президентът са свидетелствали. " Това, което се случи, беше извънредно и недопустимо, само че желая да съм сигурен какво представляваше в действителност. "
Почти година след проваления пуч всеки, който не демонстрира цялостно единодушие с позицията на ръководещите за преврата и битката с тероризма, бива жигосан като терорист или даже става обект на наказателно гонене. Това към този момент се случи с ДПН, а в обществените мрежи поддръжници на ПСР постоянно назовават опозиционни депутати " превратаджии " и " врагове на Турция ". Така всеки въпрос за случилото се през юли предходната година продължава да крие опасности, от които - както демонстрира казусът с Енис Бербероглу (макар и той да беше наказан за друго престърление) - РНП не са застраховани и ще им се наложи да се преценяват и с това.
Всичко зависи от Ердоган
Премиерът Бинали Йълдъръм в неделя предизвести, че мястото на демокрацията е " в Народното събрание, не по пътищата " и че сходен поход в никакъв случай повече не трябва да се организира след заключителния протест в Истанбул. Едва дни по-рано Ердоган разгласи, че частниците в шествието са " в синхрон " с неуспелия опит за прелом през юли предходната година. " Те (извършващите опита) имаха своите самолети F-16 и танкове, а тези хора вървят със същите цели, " сподели той. " Управляващите ПСР и националистите от ПНД са сериозни (към похода) и го свързват с Гюленистката терористична организация (ФЕТО) и Кюрдската работническа партия (ПКК), " завявява в прав текст Али Юнал в близкото до ръководещите издание " Дейли Сабах ", като употребява използвано от Анкара редуциране за придвижването на живеещия в Съединени американски щати проповедних Фетхуллах Гюлен (отговорен съгласно управляващите за неуспелия опит за преврат).
В деня на митинга обаче над милион души скандираха спокойно край пандиза " Малтепе " при изключителни ограничения за сигурност, без да бъдат възпрепятствани от ръководещите, които дефинират като " властнически ". Когато споделиха, че " това е единствено началото " на мирната опозиция, основните фигури в РНП не влязоха в детайлности, само че дадоха да се разбере, че всеки идващ техен ход ще зависи от това по какъв начин държавното управление реагира на настояванията им за анулация на изключителното състояние, придържане към светската просветителна система и светските полезности и върховенството на закона, освобождение на политическите пандизчии и редица други.
" Преди всичко би трябвало да останем в границите на демокрацията, мирното събиране и митингите. Ще използваме всички демократични средства да протестираме и да желаеме смяна. С нищо в дейностите си няма да преминем оттатък това. Това не е въстание. Всичко ще бъде спокойно, " сподели Йълмаз, запитан по какъв начин РНП ще продължи да оказва напън върху властта. " Не става дума единствено за митинги. Не мога да вляза в детайлности какво ще вършим оттук насетне. Позицията ни ще се промени съгласно обстановката. "
Дали обаче турските управляващи в действителност ще са подготвени на отстъпки? " Чисто и просто не, " счита Сезин Йоней. " В доста случаи държавното управление можеше да прави отстъпки. Вместо това постоянно вдигаше залога. " Въпреки това за нея походът е необходим на турската народна власт. " Досега, след митингите в парка " Гези " през 2013, е ясно, че огромна част от Турция не желае да ѝ споделят какво да прави, по какъв начин да мисли. Не може да откри политическото си посланичество. Но ще би трябвало да го направи. Накрая ще откри гласа си. Няма по какъв начин да бъде отстранено половината от популацията (на Турция), нито да се асимилират всички инакомислещи. "
© Umit Bektas, Reuters
" Капанът на Жириновски "
В недоволството на РНП от присъдата на Бербероглу има немалка подигравка. Конституционна корекция, която направи допустимо наказателното гонене против депутати и която беше гласувана напролет на 2016 година, мина в Народното събрание с поддръжката на част от партията (РНП на процедура подсигурява, че текстът минава с задоволително болшинство, с цел да се промени конституцията). Тогава обаче тя беше ориентирана против прокюрдската Демократична партия на народите, чийто съпредседател е в пандиза дружно с 12 депутати.
Скептични към партията на Кълъчдароглу анализатори се притесняват, че е допустимо тя да се окаже комфортна за ръководещите, които да ѝ разрешават да провежда нескончаеми мирни митинги и да я показват като образец за свободата на словото и употребяват реториката ѝ като отдушник на антиправителствени и радикални настроения. Дали РНП рискува да се трансформира в турско копие на Либералдемократическата партия на Владимир Жириновски в Русия, която се показва като съпротива, а оттатък крайната си изразителност постоянно поддържа държавното управление? Йоней е внимателна в прогнозата си. " Аналогията с Жириновски е в действителност забавна, само че в този момент Турция е в развой на промяна. В момента тя няма консолидиран режим, " за разлика от страни като Иран, където реформистите са в Народното събрание, а от време на време на власт, от десетилетия, а режимът е недокоснат. " Във всеки режим има дисидентство, което може даже да удължи живота му. В случая с Турция обаче процесът на прекосяване към президентска република ще би трябвало цялостно укротяване на опозицията, с цел да може преходът да стане цялостен. "
Кюрдите ли ще объркат пасианса на Кълъчдароглу
Докато надпартийният метод на Кълъчдароглу му оказва помощ да надскочи последователите си, отдадени на светските полезности и да доближи до по-религиозните турски гласоподаватели, той може да не е толкоз резистентен, колкото наподобява, написа Амберин Заман за онлайн изданието " Ал Монитор ". Заман отбелязва, че с дейностите си водачът рискува да отблъсне кюрдите, които са най-бързо разрастващата се демографска група в страната и измежду които някои се усещат афектирани от неналичието на съпричастност с прокюрдската ДПН и наказания ѝ на затвор водач Селяхатин Демирташ. Докато течеше походът, РНП не използваха думата " кюрди ", нито името на Демирташ или другите, (според последователите на ДПН) незаслужено затворени депутати. Някои кюрди си спомнят и вота на Кълъчдароглу, който разреши да се отстрани парламентарният имунитет за депутати, против които има наказателни производства и това се случи месеци преди опитът за прелом да ограничи ролята на Народното събрание.
Според Рамазан Тунч от дребна партия, обвързвана с ДПН, Кълъчдароглу нито за момент не се е застъпил за правата на кюрдите, когато те биват погазвани от управляващите. " Много кюрди, изключително по-млади, не се вълнуват въобще от похода... Никой не смее да го каже, само че кюрдите, изключително младите генерации, са прочувствено разведени с Турция. " Тунч счита, че възприятието за неправда по отношение на тях се изостря от триумфите на сирийските кюрди, които в партньорство със Съединени американски щати съумяват да разширят наличието си върху забележителна линия земя покрай турската граница, а в прилежащ Ирак кюрдите даже работят за самостоятелност.
Депутатът Хишияр Йозсьой от ДПН се съгласява, че Кълъчдароглу е трябвало да събере кураж и да приказва за кюрдите - колкото и рискова да е тематиката във време, когато Ердоган приравнява най-голямата им, показана в Народното събрание партия с поддръжници или съучастници на терористични организации. Той обаче признава и казуса, който съперниците на РНП постоянно акцентират - част от обичайния електорат на Кълъчдароглу е националистически надъхан и протегнатата ръка на кюрдите може да го отблъсне от партията. Независимо от това предишното на водача като представител на малцинство би трябвало да го направи по-чувствителен към проблемите на кюрдите, считат други. Кълъчдароглу е алевит от Дерсим, роден през декември 1948 година - съвсем тъкмо 10 години след окончателното, кърваво потушаване на кюрдското въстание в региона, при което умират хиляди и за което Ердоган преди шест години се извини от името на турската страна.
© Huseyin Aldemir, Reuters
Попитан от " Дневник " каква поддръжка имат дейностите на РНП след кюрдската общественост, Йълмаз не отговори напряко. " Искаме спокойно решение на проблемите. Трябва да има увереност в демокрацията... Повече свободи, само че без да се нарушава единството на страната. "
Според Йоней от университета " Билкент " въпросът каква ще бъде ролята на кюрдите " постоянно е бил подлият " за турската политика и е в идентична степен на дневен ред и за РНП, и за държавното управление. " Турската политика стигна толкоз надалеч в национализма си, че маргинализира и криминализира кюрдите като цяло. В този смисъл цялата кюрдска еднаквост, политика и всичко, обвързвано с кюрдите, е в рецесия, " сподели тя.
В прочут смисъл Кълъчдароглу до момента е бил доста по-приобщаващ и даже позитивно надъхан към прокюрдската ДПН от ръководещата партия, счита Йоней. " Много е мъчно обаче човек да си показа, че РНП ще отиде по-далеч. А и дали ДПН ще е склонна да си сътрудничи повече или даже да се сплоти? Разочарованието на кюрдите е прекомерно надълбоко, с цел да се ограничи до проблемите им с РНП, " прибавя тя, припомняйки за интервенциите, осъществявани против тях десетилетия наред, насилственото или икономическо разселване из страната или систематичното нарушение на човешките им права през 90-те години, което " се завръща и през днешния ден ".
Още по-фрустриращо е за тях, че до момента в който ситуацията им в Турция се утежнява, " на една граница разстояние има две кюрдски общности, които са де факто страни и процъфтяват. Така че какъв брой може политическо придвижване в Турция да ги активизира? Не съм сигурна. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ